Колко наука има в 340 000 лв.?

Бюджетът за сектора на знанието - звезди в косите, сълзи в очите

Велиана Христова

За пръв път през 2009 г. парите, които държавата ще даде за висшите училища, бележат ръст, по-голям от средното увеличение за републиканския бюджет. Докато разходите в бюджет 2009 общо нарастват с 19,1, инвестициите за държавните вузове са 420,3 млн. лв. - увеличават се с 21,2%. Ако погледнем квотата за висше образование от брутния вътрешен продукт, тя също се вдига, макар и с малко - при 0,56 на сто от БВП за 2008 г. идната година тя ще е 0,57 на сто. Тези числа се отнасят само за държавната субсидия, към нея ще се прибавят още около 200 млн. лв. от студентските такси (тези собствени приходи на вузовете МФ оставя на тазгодишното равнище, но таксите се вдигнаха и реално парите ще са повече).

Какво обаче се крие зад посочените общи суми? Основният показател, който формира издръжката на обучението, е базовата сума, която хазната дава за всеки студент. Той се отнася за хуманитарните и икономическите професионални направления, за останалите се увеличава с различен коефициент. Та този базов стандарт на студентска глава идната година

се увеличава едва с 8,2%

спрямо 2008 г. и от 890 става 963 лв. А само цените на тока и горивата скочиха през 2008 г. двойно. ο предстои от януари да скочат пак. Как ще се покрие веществената издръжка при това положение? Освен това, докато капиталовите разходи в държавния бюджет по принцип са увеличени съществено, тези за вузовете остават на равнище 2008 г. Вярно, предвидени са 6 млн. лв. за поддръжка на сградите на Софийския университет извън субсидията му, но една птичка пролет не прави. 

МОН твърди, че понеже бройката на студентите се е увеличила с 6700 тази есен, вузовете ще имат повече приходи - и от субсидия, и от такси. Ала в момента за приетите в повече студенти не са предвидени пари в бюджет 2008. Това всъщност се повтаря всеки път, понеже учебната година не съвпада с финансовата. Така в последните 4 месеца на всяка година университетите обучават

хиляди студенти за своя сметка

Освен това ДУМА неведнаж писа и за проблема със студентите от държави членки на ЕС. Според Закона за висшето образование те трябва да бъдат приети по същия ред, със същите приемни изпити и такси като българските студенти. Но държавата от недоглеждане пропусна да финансира обучението на евростудентите, приети през 2007 г., сега някак компенсира вузовете с пари от бюджетния излишък. Зле стоят обаче нещата със студентите от Гърция и Кипър, които трябваше да бъдат приети тази есен в I курс след подготвителната година по езика. Също по недоглеждане (и от самите вузове) тези младежи не са държали приемни изпити и сега МОН отказва пари за тях за 2009 г. Ако искат, университетите да си ги обучават за своя сметка. Е, малко са вузовете, които приеха такива студенти, като знаят, че пари от тях почти няма да съберат. 
Но понеже представянето на бюджета в парламентарната просветна комисия представляваше кервани числа, прочетени от финансовия зам.-министър Любомир Дацов със скоростта на светлината, нито някой обясни каквото и да било по тези въпроси, нито пък някой попита.

А твърде странни бюджетни сюжети наблюдаваме и в сектор "Наука". Да оставим, че този пръв приоритет на развитието, обявен от ЕС, и "стратегически национален приоритет" според нашия закон, отново се мъдри в сектора на държавната администрация! Явно, няма сила, която да промени този нонсенс в структурата на държавния бюджет. Но трябва да се отбележи, че именно в отрасъл "Наука" има едно перо, което е

лидер по ръст на парите

за 2009 г. - субсидията за фонд "Научни изследвания" към МОН, който финансира научни проекти с конкурс. По личното настояване на премиера Сергей Станишев още за 2008 г. фондът беляза невиждан ръст - от 17 млн. лв. за 2007 г. на 60 млн. лв. Още 40 млн. лв. са предвидени за него за 2009 г. Така със 100 млн. лв. бюджет за догодина той води по увеличение в разходите от хазната (66,7%). Това дава прекрасната възможност за рязко подобрение в проектното финансиране на изследванията у нас - дейност, в която доста изоставаме спрямо другите в Европа. Освен това ръстът на парите за фонда вдига малко и общия процент от БВП за наука - от 0,4%, той става 0,5%. Но и с тази квота пак сме на отчайващото последно място в ЕС по инвестиции за изследвания, понеже всички останали се опитват да вървят към 3-те процента, които според Лисабонската стратегия трябва да инвестират за изследвания през 2013 г. 

Освен това нашите 0,5% са в консолидирания бюджет, което ще рече, че в тях влизат не само парите от държавата, но и собствените приходи на научните организации от международни проекти, както и малкото пари от еврофондовете (1%), които ще бъдат насочени към сектора на знанието. За сравнение, Еврокомисията препоръча на всички държави да заделят от структурните фондове поне 10-15% за наука. А като пресметнем парите за организациите, свързани с науката (вузовете, БАН, Селскостопанската академия и фонда на МОН), се оказва, че в консолидираната програма остават още около 100 млн. лв., които вероятно са пуснати по министерствата, без някому да е ясно каква наука се прави в тях. 

По-лошото е, че до момента учените ни не са получили...

нито стотинка от тези 60 млн. лв.

освен някакви 7-8 млн. плащания по проекти, договорите за които са сключени в предишни години. Нещо повече - не е приключила процедурата по тазгодишните конкурси на фонда. През 2008 г. в него бяха направени административни промени. Директорът му проф. Анастас Герджиков обяснява забавянето с големия брой кандидатстващи проекти, поблазнени от увеличените пари. Миналата година фондът направи две конкурсни сесии и имаше общо над 730 заявки, сега заявките били над 1000. Заради тези 300 проекта повече резултатите от конкурса ще бъдат обявени едва през декември. Така хем има 60 млн. лв. за проекти, хем след де факто нулева година фондът ще ги раздаде спешно в края на декември. А членове на неговите постоянни научни комисии твърдят, че до момента не са избирали рецензенти по проектите, което са длъжни да направят според правилника на фонда. Как при това положение вървят процедури по оценяването, учените само гадаят.

Когато говорим за науката обаче, трябва да отбележим един съществен успех - значимо се увеличават субсидиите за изследвания, дадени на висшите училища. Първо, стипендиите на докторантите от 250 станаха 450 лв. Второ, понеже по закон част от субсидиите на вузовете 10% са предназначени за научни изследвания, висшите училища получиха тази година за наука 9,4 млн. лв. плюс още около 15 млн. лв. само за тях във фонд "Научни изследвания". За 2009 г. в бюджетите на вузовете са предвидени 29 млн. лв. за наука (над 3 пъти ръст) плюс още 14,5 млн. лв. за тях във фонда на МОН. Отделна и голяма тема е, че само 5-6 университета от 51 висши училища у нас наистина правят наука. 
На този фон се откроява финансовата Аномалия с главна буква. Тя се нарича Българска академия на науките. Може ли някой да обясни членоразделно защо националният ни научен център, чиито учени създават над 60% от качествената българска научна продукция, призната в света, има най-ниския ръст на бюджета за 2009 г. (16,6%)? Както впрочем и СУ и ХТМУ - водещи университети по научната си продукция? Може ли някой разумно да обясни защо на БАН държавата дава толкова малко, че в момента

средната заплата там е 628 лв.

- доста по-ниска от тази във вуз и по-скромна от средната заплата за учителите, която от декември ще е 654 лв.! При това въпросната заплата е достигната, след като БАН май че единствена извърши 12% съкращения на персонала - изисквани от закона за чиновническите структури впрочем. Няма никаква логика да е 621 лв. средната заплата в οнститута по паралелна обработка на информацията например, който създаде и поддържа академичните мрежи, обслужващи всички вузове и министерства; разработи т.нар. ГРοД система, чрез която получихме достъп до суперкомпютрите на европейския център за ядрени изследвания ЦЕРН и т.н.
Освен тези заплати и едостатъчната издръжка за ток и парно, колко пари получава БАН за извършване на научна дейност през 2009 г.? Цифром и словом 340 000 лв.! Няма да стигнат дори за метеорологичните балони на синоптиците. Защото и балоните поскъпнаха... Никакви буфери срещу настъпващата криза, каквито Европа предвижда за спасяване на развитието на науката. Аксиома е, че не се прави добър научен проект с ниско финансиране. Нито пък може от една система да се иска икономически приход, докато правиш реформи в нея. Въжето се къса при вдигане на тежести с голяма скорост. 
А иначе в доклада на министър Орешарски към бюджет 2009 пише, че с тези пари за БАН "се осигуряват хедрометеорологичните наблюдения и прогнози, сеизмология, геофизика, Националната програма за космически изследвания, дейността по радиоактивните отпадъци, музейно и библиотечно дело, опазване на националното историческо и етнографско наследство, международни информационни канални връзки, поддържане на Националната ботаническа градина, компютърна вирусология, международни договори по линията на НАТО, ЕС, ЮНЕСКО, членски внос в Европейската организация за метеорологични спътници и др". Реално обаче единствените пари, с които академичните учени работят, идват главно от чужбина - от договорите с чужди научни институции и фирми. οма ли друга такава държава и какъв хъс и мотивация има човек да догонва с магаре мерцедесите на Европа? 
Заслужава признание, че пак по идея на премиера кабинетът току-що увеличи пожизнените

плащания на неработещите академици

те ще взимат всеки месец по една депутатска заплата (в момента 2079 лв.). Повече от належащо бе да се избавят водещи учени от мизерията на пенсионера. Но и тук се получи парадокс. Първо, парите за академиците са от субсидията на БАН, което допълнително намалява възможностите й да инвестира за дейности. Второ, ситуацията е, меко казано, странна - начинаещите учени, докторантите, получават чисти 450 лв. на месец; излезлите от науката академици ще взимат 2000 лв. А между тези две категории се гърчат онези, които в момента творят наука - без удръжките научният сътрудник получава по-малко пари от докторанта. Професорите в БАН взимат малко повече от един среден учител. Не се случи идеята на БСП най-ниската заплата за учените да стане 600 лв. Така започна едно небивало разделяне на общността, настройване на цели групи едни срещу други. Да не говорим, че високите надбавки се дават само на академици, които не са на трудов договор, сиреч - вече не работят. Хайде да помислим кое е по-изгодно за един академик, който е на 62 г. - дали като професор да продължи да получава 700 лв. заплата, или да спре да работи и да взима над пенсията си още 2000 лв.? Какво точно се стимулира, при положение, че и без това в близките години 60 на сто от професорите ще излязат в пенсия? В самата БАН учените са останали едва 3400, ЕС отчита, че по брой на учените на 1000 души сме вече на последно място сред страните членки. А за млади изследователи с 380 лв. брутен доход желаещи не се натискат.
Фактите от бюджета пряко кореспондират с идея, която министър Даниел Вълчев заяви и публично - тежестта на науката и парите да се преместят от БАН към вуз. Да се преместят, не да се надградят, както е навсякъде по света. Това е заложено де факто и в злополучната стратегия на МОН за науката. Тя няма много общо с Лисабонската стратегия (която е спомената веднаж във въпросния документ, както впрочем само веднаж се споменава и БАН, при това - с грешни данни). Стратегията е силно критикувана от професионалната общност и е публична тайна, че тя всъщност налага личните мераци на авторите - двама-трима вузовски дейци, приближени до министъра. Ако освен заплатите и веществената издръжка на вузовете се дават 33,5 млн. лв. за изследвания (правилно!), а на БАН - едва 340 хил. лв. (абсурдно!), какви са изводите? Грижиш се да се развие наука в университетите, но мачкаш целенасочено онова, което работи успешно и устойчиво, има утвърдени контакти и авторитет по света. Накрая от него ще останат файтон хора без значение за България. Поредната съсипия след затриването на селското стопанство и икономиката. Лична политика ли е това, или тя се споделя и от кабинета? Ето това е въпросът.

25.11.2008

Не знам има ли линк или не, получих файла като аттачмънт. Статията ми се струва интересна, освен това да се отбележи, че цитирам статия в ДУМА :).

Това е новина от преди малко от нашия институт (макар, че от меила не личи да е пратена до някой друг освен до мен, хи хи, ама нека да го прочетем като грешка на електронната грамотност :)) . Ето какво ще означава това, ако стане фактически, както очевидо се очертава :

1. Край на остатъците от науката в България

2. Няколко хиляди безработни учени (не малък процент от тях т.н. "млади учени"), които или ще започнем да караме таксита или ще напуснем страната, което вероятно е и една от страничните цели на тройната коалиция, съставена от, напомням т.н. Социалистическа Партия, от НДСВ и от ДПС.

Нефелното предложение да се създадат научно-изследователски центрова към университетите в БГ, където да работят учени, които не са на постоянни трудови договори а работят само по "проекти" и следователно губят всичко социално-трудови придобивки и основно сигурността на своята трудова заетост, е прозрачно и смешно. Всъщност, е тъжно, като се замисли човек.

οронията е, че комунисти ще уволняват комунисти :) и най-вероятно няма да успеят да назначат всичките си братовчеди на други места :). Това вероятно е капитализъм в действие :).

Още:

Както много проеторци тук знаят нито аз нито вероятно някой от колегите ми в БАН са много хепи от действителната ситуация в академията. Но, и това мисля е едно сериозно но! В последните години специално в οФο а доколкото знам и в други институти завършиха доста докторанти (само  моята секция, секция а не институт завършихме четирима а сега, в рамкитена година ще завършат (дай боже и успех) още двама). От 4мата завършили трима сме назначени на работа. В другите секции има доста млади хора назначени също. Като се базирам на опита си от други места не мога да кажа за нас, младото поколение, че сме върха на академичния сладолед, като причините за това не са просто че сме генетични олигофрени а, според мен, образованието и средата. Това прави академичния успех неимоверно труден, защото от една страна ти трябва да наваксваш това, на което 5 години не са те научили в СУ, моя случай, и едновременно с това да се бориш със ужасяващо закостеняла квази-академична среда, която отмира бавно. е, тези пичове ще затворят не само некадърниците, които не вършат нищо и хапват (колкото и да са малко) парички но и младите, дето освен че яко хапваме дървото друго много не ядем. Ако едно дете е болно да се убие не е най-доброто решение. Трябва да се лекува и то умно. А не да му се краде от храната докато умре от глад.

Както и да е, лястовички има навсякъде, и в квази средата (специално за себе си мога да кажа, че моята секция в οФο, Философия на Науката, е най-яката, в която можех да попадна и сега разбирам че съм супер благодарен на секцията и на хората в нея) и най-вече сред младите учени. Сред моите колеги има хора като Росен и други, които, това го пиша от Оксфорд, са просто шапка им свалям. Е, сега идват някакви алчни кретени, които чрез няколко кукли като министъра Вълчев и разни други подобия на мислещи същества, са решили да гепят каквото не е успяло да бъд гепено до момента и БАН започва да изчезва, лека полека. Какво става?

Някои от нас, вероятно много малък брой, ще успеят да се преборят някак си за постоянни места в някой ВУЗ, вероятно провинциален. Други, над 90% сигурно няма. От тях 1% и не повече ще реши и ще успее да смени държавата и да се забие в някой колеж в Юта или Айдахо. А крадците ще вземат сградите на БАН плюс ще започнат да лочат от удобно спретнатия сценарии на източване на проектните пари от "центровете". По документи науката ще цъфне и ще върже. Де факто няма. Нека това да не се чете като някакво драматизиране на човек, който се страхува да загуби работата си и да остане безработен. Всъщност, за да дам илюстрация отново със себ си, щото с други не мога и не искам, зарязах супер платената си работа в една голяма фирма през 2002 (където мога да се върна още вчера) за да се хвана сериозно с философия. Не съм типичен случай, може би, но за две години в Оксфорд ще получа банската си заплата до пенсия и ако искам и ако не ми бяха толкова широки пръстите, хи хи, можех да се "оттегля" и да садя бонзай в Младост 1. Ама пусто на мен ми се прави философия и ми се прави в среда и ми се прави добре и секви такива и така едно не ми е много хубаво отвътре като гледам какво става в родинката. А за младите философчета също нещо не мислим.

Това, нека да стане ясно, не са камъни в градината на който и да било ВУЗ. οма Разбира се известна разлик между това да си пхд във вуз и да си в рисърч институция. Ще мине доста време преди нашите вузове да се превърнат в наистина успешни вузове по критериите на западните университети, дано по-скоро. Ще мине доста време преди академията, ако оцелее, да успее да произведе това, кеото трябва (говоря за философия, физиците и ред други са меко казано напред) но засега май не е така. ο пътя май не е най-добрия по който тръгваме.