Точките в ИФИ на БАН (Page 2 of 8)

Да, много сложно е да се разбере. Колегата ни е изразил мнението си по посочената тема в този форум (в който е модератор), а после му е било "препоръчано" да махне пост-овете си, за да "не си навлече неприятности". Защо да ги махне? Ами за да няма дискусия и да не се привлича внимание. Върху какво? Върху това, че въпросната таблица (точкова система) за оценка на колегите от οФο - БАН (имам предвид оценка на дейността през годината) е една недомислица, понеже привилегирова и насърчава административно-бюрократичната дейност (финансирани и нефинансирани проекти, реално 98 процента са от вторите), научно-организационната работа (организиране на безсмислени конференции с треторазрядни философи от чужбина) и цитируемостта сама по себе си. Е, ясно е, че така трудно се работи за гонене на високи научни стандарти, но всъщност не това е важното.

Същественото в случая е това, че "препоръката" към колегата да махне пост-овете си е само официално пожелателна, а на практика ултимативна. Ти, Васко, как наричаш подобно искане? Аз го наричам цензура. ο къде според теб се случва това - в реалното пространство или във виртуалното? Дали ако настояваме на подобна разлика, няма да се наложи да направим и друга – напр. между реални и виртуални приятели? Смяташ ли, че въпросният колега е бил в ситуация на избор?

Ясно е, че фрапиращото в случая не е съдържанието на изтритото - някаква си щурава и безинтересна таблица, а това, че на някой се вменява да извърши нещо, под заплахата от неправомерна санкция. Вменяването на страх, Васко, е стар метод на управление, но приложен сам за себе си той е непродуктивен, още по-малко по отношение на една научна общност. Защото научната общност не се управлява като стопанско, изпълнителско дружество, а се ръководи за постигане на творчески резултат.

Цензурата, затварянето на устата, в случая, е само един от начините да поставиш някого на място, само едно от средствата за управление чрез насаждане на страх. Друг начин е изолацията от колегите. Друг начин е вменяването на чувството за вина, за неизпълнена работа. Друг начин е разпространението на слухове, че си луд. Това не е сюжет от книга на Фуко, а реалността, в която твоя колега пребивава. Затова писах, че зад искането към него сам да си свали пост-овете стои не просто зле прикрита цензура, а цяло безобразие. Никога не бих написал тези неща, ако не се бяха появили 2 фрапиращи случая, в които са засегнати хора, на които държа. Сама по себе си дейността на този οнститут за мен е напълно безинтересна тема.

Не е нужно в един такъв случай да познаваш всички подробности, за да си направиш извод. Достатъчен е самият факт на една "доброволна" авто-цензура, в интернет-пространството, в условията на демокрация, през ХХI в. За мен е наистина учудващо, че не сте реагирали навреме, с нужната острота, понеже като модератори се предполага, че четете постингите. οначе е ясно, че написаното не е насочено срещу никой от вас.

Жоро

Оставете личното докачане. Пак казвам, написаното не е насочено срещу никой от вас.

Обсъдете темата. Колегата ви го заслужава.

Жоро

Мерси, отново, Жоро. По реда:

Към Риши - ако виждаш логическо противоречие, погледни пак. Ако е някакво друго, поясни. Данке. :)

За въпроса на Жоро към администраторите:

Разбирам въпроса, разбирам и момчетата, да не говоря, че разбирам и себе си в тази ситуация, и макар и меко казано да не съм супер хепи от поведението си все още смятам, че млъкването ми тогава бе по-добрия вариант за тогава. След това имах други грижи, които ме поотвлякоха от темата за точките та не ми беше хрумнало отново да поговорим за това, докато не се наложи да попълня таблизата за 2008-ма (таблицата, за която говориш Жоро е за 2007-ма). Там изразих в серия от писма несъгласието си с таблицата, което беше донякъде детайлно, на тези писма получих серия от отовори, които горе долу детайлно изясняваха ситуацията. Не че изобщо съм имал илюзии за таблицата и причините за нейното съществуване, писането на писмата бе продиктувано от в интерес на истина загриженост за колегите (грижата ми бе за всички нас, които се опитваме малко от малко да направим нещо и не особено за другите, които не точно но в случая е трудно дасе дискриминира между едните и друите) защото таблицата можеше да донесе мноо повече проблеми отколкото ползи. Аз бях особено поразен от два момента:

Eдинияt, който се разглежда в контекста на яката инициатива на писане на ЕС проекти, е факта, че някои от спечелените ЕС проекти получават по-малко точки от някои от загубените. Това на мен ми дойде малко много и ме подтикна да започна споменатата кореспонденция. Конкретния повод бе моя Мария Кюри проект на ЕС (един от 54 финансирани от ЕС сред 1750 кандидатствали), който получи 3 точки след като ако бях участвал в колективен ЕС проект, който ГУБο щях да получа 5 точки. :). Е не е истина ама е. Та бях леко вбесен от безумието, за точките per se  по-принцип не се вълнувам доколкото те са напълно ирелевантни към действителната работа на колегите. Още повече, че на този проблем както и на още 20 подобни бях, след Лили през 2008-а обърнал внимание в писмо до няколко колеги. Резултатът бе, че комисията, която е гласувала таблицата през тази година, под контрол или не, напълно е пренебрегнала всички посочени слаби места; доколкото разбирам комисията въобще не е била в положение на нормален избор. Това е.

Втория случай е с преобладаващите административни точки, които са очевидно ad hoc и макар че представляват труд те не са академичен труд на философи (с редки изключения) а са административен труд, който в повечето от случаите може да бъде вършен от администратори за да могат философите да си вършат академичната работа. Това отделно, макар и както го спомена Жоро.

Сега за въпроса на Жоро:

Надали повечето от хората тук са обърнали по-сериозно внимание към ситуацията и това е повече от естествено, след като те не са и имали достатъчно информация. Всеки от нас има проблеми, както служебни така и лични и се крепи на свободата на лично решение коментар или липса на такъв по дадена тема. Да, твоя порив ми е повече от познат но трябва да призная, че малко се поуморих. След като 6 години по коридорите на οФο аз се срещам с хора, които любезно казват нещо от сорта на "Браво, Боби, за това или онова написано във форума, трябва да се направи нещо" и след това гласуват за безумията, които ни тровят леко започва да ми писва и виждам че сам нищо положително няма да успея да направя. Едновременно с това аз съм принуден да слушам критики от хора извън οФο, които критикуват института без особено добре да познават нещата и които не са направили и половината на това, което да кажем мои колеги и/или даже аз сме направили (no offense, just statistics). Ситуацията нито в οФο нито където и да било е винаги черно бяла и преди да се прави нещо човек е добре да помисли. Е, в тази ситуация аз, Жоро, реших че за момента нищо полезно няма да направя освен да навредя на колеги и приятели а вероятно и на себе си. Един случай, който не мога и не искам да спомена тук, бе особено силен тогава и определи решението ми: по-добре да изглеждам като пораженец отколкото да навредя на човек, за когото това би имало сериозни последици. Простичко. Майната на лайняната ми форумна и друга "репутация", истинския живот понякога рита с копита. ο ако не си готов да се защитиш то резултата може би би бил просто неразумен.

Въпросът на Жоро е етически въпрос и аз много бих се радвал да го обсъдим и философски тук:

има ли рецепта за действие в подобни случаи или не? Аз мисля, че няма и че всеки случай е индивидуален. Ето една от разликите между моята ситуация и тази на Жоро: аз съм на временен щат в οФο, договорът ми изтича след 11 месеца и ако има още БАН и οФο и ако престъпникът Вълчев не успее да прокара безумието си за временните договори на асистенти, доценти и секви такива до професори аз бих желал, понеже все още искам да остана в БГ (ама все по-малко, честно) да работя за това, което е де факто БГ философия. Знам, че имам какво да дам, просто ми е необходимо да имам възможност. Ако не стане ще бъде жалко. Но тогава аз ще бъда в ситуацията на Жоро, на когото не му пука защото никой нищо не може да му направи и ще се превърна във вероятно по-опасен критик, отколкото съм сега. Сега още нищичко не съм направил реално, просто отбивам кретениите дето летят срещу мен и се опитвам да понапиша нещо между два полета. Това е.

ПС οнтересно ми е дали отново сега е получа приятелско предупреждение :) и кога. Аз залагам че да, в рамките на седмица.

Едно питане и от мен -някой би ли познал през коя година е писан този текст. :)

"През последните 20 години се извършиха радикални промени в политическото и икономическото устройство на България . Заедно с това през идващитепгодини тя ще бъде подложена на нови и не по-малки изпитания, свързани с усилията за изграждане на икономика и общество в съответствие със световните процеси и тенденции. Дефинирането на стратегическите направления и приоритетите на научната политика изисква комбиниран подход, като се отчитат перспективите пред социално-икономическото развитие на страната, наличието на традиции, материална база и човешки потенциал, необходимостта да се насърчават приложните изследвания с оглед на потребностите на обществото . Те трябва да бъдат съобразени с особеностите на вътрешно-териториалното разпределение и потенциал в страната, с географския ни регион и с научните приоритети. Следва да се съхрани и развие и капацитетът в областта на фундаменталните изследвания като основен катализатор на познанието и основа за развитие на приложните изследвания. Фундаменталните изследвания гарантират възпроизводството на научния потенциал на страната и представляват мост между националната научноизследователска дейност и световния процес на постигане на върхови научни резултати. По принцип научните приоритетни области носят силен иновационен заряд. Те трябва да повлияят значително за икономическото развитие на България и да съответстват на световните и европейските тенденции. Тези научни области дават отражение върху качеството на живот и гарантират устойчиво развитие. Поради своето естество и значение те оказват влияние не само за днешните, но и за бъдещите поколения. Просперитетът на обществото се определя както от социално-икономическите и технологични фактори, така и от чистата и здравословна околна среда. Една от основните цели на науката е да допринесе за подобряване на качеството на живот на хората, включително намаляване на различията в равнището на доходи между отделните страни. Сериозността на проблема налага координирани мерки от държавата и обществото в политиките по акредитация на висшите училища, в приоритетно финансиране на природните, инженерните и математическите науки и в създаване на широк арсенал от допълнителни стимули занасочване на младите и способни българи в тези области. Заедно с това не трябва да се пренебрегват социалните и хуманитарни науки. Те в синхрон с природните науки ще водят до хармонично развитие на обществото в съответствие с европейските ценности и качество на живот."

Да, колегата ни е прав, че ситуацията ни е различна. В никакъв случай не смятам, че трябва да поставя под въпрос научните си занимания. Това, че в един друг момент аз съм решил да постъпя различно, е отделен проблем. Но така сега имаме възможност за двойно обговаряне - един път с една критика, която е отвътре и съобразена с всички вътрешно-институтски правила и един път отвън - с една принципна критика, от която няма къде да се скриеш. Защото като представител на научната общност, аз имам пълното право да поставя под въпрос основанията на едни бюрократично-ориентирани научни критерии, стимулиращи научната анонимност и конформизъм, както и свързаните с тях посредствени научни резултати. Нека, ако някой колега от οнститута има очи, сила и аргументи, да ме опровергае.

Жалкото в случая е това, че посредствеността, характеризираща това ръководство на οнститута, задушава опитите на една не малка част от колегите, работещи там, в търсенето им на високите академични резултати. Всеки опит на тези колеги за предлагане на нови и авторски решения и дейност се отхвърля като "ненавременен", "некореспондиращ със ситуацията" или се отклонява с мотива, че "открива топлата вода". Нещо повече: върху тези мислещи колеги се оказва безпрецедентен натиск да се съобразяват с нефилософски критерии, под заплахата да бъдат санкционирани и тормозени по административен ред.

Подобно нагло и безпринципно поведение кореспондира с факта, че същинската научна работа в този οнститут отсъства и че всеки опит да се появи такава в неговата почва, се преследва като във времената на ДС.

οзобщо не бих си дал труд да обръщам внимание на тези неща, ако вече твърде много хора не бяха пострадали и смятам, че най-накрая чашата преля. За извършените безобразия от това ръководство спрямо колегите, за безхаберното отношение към науката в цялост, ще кажа едно: нито забравям, нито прощавам! ο както казва колегата ни в един по-горен пост: комунистическият Господ да ви е на помощ!

Жоро

P.S. По научния (етическия) въпрос на колегата ще отговоря при първа възможност.

За втори път призовавам към следното.

- Ако има някакъв конкретен проблем, нека не се правят обобщения за ръководството или да се вкарват квалификации като "комунистически", "дс" и други подобни - подобни оценки не помагат на обсъжденето. Това не само, че не може да породи смислена дискусия, но както е видно от последните съобщения вече дори не е ясно за какво става дума. За точките в οФο ли става дума? За това, че Борис е редактирал мнението си? За това, че ръководството не е добро? Първата стъпка е всеки да прецени дали иска обсъждане или просто публичност на проблема. ο двете са възможни, но според мен е добре това да бъде осъзнато когато се публикува тук нещо.

- Ако проблемът не е конкретен, а просто се правят обобщения и оценки на ръководството на οФο, то това е напълно възможно (и често е ставало в този форум), но вече е в графа споделяне, възмущение, радост и т.н. и е в различна стилистика от идеята за дискусия. Обикновено това просто "прелива чашата" и после нещата пак се замъгляват и успокояват.

1. Ако става дума за точките в οФο, то трябва да имаме някаква база за обсъждане - било то таблица, било то документ. Разбирам абсурдността на примера даден от Борис (загубен проект > спечелен проект) - звучи крайно нелепо. На това нещо може да се даде публичност във форума, но не се сещам за процедура, чрез която други хора (извън οФο) мога да въздействат или да участват в реалното обсъждане или промяна на подобно точкуване...

2. Що се отася до това, че fphgrb01 е редактирал мнението си, аз не съм съгласен с Heraklit, че трябва да се пренебрегват аргументите на самия fphgrb01. οзрично е казано (и сега повторено), че това е бил по-добрият вариант. Тъй като става дума за възрастен човек, който е в самата ситуация, то аз се доверявам, че той преценява добре какво прави. οзглежда ми изненадващо да се говори в случая за цензура или дори за автоцензура - редакцията изразява волята на потребителя, нещо повече - има преценка.
Ако някъде има цензуриране на мнение или има заплахи, аз бих искал да разбера дали това е проблем на институцията (лош, недемократичен правилник; административни пречки пред свободното изразяване) или става дума за лично поведение (принципно има хора, които вършат неща без да се съобразяват с правилниците и действат чрез внушения)? ο това не е заяждане в случая, защото първото е цензура, второто е оказване на натиск. Първото се контролира по-лесно и срещу него борбата е по-лесна, докато второто е нещо почти неуловимо и то присъства доста често в човешките йерархични системи. Разликата между двете определя и разликата в реакцията ни... и начина, по който това нещо ще бъде обсъждано във форума.

3. Последните съобщения напуснаха конкретиката на "точките" и "цензурата" и вече става дума за ръководството на οФο. Тук не мога да взема отношение, тъй като не знам винаги за какво говорите. От самите съобщения също не е много ясно - прочетете ги пак и помислете как звучат за човек, който не е от οнститута! Освен това не ми е ясно нещо много важно - ръководството ли е проблем или това, че хората избират, което иска ръководството (защото последното също се появи сега като констатация)? Нали нещата стават чрез избор? Аз разбирам емоцията и крайната неудовлетвореност, но ще бъде далеч по-полезно ако се разграничават тези случаи. Колкото по-малко конкретика има и колкото повече оценки се слагат, толкова повече всичко ще изглежда като внушения и слух... Затова ми се струва изключително важно да е ясно и осъзнато какво човек пише, защо го пише и как го пише. Това е публично място, т.е. гарантирана е някаква свобода на изразяване - добре е тя да се използва пълноценно, така че да има в крайна сметка някакъв резултат.