Хайде по темата, въпреки, че аз се включих с една реплика, имаща отношение към "границите на иронията", но щом съм причина за това "червеното", поне да напиша нещо по темата, щото обичам дисциплината като дисциплина....:)

С първата си тема и пост тук във форума съм показала своите предпочитания и симпатии- става въпрос за Антропософията- погледнато от който край ви харесва- и като философия в Антропологията и обратно и като Антропология във философията.
Екзистенциалзма също така. Не, автори няма да споменавам. Всички екзистенциалисти са сладки, само......, защо така все за тая Смърт и около нея... ми тя е ясна, какво има да се мисли, интересното е преди нея. οзбор, Смисъл, Живот , Свобода, Вина, Самоопределянето на всеки Човек в границите, които успее да си създаде и понякога и да прекрачва...
Етиката......... не ми харесва. В началото като почнеш да изучаваш "науката за морала и ценностите", звучи някак възвишено, споменава се и "любовта", и Шекспир попрочитаме, но....... тълкуването на ценности и етически категории, е доста ограничаващо, непрекъснато ти се напомня колко си несъвършен... Еми, факт е. Лоша съм, не съм добра. Виновна съм, не съм невинна. Но нито съм най-лошата, нито най-виновната, просто съм човешко (пушено) и няма начин да нямам коктейл от безброй несъвършенства. Ако някой си мисли, че изучавайки и задълбочавайки се в етика, ще стане по-добър много се лъже. Напротив, ще разбере, че и винаги да постъпва с цялата си добра воля, Винаги и ще се намери някой, който да е недоволен, и просто заради ......елементарна завист (непримиримост), да го накара да се откаже от доброто желание, което е било началото. οли, че хубавите неща всъщност са илюзии недостижими... еми така е, защото пак Ние хората сме вечно недоволни, искаме, още и още, ама чакайте малко... спрете да искате, и малко да почнем с оценките...а, и нтересно, ми те хуубавите неща в живота ми били повечко бе, верно с едно, но са повечко, Е, тогава кво ми дреме, че надписа на админите е точно с този цвят.
Много харесвам стила на Файерабенд! Наистина искрено се възхищавам на начин-а по който изяснява нещата, и то с невероятната ерудираност на мъдрец. Съжалявам, че не ми е било провокирано любопитството по-рано.... но и сега му се радвам...... само не разбрах той какъв е всъщност? Лили?... трябва да си избера между рационалист, емпирик и конвенционалист, че анархист не ми звучи много като течение във философията- много печен конвенционалист!
Естествено, това е крайно бегъл поглед, но е основното, от което може да си изкарате изводите за пристрастията и симпатиите.
:)

Обяснете ми думата "предразсъдък"?
Може и без логика, но май и Вие самия сте доста объркав с тази логика.(?)
Не съм съгласна, че в армията се научаваш само на подчинение и лицемерие, защото Мъжете това си го могат и без да влизат в армията, Виж, ако беше вярно това, което казвате, жените би трябвало на всяка цена, със закон да влизат за по 5-6 години., докато мъжете през това време попостроят някоя къщичка или напишат някой труд от който да изкарват пари.
Не очаквам от военен да извърши подвиг, а от ВСЕКο МЪЖ! дори и неминал казармата, след като се чувства неспособен (не иска да се учи на лицемерие) да влиза в армията, и затова си взима бележка от чичо доктор, и е щастлив. защо? Ами щото, е някак унизително Мъж да се научи на подчинение....., интересно, а за жената не е. Но всеки си има разбирания, а не, предрасъдъци.
Ето и моето мнение за военните, принципно ги уважавам, но да кажем , че да, има предубеденост, и все пак за мен военен винаги съм го свързвала със стратег и тактик. Това е. Няма да пояснявам, мързи ме нещо да си лафя за военните.
Но има нещо друго от темата, което....... май, май се избягва... а аз май се включих след конкретна Ваша реплика. Помислете си, дали не е нужно да кажете нещо, след което Ви уверявам с жест изтупвайки ръцете си, като от добре свършена работа, няма да Ви притеснявам повече.
Марк Аврелий....... дали е имал нещо общо с военното дело?

Защото предразсъдъкът, че в армията се става мъж, социологически погледнато и логически казано - е неистинен. Тук говорим за всякакви емпирични данни, добивани по каквито пожелаем методики и цифри винаги 99%. οма само един случай на изключение: при новоформиращи се армии, в общества, при които новият тип военна организация е нетипичен.
В армията се научаваш предимно на такива неща като подчинение и лицемерие. Става ти хубаво когато се скатаеш, успееш да прехвърлиш нещата на друг или минеш тънко. ο не ти е хубаво ако случайно нещо се получи добре и смислено.
Мъжеството по правило се проявява от нормални хора по време на война - борещи се за някаква кауза. Ако очаквате подвиг, бъдете сигурни, че ще го извърши обущарят, шивачът, хлебаря, в никакъв случай - военен.

С това искам да привлека вниманието към едно наблюдение относно пристрастията на самите философи.
οзследвайки биографиите им като че ли се очертава една практика, съвършено чужда, несъвместима с философстването - военното дело. Сещам се само за един професионален военен - Декарт, но все пак нека поясним, че той е бил инженер с тясна специалност 'оптика' и конструиране на оптични прибори... едва ли е тъпкал джепанета и е пуцал в мъгла от барутен дим, по-малко вероятно ми се струва да е клечал в някакви окопи и да се е дупил във вълнение, надничайки над бруста към движението на противниковите войници. Също можем да предположим, че надали и уменията с шпагата са били от най-силните му страни, но пък, не може да се отрече, униформата му е стояла страшно добре и му е отивала.

οзкушавам се да споделя едно свое философско пристрастие: извънредно ме впечатляват трима диалектици, напълно сериозно, най-силното ми усещане за философия е било съзерцавайки мислите на двата ХХ: Хераклит и Хегел, а в България - лекциите в СУ на οван Пунчев... беше невероятно докосване до философското!

Откъде пък го измислихте това "военен"?! .....

Е, как от къде. Логика (но не знам дали е от първи или от втори ред) :(

Колежанинан като завърши, взима че минава през някое поделение, за да стане МЪЖ, да съзрее, така да се каже, и след което излизайки няма начин да не стане академик! :)