Въпреки че появата на този сайт и това, което предлага (като търговски продукт), ме впечатли, не мога да споделя нито ентусиазма на Юнуз, нито добрата нагласа на Васко Видински. От момента, в който разгледах сайта за философско консултиране, мисля постоянно върху произтичащите от подобно начинание въпроси и независимо, че се опитах да погледна на идеята за подобен проект положително настроен, залогът е такъв, че не мога да приема подобна идея. Не защото знам какво е философия, а по-скоро защото не знам и продължавам да се питам.
Ще започна с нещата, с които съм съгласен. Съгласен съм, че това е реклама, самореклама, издържана в съответния жанр на self-appeal, характерен също за всички проекти, които трябва да се представят пред някаква институция, за да получат субсидия. Съгласен съм, че това би било наистина нещо с характера на консултантска практика. Съгласен съм с твърдението на Юнуз, че това е предлагане на "философските умения като услуга, която може да бъде използвана, инструментализирана с оглед на постигането на конкретна цел".
Обаче:
От казаното в самия сайт могат да се извадят заклчения за определени пресуозиции, за които най-малкото, което може да се каже е, че не са философски, че са забравили за питането и поставят на негово място готови шаблони. "...клиентът автономно, самостоятелно и целенасочено да напредва..." "Автономно", нека дам един пример, е дума, на която ще е трудно да се доверим, ако предварително не е показана нуждата да мислим върху значението и възможността (или невъзможността) на автономността (особено на клиент). Това преполага, ако не друго, маркетингов жест, с който 1) клиентът се примамва (като реплика срещу липсата на манипулативност, привидяна от Юнуз) в 2) поле, което предварително е затворило възможността за философско осмисляне на връзките между клиент и философ, доколкото това би направило "услугата" невъзможна. Същото важи и за цялата следваща фраза:"Основната грижа на консултанта е пълното и безусловно уважаване на личността и човешкото достойнство на клиента, което намира израз в работата чрез разбирането, че клиентът е автор на собствените си действия, че клиентът има своята собствена биография и че клиентът желае да се погрижи за своето собствено бъдеще чрез извършване на действия в настоящето." "Автор", "ЧОВЕШКО достойнство" и всички други ценности, не на последно място "биографията" - Сартр сигурно не би се поколебал да открие тук онзи дух на сериозното, който критикуваше в "Битие и нищо" като считащ ценностите за трансцедентни спрямо човешката субективност и смъкващ качеството "желан" от онтологичната структура на нещата към тяхната проста материална конституция. Но защо Сартр? Няма нужда Сартр да го каже, нито да сме чели Ничше, Адорно, Хоркхаймер, Фуко, Хусерл, Хайдегер и прочие, за да разберем за какво става дума. Става дума за подмяна. Явно е, че бунтът ми е за мястото на думата 'философско' в словосъчетанието 'философска консултация'.
Юнуз пише "философски умения като услуга, която може да бъде...инструментализирана с оглед постигането на определена цел". Мисленето за философията като философско умение е първата инструментализация, която прави възможна втората, конкретна инструментализация с оглед на определена цел. Не казвам, че философията не трябва да работи с оглед на някакви цели. Ала подчиняването й на пазарен принцип, където тя ще може да се предлага като услуга, означава тя да се затвори, да бъде вече завършена като продукт или по-добре инструмент, сечиво, регламентрано "философско умение", за да може клиентът да знае какво купува. А оттук това, което ще работи за конкретната цел вече няма да е философия, ще е излязло от философията с това, че е спряло да се чуди, да се чуди що е философия. Ако това не е така, ако не е такава идеята, то тогава клиентът задължително ще бъде лъган или философът/консултантът няма да взима никакви пари.
Юнуз пише и че превръщането на философията в пазарен продукт би върнало шанса за "интегрираност, споделимост и социалност на начините, по които се изгражда смисъл". Надявам се, че той говори за изграждането на смисъл от философията. Но превръщането на философията в пазарен продукт би било нейното "превеждане" на единствения конвертируем език на пазарната логика, както се вижда и от самия сайт за философска консултация. А това означава загуба на смисъла; споделянето на тази загуба би могло да има единствено формата на съпротива срещу налагащия се един език, интеграцията - формата на дезинтеграция и т.н.
Възможно възражение срещу горното би могло да бъде, че в случая става дума за определен тип прагматизъм, също за процедурна философия ("в процеса на консултиране се работи директно върху начините и процедурите на осмисляне". Бележка към забележката на Видински: струва ми се, че той преобръща последната фраза в "осмисляне на начините и процедурите", което разбира се би било нещо съвсем различно. "Начини и процедури на осмислянето" обаче е като че ли означава именно под-лежата всяко осмисляне структура на самото осмисляне, върху която структура, и тук съм съгласен, следва да се пита философ.) От представеното в сайта не става ясно каква точно прагматическа насока се има предвид и не ми се иска да гадая. Но горните ми възражения биха имали сила дори и в случай, че имаме работа с прагматическа философска линия на мисли, защото прагматическата философия все още трябва да осмисли конкретните си контексти на работа, което включва отношението с клиента и философското легитимиране пред клиента на основанията на възможността за философско консултиране, което подрива собствената й позиция, защото би обусловило "безусловното уважение" към клиента, превръщайки го в момент от конкретна констелация, зависеща от съответния контекст. При смяна в ценностите, смяна на целите на консултиращия философ.
Писах твърде дълго и тук ще спра. Не написах горното, защото знам накъде трябва да върви философията днес, а по-скоро, защото не знам и продължавам да се питам.
Pages 1