Топ 20 (Page 3 of 4)

Ето защо аз съм чак такъв ревностен привърженик на статистиката: изглежда ми много логичен въпросът, който ме интересува по отношение на родния професорат - ето, на границата на пенсиониране, когато ученият може да посочи зад гърба си десетилетията на своето научно дело
Какви тиражи книги е публикувал извън БГ, по света, т.е. колко интересен, атрактивен и кадърен е бил в своята област?
Защото лесно можеш да задължиш БГ студенти да ти четат учебниците. Това е по принуда. Но как ще впечатлиш и накараш свободният световен читател да ти купи книгата по собствено желание, с интерес и личен избор?
Аз съм наясно (както всички тук) с тиражите на българските научни бестселъри в областта на хуманитарните науки по света. И сега ако някой каже: числата нищо не значат - да ме прощава, ама на мен ми говорят, ако щете смятайте ме за луд, че числата ми говорят.

Ако приемем, че всички внятни българи нестуденти са също една част от света, която чете. И сигурно от тази макар и малка част още по-малка е чувала за Дерида или си мисли, че е марка френско вино, но пък не е била принуждавана да чете нещо безинтересно и насила- то подхождам към подобни класации с чисто любопитство и ги използвам информативно, за да разбера колко велики и популярни   автори не съм прочела. И в същото време се чудя, хората решили да класират, дали също са чели всяка книга ненасила, изследвали всеки автор с разбиране и интерес и накрая отбелязали някакъв таргет, който да изненада професорите и доцентите (българските естествено) като им отговори, след едно насилствено вменяване за прочитане:О, ама аз това съм го чел/а.

'аналитичните автори', да ги наречем така, са хора пишещи статии, а като станат по-известни ги подвързват като книги; само че тяхната претенция за трайност е и анахронизъм, най-вече с оглед на често срещаното цитиране в хронология; без данните може само да се спекулира как се разпределя  цитирането между журнала и книгата (примерно за Куайн).

реакциите в този форум донякъде ме озадачават:
постнатото се представя от източника като (арте)факт добит чрез филтриране на някакви данни, които рутинно се събират. ако някому те изглеждат неправдоподобни, могат да правят предположения защо са такива.
(прекомерната обяснителна сила на конспиративните теории или на  патологичното невежество си е тривиализираща.)

фоновият проблем е страстта на американците по всякакви видове едномерни ранжировки, което беше началото на темата;  оценяването  на университетите - особено така както го направиха у нас, - вероятно ще насочи темата другаде

Не става въпрос за неправдоподобност (на данни-> факт), а за "патологичното невежество".
Сигурно има начин да се "излекува", да не е тривиализиращо или чисто и просто аранжировките да изпълнят "фона" с друга страст.

по-занимателно, за мен поне, е изборът на role model философ, такъв какъвто се видя съвсем наскоро от анкетата на philpapers; който не й е обърнал внимание, може да се опита да отговори на въпросчета от типа; кой е номер едно модел? на кое място е Фуко? колко души са споменали Люис (кой,кой?) ? тук веднага отговорите, а там има всякакви подробности за респондентите, над 3000 души, две-трети американци, преобладаваща възраст под 40год. и пр., и дори загатнат фактор-анализ на отговорите.

На мен класацията на любими философи ми харесва (и не само защото Хюм така приятно стърчи пред Кант :)).

Харесва ми, че сред политическите философи водещо е името на Джон Ролс,  а не на неговият основен критик Робърт Нозик, примерно.

Харесва ми, че единствената жена, попаднала в топ 20 е Елизабет Анскъмб (ученичка на Витгенщайн), а не Хана Аренд или Айн Ранд. За съжаление, у нас се превеждат последните две, а Анскъмб е почти непозната.

Има и други неща, които ми харесват, но ще се задоволя с посочването на тези. По-интересното е, че не за всичко в класацията имам (добро) обяснение:

1) За мен е истинска енигма популярността на Витгенщайн, наистина, (с голяма преднина пред всички останали философи, живяли през 20 в.). Особено като се вземе предвид, че 2/3 от участниците в анкетата  са американци. Витгенщайн само спорадично е посещавал Щатите, няма много известни американски ученици, а е много по-напред в класацията от такива икони за американските философи като Куайн и Дейвид Луис.

2) Не ми е съвсем ясно (макар да имам някакви идеи) и защо Аристотел се оказва повече от два пъти по-популярен от учителя си Платон.

3) Нуждае се от добро обяснение и фактът, че от разпознаваемите като философи на науката класацията се води от позитивиста Карнап (а уж позитивизмът бил мъртъв!), а от постпозитивистите до топ 20 се е добрал единствено Попър, който е доста по-назад от Карнап.

Any thoughts?

ПС: ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ НА ВСИЧКИ!