Какви идиоти са БАН и как произвеждат нищо за много пари (Page 4 of 5)

@ KNB: може ли това

" ... въпросът е: кой ги цитира и тях, а пък и останалите им колеги от БАН? Къде? Къде са им книгите? В какъв тираж? Какво са открили? Нещо си там...толкова невидимо и микроскопично в чутовните и чудовищни дебати на които те се сражават за истината, доброто и красотата? "

да го отнесеш към ЦЯЛОТО БГ НАУЧНО ВОЙНСТВО ? Ако обичаш. Интересно е как други, всички, бих казал (с мноого редки изключения, когато говорим за философия) страдат от същата болест. Която ти твърдиш е болест САМО на БАН. Е, нали не само БАН яде държавни пари? Вече предложих, сигурно 5 пъти, да направим сравнение на продукцията на всеки учен в Бг в дадена област с всеки друг учен от същата. Тогава ще може да се видят истинските резултати, а не тези, които ти си въобразяваш.

За философите от БАН: всъщност има :), колкото и неочаквано да е. Може сам да потърсиш някои имена на хора от БАН или такива, които са си тръгнали от БАН, но всъщност са си банаджии.

Б

PS Тезичката за поправка към бележка под линия е много характерна но не за БАН. Иначе цитирания има, издания, макар и много малко, в реномирани чужди издания има, участия в достатъчно високи форуми също има, + награди, специализации и прочие детайли. Има. Та не е съвсем, чисто технически, точно да твърдиш, че това е нищо. Тукашната Лили има някакви нещица, Ангел Стефанов има някакви нещица, други хора също имат някакви нещица. Малко за развития свят, много за БГ. Като ще уволняваме всеки паразит нека да уволним всички, не мислиш ли? Щото иначе малко ad hoc изглежда. Твоят патос срещу БАН започва да изглежда малко емоционален и личен ;(, апропо, не чисто научен. Не обръщаш внимание на много точки в аргументи, написани от мен по-горе - това е проблем за позицията ти. Критикуваш, поствайки ТЕЗИ, а не данни. Отново проблем за позицията ти. Фреге се опита човека малко от малко да даде данни, което е правилния начин за спорене. Ако успеем да преодолеем емоциите може би ще влезем в рационален дискурс. Това е и целта на темата, разбира се.

И, само да допълня: "Академия на науките" може да означава поне няколко неща:
1. Престиж-като в "Известният писател бай Пешо бе приет за член на Френската Академия"-това е ПР и символ на култура.
2. Идеалът на Лайбниц-джентълменско сдружение на учени, което се финансира от просветени и влиятелни люде, служи за изследване в свободен и универсален дух на всичко около нас-на ползу роду, както и на цялото човечество.
3. Тотално одържавяване като във Франция-центрове, където мъдри и политически-коректно насочени глави* под ръководството на правителството играят каквато песен им свирят от министерството на финансите.
4. Индустриална механизация плюс интензивно и екстензивно планово производство и възпроизводство на "научен прогрес" за задоволяване на все по-нарастващите нужди на населението от наука, научни продукти и науковедски продуктчета-това е тип СССР, без да се жалят пари, усилия, време и материално-техническа база /това до момента, в който парите не свършат, се разбира/.

Смея да твърдя, че в момента мисията на БАН е тюрлю-гювеч от всичко по-горе, т.е. не е нещо определено.

Също така смея да твърдя, че първоначалната визия на БАН преди 150 г. е била близо до т. 2, и далече от т. 4, че далече дори и от т. 3 което обяснява много неща днес.

Също така смятам че нормално е наука да се прави в университетите, защото те поради за щастие не съвсем прекъснатата си връзка с обществото и пазара, са в по-голяма степен да дадат импулси за това, от какво се нуждаят изследванията като цел. Т.е. има отношение с "живота", а не само "висене" на бюджета. Пример-Англия и Щатите.

С което се оттеглям от темата тъй като, все пак, БАН не е сред първостепенните гайлета в живота ми.

*НАПРИМЕР: с фондове от ЕС е изключително много по-лесно да се финансира превод на Т. Адорно, или на А. Бадиу, или на други левичарски фантазьори и континентални ненормалници понастящем в БГ, но не и преводи на Роджър Скрутън или на Ханс Зедлмайр, които от консервативни позиции правят историята и естетиката на модерното изкуство на г.з със своите критики.

Да, и аз предположих, че сме пред прага на дискусия. Изглежда тя ще се прояви като < логическият реализъм и сюрреализмът на философската спекулация >.
Горният пример естествено е илюстрация на моята теза за КОМУНИКАЦИЯТА (на първата страница, по Хабермас: "комуникативното действие").

Ако разглеждаме твоя пример - супервъпросът в примера е за КОМУНИКАЦИЯТА, а именно как бебокът комуникира? Ако това бебе е в някаква тотална капсулация и не може да комуникира - да, наистина как ще разберем дали е гладно? Обаче това не е типичен случай, а е една от най-тежките познати патологии (на фона на която примерно тежкият аутизъм и по-късно аномията изглеждат като бели кахъри). В момента, за съжаление не си спомням точното название на заболяването, но действително рядко има и такива генетически увредени бебета: с ясен и неподвижен поглед, очите им не произвеждат сълзи и те никога не плачат, също и почти не издават звуци и най-интересното е че имат такъв невероятен праг на усещанията си, че почти не чувстват нищо. Те умират също толкова спокойно, колкото и живеят и ако правилно си спомням, въпреки всичко умираха от някакви белодробни проблеми. Какъв е варианта за тях? Ако не могат да комуникират с нищо в света, вариантът е да живеят в някакъв затворен апарат (кувьоз), който автоматично да им доставя кислород и храна и да поддържа жизнените им функции.*

* Това генетично заболяване е залегнало в основата на сюжетът на повестта "Белия гущер" на Павел Вежинов. Неси (белият гущер) е метафора на апогея в най-изкривената му гротеска на социалистическият идеал за "всестранно развитата личност", Неси наистина е гении, но... той не може да живее и не може да оцелее. Ако днес се напише същата книга, с подобна абсурдна метафора - Неси вероятно би бил образът на БАНаджията.

Ето защо предлагам моя модел - това е модел НЕ какво БАН може да вземе, А какво БАН може да даде.

Ако зависеше от мен, още в началото на 90-те щях да се включа като активен сподвижник за създаването на нещо конспиративно и много тайно в БАН. Като ще се работи конспиративно и при "закрити врата" - и това можеше да стане в пъти по-добре и да се прави със със стил.
Щях да предложа - шегувам се разбира се, говоря на майтап - създаването на едно тайно общество в рамките на БАН, което щеше да съществува в най-дълбока секретност и да бъде невидимо. Названието щеше да е нещо подобно на Скрито общество на славата или Тайно общество на академичният блясък. И щеше да работи... за блясък.
Основните членове щяха да бъдат - продължавам да си правя майтап - портиери, библиотекари, секретарки, лавкаджии, не е изключено да има и парнаджия и... двама-трима като мен. Щеше да работи в най-голяма тайна и да е подчинено пряко и единствено на Председателството и Секретариата.

Това общество щеше да се занимава постоянно да обглежда и претърсва структурите с хилядите учени на БАН, по всички нива за луди глави, смахнати гении, чалнати иноватори със супер нестандартни идеи, онези свръх-креативни учени, за които науката не е работа (т.е. социализация и оцеляване в социална среда), а мания, страст, обсесия... Мислите ли че няма такива? Има разбира се, навсякъде има и винаги ги е имало, във всяко време и всяка историческа епоха; това не е всеки втори срещнат, то е един вид константно присъствие, винаги изчисляемо в десети от процента. Аз наистина отдавна смятам, че НЕ времето и епохите раждат таланта и гения (това са почти постоянни величини), а само историческото време със своята специфична реалност ги проявява или не. Например при повече от 2 000 учени това винаги са приблизително между 5 и 30 човека, не повече, но не и никак. Това са хората, тези за които ако се създадат подходящите условия, без някакво фрапиращо силно течение насреща - са в състояние да направят епохалното откритие, да сътворят истинските научни революции. И не се казва и не се твърди, че това е винаги и е задължително да стане, не. Но за последните 20 г. все щеше да се постигне нещо и все щяха да се видят ефекти, които да изглеждат, наистина изглеждат... главозамайващо.

Поздрав от мен с чувство за хумор към всички, които се засмяха на идеята за Тайно общество на славата - и се чувстват разочаровани (текста е... уникален, изпълнението... невероятно).

YouTube: <Mylène Farmer - 15 - Désenchantée (HD) Live>

Това ни отвежда към напрежението. Напрежението на погледа.
Представете си 2 неща: едно не много голямо нещо, то е единствено, твърдо, лети и те удря по главата; и друго нещо, много по-малко и светещо, забутано сред безброй други неща, което стои там сред множеството от неща и не се движи. Каква е разликата, въпросът ми е по какъв начин ги гледаме? Нека сега си представим, че едното е ябълката на Нютон, пада на главата ти и те удря, е - няма начин да не го забележиш... друг и съвсем отделен въпрос е какви изводи ще си направиш. А другото е... звезда, горе много далеч и "неподвижно" сред рояк от звезди, купища, там сред цялото звездно небе. Как ще я откриеш, още повече ако изобщо не е ясно дали наистина търсиш?
Ако си седиш под дървото мъдро като Нютон с нелепото изражение на наивният институционализиран учен, който си е внушил, че има нещо общо с този велик окултист и физик - да, може така да седиш и да чакаш да те споходи явлението, т.е. явлението да те прасне по главата, споделяйки пред себе си и във вътрешно реене със самият себе си своето убеждение, че разполагаш с цялото необходимо съдържание и си толкова добър, че когато явлението настъпи (и ябълката те цапардоса) няма начин да го пропуснеш и да не го разпознаеш, ще го идентифицираш безпогрешно. Тук просто седиш и чакаш. Обаче има един такъв кодош: след това се пресягаш, взимаш ябълката и в ръка я разглеждаш... ами ако се окаже, че не е достатъчно кръгла, или е гнила от единия край, или изобщо не е вкусна и не става? Почваш отново да се чудиш, само че за други неща.

Не така стоят нещата с астрономията: да търсиш звезда е нещо съвсем друго - търсене, огромно вътрешно напрежение и напрягане на погледа. Звезда не се намира със зяпане или с гледане, а с вглеждане, иска се нещо друго - да търсиш. Такъв е от памти века търсещият поглед на астронома обърнат нагоре към безкрайното звездно небе с безброй светлинки.

Схващате ли разликата? Разликата е че звездите не падат, една звезда никога няма сама да дойде и да те хлопне по главата, като ябълката на Нютон... звездите са напрежението на търсенето - те се търсят и откриват. Ако някой си мисли, че ключът е в търпението рано или късно някоя звезда да "мине" наоколо - това е голяма илюзия, "падащите звезди" не са истински звезди, а само парчета отломки, имитации (спомнете си подобна падаща звезда в Библията, някои от имената й наистина означават светлина, подобно на звезда... но не е същото, с оригинала).

Та... въпросът, дали е всъщност въпрос на гледна точка или е по-скоро въпрос на поглед, начин на гледане, взиране?

* Ако някой не разбира метафоричния ми език - това което исках да кажа е че в структурите на БАН през последните 20 г. аз не откривам никакви "астрономични" нагласи: бъдещият учен не е звезда, която с много напрегнато обглеждане трябва да бъде открита, утвърденият учен - също не е звезда. Кандидат докторанта е нютонианско явление (от простата класическа механика) - ябълка която сама пада и идва, а въпросът каква е: зелена, гнила, става или не става е с отговорът - каквито има, такива идват; утвърденият учен също е "ябълка": тези - в тази щайга, онези - по другите щайги и всичко е разпределено механично, нютониански, по законите на една проста, класическа физическа менталност... сортирано, така както се сортира.
А аз си приказвам и през цялото време питам - за звездите... Знам че небето е безкрайно, това което искам да установя е напрежението и вълнението, с които Ръководствата през последните 20 г. гледат и дали изобщо има някакво усилие за взиране.
Това ми е критиката към Ръководството: като гледам проф. Иванов във връзка със създаването на новия Университет, ясно забелязах фасоните, но също толкова ясно видях и фереджето му, така както си го е нахлузил пред очите - аз не можах да видя очи и не срещнах поглед. Така че на въпросът: къде гледа този човек и какво вижда, мога категорично да кажа, че той не гледа нито напред, нито нагоре и със сигурност не вижда "звезди", вижда "ябълки", които трябва да се подредят в щайги и да се сортират КОЛИЧЕСТВЕНО - гнилите при здравите, сладките при киселите... общо взето това са възможностите по математика.

Именно поради тази синхронност на движението на социалните системи, което за България е много особен, уникален случай, от основанието, че БАН не е надисторическо явление, извън историческото време аз не очаквам в БАН да стават чудеса и да се правят чудеса. Системата е такава, че не може да произведе чудо. И всъщност ето в това е иронията: както много пъти съм казвал, БАН е организиран и функционира в пъти по-добре, несравнимо по-добре от: парламент, общини, съд, здравеопазване и каквото се сетите подобно, а в същото време стои в общество и държава най-зле, много по-зле от тях.

Затова и аз като мъдър човек, поне сам се смятам за такъв, ми е ясно че каквото е навсякъде в държава и общество - такова е и в БАН, няма начин да не е, а да е чак асинхронно различно (разликата е само по степен, в БАН положителното е по-положително, негативното е по-малко негативно... иначе общо взето е същото).
Това е причината, поради която не бих тръгнал да критикувам системата "отвътре" и никой конкретен научен институт, критиката на това равнище би била типологична: това е едно и също и може да се каже и за всяка друга социална система. Аз предпочитам да мисля, че хората в БАН работят и правят каквото могат при тези условия, в това историческо време. И не бих си позволил да коментирам работата на конкретен институт. Това - може, но в моя случай на безкрайно толерантен, търпелив, снизходителен, а и доста разсеяно загледан, все пак с грижа външен наблюдател, може но по начинът на fphgrb01 - при равностойни или поне съпоставими условия. Например, нека заплатите в БАН да станат поне колкото на македонски професор (най-близкото сравнение, по съседски), дори и въобще да не говорим за Западна Европа или САЩ, нека финансирането към БАН да не е такова, че хората там да стоят през зимата с горни якета, защото няма парно и зъбите им така да тракат от студ, че трудно да се разбира кой какво иска да каже, да не говорим, че за възрастните поради физическа немощ би било по-лесно да си извадят ченетата и да почнат да тракат с тях като с кастанети - така се работи в БАНските лаборатории и по заседателните зали в лютия студ... седят и докато говорят на всички им тракат ченетата от студ. Нека първо някога да ги видим в съпоставими условия с нормалния свят и тогава да се пресрамим да попитаме: при същите условия хайде покажете дали и продуктът ви е същият - да видим... иначе си е грехота, направо е голяма грехота да хванеш един смачкан и съсипан човек и тогава, когато е поставен в неравностойна и ситуация и моментът е много неловък, тържествуващо да се провикнеш: "ето - видя ли, колко не ставаш за нищо"... всеки може да ритне паднал човек.

Критиката ми е - както вече повечето са се ориентирали: едно си баба знае, едно си баба пее - пак на същото място: към Ръководството. Ако си представим целият БАН като градина с ябълки и там има толкова много ябълки, че персоналът (разбирай - Ръководството) е зает с броене и редене на щайги със съответните етикети (за тях това са научните институти и научните звена), КАК това Ръководство не успя да намери една хубава ябълка и не я изнесе отвън, извън градината за да покаже прекрасните ябълки, които са в тази градина!? Това не е работа на отделен институт, никой отделен институт не е оторизиран да представя цялата градина с ябълки (Академията). Това е работа за персонала, който е натоварен да брои ябълки (Ръководството) - все да се намери някоя която става, да се избере хубава ябълка, без значение от коя щайга и да се покаже, да се изнесе на показ, да се види хубаво, представително какво се прави в градината. За мен - това е да бъдеш Ръководство, да можеш да представиш градината и продукцията на градината, а по-широко, разбирай - символът. За 20 г. аз не видях никой да успее да представи Академията, а видях само как се правят фасони, лични фасони.
И това, което НЕ разбраха Ръководствата за 20 г. е че номерът не е като минеш по коридора всичко живо да се отдръпне от пътя ти по стените и да изпонаклякат с чела в земята и щръкнали нагоре задници - защото Ти минаваш. А номерът е съвсем друг - така да представиш и поставиш Академията, че когато намалят бюджета - от самата тази новина в медиите - утре пред Народното събрание да се изсипят няколко хиляди ангажирани граждани, които сами да дойдат по собствено желание, всякакви и от всякъде (а не учените) и ТЕ да попитат: КАК така ще се намалява бюджета на БАН, кое е това правителство, което ще си го позволи?! И ако все пак има такова лудо правителство - с това си действие то да падне от власт.
Пак казвам: това не е работа на институтите, те не са оторизирани да представляват БАН, за това си има хора, които са натоварени - Ръководството.
И да ви кажа правичко, аз като независим гражданин с хоби да се интересувам от наука, така както си седя с шлифер и вестник в ръка на пейката под ноемврийското слънце и от градинката гледам насреща към куполът на БАН, нещо... не съм доволен от това Ръководство, нито от предишните за 20 г. и общо взето докато си почивам на пейката в градинката и гледам в далечината имам доста забележки. Аз познавам учени, на някои които познавам наживо им се възхищавам, има и някои които не познавам наживо като fphgrb01 и шапка им свалям. Но... Ръководството. Това Ръководство. Като погледна към Ръководството ми действа така, че ме напушват едни сюрреалистични философски спекулации... та чак не е реално. Според вас нормално ли е да виждам професори с фереджета, на които ако им надигнеш фереджето и погледнеш в очите им и им намигнеш - от това може да им нанесеш такава тежка психологическа травма, че те направо да си изгубят професионалната или научната идентичност и да се объркат; или академици, които се разхождат с потури чорбаджийски, които се разхождат чорбаджийски и натрапват чорбаджилъците си наляво и надясно, като че ли не се намират в Академия, която я е имало и преди тях и ще я има и след тях, а в чифлик? Не знам дали се забавлявате или отегчавате с виденията, които се пораждат в моята фантазия като гледам към Ръководството, но според мен - не, не е нормално дори и за някой с моето въображение да вижда подобни образи... докато се разсейва от действителните си належащи и конкретни делнични задачи.
Може и да се окаже вярно, че сънят на разума ражда чудовища... но сънят на чудовището едва ли ражда разум.

сънят на разума ражда чудовища... но сънят на чудовището едва ли ражда разум. В момента се "създават" и "раждат" доценти и професори.