Към Фреге:
Нямам лошо отношение към архивите, аз самата съм сложила един свой ръкопис (не точно в ОНЗИ архив) на подобно място и чакам да видя дали ще се случи нещо докато междувременно преработвам статията и и търся по-добро място. Исках да обърна само внимание, че шансът на една статия да и бъде обърнато внимание, когато е публикувана в архив е много по-малък, отколкото ако е отпечатана в списание с висока средна цитируемост (импакт фактор). Разбира се, че този шанс не е нулев все пак (и затова архивите ги има). Не познавам случая с Перелман, но се съмнявам, че неговата активност преди да "открият" идеята му в архива се е свеждала само до написването на статията и поставянето и в архива. Нямам време в момента да проучвам въпроса, затова ще съм ти благодарна ако ни разкажеш накратко тук каква е точно историята.
Към КНБ
Когато казах, че не бих нарекла "другаря Малиновски" "смешник", имах предвид статуса му на главен редактор на едно от най-добрите списания по логика. Между другото, списанието си беше завоювало това ниво още по времето, когато Малиновски е бил наистина "другарят Малиновски". Като те слушам, кнб, се чудя защо у нас не сме направили такова списание, след като имаме толкова много умници, за които Малиновски е "смешник"? Можеш ли да ми отговориш на този въпрос? Според мен, Малиновски е постъпил съвсем професионално като е отклонил тази статия (нищо лично, Енкож), защото тя наистина не отговаря на профила на списанието и това е ясно на всеки, който си е давал труда да надникне какво публикуват в Студия Логика.
Към Енкож:
1) Парадокс на ниво математика (статистика) наистина няма. И това е ясно на ВСЕКИ, който що годе познава парадокса на Симпсън. Между другото, парадоксът носи името на Симпсън точно защото той пръв е обяснил липсата на парадоксалност на математическо ниво. В тази връзка, ако основната теза на твоята статия е тази, то тя наистина не съдържа принос. Съжалявам, че го казвам, но това е истината. Не мога да преценя доколко все пак тя няма да представлява интерес за математици, ако доказателството ти е различно от даваните до момента - може би си струва да провериш това.
2) Парадоксът, както многократно вече писах тук, се появява при НЯКОИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ. Затова е интересен на философи (но не само). Обърни внимание на НЯКОИ, защото от тук следва, че показването на непротиворечиви интерпретации (както правиш ти) не доказва, че всички са такива.
Ето една такава противоречива интерпретация (съжалявам за зловещия пример, но не виждам друг начин да направя нещата по-ясни):
Представи си, че си болен от неизлечима болест, която ако се остави на естествения и ход ще те довърши за 6 месеца.
Лекарите ти казват следното: няма открито лекарство за тази болест, има само едно, което е в процес на изпитания, но резултатите от тези изпитания са доста странни. Оказва се, че ако не се интересуваме от пола на пациента лекарството помага, т.е. на повече от половината то удължава живота с 2-3 години. Поотделно на мъжете и жените, обаче лекарството вреди - повече от половината изследвани жени са починали веднага след започване на лечението, както и повече от половината изследвани мъже.
Е, с кои данни ще се съобразиш, за да вземеш решение дали да се подложиш на лечение или не? С тези, които ти обещават още 2-3 години живот или с онези, които те предупреждават, че може да бъдеш убит веднага? Защото шансовете ти изглеждат по един начин ако се довериш на резултатите за групата на мъжете и съвсем по друг ако се довериш на резултатите за общата група изследвани лица.
It's not what happens to you but how you react to it that matters...
