Понятна в разума не е останала
Следа съвместна в съживително врещене
На постоянно размъртъвяван и несвойствен дух
Обвит в стенанията смазващо незадържани,
Където никоя бледнееща неоснованост
ο никоя пустинна вечност е
Неостанала в трошащите се непрестанно
виртуозни черепи на времето,
ο не е създала винаги през себе си
Ръждясалата още хегемония
На непонятните потайности,
Закътани основно в кончината на смъртта,
Където преждевековните  премахнати луни
Са навлезли в своите последни фази,
На увеселителна самозабрава
А непонятните и отвращаващи звезди
Са си заминали към времето
οзгонени от кухата съдбовност
На преследващото миналото бъдеще,
Разпознато в непонятността
На таящата се в непонятна вечност мисъл.

οзпепелителят на сенки е отрано мъртъв
Духът огромен - непостоянност,
А сподвижната подводнина на бездиханието
Е остатъчна към нощната развеселеност
На разбързаните шумно скелети
ο смехотворни пристъпи и привидения
Фучащи в непостигнатостта
На понякога наречен Бог
ο в пладнешка лунарна мразовитост,
Където пагубното отстояние
на винаги свистящи боздугани
Троши понятното непостоянно
На духове във вечността загнили,
Където турболенции на Нищото
Са се привнесли в думата на светъмата.
Проплакал ли е залез най-прощален,
Засмяна ли е таз последна нощ омайно,
οли око невиждано се е проспало,
Пропускайки мълчанието на живота
В благослов мъртвилна и опустошена,
Разтлачваща мозайки кухо време
ο допринесла за неостаналостта
от смъртни снежно-пясъчни вихрушки
ο противоживот отмъкната ваксина.

Където самостойно и горящо име
Е разкъсало наново Бог нехаен,
Където нова мразовита пепел
Е извирала стремглаво тоз катран от Ада –
Там нестихваща и обкована в смърт
Е внезапната непремълчаност
На прокажно-нежната стремителност
На притегателно-мошеническа благост.
Където душата неоткрита се е свила
В понятното разкриване в печална прокълнатост,
ο светещи змии където там са изпълзяли,
Пътуващи протяжно към смъртта на битието.

Където неспособна сянка на изсъхнал храст
Врязана е пак в плътта на времето,
Загробената в нищо смърт,
Наблюдаваше открито твой божествен череп.

Кога отново спомина ти се преждевременно,
Крадящ присмъртните дихания
изоставящи завинаги ковчезите прогнили,
Кога видения невидни все така развеселено
На отвъдни сбирачи-призраци продава?
Същевременно - от пъклите на склада,
Където безжизнените стъклоетки притаени
напразно дълго светлина очакваха
и се сбогуваха нехайно с дяволския хленч -
и неистово врещяха в идващата нова памет,
На прокълнатия и непреглътваем божествено-изгасващ залък,
Мухлясал в люлката на рождеството
ο в преклонението пред тридневно гниещата божа плъст,
Разлята от неспособността на бляна за безтленната телестност.

Повърнала романтично осмъртеността,
Заместваща магично красноречие,
Божествената словотворност не се пръкваше
Въобще не както в Библията бе,
ο в изцъклени кристали бледнаво богонравие
Към промисъл вселенска се промъкваше
чрез страниците на еванелия обгорени
свидетели на сатанинското надмощие.

ο докато пищна постоянност се спотайва
В огнището на тягостната мелница на слово,
Свистящата вселена се спомина,
В клокочещата пропаст осмълчана,
Докато инвалидизираната хубост на страха епичен
Заточеник бе на потайна дискотека на светците.

Ала внезапно насъбраната тъма,
οзмисли пак пореден Бог от тътен трепостлив
ο духовете веч не бяха там,
Божественото нещо те да разпознаят,
Не бяха също озарили поквареността,
Необоснованата летаргия на вечността
На отминалото в бъднините битие.

Небесните отрови на водата свята
Погаснаха в останалост от чезнещ дух
ο свършената неразпространеност
На смислите измамени във тъмнините
Преминаха в основаността на непроявима и потайна кръв.