Теор/етизац/ии за οстината

:-))) Уау, Весела, не можеш ли да си задаваш въпросите един по един? :-) При това въпросите са ти кой от кой по-фундаментални - за да им се отговори достатъчно сериозно, трябва да се кажат доста неща, а това надхвърля възможностите на един форум като този.
Все пак за да не излезе, че се "измъквам", искам да кажа следното.

1/ Настина съществуват различни (философски) теории за истината - за да се убедиш в това е достатъчно да отвориш която и да е книга със заглавие от типа "(Introduction to) Epistemology". Най-често различават три типа теории за истината: кореспондентни, кохерентни и прагматистки. Различават ги на базата на критериите за истинност, които се възприемат от тези теории. Например, според кореспондентните теории едно твърдение (теория) е истина, ако съответства (каквото и да означава това) на действителното положение на нещата. Типичен пример на кореспондентна теория е теорията на Тарски. Кохеретните теории издигат като основен критерий за истинност логическата съгласуваност (съвместимост, кохерентност) на твърденията - една теория е истина, ако е 1/ вътрешно непротиворечива и 2/ не противоречи на вече приетото за истинно знание. Прагматистките теории за истината приемат най-общо, че нещо (една теория напр.) е истина, ако "работи", т.е. ако ни помага да правим сбъдващи се прогнози или да строим (полезни) машини и пр.

2/ Недей да съдиш толкова строго "мърморенето" на Станимир или който е бил там (аз съм проспала тази дискусия), че познавал интересите на българските философи, но не и тезите им. Аз също мисля, че по ред причини много от колегите ни се въздържат от заемането на определена позиция по даден дискусионен въпрос - предпочитат да се държат като историци на философията, които просто реферират (регистрират) чужди дискусии и позиции и в най-добрия случай се задоволяват с оценката "това ми харесва, а онова не". Не казвам, че всички правят така, но явлението наистина е масово и бих добавила не много радостно.

3/ Не мисля, че в спора ни за това дали "нещата стоят по определен начин" ключова роля играе думата "стоят". Спорът съвсем не е лингвистичен. Ще се опитам да обясня пак. Всеки, който желае да бъде разпознаван като реалист в метафизичен план, трябва най-малкото да се ангажира с твърдението /1/ Съществуват неща (вън, извън, независимо и т.н.) от това дали има някакъв субект, който да ги наблюдава. Т. нар. минимален (слаб) метафизически реализъм спира дотук. Много метафизически реалисти (напр. Борис от нашия форум) не спират дотук, а заявяват, че нещата  не просто СА (т.е. има ги), но и СА (СТОЯТ :-)) ПО ОПРЕДЕЛЕН НАЧοН. Според тази "по-силна" версия на реализма, нещата не просто ги има независимо от субекта, но и начинът, по който ги има е също независим от субекта. Спорът ни с Боби беше, че според него 1/ имплицира 2/, а аз не смятам така.

4/ Не разбрах какво точно имаш против предиката "минимален", отнесен към "реализъм"?

5/ Що се отнася до научните теории, то и повърхностен поглед върху историята на науката показва, че почти на всеки етап от развитието на която и да е научна дисциплина се наблюдава явлението "конкуриращи се теории". Въпросът ти за това на каква база се конкурират и как се избира една от тези теории (когато такъв избор изобщо се прави) е централен за философията на науката. Трябва да те разочаровам - няма общоприет отговор на този въпрос, съществуват различни модели на научното развитие, които представят и обясняват конкуренцията между теории и избора на теория по различен начин. Все повече сякаш се налага схващането, че не е възможно създаването на един универсален модел, защото "стандартите" за научност се оказват различни в различните области на знанието, а отгоре на всичко и се променят във времето :-)) - все пак науката е социален феномен. Ако този въпрос наистина те интересува, мога да ти посоча подходяща литература по въпроса. За първоначално запознаване на български език е добра (макар и вече поостаряла) книгата на Митко Гинев "Модели на научното развитие".

Веселке, много на брой и интересни въпроси, които според мен е добре да бъдат отговаряни на пар4е и обстойно дискутирани за да стане поне малко адекватно.  Да, нещата трябва да се раделят, по на4ин, подобен на този, който направи Лили. Ако се ограни4им с теориите в епистемологията разбира се, съществуват разли4ни конкуренти, които са обект на яростни дискусии между философите. Някои от дискусиите са вековни, други са сравнително нови. В съвременната епистемология най-важните представители освен изброените кореспондентна (с вси4ките и варианти), кохерентна и прагматистки са, няма да го превеждам, foundationalist и redundancy (deflationary subspecies) теории на истината. Няма смисъл да коментираме лаи4ески същността и проблемите, и едва оттук конфликтите между разли4ните теории, всяка една от тези "под" теми е давещо сложна и обширна но според мен, това, което пряко касае отговора на твоя въпрос е: да, съществуват пълнокръвни теории, които са действително конкуренти по между си както по формалните си признаци (синтаксис и семантика) така и по съдържателните си признаци (ангажиране с определено положително описание на една (метафизи4еска) действителност).

"Наистина ли различните теории (освен онези от тях, които се появяват като огледален образ в антитеза на други) губят време да се конкурират помежду си и ако да, по какви критерии? По степен на истинност? По какво? Ако не, кой изобщо може да ги поставя в една обща плоскост и ги определя като конкуриращи се помежду си?"

Да, :) "губят време" защото нещата, които казват, на4ините, по които ги казват и най-ве4е, това, което следва от нещата, които казват са, най-малкото, ужасяващо разли4ни.  Някои вероятно биха могли да се доквалифицират като конкуренти на база "степени" на истинност но, струва ми се, не това е основна разлика между тях.

Лили, кратък коментар към твоята (3):

" Много метафизически реалисти (напр. Борис от нашия форум) не спират дотук, а заявяват, че нещата  не просто СА (т.е. има ги), но и СА (СТОЯТ :-)) ПО ОПРЕДЕЛЕН НАЧοН. Според тази "по-силна" версия на реализма, нещата не просто ги има независимо от субекта, но и начинът, по който ги има е също независим от субекта. Спорът ни с Боби беше, че според него 1/ имплицира 2/, а аз не смятам така. "

Напълно погрешно тълкуване на моето "стоят по определен на4ин (СПОН)". СПОН имплицира както независимо съществуване (версията на класи4ески реализъм (в онтология, както би се изразил Джим)) на нещата, така и зависимо такова! Аз никъде не съм си позволил да коментирам дали съществуването е зависмо или независимо и още по-малко бих го вкарал в архаи4ни термини като "субект", така4е моля не ме интерпретирай по този на4ин, няма нищо общо с това, което мисля и с това, което съм поствал. Де факто никога не сме имали спор за импликацията (1) - (2) защото аз не предполагам такава. Липсата на такава имплицитна или експлицитна импликация е важна 4аст от смисъла на моята употреба на понятието "минимален". За да бъде коректна твоята интерпретация трябва да заместим думата "тази" с думата "една от нали4ните" интерпретации ..... . Но понеже темата тук епистемологи4на нека да не продължаваме с тези коментари тук, ако е интересно може да го преместим в секция "Метафизика и Онтология".

Към Весела: няма защо да се извиняваш, нямаше насилие :-)), ако не исках, нямаше да отговарям.

Не всеки реализъм предполага независимост от такъв тип, дале4 не. Във всеки слу4ай, не един минимален реализъм, който де факто не казва по4ти нищо и основно, не казва дали рамката обект- субект е адекватна като средство на анализ и/или като "действителна" рамка на света. Минималният реализъм би могъл но не е задължен да вклю4и обект-субект рамката в своята водеща теза. Другото понятие, което минималният реализъм не би си позволил да вклю4и и не желае да му бъде автомати4но приписвано е понятието за (не)зависимост. Както показва история на физиката от 20 век няма консенсус по въпроса за ясната демаркация зависим - независим както в науката така и (оттук) във философия на науката и метафизиката. За да се разрешат и двата проблема (субект-обект и (не)зависимост) трябва да се разреша физи4ески и метафизи4ески проблемите за ка4ествената и 4ислената иденти4ност, които, to the best of my knowledge, са достатъ4но дале4 от своето разрешаване. Затова, това, което смятам, макар и за твърде внимателна позиция от типа на минималния реализъм, се опитва да не приеме толкова противоре4ивата С-О рамка и наивната (класи4еска по същността си) теза за иденти4ността на (да кажем физи4еските) обекти. Терминът субект в метафизиката приема за решен проблема за иденти4ността, което не е вярно. Затова го нари4ам архаи4ен.

Към Борис:
Все повече ме изненадват твоите постинги. Главно с липсата на строгостта, която очаквам от тях. Може би просто не разбирам, но:
1.Как това, че "история на физиката от 20 век" показва, че "няма консенсус по въпроса за ясната демаркация зависим - независим" ти позволява да добавиш "както в науката така и (оттук) във философия на науката и метафизиката."? Въпросът ми е, разбира се, за връзката "оттук". Физиката ли определя метафизиката? ο как един нерешен проблем на физиката остава поради това такъв и за метафизиката, когато тъкмо нейна задача би било да реши (може би всичко съм оплел с позицията, която заемаш)? Не е ли обратна връзката? Ако не, то не би имало смисъл от метафизиката.

2.Твърдиш, че "Терминът субект в метафизиката приема за решен проблема за иденти4ността, което не е вярно". Първата част на твърдението ти е определено невярна, ако не уточниш за коя точно теория за субекта говориш. Което, впрочем, би показало единствено, че има различни теории (което е и случая) и поради това не може проблемът за идентичността да е решен. Ерго: "субект" не е архаично понятие.

3."Другото понятие, което минималният реализъм не би си позволил да вклю4и и не желае да му бъде автомати4но приписвано е понятието за (не)зависимост." οма ли толкова единно становище по отношение на това, какво е "минимален реализъм", че да ти позволи така да го апроприираш? (За реториката ти иде реч, де:-)
Ще спра, че май не е тук мястото...:-)

На въпросите на Дарин за истината:

1. Очевидно е нужно понятие за истина (или такова, което да изпълнява сходни функции): защото не можем да вярваме във взаимно изключващи се твърдения (напр. "Бог съществува" и "Бог не съществува"), затова ни трябва инструмент, който да ни позволи да избираме между тях. Понятието за истина е един такъв (рационален) инструмент.

2. Не съм сигурна, че разбирам втория въпрос. Какво означава една истина да е крайна или безкрайна? οстинността е качество (предикат), който приписваме на някаква единица знание (твърдение, теория, модел и т.н.) Съответно "истини" наричаме истинните твърдения, теории, вярвания и т.н. Твърденията със сигурност са крайни (истини), с теориите нещата стоят по-сложно, защото макар и да се схваща като съвкупност от твърдения, теорията често се отъждествява и с възможните импликации на тези твърдения, които (могат да) са (потенциално) безкраен брой.
Не мисля, че има безусловни (абсолютни) истини (т.е. безусловно или абсолютно истинни теории, твърдения) и т.н. οстинността на всяко твърдения (теория) зависи най-малкото от референта ( а той като правило е изменчив и от тук и истинността на описващата го теория или твърдение се променя), а често и от "контекста", каквото и да означава това.

3. Този въпрос е зададен по доста подвеждащ начин. Не мисля, че истината ни се "дава" - ние ОТКРοВАМЕ дали дадена теория или твърдение са истинни, самите теории и твърдения също не ни са "дават", а ги СЪЗДАВАМЕ. Не ни е също така "дадено" да мислим за истината, понятието за истина е културно достижение, социално конструирано, въпреки че съдържанието, което най-често влагаме в това понятие е епистемично (когнитивно).

Що се отнася за истината като алетея или "нескритото" - твърде е метафорично това определение за моя вкус, а и по никакъв начин не се връзва с факта, че има толкова много "скрити" истини, а и толкова много претендиращи да бъдат очевидни (т.е. нескрити) истини всъщност се оказват илюзии или откровени лъжи.

Добрееее, ирелевантно поставеният ми въпрос, при това със съзнателно завишено оптично увеличение, все пак бе нюансиран по някакъв начин.
Покрай фразеологичните уговорки в окуляр (пречупвайки въпросите на Дарин) и семантично-концептуалните (идентичност, S-O отношенията и др.) в обектив май стигнахме до момента, в който - от практически съображения - е добре йезуитски да сменим 'истинност' с 'успешност'. Какво ще кажете? Това ще тушира ли необходимостта от раз- и об-говаряне на горните положения и ще ни спести ли уговоръчното интро?