Здравейте на всички!
qze wrote:1.освновни противоречия съществуват в това дали материята извън човешките сетива продължава да бъде делима или съставена, или делимостта е интерпретация на материята чрез сетивата.
Аз живо се интересувам от този проблем. Моето лично мнение е, че няма неделими, множество отделни обекти в природата, тъй като бидейки неделимо то трябва да е непроменливо - бидейки непроменливо то не би могло да влиза във взаимодействие в друго нещо. Взаимодействието изисква неделимото да се раздели (т.е. промени) Света е факт, следователно взаимодействия непрекъснато се осъществяват. :) Може да се каже, че нещата са делими наистина до безкрайност, защото (както например се случва в ускорителите на "елементарни (уж неделими) частици) когато променим условията ще получим нови явления, ново състояние на веществото - нови обекти, които да делим и с които да работим. Имаме безкрайно количество варианти на условия - безкрайно много възможности да делим материята.
Друг е въпросът дали фундаментално материята представлява взаимодействие между частици. Аз бих казала - всички неща са делими, можем прилагайки достатъчно сила да разделим всичко (като съответно променяме състоянието му). Можем мислено да разделим още повече неща. Но фундаментално в своята основа материята е непрекъсната - поради това фундаменталната основа на процесите е по-скоро вълнова. Ако е така, то тухлата не е организация на частички със собствени отделни свойства, които отделно от нея са същите каквито са и в състава й. Тя е подобно на лазерния лъч, който реже метали синхронно, кохерентно движение на средата, което образува тухла, кристал и т.н.. А средата е неделима и безструктурна. Е аз не съм физик и не бих могла да кажа какви са точно тези параметри на средата :) Но структурата на микрониво се губи...там има вълнови процеси, в които фидициге отчайно търсят частици... Драмата е започнала не с работата на Планк, а с отмяната на етера... Вълните там някъде си нямат среда на разпространение...и за това до ден днешен се търси неделимото, но веднага му се аташира една вълна и вероятността да открием неделимото някъде там е всъщност резултат от поведението на тази вълна. Неделимичкото, мъничко некоМоже ли да се каже тогава, че вълните в лазерния сноп са части от някакво цяло? След като те са се изгубили в новото състояние. Така според мен атомизма става ненужен, а делимостта е необходима за да се въведе ред в променливата среда. За нас нещата са по-статични отколкото са в действителност. Ние нямаме сетивен достъп до движението вътре в тухлата. За нас (и в сравнение с нашия живот) тя е нещо дълголетно, твърдо, здраво, съставено от твърди частички... Енергиите, с които й въздействаме в ежедневието не са достатъчни, за да отчетем нейното (непрекъснато) изменение.
qze wrote:2.съзнанието е непространствено и неделимо, следователно неговите процеси се проявяват безпричинно. - впрочем ми е трудно да си представя как нещо, което е неделимо, изобщо може да съдържа процеси.
Обясни ми какво имаш пред вид като казваш, че феномените на съзнанието са безпричинни? Иначе съзнанието само по себе си е пространство - тъй като в него също има изменения, промени и те са условни и зависими от неща, които съзнанието счита за отделни от себе си - тухли, хора, книги с мъдри идеи написани в тях. А за неделимостта...мислено ние хората по инерция делим всичко - създаваме си модели за нещата, идеализираме ги и ги разчленяваме, за да ги опознаем по-добре. За това имаме модели в психологията, в които съзнанието е разделено - модела на Фройд, когнитивния модел с пълната гама съставности - усещане, възприятие, споделения код(който се учи отвън) език-представа, памет, мислене, емоции, въображение... Имаме и нива на съзнателност... имаме много разделения и можем да разделим и съзнанието по много начини. Можем от едно съзнание да извлечем само емоция или само мисъл и да изследваме поотделно емоциите и поотделно мислите - значи ли това, че съзнанието съдържа всички тези неща като части? Или по-скоро то е променливо и съобразно условията, съобразно причините образува своите различни аспекти. Мисли ли или не мисли съзнанието обзето от "смразяващ ужас" или "разрушителен гняв"? Съзнава ли болния то депресия, че желанието му за самоубийство е следствие от биохимията в мозъка му и още повече съзнателно ли в следствие на стрес или мъка е причинил тази промяна в биохимията, която изобщо не може да контролира - която го контролира.... Оттук следва, че и делението материя-съзнание е условно и ни е нужно за да опознаем себе си и другите съзнателни същества по добре.
qze wrote:относно първото не виждам причина да се мисли, че щом сетивата на човека възприемат материята по един начин, извън тях тя не може да притежава същите свойства. нито ми се струва достатъчно това, че не можем да възприемем по никакъв начин материята на съзнанието, за да заключим, че то е нематериално; това, че не виждаме въздуха не значи, че той е нематериален. та да ме образовате по тези въпросчета.
Всъщност ние възприемаме (слухово и зрително) материята посредством вълни, които буквално влизат в организма ни и го променят и така променят и съзнанието ни. Непрекъснато. Ако нямахме статични представи и основни, стабилни разчленения на нещата съзнанията ни щяха да се изгубят в морето на промяната. За това и мозъкът ни дори филтрира излишните данни а сетивата ни са доста ограничени - прекалено силната енергия на вълните ги унищожава завинаги, прекалено слабата не усещаме. Ние имаме представи само в нашия праг на сетивност. Свойствата на инфрачервената светлина ние не усещаме с очите си. Има организми, които обаче я виждат. Не чуваме ултразвук, но има организми, които го чуват. Не усещаме много от миризмите, които други животни усещат. Не можем да разграничаваме промените в топлината като влечугите... Но знаем за тези явления благодарение на това, че делим и после отново подреждаме материята, работим с нея, разчленяваме, после съчленяваме - анализираме и синтезираме, правим теории. Съзнанието е резултат от много сложна плетеница от събития и причини. То е условно. Не може да се каже че съзнание е еквивалентно на материя. Но може да се каже, че едното без другото не може - не и в света, в който живеем ние :) Ако живота е поток, вълна, неизмеримо богат и разнообразен, причинен, съзнанието е гребена на тази вълна - то е ту долу, ту горе. Като частицата, за която е вярно, че вероятността да я открием някъде там зависи от това къде усилен вълновия пакет. Ту тук, ту там - гребена на вълната не е на едно и също място. За това съзнанието и неделимата частица в основата на материята си приличат - неуловими са, условни са и се променят непрекъснато съобразно условията.. Ако се опитаме да ги извадим с пинцетка и да ги анализираме се изплъзват...уловими са точно колкото морската вълна на плажа, в която се цамбуркаме. Но ако ги разглеждаме от различни страни - в зависимост от това, онова, трето...стават познаваеми. И статични. Тяхната "обективно реална същност" ни се изплъзва, но си създаваме представи за тях и добиваме знание достатъчно, за да се справяме с текущи проблеми :)
Естествено може да не съм права, но вътрешно съм си убедена за себе си относно тези неща.
Луната не пада на Земята, защото знае, че много ще боли :)
