наука ли е Вавилонската астрономия? (Page 4 of 4)

(този страничен въпрос, ako не звучеше обвиняващо, щеше да звучи любопитно; ако няма автор, защо да не отговоря  'да'?)
колкото до избутването в печат, мисълта за несговорчиви рецензенти, чиито интереси определено са другаде, от сега ме потиска, но...
впрочем интересно как проблемът описание с/у обяснение взе та изкочи за самия текст. чудя се, дали фалшивите обяснения са по-трайни от фалшивите описания.

фактът, който остава е, че в схоластическите университети аристотелианският строг геоцентризъм се преподава успоредно с Птолемеевите ексцентрични орбити

една стратегия е да се деконструира противопоставянето обяснение/описание, - да се настоява, че описването е вече обясняване.
обратно, въпросът може да се заостри като се пита, как се съотнасят математиката и светът.

(в следващия момент ще се отплесна, надявам се за кратко, към  постнатото по горе за Платон...)

"в математиката няма причини" това е колкото аксиоматично, толкова и семантично, а и обяснява почти всичко тук

противопоставянето е антично: sozein ta phainomena/ спасяване на феномените, Дюем има книжка с това заглавие/; описваното се обявява за привидност и истината за него била скрита - това е Аристотел с/у астрономите (това налага късното Ницшево "преодоляване на Платон" или Хусерл 'назад към самите неща",а те са феномени);

пак по Аристотел , в надлунния свят нещата са математически, в подлунния физически: така долу има четири субстанции и обяснения, а горе е петата божествена, непроменлива и самодостатъчна, каквато си е математиката; изглежда той допуска, че в душата някакси има нещо от  петата. в най ново време Пенроуз нарисува една транзитивна картинка >ум>математика>свят>, сиреч нещо като усложнен вариант на >кокошка>яйце>, с което  да се справи  с бруталния проблем за математическия платонизъм

Това ще разберем, когато излезе книгата на Уестман :-).
На мен по-скоро ми е любопитно дали книгата ще съдържа съществено нови моменти по отношение на една доста влиятелна статия на Уестман, публикувана в Isis в средата на 90-те и представляваща нещо като критика на книгата на Кун "Коперниканската революция".

Имах предвид нещо друго: дали в книгата си Уестман прави същата възстановка на "културния контекст", каквато намираме  и в статията му от 90-те. За историците, занимаващи се с т.нар. "културна история" на науката (какъвто е и Уестман) това е доста важно, защото именно от начина, по който представят културния контекст зависи убедителността на внушенията, които се опитват да ни наложат. Та с други думи, любопитна съм дали "астрологичната хипотеза" Уестман вписва в (извежда от) същия културен контекст, на който се опира в статията си от 90-те. Или му се е наложило да вкара нови (ad hoc?) елементи.

720 страници са си сериозен обем. Вероятно няма да ми стигне мотивацията да прочета цялата книга и ще се задоволя само с увода и заключението (и с избрани места от основното съдържание), когато книгата стане достъпна.

Професионалните историци на науката май никога не са вземали насериозно разграничаването на контекст на откритието и контекст на обосноваването, както и това между интерналистки и екстерналистки истории. Тези разграничения се експлоатират повече от философите на науката, които ги прилагат към своите "исторически реконструкции".
Аз не очаквам тази книга да произведе кой-знае какъв шум, но ще е любопитно да се видят отзивите за нея, наистина.
Обемът едва ли е свързан с очакван антагонизъм, тези хора (професионалните историци на науката и особено онези, които се занимават с "културната история на науката") така си пишат :-). Веднага ми идва на ум "Image and Logic: A Material Culture of Mictophysics" на Peter Galison, която е над 900 с. ...