Цяло-Част, Едно-Много... (Page 5 of 6)

(!*!)Тук също ако се остане във външното сходство и гледането отчита само аналогии, може да ни се стори, че Платон и Аристотел са еднакви. Какъв е проблемът да се каже: щом връзката между Идеите са "тъканта" на Платоновото Битие, Аристотеловите логически форми са пак същата тази "тъкан"? Не е едно и също.
Защото мисленето през Платоновото Битие е друга оптика, тя е невъобразимо по-широка и е такава, че обхваща едновременно философското абсолютно "начало" и абсолютен "край", обхваща ги и двете - обаче липсва "среда" (логическата форма… или един вид "копула", така да се каже). По тази причина например при Платон липсва еволюционизъм, няма интерес към естествено-научните изследвания и това не е защото не им се придава значение, а защото не става. Мисленето през Аристотеловите логически форми е такава оптика, много точно фокусирана "в средата" - с нея не е възможно да се обхване едновременно цялостта на абсолютното "начало" и абсолютния "край", но се вижда много добре средата. Затова и Аристотел се интересува предимно от начините, по които стават нещата, така както са станали - и от тук разбира се неговият метод е приложим за естествено-научни изследвания и той с удоволствие се отдава на такива изследвания. Може, разбира се много условно, да се каже, че в планът на това което на някои им изглежда уж "едно и също" Платон и Аристотел се очертават като диаметрално противоположни по отношение на "еволюционизма" (както днес бихме се изразили) и въпросът за естественото развитие.

** С това се обяснява и глобалното движение на Европа - почти във всяко отношение.
Платонизирането на Европа я потапя в “тъмното” Средновековие, защото свободата ти е дадена само в твоята душа (а не в мисленето) - да искаш да се стремиш към Бог. Но в мисленето няма кой знае каква свобода. Колкото по-напред и нататък отиваш в познанието, толкова по-малко свободен ставаш в мисълта: не ти боравиш с логиката и моделираш мисленето, а обратно, желязната логика и канонът те моделират теб самият. Така изобщо възможностите ти като свободен субект на и в своята мисъл да оперираш и моделираш както своето мислене, така и света - силно се стесняват и ограничават. В последна сметка не ти конструираш канона, а - той теб.
Аристотелизирането на Европа извежда континента в "светлината" на хоризонтите на Ренесанса, където вече виждаме един съвършено различен субект на мисленето. Новото е вътрешната свобода вътре в мисълта на субекта. Така субектът на мисленето може да оперира с логическите форми по такъв начин, че започва да моделира и самото мислене. Както в мисленето става възможно да се правят всякакви логически конструкции - така същото започва да се отнася и за света. А нима точно това не е науката - от физиката и биологията, чак до политологията - оптики, които не просто позволяват, а разширяват и прецизират възможностите да се правят логически конструкции?

М-м-м, knb, убягнала ти е основната идея. Всичко, което казах последно мога - ако седна много сериозно да си поиграя - да го преведа на перфектен аналитичен език и ще стане толкова логически формализирано и доказуемо в стил Ръсел, колкото и самият Ръсел би го казал - все едно говори обратното на това, което вече е казал. Написаното от мен може да се преведе на аналитичен език, но с аналитичен език не може да се достигне до написаното от мен. Без майтап - стига да се запозная цялостно с неговото творчество.

Аз разбира се - и както обикновено - нямах много време да чета, но все пак си опресних туй-онуй. И като стана дума за Хегел и присъствието на корените му в диалектическия материализъм...

Не оставай с впечатление, че критикувам Ръсел. Не.
В духа на най-добрите диалектикоматериалистически традиции и с шапка-будьоновка на главата, аз смятам, че Ръсел най-напред трябва да се намери, да се постави под строй и да бъде въдворен. Така ще имаме някакви предварителни ориентации и общи - по Хегел: в категорията общо - определения. А после - ако ни остане време - може евентуално и да чуем и какво самият Ръсел има да каже.

Та при опресняващият си бърз поглед из Нета ето какво привлече вниманието ми. Ръсел в началото бил хегелианец (обаче не е ясно дали някой само му е говорил за Хегел и какво самият той е чел; а и дали точно тогава го е имало преведен на английски или Ръсел е учил немски и се е упражнявал... с Хегел) - и така… няколко години! Ръсел си живял като хегелианец и водел тихо съществувание - видите ли - до един ден, ама това наистина е нататък, след години, когато (философът Ръсел) решил най-сетне и да прочете самият Хегел: Науката логика. Тази книга за него се оказала шокиращо събитие и той направо се стреснал, преди дори и не си е представял, че във философията може да има толкова тъпа книга! По всичко личи, че в резултат от свободното време, прекарано с Науката логика, Ръсел е получил някаква тежка психична травма, която завинаги е затворила хоризонта на голямата философия за него. Изглежда четенето на Хегел се е колебаело от крайно отегчение, през трудно поносима скука, която едвам се издържа, до още по-голямо отегчение, с прелистването на следващата страница… и така с чувството, че това няма да има край, защото Науката логика е освен всичко друго и една много дебела книга.
Изглежда "най-тъпата книга" на света, в която Хегел представя своя метод и пространно демонстрира, е преобърнала живота на самия Ръсел и от безобиден и кротък хегелианец преди това след четенето на Хегел това вече не е същият Ръсел, а друг човек, променен до неузнаваемост - дори външно - той се превръща в най-киселият и инатлив формален логик, чийто буквализъм и дребнавост по отношение на миналото на философията не се среща другаде и няма аналог.

Провалът на Ръсел с Хегел е че той възприема напълно буквално изводите на Хегел и общите му заключения (които, между нас казано, нямат абсолютно никакво значение - ако се разглежда Хегел философски, ако се разглежда културно - имат). Явно Ръсел не е бил изобщо наясно с нищо, познавал е само заключенията.

- - -

Ето цитати от Нета:
<Ръсел оформя идеята, че в крайна сметка всички философии, и съответно философи, принадлежат към две основни противоположни групи. Разделението е представено много нагледно: едните според Ръсел виждат света като купа с желе, а другите - като ведро със сачми. Радикалното обръщане във философското мислене на Ръсел настъпва, когато се отказва от „желето" в полза на „сачмите". Съгласно новия възглед светът съвсем не е неразделно цяло, а се състои от дискретни - логически и физически - „атоми". В статията „Защо се заех с философия" Ръсел развива метафизиката с желето като приложена към философията на Хегел (...).>
И още:
<Хегеловото мислене за света е като за closely knit unity (гъсто изплетено единство). Неговият свят е подобен на желе поради факта, че ако докоснем една част от него, цялото ще затрепери, но той не прилича на желе поради факта, че в действителност не може да се разреже на части. Привидността на състоящото се от части според него е измама. Единствената реалност е Абсолютът, което е името на Бога. „В тази философия за известно време намирах утеха. Както ми беше представена от нейните последователи - най-вече Мактагърт, който по това време ми беше близък приятел (...)"

И накрая завършвам с нещо емблематично:
<(...)че трябва да отхвърли традиционното разбиране на математиката като наука за количества и повече да не се занимава с противоречията на количествата, отнели му толкова време и енергия. Те просто нямат отношение към математиката. От книгите на Дедекинд Ръсел възприема по-скоро представата за ред, отколкото за количество. Тя е централната представа при дефинирането на числото. От нейна гледна точка произходът на числата лежи не в преброяването на нещата в една съвкупност, а в подреждането на числата - първо, второ, трето и т.н.>
Та... какво беше същност според Аристотел: май по Аристотел не било изброяване, а е точно подредба.

Ами какво да кажа, освен че ще постъпя аналогично на Св Григорий Палама, който приравнявал атеизма с ирационализма, и затова въобще не му и хрумвало желанието да говори и спори с атеисти.
Разбира се, по негово време нямало "реални" атеисти /само един нео-езичник се пръкнал ненадейно около падането н Византия под турците, на име Гемистий Плитон/, и това било единствено хипотеза-че ако се появи атеист, и ако този атеист иска  да диспутира с Палама, То Палама ще да го шутира интелектуално като не му обърне ни грам внимание и пр....
Та така и аз, не мисля да взимам дейно участие в дискусията, защото не ми се губи времето  да си чеша езика :-)
Дал съм инфо, който иска да чете Хегел, който иска-Ръсел, който иска-за тях и да си прави изводите...

Елоиза, първо-опитай се моля те, да прочетеш целия цитат, защото иначе няма смисъл да си пишем за собствените си настроения и асоциации, вместо за някакви по-установими неща.
Второ, мой идол е не Ръсел, а Св. Григорий Палама Солунски, а пък Ръсел просто съм приел за човек, който ужасно много е допринесъл за това:
- Цялата логика на Аристотел да може да се изложи на 2 странички.
-Освен логиката на Аристотел да има и развитие на логиката за пръв път след 2000 г. застой, за което Аристотел не би могъл и да сънува.
-Да даде аргументирана критка на Хегел-в претенциите на същия да пише от последна инстанция по логически и метафизически въпроси. Разбирам че в България, където във факултета по философия се учат буламачите на Витан Стефанов и Любен Сивилов човек не може да повярва че някъде по света е възможно да има аргументирани философски тези и също така аргументирани философски контра-тези, но това е реалността-arguments matter, без значение че е по-интересно да четем какво казва Фуко за секса в Античността и след нея.
Трето, син-баща няма общо с никакви любовници, а само показва бъркотията в главата ти понеже не е симетрично отношение, тъй като всеки син има баща /или е имал/, но не всеки баща е баща на син-може и да е баща на дъщеря и по никаква друга причина. Жонглирането с думички и влагането в тях на наши чувства и представи не е начинът да разберем автори като Ръсел-ако те интересува какво Ръсел казва за отношенията, работа е доста по-заплетена отколкото ти изглежда, и мога любезно да ти пратя ПДФ-файл с "Увод в математическата философия" ако ми дадеш е-поща-там нещата са обяснени в глави №№ 5 и 6. Или пък си я свали от Нета. Книгата е била предмет на семинари на М. Шлик и Р. Карнап в началото на 20-те години, а Ръсел е бил освен съавтор на Уайтхед още и колега на Мур е учител на едно лице на име Лудвиг Витгенщайн, така че не мисля че ще е под достойнството на бг-форумджиите да се опитат да и "хвърлят" по едно око, вместо да плещят "оригиналности". Верно, безкрайно по-лесно е да четем Хегел, но пък и ползата от него е безкрайно малка.
Четвърто, Ръсел има пряко отношение към темата, доколкото се засяга въпросът дали теорията на типовете работи с части и целости, или с елементи и множества /в смисъла на различията, които се опитваме да набележим/, но въпросът е твърде сложен за да може който и да е от нас да го развие в няколко поста-първо е нужно да се намери общ език и интереси-именно затова пуснах няколко линка към конкретни текстове, но като гледам, всеки си мълчи, щото е по-лесно.
И пето, загадъчните ти мисли относно разликата между "разлика" и "различие", които се носела от интранзитивните отношения, ще оставя без коментар, защото темата не е замислена като за континентални псевдо-философски майтапи.

Хехехе, виждам че си правите social'а и не мога да не отбележа че вече възприемам света като буркан с мед-уж като желе, пък като бръкна с лъжичката-и виждам че е захаросан и всъщност е като сачми...

Ами да ти кажа-по-добре да си добър ватман, който си кара в пътя, отколкото лош философ, който се изказва "на всяко гърне мерудия".
Въпросът не е какво си записала и къде си се отписала, а да не ставаме жертви на типично българската надменност /която е всъщност зле прикрита комплексарщина/ според която с нещо, което ни е ново, което не разбираме, което не ни харесва, или просто ни е скучно, можем да се разправим като изтресем няколко претенциозно-оригинални /според нас/ ежедневно-художествени остроумия с привкус на сравнения и/или метафори.
Не друго, ами така си слагаш сама наочниците за неща, които може и да се окажат по-интересни и важни, отколкото ти се е струвало в началото.
Е-имаше тука един "Дадо Ники"-той милият, ти му говориш за логика и философия на езика примерно, той едно си знае и едно си бае-дрънка та звънка за "обрата" и "изсветлението" у Хайдегер-тотално не беше в час човечецът с теоретичната толерантност...даже не си даваше труда да се помъчи да разбере защо някой се опитва да му каже по някакъв повод нещо някакси :-)
Всъщност-както искаш, и аз не съм се утрепал да чета "философии", та смятам да дам поредния /без определен срок /обет за мълчание тия дни.