А - ето. Видяхте ли сега защо не ходя по такива мероприятия. Воден изцяло от прочутата си тактичност. Аз съм фин и изтънчен човек, много любезен. И предварително ми е ясно какво ще стане. Ако бях отишъл щях да говоря 15 мин., едва ли трябват повече, щях да им обясня за какво става дума и след което всички щяха да се разотидат.
Ето за какво става въпрос.
Първо, който там е употребил изразът "диалогично пространство" очевидно съвсем не е наясно. Диалогичното пространство е нещо което се формира, то може да се формира навсякъде и Интернет няма абсолютно нищо общо с това. Например БДЖ като държавна компания не е ли във взаимодействие с държавата? Взаимодейства и още как, само че от това не може да се каже, че отношението държава - БДЖ формира и поддържа аспект на това отношение, който да се определи като "диалогично пространство". Но когато в БДЖ решат да вдигнат стачка и от едната страна застанат те, намесят се профсъюзите и отсреща застане държавата ето тогава се формира едно друго пространство (или измерение, плоскост, аспект) на взаимодействието. Това е "диалогично пространство", т.е нещо което се формира, то може постоянно да се появява или изчезва, но във всички случаи не е даденост.
"Диалогичното пространство" от тези които не разбират от това се мисли като даденост и при това - техническа даденост. Например някой би казал, че пощите с дилижансите в Англия през 17 в. с цялата тази кореспонденция, която тече през съобщителните служби между селата - е "диалогично пространство". Вестниците и пресата още от 19 в. също са "диалогично пространство". Е, по аналогия, защо и Интернет да не е "диалогично пространство"? С една дума всичко в което комуникират хора и са налице необходимите технически условия за комуникация - защо да не се нарече "диалогично пространство"? Защо ли, защото за това има друга дума, нарича се: "комуникация".
Определенията за "диалогично пространство" са много. Аз ще изтъкна - лично за мен - най-важният аспект, това не изчерпва целия въпрос, но е важно. Представете си 2 успоредни, огледални плоскости в които протича комуникация. Отдолу имаме формална структура с формални и нормативно зависими позиции. Например йерархията: студент, асистент, доцент, професор, ръководител на научно звено. Отгоре имаме същото това нещо, т.е. пак същата комуникация, само че без нормативната позиция. Колкото повече двете си пасват като огледални копия - толкова по-малко "диалогично пространство" има. Колкото повече обаче се разминават и не пасват - толкова повече "диалогично пространство" има.
Разбрахте ли сега?
Във философията в българското виртуално пространство НЯМА диалогично пространство и изобщо не смесвайте "комуникация" с "диалогично пространство", защото може и на пръв поглед да си приличат, но са много различни неща.
И знаете ли кога ще има? Ето един възможен пример, това е само пример, как ще го познаете че има.
Когато видите с очите си да се случва следното. Това е пример. Когато аз отидох след повече от 10 г. следване на държавен изпит отсреща Любен Сивилов - това джудже на духа - реши, че аз не ставам за философ и не би трябвало да имам диплома за философ. И естествено ме скъсаха. ОК. Това нормално ли е - нормално е. Защо? Защото нормативно закрепените позиции са такива, аз имам статус на студент, той на председател на изпитна комисия. Държах се добре, аз никога не правя скандали, дори и не споря, за разлика от други колеги, учтиво ми поставиха 2-та, учтиво си я получих и това беше. Отвън докато траеше процедурата и си изчаквах реда се нагледах на тази малка част от колеги, които бяха така да се каже отпаднали от философията - във всички курсове има някакъв малък процент студенти, които се отказват от дисциплината и решават, че не са попаднали на мястото за тях. Все пак въпреки, че се разминават с науката и са достатъчно честни за да не го крият, накрая отиват за едната диплома. С тях, в това обкръжение отидох и аз. Разликата е че Сивилов не знаеше, че пред него стои човек, който доскоро (като семестериално завършил) е действащ учител. Не знаеше, че едното училище в което преподавах и нарочно го бях избрах точно това заради многото си експерименти, които бях си измислил да проведа, се намираше на 50 км. от София и тъй като имах малко часове и не бях на щат хонорарът ми не покриваше билетите за влак, а от общината отказаха да ми ги осребрят, така че за да ходя на работа трябваше не да получавам доход, а обратно - да плащам от себе си пари и да ходя на работа. През зимата - с влак, пролет и есен - с колело. Ако искате вярвайте, сутрин ставах в 4:30 и с един професионален състезателен бегач въртях педали 50 км. (отделен въпрос е че тогава по онова време имах достатъчно пари да ходя на работа и с такси, стига да пожелаех не ми беше никакъв финансов проблем, но аз го правех с голям кеф - за екстрема, от време на време си измислям доста екстремни хобита). Та например от единствения дипломиран през едната учебна година клас, там на 50 км. от София, ако правилно си спомням от 18 завършили човека 17 влязоха в университети и започнаха висше образование, 2 от които без никаква допълнителна подготовка - във Философски факултет. Какво, там не е било преподавано ли? Не че искам да се хваля, а и няма да влизам в подробности, но на учител като мен се сваля шапка и се прави път.
Разбира се в онази ситуация на държавният изпит онези, които седнаха там и се измазниха, но изобщо не им пукаше за философията и отдавна бяха прекъснали с нея, но отидоха да си "вземат" дипломата - минаха. Аз учителят от гимназията - бях скъсан. Такива са критериите на Сивилов. Такава е неговата преценка. Добре. Никой не спори и изобщо няма желание да оспорва, поне аз - не. Защото тази ситуация е административно-нормативна, статусно-позиционална ситуация. Много ясно, че един професор може да постави "слаб" на един студент, но студент на професор - не може. Това е ОК и няма проблеми.
Сега наблюдавайте. Много внимателно. Кога щеше да има "диалогично пространство"? Тогава когато комуникацията между мен и Сивилов (аз студент, той професор - институционално закрепени) можеше да се изнесе в една "огледална" плоскост и там да продължи същата комуникация без да се възпроизвеждат "огледално" същите позиции, а именно структурата на позициите, тяхната интеракция да се размине по толкова достатъчно ясен начин на очертанието, че да настъпи видима, отчетлива диспозиция - ето тогава имате "диалогично пространство". В рамките на посочения пример това би изглеждало така. Ако Проектория е "диалогично пространство", аз би трябвало тук виртуално да продължа комуникацията си със Сивилов ето така. Първо да заявя, че изобщо не ме интересува, дали той е професор а аз едва завършил магистър. Второ да обявя, че щом като той ще решава, дали аз ставам за философ или не - то тогава пък аз ще реша, как той ще слезе от философската сцена, сиреч на стълбичките надолу при пенсионирането си аз съм човекът, през който той трябва да мине. И така пенсионирането на Сивилов би трябвало да изглежда по следният начин: тук в Проектория аз откривам отделен раздел "Теория на познанието" и започвам да правя анализ на книгите на Сивилов - ред по ред. И понеже ще имам време да огледам нещата и да направя справка с литературата, а също така въображението, проницателността и ерудицията ми надминават всичко, което би си представил Сивилов... аз просто ще направя на пух и прах така наричаните от него самият научни занимания. И когато трябва да слезе от сцената и да се оттегли с достойнство аз мога съвсем аргументирано да унищожа цялото му дело и да го сваля от там с такива интелектуални шамари, каквито не е и сънувал. Захвърлен, или по-точно изхвърлен от целия си минал научен живот още по-унизително, с финалното унижение на простият и видим факт, че той теоретически не би могъл да се защити от теоретичната унищожителна критика дори на най-обикновен студент.
ТОГАВА се получава диспозиция. "Диалогичните пространства" са диспозиции на "нормативните пространства" или по-точно структури, това не е всичко, но е много съществен белег.
И някъде да виждате нещо подобно? Тук, в Проектория например? Как аз хващам и размазвам цялата теоретична работа на Сивилов? Ей така - за спорт и развлечение, за хоби и от нямане какво да правя. Мога. За мен не е проблем, напротив - даже е много лесно. И тогава ще се види съвсем отчетливо и ясно диспозицията: аз - като ментор и оценител, Сивилов - като човек направил някакъв опит, който е довел до незадоволителен, слаб резултат.
И някой да вижда подобно нещо? Не. Аз не го правя, нямам и намерение да почна да го направя. Това, че в една плоскост на комуникацията той ми каза на мен: "ти не ставаш за дипломиран философ" не означава, че на друга плоскост на комуникацията аз трябва да му отговоря: "ти пък не ставаш за даскал - за това я да видим дали изобщо ставаш за наука".
Ето ТОВА когато го видите - тогава може да се говори за "диалогично пространство" във "виртуалното пространство" на българската философия. Аз лично - няма да се занимавам. Има много интелектуално дребни, малки хора, пълно е в духа с джуджета, лично за мен не са на равнището на моя поглед. Ако гледам надолу предпочитам не в погледа ми да заема място и да пречи малкото, слабото, посредственото, обикновеното, бих се насочил много по-далеч, с голямо любопитство и интерес обичам да разглеждам ад-а.
< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
