31 (edited by lilia 21.01.2012г. 10:16:34)

Re: Грешното мислене, което ни проваля

Assasin, когато една книга му е скучна, човек просто я оставя и си взима друга. Не си губи времето да пише протестни писма до автора как е могъл да напише такава скучна книга (или до издателството, засипвайки ги с въпроси-обвинения как са могли да публикуват такава скучнотия). Ти очевидно имаш време за губене - твоя работа.

А сега за тези, които още не са се отегчили от темата.

Една от причините за противопоставянето на двете позиции, които се очертаха - "за" и "против" това "да се вземаме насериозно" наистина е, че влагаме различен смисъл в този израз. Аз (а струва ми се и момчето) под вземане себе си насериозно разбираме сериозно отношение към всичко, с което човек се идентифицира, или което е важно за него. Константин и Хераклит схващат вземането насериозно по-тясно, като висока самооценка - като да "се смятам за голяма работа".

Това обаче не е единствената причина за разминаването между нас. Защото дори да приема определението на Конст. и Хераклит на "вземам се насериозно" като "смятам се за голяма работа", аз пак няма да се съглася с тях, че "вземането насериозно" е непременно нещо лошо. За да обясня защо,  ще заместя "смятам се за голяма работа" с "имам висока самооценка", не защото последното звучи не толкова пежоративно, а защото положителната самооценка (selfesteem) е понятие в психологията, с което са свързани купчина изследвания. Повечето от тях показват недвусмислено, че високата самооценка е нещо добро - хората с висока самооценка (стига тя да не се разминава драстично с реалните им качества) са по-успешни в професионален и личен план и се отличават с по-добро психично здраве (ниската себеоценка е един от симптомите на депресия, напр.).

Тогава защо толкова хора (включително Константин и Хераклит) се дразнят, когато някой се смята за "голяма работа"? Причината е, че те се дразнят не от самата висока самооценка на един или друг човек, а от едно определено поведение, което те свързват (както ще се опитам да покажа - погрешно) с високата самооценка. Това е поведението, произтичащо от нагласата "полага ми се". Да вземем примерите на Константин и Хераклит: аз съм доцент, "полага ми се" да се отнасяте към мен с нужното уважение и респект; аз се трепя да преподавам в селски училища за жълти стотинки, "полага ми се" общината да заплати поне пътните ми разходи.

Нагласата "полага ми се" наистина е нещо лошо (и то не само защото дразни околните, но и защото, както показват други изследвания, има разрушителен ефект върху самите тези, при които тази нагласа е доминираща). Само че тя не следва от и няма нищо общо с високата самооценка! Нагласата "полага ми се" се наблюдава и при хора с ниска самооценка - напр. "съдбата е била неблагосклонна към мен, родил съм се с някаква тежка наследствена болест, следователно "ми се полага" другите да се отнасят с по-голямо внимание към мен, да ми прощават невротичните реакции и т.н.)

Накратко, няма нищо лошо в това да оценяваш положително това, което си, вкл. социалния си статус, стига да не обвързваш самооценката си само с разни "полага ми се", а по-скоро с това, какви възможности се разкриват пред теб (какво можеш да направиш и постигнеш), благодарение на качестата/уменията/позицията, които притежаваш.

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Грешното мислене, което ни проваля

libertin wrote:

Оскар Уайлд обичал да повтаря: “Изкуството е единственото сериозно нещо на този свят, а творецът - единственият човек, който никога не е сериозен”.

Преди да коментираме това изказване на Уайлд, може би е добре да видим как звучи то на английски - дали няма игра на думи, която се е загубила при превода като при превеждането на "The Importance of Being Earnest" като "колко е важно да бъдеш сериозен".

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Грешното мислене, което ни проваля

O. Wilde wrote:

Art is the only serious thing in the world. And the artist is the only person who is never serious.

wikiquote

Re: Грешното мислене, което ни проваля

Какво рискуваме ако не се вземаме на сериозно? 1) да ставаме глупаци и да не го съзнаваме, 2) да не съзнаваме простащината и цинизма си, 3) да не можем да стигаме до самокритичността и да разбираме смисъла и ценността й, 4) да сме нация смешка и да не можем да се променяме, 5) да имаме водачи шутове, които не го знаят и всъщност да не го знаем и ние, 6) да не можем да се научим да раждаме волята и енергията за промяната, 7) да сме общност, която почти вече да се е разпаднала, но да не го знаем, 8) да не можем да бъдем свободни и образовани, защото и двете са много сериозни неща, 9) да не можем да придаваме заедно смисъл, съдържание, същност на обществените диалог и дискурс, 10) да не можем да изработваме заедно с другите планове, проекти, програми в обществото, без което няма как да постигаме резултати и успехи, 11) да не можем да си вадим поуки и да си поправяме грешките и недостатъците, 12) да не можем нито да си определяме проблемите, нито да ги решаваме, 13) да не можем да осмисляме жертвата на народните герои за общото добро, както и жертвата на десетките и стотици хиляди, милионите и десетките милиони жертви по време на войните и на историята, 14) да не се научим на етика в общуването и отношенията с другите и да не знаем защо е важно заедно с тях да създаваме обществено полезните диалог и дискурс, 15) да си останем бедни и лошо живеещи, като ни стигат само сили да бъдем постоянно недоволни от това, 16) да не разбираме противоречивата природа на мисленето и да не можем да го използваме за добрите общуване, отношения, дела, 17) да не можем да развиваме свободомислието и проникновението за лично или общо добро, 18) да останем затворени в личния си опит и да не можем да го обобщаваме и използваме в социалния живот и т.н.
Гьоте има две мисли, които мисля, че са доста показателни за България днес. „Никой не трябва да съди другите, докато не се е научил да съди сам себе си” и „Една нация може да критикува само доколкото тя притежава нещо значително, годно, образцово.” На тяхно основа бих обобщил, че не можем да съдим себе си, но умираме да съдим другите, от една страна, а пък и изгаряме от неудържимост да критикуваме другите нации, когато цялата ни история може да се каже, че ни е довела днес до беден и лош живот, от който сме непрекъснато недоволни, но това не пречи да имаме водачи, които смятат, че вече са оправили България, та тръгнаха да критикуват и оправят и Европа. Всъщност те явно не си дават сметка, че не само не могат да критикуват и поучават, но и надали стават за нещо друго в Европа освен за шутове. И ако не се научим да се вземаме на сериозно, за да проявяваме самокритичност и да си поправяме грешките и недостатъците, да помагаме на водачите ни да ги поправят, рискуваме да не можем да схващаме собствената си глупост, защото тя се изразява в повтарянето на грешките.
Assassin е textbook example за това как г-н/г-ца никой може да се взема достатъчно на сериозно и да се опитва да кара доценти, доктори, философи, професионалисти да не се вземат на сериозно в областта на философията и така подсъзнателно, на основата на самоизмамата, да се мъчи да се легитимира пред себе си за нещо, за което няма признаци или свидетелство, че разбира. Еднакво интересно в това дали да се вземаме на сериозно е не само какъв смисъл придаваме на идеята, но и това кой казва дали да го правим или не. И ако го разгледаме от тази гледна точка ще видим, че ако оставим на другите да го казват ние ще престанем да бъдем свободни, като това важи даже когато оставяме на хората с власт да го правят, особено когато си въобразяват, че властта им е дадена и за това. Вече съм чувал и в този сайт, че свободата не съществувала и било някаква заблуда на наивници да смятат противното. Смятам се за свободен човек, който досега не само е осмислял свободата, но и я е отстоявал според силите, средствата, смелостта си и имам достатъчно опит, за да знам, че тя не случайно е най-голямата ценност на народите по света. Бих казал даже, че зрелостта на една нация зависи от това до каква степен е способна да придава смисъл на свободата със свободомислието и проникновението си и да проявява смелост и воля да я отстоява и защитава с нужните жертви на дело. Жалкото е, че за нас като общност наистина свободата и свободомислието още нямат смисъл и стойност и дори в „мястото за философстване” не се намират разбиране, способности и желание да им придаваме такива, независимо дали е на сериозно или не.

"Мнението е нищо, идеята е всичко." - Платон
"Всичко хубаво, казано от когото и да е, смятам и за свое." - Сенека Млади
"Този, който крие грешките и недостатъците си, няма намерение да се поправи." - Волтер

Re: Грешното мислене, което ни проваля

Нещо не схванах?! Какво издателство? Какви писма? Каква книга?

Нали обсъждаме кога, защо и как човек се взима насериозно. Ползите и вредите.

Говорим си за един вид самовъзхищение и нарцисизъм или за реална самооценка, през която имаш достойнство и самочувствие да вървиш с изправена глава и ясен поглед напред.

Или само за сравненията ни спрямо околните и тяхната субективна и пристрастна оценка?

бях останала с впечатление, че в този форум се държи на цитиране и позоваване на определени философски източници и си позволих да попитам какво е различно на конкретната тема, но добре, че Оскар Уайлд поне `влезе` в темата, за да се разсее ... скуката. А това какво се прави, когато нещо ти е скучно, много ми хареса като ... педагогическа помощ, дори. Все пак аз предпочитам да предотвратявам появата на симптома, а не да се боря после с болестта или заразата. Нищо лично.

Re: Грешното мислене, което ни проваля

frege wrote:
O. Wilde wrote:

Art is the only serious thing in the world. And the artist is the only person who is never serious.

wikiquote

Ако се замислим, и двете твърдения не са верни, буквално прочетени, което не пречи фразата като цяло да звучи красиво ....

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Грешното мислене, което ни проваля

Не, с това да се вземаш насериозно нямам предвид само висока самооценка, въпреки че изразът включва и това. Да кажем, Сократ е човек с висока самооценка, но не се взема насериозно. И точно това е основанието за самооценката му. За разлика от по-надутите си събеседници в Платоновите диалози, той не се смята компетентен, а задава въпроси, на които сам не знае отговора. Неговото достойнство е в това, че не се смята завършен. Точно това липсва на този, който се взема насериозно. Тук става дума както за претенция, така и за самодоволство. И също за това, че вниманието е фиксирано върху собствената персона, която става по-важна от това, което човек върши. А в примера на Лилия с момичето/момчето, на което трябва да се пише тройка, този, който ни обвинява, че се вземаме насериозно, всъщност иска от нас да приемем, че това, което вършим като преподаватели е ала-бала. Така че, я да не се превземаме, все едно е дали ще пишем оценка по заслуги или като на наше момиче/момче.
Да, сигурно самочувствието, че на някого нещо му се полага, ме дразни, но не това имах предвид, а това, човек да се отъждествява с една определена роля, пък била тя и на император, което го лишава от дълбочина.

38 (edited by const 22.01.2012г. 18:20:37)

Re: Грешното мислене, което ни проваля

Всъщност разногласията ни са доста повърхностни. Лилия е права, че влагаме различен смисъл в израза "да се вземаш насериозно". Според мен ние с Хераклит сме по-близо до оригиналната му употреба. А примерът на Лилия е за това как, когато правиш нещо по съвест, други хора ти приписват по-други, себични мотиви, за да те накарат да играеш по тяхната свирка. Не че по принцип е много хубаво да се вземаш насериозно, а някой те призовава да не го правиш. Опитват се да те засрамят, като ти приписват нещо, което сам знаеш, че не е хубаво. От друга страна, ние с Хераклит имаме грях: очевидно използвахме израза не с този смисъл, който влагаше в него момчето. Така че говорим за различни неща.
Употребявайки израза по моя начин, бих казал за някои от опасностите, посочени от момчето, че са следствие именно на това да се вземаш насериозно: това си е форма на глупост, при която човек не се интересува от работата, а от самия себе си, не е в състояние да излезе извън настоящата си роля и да се види отстрани, да се погледне критично, затова и не може или не иска да осъзнае колко глупаво се държи; и как да се променя такъв човек, щом е доволен от себе си.
От друга страна, разговорът ми се струва интересен, въпреки че като спор е повърхностен. Например, Лилия и момчето хвърлят светлина върху една страна на нещата, на която ние с Хераклит не сме обърнали внимание досега: ангажимента. Аз не се изчерпвам с никоя от ролите, в които мога да вляза, но това не значи, че всяка от тях е само игра и мога да ги сменям като носни кърпички. Тук виждам възможност да се направи връзка и с философията на науката. Фолибилизмът на Попър като че ли изисква точно липса на ангажимент, а тезата на Дюем-Куайн или твърдото ядро на Лакатош, обратно - обвързване, преданост на идеята. Майкъл Поланий нарича това commitment. Огледалното аз също повдига интересни въпроси. Истинското ми аз независимо ли е от другите хора? Някакво дълбоко ядро вътре в мен? Не са ли другите тези, които по някакъв начин придават реалност и на мен самия? Отново си спомням за Попър, който казва, че един Робинзон не би могъл да прави наука, защото без научната общност емпиричните му находки са лишени от обективност. Мисълта на Уайлд също ми се струва съществено свързана с въпроса. Изкуството е игра, смяна на образи. А сериозното, действителното, което стои зад тази игра, какво е? Не е един фиксиран образ на нещата или на възприемащия ги, образ който се представя, може би, на науката, философията или религията.
P.S. Всичко това иска мислене и тъй като аз, като сериозен човек, нямам време, очаквам някой друг да свърши тази работа.

Re: Грешното мислене, което ни проваля

" Art is the only serious thing in the world. And the artist is the only person who is never serious."

lilia wrote:

Ако се замислим, и двете твърдения не са верни, буквално прочетени, което не пречи фразата като цяло да звучи красиво ....

а няма ли прочит, при който да са верни: примерно, една аксиологическа постановка и една дефиниция?
("the artist" очевидно не е определена дескрипция, а е както популярната между зарзаватчиите форма "морковът е на лев и двайсе")
----------------
любим пример е "дефенестрация" (уж латинизъм за "изхвърляне през прозорец"): светът се поделя на неща, които са дефенестрабилни и не-такива;  аналогично, сериозни или не.

Re: Грешното мислене, което ни проваля

Като изключа frege, колко е свеж (за разлика от останалите) с интерпретациите си, мога да отбележа, че това, което разбирам от неговите `анонси` не е някаква "вярност" или звучене красиво, а същността.
Играта!
Колко и как някой може да `играе` Сериозно :) Така че да му се повярва.
Друг може, просто да те разсмива или изпълва с чувство на пренебрежение "какво съм и какво съм за другите", а какво ми се .. "полага"???- хляб, вода, портокал?
Успееш ли да покажеш колко е важно да бъдеш сериозен, тогава се сещаш, че с любовта шега не бива :)
Останалото е за онези, които се стремят да `отрекат` (лицемерно) своя Статут/с в една общност, но лошото е, че има много други успели, които могат да им ... отговорят, дори и без титли.
Ако един официално признат капацитет не успее да ме убеди в своята значимост. С всичките си статии, трудове и принос към студентите, той за мен е един несериозен индивид със забравимо име.

41 (edited by Хераклит 24.01.2012г. 02:47:13)

Re: Грешното мислене, което ни проваля

Това не беше много френдли - да оставим почитаемият frege настрана. Аз също съм му голям фен, ако можех да достигна нивото на неговата стилистика отдавна щях да съм си публикувал записките, които трупам от години, но - не мога, там е такъв хаос, че имам чувството, че стоя заобиколен от цели туби на собствената си боза, не - бидони с боза. А ти идваш и носиш в ръка стъклена чаша с джус, прясно изцедени портокали и със закачлива усмивка многозначително почукваш по стъклото с върха на показалеца. Освен да отбележа ефектния маникюр, няма как да не кажа, че и моето възприятие и усещане за стилистиката на frege е същото. Обаче всички не може да мислят есенциално, трябва да има и мислители, които мислим бозално (от "боза"). Прозвуча като голяма обида, приятелю assasin, аз се изживявам като един вид алхимик на мисълта: специално аз в заниманията си си поставям за цел и се опитвам да превърна бозата в локум (по израза на knb за Континенталната философия), знам че локум се прави по друг начин, но това не пречи на оригиналните ми и иновативни опити като алхимик да направя от боза - локум, тъй като освен със задължителните изисквания за рошава коса и налуден поглед, на които отговарям, също разполагам и с големи наличности. Така че в случая не е въпросът да се сравнява богат асортимент от пресни концентрирани натурални сокове със също немалкият избор от видове бози, а е в така да се каже "дестилацията" на бозата до постигане на добре балансиран във вкусовите си качества сочен и еластично разтеглив... философски локум.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Грешното мислене, което ни проваля

Хераклит, с цялото ми уважение искам да отбележа нещо важно, което, може би не се е разбарало при първоначалното ми включване в темата.

А, именно ... Иронията! Буквално.

Дори нямаше да отбележа каквото и да било, за да `не се излагам` или провокирам очаквани модераторски и други коментари, ако не ме подразни Лицемерието.
Точно, хора, които обясняват и дори се опитват да те убедят, колко не се вземат насереиозно- ТЕ самите, колкото техни почитатели - като Вас и други фенове- В следващия момент, авторитетно обясняват нещо за психология и такива едни ... `непостижими нива на съзнанието`, с които няма как да са запознати простосмъртните, че направо няма как и да не са съгласни. Какво? Че те всъщност не се взимат насериозно, с това, което им се полага, но подсъзнателно се очаква да се мълчи или да не се противоречи при деклариране на мнение. Ок. Аз мога и да си мълча. Мога и да следвам съвети. Мога и да ... хвръкна, ако пожелая. Но това по никакъв начин, НЯМА, повтарям НЯМА да ме провокира да уважавам, т.е. да взема `насериозно` някого.
От друга страна, дали някой мен ме взима насериозно и колко аз се взимам насериозно е въпрос на супер субективно усещане. Толкова ме касае, за да предположа някакво ... доверие, да кажем. Но това не е нещо, с което да `насиля` събеседник или `юзър`. От тук насетне, цялото съгласие, с когото и да било ме поставя в позиция на `имбецил` (обидна дума за някои, но реално определяща отношение) Затова аз избягвам да съм имбецил, а да разбера нещо, което да е по-различно от статуквото. Какво научихме от тази тема всъщност?

Re: Грешното мислене, което ни проваля

Струва ми се че в случая долавям известна неевклидова геометрия на емоционалността по отношение на темата. А емоционалното отношение може да бъде поставено и в схемите на една по-класическа геометрия. Както е при мен например. Толкова е хубаво да изчисляваш изживяването си през предварителни, установени теореми, да калкулираш предварително посоката на всеки вектор на емоцията. Това имах предвид под невзимането насериозно като усилие, план, естетически проект. Само подвижната, развълнувана, трептяща, непредвидима жизнена душевност се стреми към "сериозност" отсреща и е склонна да търси сериозност и да отговаря със сериозност. В обратния случай душевността се скрива и се свива в своята нищожност зад маската на огледалното Аз в отраженията в другия. Ние нямаме предвид това, предложиха се алтернативи.
Моята алтернатива е много интересна. Тя е обратна на живата, подвижна душевност: душевността да се превърне в парче стъкло, кристал, диамант. Нещо твърдо и не особено подвижно. Това не е всичко - и тогава да се шлифова до най-финна прецизност, така че да се получат много голям брой миниатюрни равнини с безупречни ъгли, точно така както се шлифова диамант. Тогава ефектът е че абсолютно спираш сам да се вземаш насериозно, но печелиш следното: спечелил си толкова много микроплоскости на отражение, през които можеш да се видиш като отразен образ в другите в цели огледални поредици на огледалните си Аз-ове. Защо ли? Просто така, за самоцел, за естетическо забавление, ей така за самото любопитство.
Цялото това не съм го измислил аз, но съм го тествал когато бях учител и бях не просто очарован, а във възторг... но за това по-късно, историята с моето учителстване има продължение.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Грешното мислене, което ни проваля

Интересно е assasin дали се вземаш на сериозно или не с високомерните, надути, самовлюбени преценки и окачествявания, които така наперено отправяш към останалите участници в диалога? Защото ако не се вземаш на сериозно, това би означавало, че се стремиш да пречиш на общуването и да го проваляш или в най-добрия случай се стремиш да го подчиниш на собствените си желания и вкусове. А пък ако се вземаш на сериозно, рискуваш да изпаднеш в глупаво положение, като се опитваш да се самоиздигаш за авторитет, когато ние не сме създали система от критерии и стандарти, чрез които да оценяваме и признаваме хората, нито пък сме създали общност, на която да сме дали правото да издига хората измежду нас в авторитети, поне в този форум ми се струва, че е така. На теб оставям да прецениш дали се вземам на сериозно или не, като изходиш от така ясно афишираното от теб чувство за мярка и преценка, с което изглежда се гордееш много.
А ако наистина искаш да научаваш нещо от общуването между хората би трябвало да се научиш не само да четеш написаното, но и да можеш да вникваш и обясняваш на себе си идеите и разсъжденията на другите самостоятелно. В противен случай ще можеш само да заучаваш това, което ти се дава в устата, но няма да можеш нито да разбираш чуждото мислене, нито да раждаш собствено проникновение.

"Мнението е нищо, идеята е всичко." - Платон
"Всичко хубаво, казано от когото и да е, смятам и за свое." - Сенека Млади
"Този, който крие грешките и недостатъците си, няма намерение да се поправи." - Волтер

Re: Грешното мислене, което ни проваля

Не вземайте assasin толкова насериозно.