Здравейте. Клипчето още не съм го гледала, но ще намеря време и за това. Радвам се, че имаме общо в мислите ХераКлит. }}} Понеже се замислих преди малко пак за смисъла, то ето какво още ми се спретна в главата. Всъщност знаем, че битието е това, което е. Ние сме в битието. Съществуваме, ядем, говорим, караме се, сдобряваме се, понякога сме нещастни, друг път щастливи. Това е битието. Четох, че безразличието към битието от страна на небитието /което е нищото/ минава за чиста безмислица. Ами така си е. Защо? Според мен, не може да се вярва в нищото. Извинявам се, ако тук има вярващи. Точно това ще включа в отговора си и нека не ми се сърдят. Атест съм по природа, до момента не съм ходила в църква, но уважавам вярващите и тяхната вяра. Това не може да се забрани, защото всеки вярва в нещо, но едва ли тук смисъла определя нечия вяра. Стоп!!! СМИСЪЛА ОПРЕДЕЛЯ ВЯРАТА НА ВЯРВАЩИЯ В БОГ!!! Ето това е, което искам да обоснова със следните думи: Етиката е човешка добродетел. Това е отношение и преди всичко поведение. В повечето случаи добро. НО: Какъв е смисъла на един вярващ да вярва в нещо като нищо и да проявява етика достойна за уважение. Ами има много хора, които като сгрешат и отиват да се изповядват. Техния смисъл на собствената грешка ги кара да бъдат праведни и решават да се изповядат. Излизат от храма и вече този смисъл отпада, до другата грешка. Етиката като отношение би трябвало да ни кара да бъдем адекватни към грешките си и след като сгрешим да не ги повтаряме. Да, ама ги повтаряме. Като как да определя смисъла на грешката, и етиката като изповед на грешката? Съжалявам, не виждам такъв. Ето ти го битието - това, което е, няма смисъл, защото е по-възможно да се обоснове като някакъв идеализъм, но при него се губи прагматичността. Вярващия се съмнява в истинността на живота. Според мен, формалистите търсят смисъла в нещо, което няма смисъл. Дали тези хора всъщност виждат реалността такава каквато е, не мога да определя, поне от това което знам. Защото идеалиста вижда нещата в тяхната същност, реалност, такива каквито са, без да ги превъзнасят или да им наслагват смисъл. Ето тук мога да кажа, че нещата по-скоро имат значение, те са значими, отколкото смислови. Нека минем малко към чувствата. Мисля си, че животът трябва да се живее на бавни обороти. Той е голяма загадка. Затова, че той е кратък, не ни дава право да се натъкваме на водовъртежи, откъдето можем само да потънем. Нормално е да се бърза, но бавно. }}} Всеки има някакви очаквания и търси резултати. Какво е това резултат? Животът не е сметки, нито математика. Но се случва във връзка с работата да търсиш резултат и да имаш наличен такъв. Понякога изпускаме толкова дребни наглед неща. Ами вижте сега, някой да забелязва случайно звездите, Луната, Слънцето, цветята, дъжда, ами дъгата след дъжд е толкова красива, че нямам думи. Ето това е нашето битие. Онова, пълно с малки наглед, но ЗНАЧИМИ нещица, които пропускаме защото не им обръщаме внимание. Да подариш цвете, да подадеш ръка, да се усмихнеш, да накараш някой, който се е отчаят да повярва, ч е все още на този свят има добри хора. Така си е и не отричам подобно твърдение. понякога, както и да подхождаме към нещата, май човешките действия винаги изпреварват мисълта. Скоро четох Павел Вежинов. В един от неговите разкази има странна фраза в един от Мойсеевите папируси: "Човече, никога не забравяй, че от най-малкото яйце ще излезе най-голямата птица..." и още едно: "И не забравяй най-простото - когато си в лодката, променят се бреговете, когато си на брега, се движи лодката". Времето е това което ни води, както и значението. Другото просто НЯМА СМИСЪЛ. :) Имам един познат, с който тези дни спорих за смисъла. Той ми отговори следното: "След като до сега не си разбрала смисъла на живота си изпуснала влака." Смисъла бил в три неща, като третото три пъти, което прави пет /2 плюс 3 = пет. / Да има да взема, ако някой му дължи. Те много хора си мислят така, но след като намират само в това смисъла, ми се струва, че грешат. А може би аз греша, защото намирам удоволствие в живота от толкова много неща, че няма да ми стигнат пръстите на ръцете. Май стана дълго. Извинявам се. Понякога се увличам в мисли.
