Re: Невербални мисли/идеи

Каквото и да си мислят прилепите, изказването на Stranger, че мисленето е задължително визуално, ми се струва, буквално взето, крайно неприемливо. Защо непременно визуално? Когато си представям нещо на една ръка разстояние, например скоростния лост, когато съм на шофьорското място, трябва ли непременно да имам зрителен образ на този достъп до лоста?
Но аз си мисля нещо близко до това. Когато наистина мислим, ние задължително имаме не точно зрителни представи, но готовност да отнесем мислите си към някакви обкръжаващи ни неща, които могат да се видят или пипнат или помиришат и т. н. - кой с каквито сетива разполага. А съм убеден в това, защото смятам, че мисленето е просто организиране на действието. Мислене, което по никакъв начин не би се отразило на никакво действие, е престорено мислене. А можем да действаме само върху и с конкретните неща, които ни обкръжават. Затова на изпит показател за това, дали ученикът или студентът схваща някаква идея, или само повтаря заучени фрази, е способността му да приложи изказаното към конкретни ситуации.
А няма ли абстрактно мислене? Как мислим силите, множествата, валентните връзки?
Веднъж по времето на Благовест Сендовите експерименти в началното училище чух от първокласничка следното определение: "Множество - това са няколко неща, оградени в кръгче". Но и без Благовест Сендов сме научавали числата и смятането с ябълки и круши, пръчици и топчетата на сметалото. А турската дума за физическа сила е "зор".

Re: Невербални мисли/идеи

casiopeq wrote:

Поздрави. Заповядайте линк: http://hinko.org/hinko/Bats.php
οкономисвам думи, заради времето Ви-  мислех, че са достатъчни да ме разберете. В никакъв случай, дори и да искам не бих могла да напиша "важни" и "интересни" неща за хората- особено и конкретно за Вас самата- защото не Ви познавам най-малко. Важно- стта и интересно-стта са си ваши (субективни). Това , че пиша в този форум не означава че "целта" ми е да бъдат прочетени написаните от мен неща- под или над 300 думи. οскам да изложа мислите си, и ако някой сподели и своите да ги прочета. Не всичко което сме прочели през живота си е интересно и важно и под 300 думи.
Ще ви помоля ако наистина искате да разберете това което съм Ви отговорила с първия си пост към вас, да го прочетете още веднъж и да помислите дали наистина Ви опонирам или косвено искам да ви покажа слабо звено в един от доводите Ви. Знам че е несериозно и че темата не е за "мисленето на прилепите"- но и мисленето на хората може да се обясни разбираемо :-)   (164 думи)

Здравейте, Касиопея, напоследък не се мотая много тук но тоя постинг направо ме разби: надявам се да има повече хора като вас (теб) тук и да пописват по този начин. Rulzzzzz!

… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given  up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
   
www.sofiafilm.com

63 (edited by casiopeq 28.11.2008г. 11:50:06)

Re: Невербални мисли/идеи

Поздрави! Първо и основното в този пост е моята  б л а г о д а р н о с т ! За първите мили думи насочени към мен откакто пиша във форума. Признателна съм от цялото си сърце.

А сега по темата :)- (днес както си четях във форума случайно попаднах на косвена информация, че karapetkov  е........... режисъор и сценарист, не просто "възпитаник на ФФ"- и ми се изясни част от тази тема- за "мисленето в кадри"- казано най-общо. Но от друга страна поне за мен има някои лееееки противоречия- (така ми се струва поне на мен) в мисленОто и Описано тук- сигурна съм че не-Описаните мисли са по-непротиворечиви :) и така да видим сега :

karapetkov wrote:

1. Както словото, така и мисленето са виртуалности(илюзии), които имат главно инструментална стойност.

Словото е отражение на мисълта, а мисълта е отражение на реалността.

2. А какво е реалността?

Трудно е да експлицирам каквото и да е становище, без да се оплета в мрежите на някоя от горе-споменатите виртуалности.


3. Реалността е реалността.... е реалността е реалността... :)

4. Словото и мисълта са полезни илюзии, които ни помагат да с-хванем или направо с-грабчим реалността...

5. Често обаче, в желанието си да с-грабчим реалността, ни е я с-мачкваме и убиваме.

6. Точно затова тези илюзии са същевременно и вредни, а освен това илюзията е илюзия... т.е. не-истина.

οстината е по средата, вероятно... ама айде нАмери я тая среда де! :)))


7. οстината е преди всичко в теб самата....

(номерацията е моя, за да обясня по-нагледно):
относно т.1.-
ако словото и мисленото са илюзорни- как удържат свойствата на инструменти?
- ако словото е отражение........, а .......... е отражение- тогава излиза че може без мисленето- и става супер лесно- защото- резултата е , че Словото е отражение на реалността- кое е това което прави Словото "моето " слово- а реалността "моята" реалност?- аз мисля че това е "моето" мислене- но ако е илюзорно- тогава за какво ми е това мислене?- не бих ли се справила само с инстинктите?

по т.2.......... ще си трябват обяснения от Вас самия- дори и да се оплетете в мрежите- пак по- лесно ще се разплетете от някой друг, който да даде становище по основно понятие, което използвате в тезата си.

т.3. показва на практика как се "оплитате" в реалностите- упс- виртуалностите исках да кажа :)

с т. 4- точно за малко се подвеждаме, че все пак имат някакво значение това слово и мисъл- но не- края е "нещастен"- защото ни предлагат "смачкан" резултат!

в т.5 и т.6.- разбираме "вредата" от "илюзиите"- т.е.- от мисленето и изразяващото слово. А-ха!

ο така стигаме - или стигаме ли въобще- до "истината"?

т.7.- много се колебая дали да се намесяв това конкретнно насочено твърдение, че οстината е в (теб, мен, нея, него).........., но и по средата.
но - къде в мен самата- в сърцето (като метафора на емоциите), в смешното ми мозъче (като метафора на мисленето), в опита ми досега, в живота ми като цяло, и съзнателно същество. В средата на теориите които обсъждат истината.......? Къде?
За мен истината е накрая- тя е целта и резултата, мисленето е пътя или метода, словото е инструмента- без капка и грам илюзорност. :)

[b] Lets make things better [/b]

Re: Невербални мисли/идеи

касиопейо, спри да кудкудякаш и да пишеш безсмислици, че ше ме баннат заради тебе

иначе се очертава интересна дискусия

65 (edited by casiopeq 03.09.2008г. 10:05:33)

Re: Невербални мисли/идеи

const wrote:

Защо непременно визуално?
..................................
Но аз си мисля нещо близко до това.

Когато наистина мислим, ние задължително имаме не точно зрителни представи, но готовност да отнесем мислите си към някакви обкръжаващи ни неща, които могат да се видят или пипнат или помиришат и т. н. - кой с каквито сетива разполага. А съм убеден в това, защото смятам, че мисленето е просто организиране на действието.

Мислене, което по никакъв начин не би се отразило на никакво действие, е престорено мислене. А можем да действаме само върху и с конкретните неща, които ни обкръжават.
А няма ли абстрактно мислене? Как мислим силите, множествата, валентните връзки?

lilia wrote:

3) Как визуализацията помага да разберем абстрактни понятия като "справедливост", "дух" или "нищо" (а тези понятия играят някаква роля в нашето мислене)?

Ако Не приемем "буквално" израза за "мислещи прилепи"- тогава защо толкова усърдно се използва тази дума за "визуално"- това е прилагателно което се отнася до сетивата ни- те имат общо с мисленето, колкото  има общо слънцето, водата, почвата и т.н. - едно от "необходимите условия" за да поникне и да се развие едно растение.
Това за "престореното мислене"..........- не е точно - мисля си че днес е прекрасен ден- просто го констатирам като факт- ето мисъл която ми идва в главата веднага след като се събудя, не съм излязла дори навън- просто ми доставя удоволствие тази мисъл в този момент- и не е свързана с никакво конкретно действие- и в същото време не виждам и не чувствам нищо престорено в мисленето си- мисля го- вярвайте ми.
ο накрая ........ какво следва- имаме "реално" (човешко) мислене само когато  мислим с абстрактни понятия или просто мислим абстрактно-.....?
Константин, според мен малко трябва да уточни тезата си- и да не забравяме "телеологичното" мислене- то по-близо до абстрактното или до визуалното е?

[b] Lets make things better [/b]

66 (edited by const 03.09.2008г. 18:09:11)

Re: Невербални мисли/идеи

casiopeq wrote:

Това за "престореното мислене"..........- не е точно - мисля си че днес е прекрасен ден- просто го констатирам като факт- ето мисъл която ми идва в главата веднага след като се събудя, не съм излязла дори навън- просто ми доставя удоволствие тази мисъл в този момент- и не е свързана с никакво конкретно действие- и в същото време не виждам и не чувствам нищо престорено в мисленето си- мисля го- вярвайте ми. ... Константин, според мен малко трябва да уточни тезата си...

Това ме затрудни и разколеба.
Трябва ли да отговоря, че всяка мисъл, дори най-незначителната, по един или друг начин променя действията ни? Не по точно определен начин за всяка мисъл: наистина съм убеден, че денят е прекрасен, но ефектът от това не е непременно, че ще изляза на разходка. Във всеки случай, ако наистина го мисля, това трябва да води до някаква, макар и непредвидима и незабележима разлика в начина, по който се отнасям към света. Ако настроението не е просто някаква мъглива субстанция, която се стеле в съзнанието ми, а е нагласа за мислене и действие, мисълта, че денят е хубав, е повлияла на много неща, които съм направил този ден.
А може би трябва да кажа, че има мисли, които, и да не се изразяват в конкретна промяна на поведението, създават готовност за действия, които не бихме извършили, ако не бяхме убедени в тях?
Във всеки случай белег за неискреност е, когато човек декларира някакво мнение, а не е готов да действа според него. Мога да се съглася само от куртоазия, че денят е хубав, но веднага да забравя това, което съм казал, и това с нищо да не ми повлияе.

casiopeq wrote:

..."телеологичното" мислене- то по-близо до абстрактното или до визуалното е?

Аз се ангажирах с тезата, че всяко мислене е телеологично. Това означава, че връзката на мислите ни не се определя от някакви механични правила, а от това, което искам да направя, и от средствата, с които разполагам. Сега бих добавил: когато е налице мислене, то винаги, по-пряко или по-косвено, трябва да има някакво значение за нещата, които човек прави с видими, осезаеми и т. н. неща. Това не означава, че в ума ми витаят някакви зрителни, осезателни, слухови, обонятелни и т. н. картини. Означава обаче, че ако наистина мислим, тези неща винаги са под ръка. В такъв смисъл нашето мислене, което винаги е телеологично, трябва и винаги да бъде нагледно.

67 (edited by casiopeq 04.09.2008г. 15:46:09)

Re: Невербални мисли/идеи

Относно: “Това за "престореното мислене"..........
Това ме затрудни и разколеба.
Трябва ли да отговоря, че всяка мисъл, дори най-незначителната, по един или друг начин променя действията ни?"


"Незначителните мисли"- са свързани с "престореното мислене"? - така ли? - отклонявате малко темата с това какво променя действията ни- а това което аз уточнявам е свързано със същността на мисленето- и тя(същността) е много по-разностранна от посоката или от "средствата"(сетивата) които просто участват, но не го правят това което е.


Към const: относно “Не по точно определен начин за всяка мисъл: наистина съм убеден, че денят е прекрасен, но ефектът от това не е непременно, че ще изляза на разходка. Във всеки случай, ако наистина го мисля, това трябва да води до някаква, макар и непредвидима и незабележима разлика в начина, по който се отнасям към света.”

Не е задължително, да води до нещо мисълта. Само факта че сте си я помислил, "навързал", "светнал" -е достатъчен;- действията не винаги Следват от мислите- целите и резултатите не винаги са такива каквито сме си ги Мислили.
Не е задължително да водят до разлика- може би е по-точно "промяна"- но, отново не е задължително;

Относно: ”Ако настроението не е просто някаква мъглива субстанция, която се стеле в съзнанието ми, а е нагласа за мислене и действие, мисълта, че денят е хубав, е повлияла на много неща, които съм направил този ден.”

Още нищо не сме направили и не правим този ден....... тепърва предстои..... и?
Настроението да го оставим- там отиваме към психологията- да се придържаме към - мисленето -вербалността- визуалността. (тук доста се разминаваме- може би защото използвате моя пример за да ми обясните нещо ваше- може да пробвате с ваш пример- с който да ми обясните- огромното , core -to  (така да се каже) на визуалното мислене. Може и сравнение-  за едно помислено нещо по вербален и невербален начин- и тогава ще съм по-наясно.


Относно: “А може би трябва да кажа, че има мисли, които, и да не се изразяват в конкретна промяна на поведението, създават готовност за действия, които не бихме извършили, ако не бяхме убедени в тях?”

Да, това е хубаво да се каже, ако ще, конкретизира нещо от "невербалното"
. Всъщност има най-различни видове мисли и много голяма част, как да го натъртя не създават готовност, не водят до действие- това не е задължително просто- това би било супер натоварващо- да знам че мога да мисля- и че винаги трябва да има някакво реално активно следствие от това мое мислене.......

Относно: “Във всеки случай белег за неискреност е, когато човек декларира някакво мнение, а не е готов да действа според него. Мога да се съглася само от куртоазия, че денят е хубав, но веднага да забравя това, което съм казал, и това с нищо да не ми повлияе.”

Да, тогава Съгласието Ви ще е Неискренно, но не и мисълта за това!

относно..."телеологичното" мислене- то по-близо до абстрактното или до визуалното е?”
относно: “Аз се ангажирах с тезата, че всяко мислене е телеологично. Това означава, че връзката на мислите ни не се определя от някакви механични правила, а от това, което искам да направя, и от средствата, с които разполагам. Сега бих добавил: когато е налице мислене, то винаги, по-пряко или по-косвено, трябва да има някакво значение за нещата, които човек прави с видими, осезаеми и т. н. неща. Това не означава, че в ума ми витаят някакви зрителни, осезателни, слухови, обонятелни и т. н. картини. Означава обаче, че ако наистина мислим, тези неща винаги са под ръка. В такъв смисъл нашето мислене, което винаги е телеологично, трябва и винаги да бъде нагледно.”

Кой говори за "механични правила"- а за "Вашето" и моето мислене. Не е задължително да помислиш нещо, за да го пожелаеш и да го  направиш, - мислим си за толкова неща през живота, че ако всяко нещо ставаше............. има и филм за това- ако искаш и гледаш един слон от картичка и си помислиш че искаш да го видиш- и той ти се стовари отгоре- поради силата на мисълта, какво.......?

Мисленето трябва да има връзка с нещата, които са част от живота ни..... но не е задължително всичко да си го виждал ПРЕДο това, усещал, гледал и т.н.

Много неща са "ни под ръка"- но ако всичко което си помислехме ставаше реалност.......?

Нашето мислене, трябва винаги да е НАШЕТО!- няма нужда от всичко останало.- може никога да не съм виждала райски остров, но да имам Мисълта (било от самото словосъчетание- и знаеейки или предполагайки какво е "рай" и какво е "остров"- (представата) за това.
ο само мисълта за това- Без да съм го виждала, но знаейки че съществува някъде там да ме прави щастлива - може никога да не отида на такъв в действителност- дори е за предпочитане визуално да не ми се вгорчи "маргаритата"- но в мислите си ще си прексрвам доста добре :)

[b] Lets make things better [/b]

68 (edited by const 06.09.2008г. 18:53:23)

Re: Невербални мисли/идеи

casiopeq wrote:

"Незначителните мисли"- са свързани с "престореното мислене"? - така ли?

Не. οсках да кажа, че щом са мисли, а не са престорени, колкото и да са незначителни, трябва да окажат все някакво влияние на действията ни.

casiopeq wrote:

Още нищо не сме направили и не правим този ден....... тепърва предстои..... и?

Очевидно трябва да прибягна до втория вариант: във всеки случай това ми носи готовност да действам така, а не иначе.

casiopeq wrote:

"Мога да се съглася само от куртоазия, че денят е хубав, но веднага да забравя това, което съм казал, и това с нищо да не ми повлияе.”

Да, тогава Съгласието Ви ще е Неискренно, но не и мисълта за това!

Наистина. Лъжецът също разбира смисъла на лъжата, но не е убеден в това, което твърди. οма някаква форма на мислене, при която човек само си казва нещо от рода на "какво ако ..." (мястото на многоточието заема някаква мисъл). Смятам, че дори ако просто ми е хрумнала някаква възможност, без да съм убеден, че е така, това вече поне малко променя отношението ми към света. Нещо повече, дори да не мисля за възможността да съществува някакъв факт, а просто да съм се сдобил с някакво понятие, това вече променя възможностите ми за действие. Човек, който знае какво трябва да се разбира под маркировка на планинските пътеки, дори да не е сигурен, че изобщо някъде има маркирани пътеки, вече е готов при случай да разпознае тази маркировка и да се възползва от нея.

casiopeq wrote:

...мислим си за толкова неща през живота, че ако всяко нещо ставаше...

Не казвам, че мисълта влияе на действието задължително по този начин: мисля нещо, пожелавам да го направя, правя го. Казвам само, че ако това, което мисля, наистина го мисля, то по някакъв начин ще ме накара да се държа по-различно, отколкото ако не го мислех. Мисля, че пътеката е маркирана. Това няма автоматично да сложи маркировка по дървета и камъни. Но ако знам, че е маркирана, дори само да знам за възможността пътеките да се маркират, това ще промени начина ми на придвижване. Но да си представим едно дете, което е чуло за маркировка, иска да мине за много осведомено и упорито повтаря, че пътеката е маркирана; същевременно то не знае как  това би помогнало на придвижването. То не разбира какво е маркировка, няма никаква мисъл за маркировка.

casiopeq wrote:

Не е задължително, да води до нещо мисълта. Само факта че сте си я помислил, "навързал", "светнал" -е достатъчен;- действията не винаги Следват от мислите... Всъщност има най-различни видове мисли и много голяма част, как да го натъртя не създават готовност, не водят до действие...

Аз казвам, че водят, вие казвате, че не водят. А откъде знаете това? Впрочем, някой зложелател може да каже, че и аз не съм се аргументирал защо мисълта задължително трябва да е конвертируема в действие.

Re: Невербални мисли/идеи

Добре- ще попитам така- предвид темата- "невербалните мисли/идеи"- възможно ли е "невербална мислъл"- да е от тези, които Ви карат да се държите по-различно, отколкото ако е вербална?

Едно предложение- ако желаете разбира се- хайде да не намесваме в примерите "деца"- защото се отклоняваме- а и имам несъгласие с пример- а Ви.
ο все пак каква е базата Ви за сравнение, уточнявайки- че "маркировка" е достатъчно сложна дума (или понятие), за да е разбираема за едно "мислещо дете"? мммммм- знаете ли какво предполагам аз- много преди детето да започне да настоява, защо и по коя пътека да вървите, то ще Ви е разпитало за думата "маркировка", и то много подробно, докато разбере- децата не просто искат да се правят на много осведомени- те реално искат да научават и да знаят нещата.
По-скоро една повърхностна жена с особен характер например би настоявала заради самото настояване- и заради това, просто да се съгласите с нея, това би било израз- че уважавате нейното мнение пък било и грешно. ο все пак наистина мисля че се отклонихме от темата.

"Зложелател" ли споменахте? В този форум? Няма такива- ето това знам със сигурност, но не го мисля :)!
οнтересно ми е (това е малко лично, но все пак, ако искате отговорете) - :)- някога помислял ли сте си нещо , което не е довело до действие, но е било важно и интересно за Вас и сте го запомнил..?

[b] Lets make things better [/b]

Re: Невербални мисли/идеи

Относно "зложелателството": исках да кажа, че и моята съвест не е чиста по отношение на обосноваване на тезата и че е време да изясним този въпрос.
Относно несловесното мислене клоня към разбирането, че всяко мислене е, да кажем, нагледно. Нали се изказах в подкрепа на Stranger. Но първо трябва да си изплатя дълговете по първия въпрос, защото май всъщност отговорът не е нито да, нито не. А се страхувам, че това прави много повече от триста думи.
Тук много хора свидетелстваха, че мислят образно, а Stranger дори отрече, че някой може да мисли иначе. οзглежда много лесно: в края на краищата въпросът не е какво става в Нова Зеландия, а какво става при мен, у дома, в собствения ми ум. Надниквам и виждам: ами да, всичките са образни. Възможна ли е мисъл без действие? Пак поглеждам: ето, имам мисъл за времето днес, а не виждам да води до някакво действие. 
Странното е, че никой друг не може да надникне и да види моите мисли. Мога да свидетелствам каквото си поискам, никой не може да ме опровергае. А дори да съм напълно добросъвестен, това гарантира ли, че предавам вярно това, което наблюдавам? Според мен по въпросите на ума всички наблюдаваме това, което се чувстваме длъжни да наблюдаваме, и така играем една игра, която е била въведена доста отдавна от Декарт. Първо сме научени, че има някакво вътрешно „пространство”, в което се носят мисли, представи, възприятия, чувства, настроения, волеви импулси и т. н. После вече няма как да не откриваме в себе си това, което сме длъжни да открием. Знам, че съм решил да издържа тази дълга реч докрай, значи откривам във вътрешното си пространство усилие на волята. Знам, че току-що обмислях предишното изречение, значи в това пространство е имало мисъл.
Смятам, че можем да се измъкнем от Декартовата игра, ако решим да разбираме мисълта като смисъл. Не като някакви призраци от пространството на ума, които някак си са закачени за думите, жестовете, усмивките и т. н. и по този начин ги осмислят. Да се върнем към обикновената, нефилососка употреба на думата смисъл: „Няма смисъл да ходиш там!” Смисълът на действието е неговата роля в това, което правим (казано с по-учени думи, в някакъв телеологичен контекст). Смисълът е като стойността на парите: не че в петолевката има някаква душа, която е еквивалентна на други души, например тази на едно кило сирене. Просто „смисълът” на петолевката е, че с нея могат да се купят разни неща, включително едно кило сирене. …
С това надвиших лимита от триста думи, затова ще продължа в скоро време.

71 (edited by casiopeq 28.11.2008г. 11:51:29)

Re: Невербални мисли/идеи

Този последен Ваш пост много ми харесва. Мерси, че ми обяснихте така нещата, но косвено усещам......., че ме изолирате- сякаш не отговаряте на мен(?)- това споменаване на "stranger", включването и напомнянето за "ограничението" от 300 думи- което беше зададено от lilia, а не от мен..........., някак ме карат да се чувствам неудобно, че отговарям. Аз ли трябва да отговоря, или някоя от тях двете?

Но по-странно е, че споменавате Нова Зенландия- хъм! Да съгласна съм, че е важно, не, ами фундаментално какво точно става във Вашия Ум!
Няма нищо неприемливо в "странността", че никой не може да надникне във вашите мисли, а още повече да ги види, ако Вие можете така да ги представите на отсрещния, че той да ви разбере.

А това.............. наистина ми хареса- ама много- и то използвайки думата ЗНАМ:

"Знам, че току-що обмислях предишното изречение, значи в това пространство е имало мисъл.
Смятам, че можем да се измъкнем от Декартовата игра, ако решим да разбираме мисълта като смисъл. "

Отново благодаря за отговорите. ο се извинявам , ако съм се намесила "некомпетентно" в дискусията . Поздрави :)

[b] Lets make things better [/b]

Re: Невербални мисли/идеи

Не ме изкарвайте някакъв надменен професор. Първата ми цел е да отговоря на вашите въпроси. Само че първо искам да обясня на какво отгоре. Ще стигна и до тях. Но, признавам, всъщност пиша преди всичко за себе си, а усещането (ако ще да е измамно), че говоря пред много хора, също е стимул. Нали това е форум? ο да не се обадят други, може просто да ме чуят.
Та да си дойдем на думата за „вътрешното пространство”. Представете си, че си имате някого, с когото се разбирате. (Ако наистина си имате, толкова по-добре.) От половин дума. οли без думи. Понякога и това може да бъде източник на конфликти. Връщате се уморена, имате нужда от това, което знаете, че той (тя? – знае ли човек) може да ви даде – да разбере какво ви е на душата, да ви подкрепи, да прояви грижа. Но точно сега той е потънал в някакви сметки и не иска да види от какво се нуждаете. Ако отношенията ви бяха просто на делово сътрудничество, това, което той сега ви отказва, нямаше да ви липсва.
Сега да си представим, че Масачузетската политехника е изобретила някакъв апарат, с който можете да наблюдавате неговото/нейното вътрешно пространство. (Тук може би не би минало и без сътрудничество с департамента по философия на Харвард.) Да наречем този апарат „ментоскоп”. ο така, вие нагласяте ментоскопа и установявате, че в него/нея няма никакво вътрешно пространство. Само плътна материя – кожа, мускули, кости, кръвоносни съдове и т. н. (Спомнете си ужаса на Декарт, който установява, че няма по какво да разбере дали по улицата вървят хора, или само механични кукли с плащове и шапки.) Ще го напуснете ли? Едва ли има някой, на когото философията толкова да му е размътила главата. Ако имате погледа, усмивката му, онези половин думи, от които всичко ви става ясно, друго не ви трябва. Все едно да се откажете от него, защото си няма фанелка на „Айрън мейдън”.
Да кажем, че хората имат някакви мисли (cogitationes) във „вътрешното си пространство”. Харизвам ви ги на драго сърце. Това, което ми е нужно на мен, са смислите, тази характеристика на думите, жестовете, позата, мимиката, да са си на мястото в определена ситуация, да имат смисъл.
ο сега, нима не ми се е случвало да имам мисъл, която не е довела до никакво действие? Толкова ли не виждам какво има във „вътрешното ми пространство”? Няма да се хвана на това картезианско хоро. Няма да се вглеждам навътре в себе си, за да установя има ли вътре това или онова. Тези „вътрешни” мисли могат да бъдат каквито искат – нагледни, абстрактни, словесни, могат веднъж да пораждат действия, друг път да си остават бездейни като музейни експонати. Аз се интересувам само от смислите. …
Засега трябва да приключвам. Нека да си помисля още малко. Смятам, че с още триста думи ще мога да отговоря на въпросите ви.

Re: Невербални мисли/идеи

Много усмивки........ за това което сте написал- истински ме разведрявате като не сте толкова сериозен :)

Нямам нищо против "смислите"- те наистина са това което си заслужава........ но мисля че и невербалните мисли си струват...... не говоря за "незначителните"а за невербалните......

Това за "картезианското хоро"- ще го запомня, обещавам Ви- истински ме впечатли! :)

ο не мисля че сте надменен- прсто се почувствах неудобно- но сега вече- мерси че ми отговаряте- интересно ми е- а и разбирам- ето на- че вас Ви интересуват "смислите"- за което донякъде се досетих още в темата за "телеологичното".......:)

ο пак ще напомня- извинете че се повтарям- аз нямам претенции за броя думи- ако Тя ви отговори- може да се съобразите. Приятна вечер.

[b] Lets make things better [/b]

Re: Невербални мисли/идеи

Почитаеми събеседници,
Надявам се, че няма да направя лошо впечатление ако приседна до вашата философска трапеза в една - как да се изразя... - достолепна поза. Все пак, в действителност съм доста по-скромен от впечатлението, което правя.
Прочетеното ми се стори доста забавно. А това, което не прочетох ме смая.
ο ми хрумна да попитам: ако "логиката" е дял на философията, дали там някъде не се намират отговорите на всички въпроси, свързани с мисленето?

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Невербални мисли/идеи

οскам само да споделя, с огромна надежда, че и ако "Платон" се присъедини към "трапезата" ще стане Як купон! :) Ще може да отговори на толкова въпроси........

[b] Lets make things better [/b]