. (Page 2 of 2)

Е, да - цялата история, от край до край, не може да се представи. Защото 2 часа жива реч се равняват на около 50 стр. от книга, това е много дълго. Самия диалог - също, тъй като протича в модуса на живата реч и много по-цялостно, по-комплексно общуване, същото превърнато в модусите на всякакви наративни трансформации (писмена реч) вече не би могло да бъде точно същото.

< но както става с всяка,разказана само от гледната точка на единия преживял я може да се каже,че не знаем цялата история > тук бих поспорил. Аз съм специалист по несъзнаваното в човека, или с други думи толкова разбирам от хора, колкото да речем - един часовникар от часовници. Сигурно така казано отстрани звучи някак озадачаващо, но действително погледът ми вижда почти всички гледни точки на събеседника, особено тези, с които той самият не е наясно. Освен това аз мога да мисля по различни начини и тъй като съм доста рефлексивен човек мога да наблюдавам и собственото си мислене.

Това, което ми направи впечатление още отначало беше едно много особено усещане за това момиче: виждах го в изражението, в погледа, можех да го доловя телесно в стойката, дори в походката, прозираше зад жестовете и в интонациите. Усещането за напълно приета, приета до самия край съдбовност. Това е един много особен трагизъм: не онзи бурно преживяван трагизъм, който протича на големи амплитуди от върхове и спадове с шумни хистерични проявления и бездънни празноти на депресията. Не, това беше друг трагизъм, мъдростта в който образуваше тишината на трагизма.
Това момиче беше фанатик. Фанатизмът е много рядко срещан, в живота употребата му е като дума, която само е синоним на други, в повечето случаи по-точни, думи. То просто беше родено за да служи. Това е разликата между хищника и тревопасното: хищникът има цел и когато върви към целта той достига до едно специфично вътрешно самопомирение с пътя, хармония с пътя и един вид сливане - хищникът и пътят стават така да се каже едно и също. За да стане по-ясно, представете си го така, представете си един тигър, който препуска през джунглата. Движи се към целта, но цел - реално няма, тя е нещо сходно с това, което хората биха нарекли "идея", той се движи нататък, следвайки собствената си интуиция. Препуска с вятъра през дерета и оврази, промушва се между клони, прескача дънери, запазва равновесие по стволовете на паднали дървета... Това е неговата еуфория, това е неговото себеосъществяване в единство с пътя. И тигърът никога не би почуствал негативно тази хармония, например така: защо е толкова стръмно, няма ли да свършат тези гъсти храсти, оф съчките по земята лесно се чупят и вдигат много шум, омръзна ми да се съобразявам с релефа на този терен, няма ли край... Подобни усещания биха могли да минат през главата на една овца: от крайна раздразнителност заради насгодите и трудността на релефа на пресечена местност до пълен отказ и липса на желание за движение.
Това е тишината на трагизма: представете си човек, който носи кръст и в мъдростта си разбира неизбежността на всичко това, но духът е изпълнен с чувството за смисъл и мислите са насочени напред и нататък, далеч, много далеч към някаква цел накрая на пътя. Всяка крачка е хармония и единство с пътя. Дори и да е заобиколен наоколо с шумна тълпа - вътре е тишина. Това е да си в единство с пътя и смисълът на собственото ти себеосъществяване да струи от стъпките ти.
Говоря за душевно състояние, не за нещо друго.

Та, както казах, това беше едно особено усещане за това момиче. Можех да й навра в ръцете няколко банкноти и лично за себе си да дрънна тържествената камбанка в съвестта си. Но не можех да отмина. Тя се нуждаеше от пари - вярно е, но това от което имаше по-голяма нужда беше някаква форма на съпричастност и споделеност, някаква духовна подкрепа и кураж. Аз естествено не можех да й ги дам. Другото беше по-истинско и несъизмеримо по-важно: да изведа до максимум чувството за собствено достойнство, онова, което само смисълът и дългът, единството на смисъла и дълга с пътя могат да произведат. Ето това съвсем не бих могъл да постигна, налудничаво е да очаквам подобен ефект. Какво ми оставаше? Ами, ето това - да използвам своето дар-слово за да "доведа" (образно казано, "доведа") този който би могъл да я "разбере" (образно казано, "разбере") и да очертая тази гледна точка към ситуацията, през която може да се види много по-ясно, но под малко по-различен ъгъл самата ситуация - например Буда, гледната точка на Буда.

Иначе фактологията - както стана ясно по-нататък - е проста. Момичето е от много далечната провинция, имала строги родители, кой от кой по-строг. Ученическите години минали основно в учение и участие във всякакви училищни мероприятия. Никакви дискотеки, никакви събирания с неясен предмет и още по-неясен развой и никакво закъсняване. Срещнала някакъв също толкова сдухан пич, който я впечатлил не толкова с външния си вид, а няма да повярвате: с библиотеката от книги у тях и бройката, която бил изчел. Истинското й водещо желание било просто да избяга от къщи и практически така му налетяла, че чак го тръшнала и почти го оженила за себе си. Резултатът е едно дете и Студентски град. Той изкарал едно висше, тя - не, но за да може да си учи работила какво ли не, къде ли не навсякъде. После той изкарал още едно висше, тя - пак не. Скъсала се от работа (за да издържа мъж и дете). Накрая човекът завършил даже ВИТИЗ, режисура или нещо подобно, не си спомням. Неговите разходи нараснали, нейните заплати - също. И така продължило докато не станал асистент във ВИТИЗ на щат. Много ясно как е завършило всичко - пичът е оженен повторно щастливо за някаква не особено млада дама от бизнес-семейство със собствено жилище и понастоящем е софиянец със собствен апартамент. А момичето продължава да плаща наеми и сама да издържа сина си, но бонусът от цялата врътка е че вече живее и с майка си (онази същата много строга жена). Тя изглежда доста ориентирана, защото след развода веднага дотърчала в София, обаче тук изобщо не работи тъй като не се чувства много добре със здравето, а и някой трябва да се грижи за сина (който междувременно е пораснал) и както останах с впечатление - но без да го покажа - май и сам много добре си се справя.
Забравих да кажа, че с това момиче доста пъти сме се виждали миналата година, но си спомних чак когато тя го каза. През последните 2 години беше работила едновременно като барман и сервитьор - нощна смяна в бирарията на езерото Ариана, това е едно от заведенията там - не на смени, а ВСЯКАнощ. Аз пък доста често бях клиент там, но никога не бихме могли да се познаем, чак като много се замислих, ама наистина много, смътно си спомних. Разказа ми в подробности за работата си, както и за респекта на Иво към нея (това беше тогава управителят на целия комплекс, който по случайност и аз познавам, обаче бегло и отдалеч), тъй като такава пълна отчетност на заведение с барман - всяка нощ е наистина уникално. Та така: работа - наеми, наеми - издръжка на семейството... съвсем сама, от години. намах никакви основания да не й вярвам.

Хм... Предполагам, че това е огледален образ на основната будистка доктрина от времето на ранния будизъм - в измерението на съвременната фундаментална физика. Ако е така - моето възхищение, Sagittarius A*.

Ранният будизъм, този който е по-близо до оригинала на самото учение на Буда, преди множеството последващи разклонения представлява следното. Трите върховни божества управляват трите гуни (сили или енергии), като под израза 'управляват' се разбира точно това - управляват, познават до най-малки тънкости, владеят, насочват. Брама - раджас (страстта, енергията, силите, мощта на Съществуващото), Вишну - сатва (светлината, изгрева, появата), Шива - тамас (мрака, тайнството, неизвестното, мистичното). Битието и съществуването на нещата е кръг, който така се върти, че всички точки по този кръг се движат с различна скорост и различна траектория една спрамо друга, от това произтича и гледано "отвътре" (ние сме вътре, в Съществуващото) неизчерпаемата релативност на всички елементи, или безмерният брой на възможните конфигурации в структурните отношения на нещата. Задвижването на тези невидими 'надолу' до безкрайност мрежи от енергии и отношения на връзките представлява божественият танц на Шива - безкрайната "фуния" надолу на мистицизма.
Такава е била представата за света по времето на Буда, казано днес, с мои думи. Към това се прибавя и абсолютната невъзможност да се прекъсне веригата на преражданията, така че искаш - не искаш това си Ти днес, но ти си бил и безброй неща преди, както и ще бъдеш във вечността. Идеята на Буда е най-немислимото и най-величавото човешко действие в историята на човечеството, най-дръзката постъпка: да преодолее всичко това. Не да го игнорира - защото това е лесно за всеки атеист, а да се изправи пред боговете и законите на съдбата и да заяви със смелост, каквато дори боговете при цялото си могъщество не могат да имат, със съвършено немислима дързост: аз, човекът, съм по-силен от всичко това - от цялата събрана енергия на Вселената, от мистичната същност на Битието, от цялото светлинно струене на всичко, което се появява от Непроявеното.
Това е идеята за нирвана, състояние на пълен покой, в което спират да действат силите на боговете, всички външни или вътрешни влияния на тъканта на битието престават да действат върху изпадналият в нирвана, прекъсват се дори причинно-следствените връзки, разпада се съдбата, прекъсва се веригата на преражданията. Ти си в абсолютния център на вихъра, в празното място, всичко се движи и върти около теб, но нищо не те докосва. Като в центъра на водовъртеж, през който преминаваш сух, без да се намокриш. 'Оттатък' - отвъд живота и смъртта, отвъд Рая и ада...
Така горе-долу изглежда накратко със съвременни понятия и изрази ранният будизъм. Много е впечатляващо, че Буда е роден като човек и през целия си живот е човек - на фона на безчисленото множество от хора, които още приживе са полубогове и огромното количество богове в пантеоните на върховните божества.
Този човек е надминал по смелост и дързост всичко познато, изправил се е сам срещу целия свят, срещу абсолютно целия свят и все пак неговият образ е образ на лъчезарната усмивка в тишината на най-дълбоко смирение и святост. Може би така изглеждат хората, които са "видяли" какво има оттатък, през фунията на "черната дупка".

Включвам се в тая тема, заради изключителната важност на двете концепции, които аз ще нарека за краткост "векторна" и "вихрова".

Векторна, защото имаме два вектора върху обща ос, с общо начало и противоположни посоки (добро-зло, напред-назад, еволюция-деградиране, ...). Изводът, до който стигам  е, че мнозинството  разбират `векторната` концепция и я приемат за водеща в светогледа си - къде съзнателно, къде по инерция от обкръжението си.

Вихрова, защото имаме движение по спирала (неправилно приемана за окръжност), тръгваме от едно място и стигаме до него, НО никога на същата траектория! Мисля, че вихровия модел не се оценява подобаващо, затова ще добавя не теория, а нещо "с математическа точност"

1. Погледнете един тор:

http://www.aladin24.de/Bild/js/TorusAlpha1.htm

Това нещо се върти около оста, минаваща през "дупката" на тора и същевременно се преобръща около окръжността лежаща в перпендикулярна равнина на оста (както се преобръща гумено пръстенче нанизано на молив, когато се опитвате да го изхлузите от молива).
Това е базовата съставна единица на всички светове за нас. Изпуснатия дим, докато пушите; изтичащата вода от мивката; циклоните; галактиките; елементарните частици; електромагнитните вълни (не са вълни!, а торове); земната кора (и тя се преобръща и усуква); човешките мисли - всичко това са вихрови обекти с различна степен на завихреност.
2. Съществуват ли въобще посочни движения от типа напред-назад (добро-зло, еволюция-деградиране)? Да, съществуват само, ако пренебрегнем цялата картина и се съсредоточим върху някаква проекция.
3. Вихърът в случая е свределовиден и изглежда като спирала в равнината - за мислене с "плоско" устройство и като лъкатушене за мислене с "линейно" устройство. Ако вихърът е не свределовиден, а тороидален, проекциите съответно ще бъдат не спирала, а окръжност и отсечка. Т.е. линейното и посочно мислене ще смята, че си захапваме опашката или още по-просто - че се мятаме от една крайност в друга, докато ние извършваме едно непрекъснато преминаване през неизброими състояния, без да повтаряме някое и повишавайки степента на завихреност.

4. Вихровият модел на Вселената е единствения ни известен за сега. Една и съща субстанция завихрена на дадена степен е елементарна частица, същата тази субстанция завихрена с още една степен е вече атом, след това вещество, ..., галактика, ... и т.н. На всеки етап обектът може да се разглежда като елементарна частица по отношение на по-високите нива на организация или като множество (вселена) спрямо по-ниските нива на организация. Човекът е индивид по отношение на Създателя, т.е. елементарна частица, но е Вселена по отношение на съставните си части, т.е. създаденото от него.
5.  Праволинейни движения не съществуват.

- Дори, когато вървите от дома си към магазина минавате по една пътека, а от магазина към дома - по друга. Като долепите двете части на трасето, ще видите, че правите едно малко кръгче, вихърче.
- Никога не искате да извършвате една и съща работа, но винаги искате да се върнете към нещо, което сте правили, само че по нов начин/път.
- Илюзия (проекция, приближение) е разбирането, че вървим напред към определена цел, било то върховната Любов, чистата Истина или абсолютното Зло. Много по-сложно и вълнуващо е движението ни - ще има ден и нощ, изкачване и слизане. Вселената не върви на никъде, тя си е там, където е. И се вихри.
- Във Вселената няма закони (определения за добро-зло, истина-заблуда), а НАВИЦИ. Всеки навик (вихър) може да бъде променен, създаден или потушен. От този който пожелае, който знае как и който го прави. Това е да си по образ и подобие.