Нали и аз същото казвам - няма съмнение, че е минало добре. Така както е направено няма начин да не мине добре. Обаче това че не всички ме разбират какво говоря напоследък ме ласкае и започва прекалено да ме ласкае. Защото откривам поне едно нещо общо между мен и Хераклит от Ефес - Тъмният философ: и двамата говорим доста неясно и неразбираемо (независимо, че съществува вероятност аз да говоря глупости, но това в случая няма никакво значение... както се казва в такива случаи по-важен е патосът а не истинността на съдържанието, както разбира се е по-важна истинността на умозаключението, не толкова достоверността на съдържанията в това умозаключение). Май наистина добре съм си подбрал юзер-нейма и съм го уцелил.
Ако бих могъл така някак да се радвам на внимание и да пристъпя към тълкувание на собствените си мисли, бих отбелязал няколко неща.
Най-напред адмирациите и поздравленията ми към организаторите на това събитие и участниците не са израз на тънък сарказъм. Това че чувството ми за хумор е изключително шантавото не означава, че то се проявява всеки път и винаги. Понякога може да се проявява, друг път - не. В случая не. Просто се зарадвах, толкова ли е лошо на човек да му трепне сърцето и да затупти от радост все едно е видял "бялата лястовица" на Йовков? Ами така е, с вълнение мога да кажа, че това което съм чел из разни книжки (и забележете, писани не от мен) и сам съм си го концептуализирал няколко години - ето това същото го виждам на живо. Не е ли вълнуващо? Аз съм идеалист, живея предимно в идеалното и всеки път като видя нещо от идеала, някаква малка частица например, в реалността - това ме кара да се радвам като малките деца. Ето нещо кратко и просто за цивилизацията, то не е точно идеал, но ако не го виждаш всеки ден пред очите си започва да ти се струва почти идеално.
Знаете ли например какво е "поле", какво са "социалните полета"? Много неща са, ето едно: практики. Разбирате ли, социалните полета са практики, те (практиките) образуват и формират това, което се разбира под "поле"! Повечето хора си мислят, че социалните полета се състоят от... хора, единици, индивиди така сякаш даденото поле е нещо като голяма решетка, която представлява празни клетки, със структура и разпределение по позиции - и това трябва да се запълни с живи хора, да се одушеви. Това е така, но не е всичко. Така е защото го има във всяко общество (например в Средновековието), но не е всичко (защото не живеем в Средновековието). Например ето как изглежда "решетъчно-позиционалният" модел (няма такъв термин) през Средновековието: има еди-колко си "квадратчета" за позиции лордове и графове и те трябва да се запълнят. Който е там гледа да се задържи, който не е гледа да избута някой присъстващ (например да утрепе роднина и да заеме мястото) или си чака реда, защото нишата или квадратчето така или иначе съществува в общата решетка, сменят се само тези, които го заемат. Или може да се създаде ново квадратче, примерно абстрактният суверен (тогава е бил кралят) решава да добави ново квадратче и съответният някой жив човек заема позицията. Същото е било и надолу по йерархията чак до структурата на селото: не може всички в едно село да са хлебари, пак има някаква "решетка", толкова позиции за мелничари, толкова за хлебари, толкова за обущари, толко за работници на полето и т.н. И това не са мъртви души, напротив всички са живи хора и ходят, действат, правят. И къде е разликата между сега и Средновековието, ако има разлика? Например - "решетката" е станала по-сложна и са нараснали техниките, с които се заемат "квадратчетата"?
И това го има, но не е само то, а има и друго, това е различното - "полето". "Решетката" с "квадратчетата" на социалния ред в които има индивиди (живи хора) и те мърдат и правят неща - е едно. Съвсем друго е това, че техните практики (а не самите индивиди или техните позиции), самите практиките генерират социални полета или казано наобратно социалните полета са практики. Ето това е разликата между европейските научни полета и българското. След падането на социализма българското е изцяло от средновековен тип: има "квадратчета" (щатните позиции, разположени по някакъв начин и подредени в определена йерархия така че да образуват общата "решетка"), заемаш съответното "квадратче", знае се че ти си там и започваш да функционираш вътре. Ето това е Средновековието. Всеки се захлупва над собствената си паничка в своята ниша и от време навреме изнася "десятък" - под формата на определен брой статии, които през определено време дава в научните списания. Съвсем спокойно може да се каже и аз го твърдя, че в България не съществува научно поле в строгия смисъл на научните полета в Европа. Тук всеки си е вдигнал селската оградка, всеки си копа градинката и или си общуват лично и междуличностно, или си комуникират нормативно през структурата на голямата "решетка" с "квадратчетата" където е установен ред и има правила.
Сигурно си мислите, че си правя гаргара или така яко съм се надрусал, че като чета за конференцията ми се привижда да излита от там "бялата лястовица" на Йовков. Не, виждам тенденции, които много добре познавам в явления, които също са ми съвсем ясни - и това ме изпълва с голям оптимизъм, та чак радост. Такова ми е усещането, изглежда започват да се оформят в България контурите на реалното научно поле в най-западният смисъл на думата, а не в по-източния. Както винаги съм твърдял, социализмът като обществена форма просто не можа да удържи потъването на обществото, връщането във феодално-чифликчийски стадий, това го пропука и формата направо се разцепи. Ако някой си мисли, че след социализма от 20 г. в България се прави "нова наука", без идеологии и политически вмешателства - няма такива филми, внасяха се само нови книжки и се четяха. Сега чак се виждат първите очертания на истинско научно поле и съвсем истинско, от западен тип научно поле. Което - ако ме питате мен - само за 20 г. е супер кратко време и затова е толкова изненадващо. И е причината за моя възторг, ако наистина виждам това, което си мисля, че виждам.
< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
