Re: Достъпни книги
Понеже vidinsky повдигна въпроса за това дали е законно свободното разпространение на електронния вариант на книга с авторски права в лична дискусия, но предложи да му отговоря тук, отговарям, че не, не е законно.
Законите за защита на авторските права защитават основно монопола върху копирането. При печатните издания тази особеност не е толкова видима, защото една съвременна книга се преписва много рядко, да не кажа никога. Навремето са се правели преписи, когато книгите са си били ръкописни, но пък тогава не е и имало защита на авторското право. Всеки монах, който е показвал достатъчно интерес към текста (плюс някои типични за монашеството ценни качества) е можел да отиде от неговия манастир А до известния голям манастир Б и да препише за две-три годинки книгата, която после да занесе в своя си манастир А и всички да са щастливи.
Защото нали това е целта винаги - хората да са щастливи ;)
При изобретяването и разработването на масовото печатарство нещата са се променили и доста бързо законите за защита монопола на авторите са "убили" тази свобода на книжния обмен.
Но дори и тези закони не ограничават обмена на самите отпечатани книги - например ако аз дам на Васко едни книга, която вече съм прочел, то това не е проблем; мога да я дам в антикварна книжарница или да я подарявам на улицата. Мога дори да я *продавам* на улицата.
Но не е така с електронните документи. Защо? Много просто е обяснението: при електронните документи *всяко разпространение е и копиране*...
Когато аз споделям файл от моя Линукс и vidinsky го изтегля на неговата машина, за да го чете, то се прави (поне!!) едно копие на този документ. Което е забранено от защитата на авторските права върху копирането (т.нар. "copyright").
А пък ако трябва да сме обстоятелствени, при мрежово пренасяне се правят доста повече копия на документа - особено ако между мен и Васко има сървъри-посредници...
οма доста големи разлики между законодателството в тази област в САЩ и Европа (например), но основното остава - разпространението на електронни документи, чието копиране е забранено, е забранено също.
Така че когато аз си купя книга от οнтернет за доставка вкъщи и ми я донесат, мога да я дам на съседа, ако искам. Но ако имам електронен вариант на тази книга, който вариант е с "всички права запазени" и в тези права се включва изключителното право само на автора или издателя да решава кой кога къде и как да копира книгата (което е най-често срещания случай), то нямам никакво право да давам тази електронна версия на книгата на съседа. Нищо, че съм я купил. Тя просто ще бъде "друга" книга.
Понеже vidinsky спомена в частната ни кореспонденция и за разликата между Copyright и Copyleft, нека кажа също, че Copyleft-ът, колкото и коренно различно влияние върху обществото да има от Copyright-а, той пак е вид защита на авторските права. Тоест свободният продукт, защитен от Copyleft, не е "нелицензиран" или пък "пиратски", а напротив - винаги е лицензиран.
В Copyleft-лицензиите (типичен пример е GNU GPL или пък лицензът за документация, GNU GFDL) има много силни ограничения, но те са насочени просто в друга посока. Например един продукт с такъв свободен лиценз е незаконно да "затваряте", тоест да дадете книгата на Лорънс Лесиг "Свободната култура" на някое българско издателство и то да я издаде с "всички права запазени". Но това е друга тема.
Препоръчвам ви да се запознаете с концепциите, сигурен съм, че повечето хора тук ще ги разбират и приемат ;)
Можете да започнете от GNU фондацията - http://www.gnu.org/
οма страшно много текстове в мрежата за тези и подобни неща, но ако искате нещо специално за проблемите на авторските права върху книжните издания, препоръчвам силно Lawrence Lessig - http://lessig.org/
Последните му две книги са свободни - http://www.free-culture.cc/ (Free Culture) и http://codebook.jot.com/ (Code and other laws of cyberspave - 2nd edition). Втората е още в процес на писане.
Книгите на Лесиг са написани на разбираем език, но не се подвеждайте от "нивото" - той е един от няколкото хора, които обсъждат най-активно тези теми. Други са Richard Stallman, Noam Chomsky, Eben Moglen... Данни има в мрежата, всъщност английската Уикипедия е добра отправна точка за такива изследвания. А пък и за всякакви други ;)