Лекция на тема "Парадоксът на Симпсън" (Page 11 of 18)

Благодаря за лекцията за "научния метод" и за това "как се прави наука" :-), трогателна е просто :-).

Малък коментар: Научава този, който си задава въпроси. Само че тези, на които априори всичко им е ясно, не си задават въпроси или за всеки въпрос си имат подръчен отговор. Такива хора никога нищо няма да научат, а и от тях никой нищо няма да научи.

Един съвет към Енкож, съвсем добронамерен: ако мислиш да пишеш статия върху парадокса на Симпсън (за сериозно издание, а не за някой нашенски самиздат на Н-ския университет), първо се запознай с дискусията (не тази в Проектория, а в академичните списания :-)) и тогава прецени дали идеята ти е оригинална, ако е оригинална, дали е по-добра от съществуващите предложения за решение на парадокса и тогава решавай дали и какво да пишеш. Иначе само ще си изгубиш времето. Което, Леда май е права, всички тук правим от известно време :-)

Аз наистина бях дотук с тази тема.

Добре де, какви са философските поуки от  парадокса, след  всичко написано дотук за самия него? :)
Питам, защото иначе  enckoj   е напълно прав, когато се чуди какво място може да има такава тема в раздел "събития" на философски форум.
Питам, разбира се, ако не искаме просто да приемем, че поучителното за философията от някои събития се състои именно в откритието, че те не са философски поучителни. :)

Един съвет към Енкож, съвсем добронамерен: ако мислиш да пишеш статия върху парадокса на Симпсън (за сериозно издание, а не за някой нашенски самиздат на Н-ския университет), първо се запознай с дискусията (не тази в Проектория, а в академичните списания :-)) и тогава прецени дали идеята ти е оригинална, ако е оригинална, дали е по-добра от съществуващите предложения за решение на парадокса и тогава решавай дали и какво да пишеш.

Ценното на моята идея е, че е вярна. А щом е вярна, тя винаги е полезна.
На практика, аз не измислям нищо ново - просто предлагам някои статистически процеси да се изследват с по-различни от статистическите методи - с методите на векторната алгебра и аналитичната геометрия. 
Идеята ми работи с понятия, които са известни поне от няколкостотин години, и в този смисъл - никой не може да ме упрекне, че е погрешна.
Тя дава отговор на въпроси, на които статистиците от 100-тина години не могат да си отговорят. Обаче, за възприемането й е нужно малко по-различно възприемане на нещата - от традиционното. А това е доста трудно на някои хора..
Но както и да е...

Eй, чудя се на себе си, че още продължавам ...

Да пробвам за последно:

1) Ако някой ви каже "3/4 от тази ябълка е червена, останалата 1/4 също е червена. Ама ябълката като цяло НЕ Е ЧЕРВЕНА" няма ли да признаете, че има противоречие (ПАРАДОКС) в думите му?

2) С какво горното противоречие е по-различно от "На 3/4 от хората от тази група лекарството Х вреди. На останалата 1/4 лекарството също вреди. Но на групата като цяло то ПОМАГА"?

3) На какво основание трябва да приемем, че в горното заключение истина е това, което се твърди за цялата група, а не онова, което е вярно поотделно за двете подгрупи? Нали и едното, и другото се подкрепя от емпирични данни?

1) Ако някой ви каже "3/4 от тази ябълка е червена, останалата 1/4 също е червена. Ама ябълката като цяло НЕ Е ЧЕРВЕНА" няма ли да признаете, че има противоречие (ПАРАДОКС) в думите му?

2) С какво горното противоречие е по-различно от "На 3/4 от хората от тази група лекарството Х вреди. На останалата 1/4 лекарството също вреди. Но на групата като цяло то ПОМАГА"?

При "парадокса на Симпсън" твърденията са доста по-различни от твоите.
За лекарството се казва: "В двете групи, отношението на тези, които са пили лекарство и са оздравели към всички, които са пили лекарство, е по-голямо от отношението на тези, които не са пили лекарство и са оздравели към всички, които не са пили лекарство. В цялата съвкупност е обратно".
Както виждаш, и двете групи лекарството не е помогнало на всички, а само на част от употребилите го. И въпросът не е в ползата от лекарството, а в това, че при "парадокса" работим с ОТНОСИТЕЛНИ ЧИСЛА.
Това, че от тези относителни числа правим извод за цялата група, не променя факта, че лекарството не е помогнало на всички, а само на част от пациентите.
Ако ставаше въпрос за абсолютни числа, парадокс нямаше да има.
Така че твърдението за лекарството при "парадокса" е по-различно от твоето.
За ябълката пък съвсем не пасва - "парадокс" щеше да има ако в едната част относитеният дял на нещо да е по-голям от този на нещо друго, в другата част - също, и т.н.
Това е много по-различно от твоя пример - много ясно, че едната част като е червена, другата - също, цялата ябълка също ще е червена.

ОК, склонна съм да се съглася, че не намерих най-добрия начин да проблематизирам парадокса на Симпсън пред тази аудитория. Но в момента наистина трябва да мисля върху други неща и не мога да си позволя по-нататъшно задълбаване в темата. Наистина не мога.

Нещо не ми става ясно защо ректорът да може да бъде "обвинен" и въобще цялата тази реторика на политически коректните феминизми ми идва малко в повече напоследък-нали по условие двата департамента А и Б са отделни и различни (примерно-по литература и по геология), в смисъл че не се допуска назначаване на човек от единия за преподавател в другия само на база това, че първият има по-висока оценка? Какъв е смисълът изобщо да се смятат средни-претеглени или не в случая? Ректорът би могъл да бъде обвинен само ако назначи за преподавател в единия департамент А този с най-висока оценка на съответния изпит в А, а в другия Б-пак човек от А на основание че успехът на човека в А е по-висок от онзи на най-добре представилия се в Б...което е пълна глупост.
Иначе бих помолил Енкой да даде формула са средна претеглена с числата от неговия пример-счита ли той че тя е информативна в случая със сравняването на оценките от двата департамента, или само вътре в един-т.е. може ли да се стигне според него до една средна претеглена, или пък по-скоро-до две отделни?.