Лили, ти писа " Еволюционната теория наистина се опира на определени метафизични предпоставки, без които не би било възможно нейното формулиране и в този смисъл тя Е и метафизика, макар и не само метафизика". По никакъв на4ин физиката, за да е по-из4истен примера, не е в отношения на иденти4ност с математиката (в поне два поста по-горе писах защо мисля така). По никакъв на4ин математиката, МАКАР ο ДА СЕ ПОЛЗВА от логиката НЕ Е в отношения на иденти4ност с нея. οстория на философията показа това недвусмислено (дори последния Оксфордски нео-логицист Лукас не успява да направи нищо убедително по въпроса.) Ако ти нямаш предвид стриктна иденти4ност ти вероятно имаш предвид някакъв доста vague вариант на partial identity. Аз не приемам дори този минималисти4ен вариант на иденти4ност защото смятам 4е те (логика и математика, физика и логика, физика и математика, ЕТ и математика) СА РАЗЛο4Нο и дори да се ползват една от друга тези техни релации не са по никакъв на4ин релации на иденти4ност. Оставям въпроса каква е тази концепция за non-strict identity, която е hopelessly vague или поне по никакъв метафизи4ески задоволителен на4ин ти не бе изяснила в поста си (това за ползването дори отказвам да го коментирам).
Платонизмът се оказва много опасна за всякакви натуралисти и конвенционалисти болест, да така е. Грам коментар не 4увам тук за при4ините на моето твърдение но това не ме изненадва. Какъв коментар имаш за ATD и за хомогенността на семантиката? Никакъв. След като няма приемам квалификацията "опасна болест" като комплимент. :)
" Ще се съглася, че математиката не е част от физиката, ако ми покажеш как вторият закон на Нютон (F=m.a) може да бъде формулиран и мислен без помощта на математически понятия или ако обясниш как той съществува без да е ангажиран по никакъв начин с референтите на математически понятия. Дори платонистите, които вярват, че законите съществуват обективно, обикновено ги мислят като съществуващи в математическия вид, в който ги формулираме. Метафората "книгата на природата е написана на езика на математиката" изразява именно тази убеденост в неразделимостта на закон и математическа форма на закона, която си е ЧАСТ (немеханична :-)) от него. "
За да не навлизам отново в спорове за 4аст и цяло ето минимален отговор:
Отношениято между референтите (каквото и да се окажат те, приятен платонистки полъх от лагера на нео-логи4еските позитивисти :))) и laws of nature не е разрешено по никакъв на4ин в момента. Проблемът за приложната математика е един от най-сериозните във философия на математиката и определено няма преобладаваща конвенция относно това, коя трактовка има основания за превес. След като този въпрос не е разрешен не може да се твърди със сигурност нищо около него; ergo, аз не мога но и ти не можеш. Разликата между нас оба4е е в детайла, 4е ти правиш позитивен клейм. Нека за момента да приемем, 4е моята критика на позитивния клейм не държи (защото, например горният проблем не е разрешен и аз няма как да знам). Това по никакъв на4ин не утвърждава твоя клейм а the burden of proof лежи върху теб, защото ти твърдиш 4е математиката е 4аст от физиката. По този лековат, макар и скепти4ески на4ин на защита аз искам да обърна внимание 4е 4есто употребяваме прибързано следствия от проблеми, които като 4е ли са решени. Ама не са. Като допълнение: part-whole relationship е супер дебатиран въпрос в съвременната метафизика и НЕ Е КОНВЕНЦοОНАЛοЗοРАН. Аз не познавам дебата в необходимата му дълбо4ина но аз и не правя никакъв позитивен клейм. Тежестта е върху теб и аз не бих я поел.
Нападението е най-добрата защита, но не най-адекватната. Ти не отговори на нито една от мойте забележки а се опитваш да ме впрегнеш в отговори. Това са детински истории :). Както и отговора за у4ебника. Нито ми е работа нито претендирам да мога да напиша 4итав у4ебник. Мога оба4е да разпозная куция такъв. Така 4е, не ми давай коментари от този род, if you please. Тук има един професор и това не съм аз :), така 4е педагоги4еската ти отговорност трябва да бъде по-конструктивна.
… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
www.sofiafilm.com