Гениалните приноси на един съвременник (Page 2 of 3)

Не знам кое наричаш глупости. За мен мълчанието пред наглостта и философските безсмислици са друго, не глупост. Трогателно е как избягваш да си кажеш мнението по повод ТАКА формулирания принос на Веско. Не допринася за уважение.

"
4)  Естествено, че ако мой докторант си напише принос, който не одобрявам ще настоявам да го промени. Но няма да подходя със сарказъм, а ще се опитам да го убедя С АРГУМЕНТИ, че не е прав. Защото докторантът още се учи и аз съм поела някаква отговорност за това на какво ще се научи.
"

от (4) не става ясно какво би било мнението ти за ТАКА формулирания принос на Веско (или някой твой докторант).

Това, което наричаш скандал аз наричам свобода на изразяването в академичната общност. Не мога да търпя псевдофилософска наглост, която се натрапва по най-безцеремонен начин. На това ще има отпор и занапред в секцията и института няма да се мълчи, както когато твоя приятел ченгето Проданов беше директор.

Хау.

A, значи Проектория не е мястото за подобни философски обсъждания :). Може би ще бъдеш така любезна да споделиш с нас въпросите си (преди или след задаването им) както и техните отговори?

Според скромното ми мнение - не става въпрос толкова за формулиране на принос, т.е. как и в каква форма е поднесен. Чисто и просто няма принос, както и да го изкажеш. Има само примък-отмък. Друга тема е тази за  "самоприносите", които си описваме задължително при дисертации и отчети.

Лили май не гори от особено желание да сподели впечатленията си от така обрисуваната дискусия. Но явно е участвала в дискусията, която води до дълбокомисления извод в горното писмо. Или?

Писмо-отговор от Ангел Стефанов

Здравей Веско,

Похваленото от самия теб представяне на собствената ти книга не е никакъв аргумент, че тезата “процесуалната философия е едно от основните течения във философията на ХХ век, заемащо място наред с такива течения като континенталната и аналитичната философия” представлява философски принос. Не казвам това от някакви извъннаучни съображения и, повярвай, това не е лично мнение, а твърдение, което може да се обоснове така:

1. Всяка теза, а значи и твоето твърдение, което претендира да е теза, трябва да може да се обоснове. Твоята теза би могла да се обоснове по не-философски, наукометричен начин, като се приведат доводи, че авторите и цитиранията, обвързани с процесуалната философия са повече на брой от онези, обвързани с аналитичната и континенталната философски традиции. Ти не заставаш зад такава обосновка, а и такава едва ли би могла да се направи, което е видно от линковете, предоставени от Николай Турлаков. Но нека допуснем, че има такава обсновка в твоя полза. Но и този случай не е в подкрепа на тезата, че нещо е "основна философия", защото би могло да бъде просто някаква мода. Но дори да не е мода, наукометричната обосновка не е никаква философска обосновка, необходима за легитимирането на философска теза!

2. Онтологична тематизация, теория или модел на света е едно нещо, а традиционен стил на философстване, каквото са континенталната и аналитичната традиции, е съвсем друго нещо. Последните могат да покриват, и в действителност покриват, многобройни философски тематизации и пробламатизации. Например, темата за творчеството и инвентивността може да се подложи както на аналитично, така и на континентално философстване... С други думи, ти сравняваш разнопорядкови философски феномени.

3. Някой би могъл спокойно да поднесе теза от сорта на тази, че томизмът, или екзистензиализмът, или пък да речем феноменологията, е основна философия на двадесети век, защото е написал книга, разглеждаща философските достойнства на авторите, посветили се на тези философии. В този смисъл аз бих могъл да претендирам, че реализмът/анти-реализмът са основни течения във философия на науката, защото има интересни аргументи в тяхна полза...

Веско, едва ли някой ще отрече, че процесуалната философия е основна, или по-точно, една от основните философии на миналия век, както и че тя би могла да има зашеметяващо бъдеще. Не това е предмет на електронните ни разногласия, а обстоятелството, че това положение, колкото и да е фактическо, не може да претендира за философски принос. Ако това не се разбира, просто предлагам да приключим всякакви писания по тази тема. Иска ми се обаче да си сигурен, че никой от колегите ти няма нищо лично против теб, аз например два пъти гласувах за твоя принос, което е видно от таблиците на Асен. Спорът е изцяло принципен. Радвам се, че представянето на книгата ти е минало отлично.

Приятна вечер, Ангел

Аз, разбира се, забелязах в дискусията много други неща, но те са предмет на друг разговор.

Тук ще се огранича само с това да изразя отношението си към основния извод на книгата, който, както стана вече ясно е "че процесуалната философия е едно от най-важните съвременни философски течения наред с ..." (с.295).

Лично аз никога не бързам да се произнасям за това дали един извод е "дълбокомислен" или не преди да съм сигурна, че съм го разбрала. Точно затова по време на обсъждането на книгата на Веско зададох точно този въпрос: какъв точно смисъл влага в израза "едно от най-важните философски течения", когато го употребява по адрес на процесуалната философия?
След като си зададох въпроса, уточних и в какъв смисъл аз бих приела едно такова твърдение: за мен "важността" на процесуалната философия се изразява в това, че се е опитала да предложи алтернативен подход към една група от проблеми, които и непроцесуалните философи признават за "основни" във философията - това са проблемите за движението, промяната, времето и т.н. Факт е, че тези проблеми нямат задоволително решение и до днес, затова всеки опит да се подходи по различен начин към тях трябва да се приема сериозно - поне от онези, за които изредените по-горе проблеми (и свързаните с тях) са наистина важни. В същото време си мисля (и го казах на обсъждането), че процесуалното мислене на този етап предлага повече обещания за решения, отколкото решения. Останах с впечатлението, че Веско се съгласи с предложената от мен интерпретация на "едно от най-важните философски течения". Въпреки, че в книгата си сякаш е имал предвид друго - че процесуалното мислене заема важно място в редица философски учения, които никой не би оспорил, че са били "основни" за епохата и културата, в която са се появили. Консенсусът, за който пише в писмото си Веско не беше чак толкова монолитен, още повече, че не стана ясно кой как разбираше "важността" на процесуалната философия. (Казвам това само въз основа на чутото по време на официалното обсъждане. Веднага след това аз трябваше да тичам на лекции и не знам как са се развили разговорите по време на неофициалната част, която, както разбрах, била продължила доста).

Иначе дискусията беше доста забавна :-). Никой от изказалите се не беше чел книгата на Веско (поне не цялата). Двамата рецензенти, които са я чели отсъстваха. С изключение на МАТЕМАТИКА проф. Д. Вакарелов, никой от изказалите се не личеше да е чел и Уайтхед. Затова имахме възможността да чуем доста неща, които Нилс Бор, ако беше жив, щеше да определи като "много интересни". Няма да продължавам с детайлите, защото май няма да остане жив БГ философ, който да не ми се сърди за нещо :-).