Re: Грешното мислене, което ни проваля
Тук, струва ми се, малко се отклоних от историята с моето учителстване като една лична история, конкретен случай, който ми служи за размисъл върху темата за < Грешното мислене, което ни проваля > и едното от разклоненията на въпроса към подтемата за взимането или невзимането насериозно.
Може би като преход за връщане към моята история трябва да добавя едно малко пояснение за Хесе. Обикновено когато човек чете кратки биографични данни за Хесе се създава едно доста погрешно мнение.
Всъщност Хесе има само една особеност, която го прави "по-различен" - това е едно генетично заболяване на очите, в момента не съм съвсем сигурен точно какво е, трябва да е нещо като астигматизъм. И протича с неприятно главоболие, ефекта може да се сравни с този на мигрената. И това е всичко, може да се каже със сигурност, че не е луд, напротив, по-нормален от повечето хора.
Ако се търси истинската особеност във външното при Хесе - е че това е всъщност художник, а не писател. Хесе цял живот е рисувал картини и се е опитвал да продава картини, той е живял като художник и се е чувствал художник. Но - неуспешен. Самият той го казва, сега естествено няма да тръгна да ровя и да търся за цитати, но е нещо подобно на това, че ако можеше да се издържа с картините си - никога не би се занимавал професионално и сериозно с литература. Истината е че е живял като художник и бохем, много е пътувал и се е движил в артистични среди (даже жена му ако си спомням правилно е била фотограф - което за началото на 20 в. направо си е било изкуство).
Така няколкото много тежки, етапни житейски драми, които завършват с психиатрична намеса обикновено се интерпретират в доста погрешна светлина, като им се придава повече фатализъм, сериозност и трагизъм, отколкото изобретателната ловкост на един хитър сериозно-несериозен шмекер и шегобиец.
Незавършеното средно образование: Хесе слага преждевременен край на средното си образование с няколко бягства от училище и поставя точката с неуспешен опит за самоубийство. Следва... специализирана помощ. Някой би си помислил, че зад това стои особено тежък инцидент, съпътстван от кой знае какъв конфликт. Според мен - не, стои приятното удобство на болничното легло, където по цял ден се излежаваш с ръце зад тила и размишляваш за всичко под топлите грижи на сестрите и по-нататък домашният уют, където се радваш на един нов тип спокойствие и необезпокоявано се занимаваш с любимите си увлечения. Това не е конфликт, не и в същинският смисъл. А събуждане, пробуждането на духа: цената, която си готов да платиш за своя идеал, за това в което вярваш. Хесе е вярвал в поетическото, виталното, ирационалното, чувственото. Това са идеали от чувственост, не идеали вплетени в съвършената логика на граматическият изказ. Цената, която се плаща е да останеш не напълно грамотен, дарът е да постигнеш ирационалността на собственото си сърце. Рационалност или чувственост, безупречна граматика или символна поезия? Това е изборът. И резултата напред не се определя от това между какво и какво избираш, това е само чувство в първия момент когато формулираш избора, а от това каква цена плащаш. Тоест не изборът е важен, както показва нататък целият живот на Хесе, а само платената цена за направеният избор. Защото до края на живота си, с цялото си дело, Хесе постига най-добрите и високи идеали на всъщност точно това от което се отказва, от което е изборът му на отказ и бягство - рационалност, култура, дух и... образцова граматика, изплетена стилистика до съвършенство.
И ако разгледате снимки на Херман Хесе в Интернет ще откриете нещо забележително. На млади години той е буден, одухотворен, много чувствен и много освободен и одухотворен младеж. На стари години излъчва само 2 неща: строгост и висша прецизност. На стари години има една снимка надвесен над писалището си, ако се абстрахирате от бюрото и не го виждате изглежда като часовникар, който сглобява зъбните колелца и пружини на много сложен часовников механизъм или като реставратор, който калиграфски дописва букви в оригинал на Св. Тома Аквински (поставете точно това в Google - изображения: < Hermann Hesse with a Remington Quiet Riter >).
Разказах го в потвърждение на мисли на Момчето. И аз съм съгласен, че нищо добро не би могло да произлезе от един несериозен избор, когато хем е необмислен, хем и в тази необмисленост на избора даже и самите себе си не взимаме насериозно. Всъщност "под нещата" е точно така, въпреки че хората със слаба психика са склонни впоследствие да смесват самият избор с неговия резултат, като че ли са едно и също и казват: ти знаеш ли каква цена съм платил! Да - за резултата, това е цената на резултата, но не е цената на избора, който по тези географски ширини по правило винаги е евтин и няма цена. Същото е и за "реакцията": трупаш-трупаш, най-накрая реагираш, но "реакция" е едно, а "избор" - съвсем друго. Пак по тези географски ширини, много странно, хората са свикнали да смесват "реакция" и "избор".
Истинският избор не е едно и също с резултата, нито е реакция. Той се определя от цената, която плащаш в момента на избора.
По-горе Хесе още на млади години в един от първите си съзнателни избори е заложил своя живот (или ще живее със своето сърце и ще бъде певец и художник на живота, или ако не - няма смисъл да живее собствения си), вместо това е постигнал точно обратното - станал е калиграф на Духа.
...Това е част във вечната тайна и загадката на съществуването: много пъти резултатът не е резултат от направения избор и не следва от него, а е следствие от платената цена на самия избор.
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >
