106 Reply by Alias (edited by Alias 30.03.2010г. 06:52:54)

  • Registered: 05.03.2010г.
  • Posts: 56

Re: Свободната воля с/у Звездите

Хераклит wrote:

Ами - номерът е че НЯМА "свързващо звено".

Хераклит wrote:

аз вярвам в съдбата, в душата ми се отразяват всички преплитания на карма и дхарма, които светоусещането ми може да долови, Анима вярва във взаимосвързаността на Всемира и в смисъла на тази взаимосвързаност.

да обяснявам ли? противоречие-то.

Така. Разбрахме, че съдбата според определени съвременни 'романтици' е взаимосвързаност и смисъл едновременно. Добре. Щом романтиците-естети го казват, как да не им повярваш и да заплуваш.
Да ама е проблем, че ако прелитат птички наоколо, и нямаме прашка, кое ли ще е взимовръзката?
Може би самото 'отбелязване' на факта- ей каква птичка си хвърка, не би Оставило някакво 'отражение', ако не се направи връзка с..... изображението (какво да направя, аз пък си мисля за 'размити множества')- или нАгледа и латинизма му по Кант.

  • frege
  • Потребител
  • Offline
  • Registered: 06.10.2008г.
  • Posts: 616

Re: Свободната воля с/у Звездите

от известно време Хераклит се заканва да напише тук нещо за свободната воля у Аристотел, а аз се каня да хвърля едно око на вече писаното, обаче се отплесвам по по-общия аргумент, за това колко по-различно е изглеждал светът на онези, които са смятали самото време за циклично

  • Registered: 10.09.2008г.
  • Posts: 1,001

Re: Свободната воля с/у Звездите

Ами не - не се каня да напиша нещо за "свободната воля у Аристотел". Подобно, но не е точно същото.

В поредици типологизации на понятията има и такава типология: < 'ценностно натоварено понятие' и 'ценностно неутрално понятие' >. Понятието за свободна воля в съвременния свят спада към ценностно натоварените понятия. Ако се придържаме строго към това равнище на историческият философски размисъл ще се окажем пред следната картина. Нека си представим хоризонтална линия с деления по години, примерно от 1000 г. пр.н.е. - до днес. И стрелка или маркер, който можем да местим напред-назад по деленията на годините. Вземайки едно 'ценностно натоварено понятие' (като например: 'свободна воля') ако започнем да го придвижваме назад или напред - задължително пред очите ни трябва да започне да се изменя по такъв начин, че да се разтоварва от някои съдържания, да се прибавят нови и някои от съдържанията да се преконфигурират.
На пръв поглед същото би могло да се каже и за 'ценностно неутралните понятия', и те се развиват и търпят изменения - когато в погледа на историка преминават през различни завихряния на пластовете на историческото време, това е на пръв поглед.
Разликата между двете е че 'ценностно неутралните понятия' обикновено имат линейно-кумулативен характер на съдържателно разгръщане, което отстрани изглежда като натрупване и донякъде прилича на обърната пирамида: всеки следващ етаж е по-широк от предишния, но предходните структури (по-ниските нива) сравнително добре се запазват и общо взето е проследим някакъв общ вертикал, по отношение на който следващите масиви са относително хармонични. С 'ценностно натоварените понятия' е подобно, но не съвсем: често се появяват такива области в съдържанието на понятието, които имат диалектически характер на трансформация и по такъв начин става невъзможно откриването на общ логически вертикал - от долу до горе. По-скоро същността на понятието или логическото ядро е някъде "вътре" и е линейно изводима от всяка точка на периферните съдържания, но тъй като няма логически линеен вертикал, около който линейно да бъдат организирани съдържанията - често самите съдържания (или периферни дефиниции на понятието) са взаимно (отнесени една към друга) противоречиви.
Горното може и да звучи сложно, но се илюстрира с прост пример. Да вземем най-опростеното разбиране за понятието "добро": в Античния свят то има едни определения, в съвременния свят - други и някои от съвременните определения стоят в пряко противоречие с предишни определения, както и обратно, но въпреки това в центъра на понятието има логическа същност, която и в двата случая се запазва, запазва се точно като - "добро", а не нещо друго; и е еднакво в състояние както да удържи, така и да обоснове двата типа взаимоизключващи се определения.

Ако се придържаме към този модел навлизаме в едни методологически области на историческото изследване, които отвеждат в много посоки, най-непосредствената е въпросът за континюитет (приемственост, натрупване) и дисконтинюитет (разрив с традицията) в движението на понятията. Което отвежда - погледнато по-общо методологически - към прилагане на тематичен подход: или накратко, вземаме едно понятие и се връщаме назад търсейки в кои автори от кои епохи се среща. Така казано мисля че става ясно, колко наивно е очакването да "преоткрием" съвременните си понятия, точно така както ги мислим - в миналото. Това се нарича презентизъм.

Аз съм доста наясно с тези неща. Погледът ми към Аристотел и въпросът за свободната воля е различен от всичко, което казах. Почти няма задълбочаване в Метафизиката, даже ми се струва, че това, което е необходимо се намира на предната страница. Но тъй като е поглед - както казах чакам си подходящото настроение.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
  • Registered: 25.06.2009г.
  • Posts: 147

Re: Свободната воля с/у Звездите

Какъв е конфликта между свободната воля и звездите?
Конфликтът е неразрешим, защото се основава върху вътрешното противоречие на природата на мисленето, която съставлява творческото начало, водещо до измислянето на нови идеи, обяснения, решения и до активния стремеж на хората към по-добър живот чрез измисляне и осъществяване на промени.
Това е конфликта между свободната воля и липсата на свободна воля, между чувството, че живота ни зависи от нас самите и чувството, че нищо не зависи от нас. Сартр е казал: „Толкова много обичам свободата, че не мога да допусна, че нещо в живота ми не зависи от мен.” Свободната воля не е даденост ,а е нещо, което се учи, развива, постига, когато започнем да ценим свободата и свободомислието и да им придаваме смисъл, форма, съдържание, за да ги използваме в живота си. Ние обаче се намираме на противоположния полюс, защото не само не ценим свободата и свободомислието, но и смятаме, че нищо в обществения живот не зависи от нас. Може би затова равносметката, която сме принудени да правим откакто сме в ЕС е, че сме най-бедната, корумпирана и нещастна страна членка. И при положение, че смятаме, че социалния живот не зависи от нас, тогава не виждам откъде може да дойде промяната към добро. Всъщност може да дойде от волята за промяна, от свободната, обща воля за промяна на мащаба на цялото общество. За тази цел обаче се нуждаем от хора, които да придават смисъл, същност, стойност на свободата и демокрацията, както и на свободомислието и проникновението, тоест на знанията, уменията, силите, волята за постигане на промени. Само тогава свободната воля ще започне да придобива съдържание и форма и ще може да ни помага да разбираме, че личната и обществената отговорност са функция на свободната воля и че  зависи от нея до каква степен се инвестираме, вживяваме, проявяваме всеотдайност да измисляме, мечтаем, планираме, проектираме, постигаме промените и целите си.
Така че свободният човек се води по свободната воля, за да може да се образова в името на промените, защото няма как това да стане насила. А само знанията и уменията могат да станат основа за постигане на добри резултати, което по естествен начин ще показва, че живота ни все пак може да зависи от нас, макар не и изцяло. Няма как да развием обяснението, че незнаещият и неможещият ще може да постига добри резултати и успехи, като се осланя на помощта и съдействието на звездите. От тази гледна точка бих казал, че конфликта между свободната воля и звездите би могъл и да се определи като конфликт между образованието и невежеството. Може би затова, когато го попитали каква е разликата между образованите и невежите, Аристотел отговорил: „Същата каквато е между живите и умрелите.”
Бих добавил, че и образованието и невежеството са вътре в нас. И от нас зависи да развиваме образованието или пък да се освобождаваме от невежеството, но за тази цел свободната воля би трябвало да ни помогне до такава степен да развием свободомислието и проникновението си, че да сме способни на самокритичност и самопознание и чрез тях да добиваме реална представа за знанията, уменията, силите си. Само тогава ще можем да променяме съотношението в полза на образованието и за сметка на невежеството и ще ни дава увереност да измисляме и постигаме живота, който искаме.

"Мнението е нищо, идеята е всичко." - Платон
"Всичко хубаво, казано от когото и да е, смятам и за свое." - Сенека Млади
"Този, който крие грешките и недостатъците си, няма намерение да се поправи." - Волтер
  • Registered: 28.12.2009г.
  • Posts: 3

Re: Свободната воля с/у Звездите

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1% … 0%B5%D1%80 - това цака астрологията и я замята право към научната фантастика. Колкото до свободната воля...все едно спорите кое е по-силно доброто или злото. Все пак "Всичко е относително" дори и "Всичко е относително" :)

  • Registered: 13.06.2010г.
  • Posts: 14

Re: Свободната воля с/у Звездите

Anima wrote:

което изкривява представата за астрологията, според мен, както и съпоставката за свободната воля и звездите, която Плотин разглежда по съвсем друг начин, но механизма , според него, на разпознаването остава неясен.

and

Шехерезада wrote:

Точно това се опитах да обясня в един филисофски форум. иди виж какво мислят по въпроса - че не разбираме смисловото понятие свободна воля - голям смях.

Няма да кажа те пък с какво свързват свободната воля и изобщо страха, че тя може да е ограничена от някой и нещо е нещо потресаващо сред тези среди, което издаде единствено бедния им житейски опит - разбирай разговоряла съм със малолетни или поне хора, които никога не са имали отговорности към дом, семейство, деца да речем, но с мнението, че са много изучени като имат дипломи за философи.

Та ... съзирам огромен проблем в представата за Астрологията.

Първо - западната астрология е стигнала до там да не смее да прави прогнози, за да не бъдат отъждествявани с ясновидци? Но, за Бога, какво правят онези, които изготвят стратегии за развитие на отделни отрасли за по 10 години напред?

Искам да попитам, трябва ли астрологията да се лиши от предсказателния характер и да се ограничи в рамките на психологичните анализи, за да защити имиджа си?

Ей такива едни неща ми мътят мозъка напоследък, всъщнос последните 3-4 месеца.

Някой представя ли си с какви още тухли ни замерват?

http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/ … /vc/1/nt/2

thanks for a gift!

  • Registered: 10.09.2008г.
  • Posts: 1,001

Re: Свободната воля с/у Звездите

Sun_Virgo wrote:
Шехерезада wrote:

иди виж какво мислят по въпроса - че не разбираме смисловото понятие свободна воля - голям смях.

Няма да кажа те пък с какво свързват свободната воля и изобщо страха, че тя може да е ограничена от някой и нещо е нещо потресаващо сред тези среди

Ами... какво да Ви кажа, очарователна Anima, аз като човек от "тези среди" внезапно се почувствах някак отговорен за доброто Ви настроение и с ангажиментът за това краткото Ви пребиваване из "тези среди" да остави във Вас добри спомени и по възможност най-добри впечатления. За съжаление това не е във възможностите ми и се страхувам, че с предстоящото си изложение на размишления върху Аристотел по-скоро само ще добавя чувство на отегчение към интуициите Ви относно възможностите на философията.

Ето защо ми хрумна нещо интересно. Имайте предвид, че в "тези среди" например са доста популярни Pink Floyd. Предлагам Ви да погледнете една анимация във втората част на концерта от '94 г. в Earls court - композицията Time. Там има следният образ: някъде много дълбоко, може би в най-дълбокото, зад времето, под структурите на молекулите, в бездната на атомите, на някакво суб-равнище, там където очакваме едва ли не да съзрем самата субстанция - се появява една метална ръка, част от някаква машина, която се опитва да улови летяща пеперуда. Не успява и неволно събаря или по-точно задвижва цяла колона от домино...
Идеята е, че в основата на всичко стои машина, изкуствен интелект, който има "волята" да улови неуловимото и чистата случайност в полета на пеперудата, която има "волята" да бъде това което е - чистата случайност. Мисля, че Ви достави голямо удоволствие.
(Може свободно да го изтеглите от DataBG, в 'търсене' наберете < Pink Floyd - London earls court 94 - CD 2.avi >, това е цял CD, картината е много лоша, но звукът е перфектен, стига да имате хубава звукова карта и добри слушалки).

Лично аз като го слушам се замислям: някъде в основата не е ли едно и също, което ни омагьосва да се стремим към философията и астрологията?

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >