Topic: злоупотреба с властта и атака срещу демокрацията
Заглавието на темата е от корицата на книгата "Провалени държави" на Ноам Чомски. Не написах темата в раздел "книги", защото самата книга и съдържанието й, ако желаете може да се коментира отделно. А тук в този раздел (доста скромен, предвид очевидното господство на политически сили във всички разклонения на живота и действителността) може да поразсъждаваме върху самата проблематичност, която провокира писането на подобни книги с такива заглавия.
Тезата е проста - САЩ претендират за право на намеса във вътрешните работи в т.нар. "провалени държави" с неработещи институции, докато според Чомски самите САЩ са пример за такава провалена държава. Той изтъква, че незачитането на международните институции (ООН, Световния съд и др.), пълното пренебрежение и манипулирането на общественото мнение, отказът от подписване на общоприето договори като протокола от Киото, налагане на медийна цензура и др. са примери, с които могат да се "гордеят" както демонизираната Северна Корея, така и САЩ.
[.....][(1)]През 1914 г. морски пехотинци на САЩ разтурят Националното събрание на Хаити, защото те отказват да ратифицират конституция, спусната от американците, която дава възможност на корпорации да купуват земята на местните. Морските пехотинци като видна демократична институция организират плебисцит, с който всеки комунистически секретар би се гордял - в него участват забележителните 5% от населението, от които за конституцията гласуват 99.90%. Хиляди убити минават в бележка под линия, а на власт идва Национална гвардия, предана на интересите на корпорациите.
[(2)] Нека видим и отношението на САЩ към свободата на медиите. При провеждането на изборите в Ирак преди няколко години една телевизия се стори неудобна на САЩ - разположената в Катар "Ал Джазира", отговорна за малкото нецензурирани и нережисирани кадри от окупираната страна. Телевизията бе изгонена преди изборите, а Чомски припомня и "случайните" бомбардировки над тяхни съоръжения в Кабул и Багдад, при които загина един йордански кореспондент.
[(3)]И една последна отправка от книгата - коментара на журналистката Амира Хас, предавала от ивицата Газа, където израелската окупация извършва чудовищни деяния над палестинците. Цитирам дословно: "Заради благополучието на приблизително половин процент от населението в ивицата Газа - толкова са евреите там - животът на останалите 99.5% беше абсолютно разстроен и съсипан". Онези, които заслужаваха това, живееха "във великолепни паркове и разкошни вили само на 20 метра от пренаселени, задъхващи се от липса на пространство бежански лагери". Те можеха "да пускат крановете на пръскачките на зелените си площи, докато точно от другата страна на пътя 20 000 души зависеха от разпределението на питейна вода в цистерни".
Може би е малко абстрактно и ненужно да разсъждаваме за американския империализъм, но аз си мисля, че една голяма част от обществата създават определени политически модели именно, за да има някакъв баланс в света.
Ако принципа и въобще целта на всяка една политическа система е преди всичко установяване на власт от определена държава, за да се контролира определено общество, това по никакъв начин не помага и не подсилва полезността вътре в тази политическа система.
Реално всеки вид власт "облечена" в различни думи е тип тоталитарна идеология. Ако не е тоталитарна- естествено в смисъла на оптимално контролираща обществените процеси- от рецесиите до възходите- тогава не би могла да наложи определена власт и контрол. Въпросът е над какво точно е тази власт? Над собствеността, земята и ресурсите на определена държава.
(1)- Абсолютно заклеймявам крайните действия с жертви и разтурване на държавни съглашения, но се питам защо местните така са реагирали? Какво реално щяха да спечелят от договореност да не си продават собствеността? Защо от друга страна американците толкова държат на точно тези земи като свят широк, бедни народи с ресурси много, каква конкретно е целта при установяване на определена мласт.
Тогава се сетих за терористичния акт в Русия 2001- и другаря Путин какво реши. Никой не можа да му каже "копче", да го съди или ненавижда. Всички бяха горди със своя водач, защото показа на света, че не могат някакви си терористи да го заплашват.
Представяте ли си, какво е усещането да имаш власт да убиеш невинни- почти като Бог.
(2) Въпросът с медиите е доста спорен- защото с цялото ми уважение, често си позволяват избирателно да представят неща, чрез които отново упражняват власт манипулирайки общественото съзнание спрямо определени нежелани агресори. Тук интересното е, че е по-опасно и много по рисковано, защото каквото и да направят американците все ще са лошите. И да бяха ги оставили нямаше да почнат да предават за построени болници или училища.
(3) тук вече е възмутително самото самосъзнание на богатите и самочувствието им, дори да нямат конкретна власт над държава имат косвено власт над хиляди, които са зависими от тяхното спокойствие и благополучие. Това според мен може да се промени, ако бедните и необразовани хора не се борят срещу богатството на преуспелите, а срещу дискриминацията им като човешки същества. Които също имат способности, могат и са логично обвързани с някакъв просперитет на икономика , общество и държава и с активното си участие в създаването на закони, а не с боеве по улиците, успеят да наложат своето право на живот.
Така или иначе, горното го има навсъкедо по света, дори и в някое далечно село- разделението и незаинтересоваността спрямо нечий друг човешки живот- пълния отказ от постигане на цивилизованост, чрез справедливи и изпълними договори и съглашения.
Като цяло аз съм крайно разочарована от разбиранията за политика на днешния свят. Хората предпочитат да си живеят собствения живот максимално комфортно, и ако за това е нужно да не слушат нелицеприятни новини просто ще изключат телевизора, а няма да се замислят, кое точно в неразбирането ни за демокрация провали държавата.