Докторантура по Философия на Науката (Page 1 of 2)

Ами да пожелаем успех на младите и напористи кандидати с едновременно самостоятелна финансова обезпеченост и с интереси към философията на науката в България!
Или, както каза наскоро легендарният ни профи-боксьор Коко Тайсъна, докато гушкаше 2-месечната си дъщеричка: "Мина ми времето за групов секс..." :-)

И аз се присъединявам към пожеланието на knb - успех на кандидатите и най-вече от сърце - успех за Борис! Забелязал съм, по повод на Коко Тайсъна, knb, че хабилитациите у нас са основно 2 вида.
Едните приличат на уговорен мач, който се договаря и решава още в съблекалните по хавлия и на чаша чай и накрая само се излиза тържествено на ринга за да се получи наградата.
Другите са нещо средно между олимпийския принцип за масовото участие и професионален боксов мач. Тук не е важно да спечелиш веднага с първото круше, а е много важно да останеш на крака до последния рунд. И също няма вариант да не спечелиш, освен ако сам не се откажеш посредата на рундовете. Това е доста кървав спорт, който се играе по странни и необичайни правила, защото целта не е ти да бъдеш накрая спрян и не е да се излъчи победител. Крайната цел е да се разпределят наградите. Всички тези които скачат на ринга като в Първична сила и там те пребиват докато те размажат до степен да осакатееш - това са рецензентите, комисия, администрация - го правят само за да излязат победители и №1 със символа на победата, наградата е точно това - нещо със символна стойност. За теб се отрежда 2-то място и, в случай че се задържиш на крака докрая, също получаваш утешителна награда - "хабилитация". Реално при този спорт - всички печелят и странното е че няма губещи, защото просто се разпределят наградите.

Обяснението на това второто - трябва да кажа рядко и не много разпространено, дори в нашия академичен живот - явление е много просто и го предлагам за развлечение и на вашето внимание в раздел Размисли, тема < Човекът е вселена >.

Казвам го, или по-скоро намеквам, защото анотацията на fphgrb01 на докторантурата няма нищо общо с двете. Което е толкова странно, че направо не е за вярване.
Ето кое предизвиква моето учудване, да не кажа възклицание.
За никого не е тайна, че напоследък БАН изживя много тежки конюнктурни кризи в следствие на страхотни сътресения в контекстите - в икономическия и в политическия контексти. Световната криза и проводимостта й във финансовия сектор в България предизвика - няма как да се каже по друг начин -... разрушителен икономически натиск върху Академията. Политическите плоскости на отношението на това правителство (което и се радва на огромна подкрепа в страната) с Европейската комисия приличат на преплетени писти за бобслей, от които трудно се излиза и възможностите за лавиране не са много големи. Така че политическият натиск към БАН не е отвътре в страната, а отвън - от някакви оперативни отдели, в които счетоводители смятат с елки в цифри.

Та в тази ситуация на криза, със структурни промени вътре в институтите, с разделението на учените на конкуриращи се лагери, нееднозначните взаимодействия с академичната общност извън БАН и с много сложните отношения с административната "шапка" на БАН, аз оставам с представата, така ми се струва, това е усещане, че хабилитацията на fphgrb01 ще прилича на тичане през минно поле, където наистина донякъде може да се реконструира логиката на подреждане на мините, за да, ако премине успешно, достигне заграждението на боксовия ринг направо на земята, където в една шляпавица и със странни правила просто трябва да успее да се задържи на крака до последния рунд.
И в същото време - ето това е удивителното - по-горе виждам точно обратното. Независимо, че fphgrb01 отива да се включи в собственото си състезание в тези условия - като състезател, той - като треньор се опитва да създаде точно обратните условия. Състезателят кандидат-докторант се посреща приветливо и учтиво, постила се червено килимче, по което да мине до залата, осигуряват се комфортни условия, даже се предлага масичка с напитки. И комисията вместо да посрещне нещастника преоблечени като питбули го посрещат с папионки и внимателно, като треньорски екип, който е на разположение за всякаква помощ. Ами да - щом летвата е толкова висока и са зададени най-високи научни стандарти, много ясно, че забавлението на комисията не е да те спънат с подсечка преди скока, а е вълнение и любопитство, очакване и страст: дали ще успееш да скочиш толкова висока летва?

...Аз да ви кажа, тъй като бях на 100-годишнината в БАН и там ми хареса много, направо изпитах желание да дойда. Знаете, за юбилей се правят 3 вида подаръци: нещо банално, което се забравя на следващия ден, нещо важно и голямо, което се помни с години и някакъв несериозен майтапчийски подарък. Та се замислих - не бих ли могъл аз самият да бъда този майтапчийският подарък, който БАН получава за юбилея?
Например за някои неща бих могъл успешно да създам двусмислено впечатление, за друга част ми се струва, че ще успея да излъжа, а за останалото трябва да разчитам на спекулативната си интелигентност. Общо взето е почти 50 на 50, на кантар.
Обаче! Като си спомня доскорошните ми изпълнения в темата за Университета и Какви идиоти са БАН и как там сипех ругатни и тънък сарказъм към БАН, даже необезпокояван дадох израз и на полета на въображението си с доста сюрреалистични и гротескни метафори - ъъъъ... Някак не е удобно, трябва да има мярка все пак. Вярно е че рядко се среща арогантен и нагъл тип с невъобразимо нахалство като мен, но това вече надминава дори собствените ми стандарти. Да отида там и да седна тихо и да се правя - ни лук ял, ни лук мирисал и кротко да си пиша по темата и после убедително да излъчвам наивността на експерт, задълбочен в собствените си мисли - Неее! Това минава всички граници. Дори и за мен е много неприлично, човек трябва да има някаква мярка. Освен това не съм сигурен дали ще мога да издържа докрай, защото има опасност посредата да избухна в страхотен смях и да се залея в смях. Не-не, то бива-бива хитруване, ама такова безочие ми идва в повече дори и на мен.

Е, не бих казал че съм имал намерение да съм саркастичен, по-скоро: благодушно-хумористичен.
Няма съмнение че тази докторантура е най-доброто което може да се получи в БГ по ф-я на нАуката.
Вече, дали да се върви по този път, и то в БГ, е личен избор.

P.S.:

А освен това, понеже вече съм възрастен човек и помня малко неща за секса, ако не греша, май в общия случай не беше необходимо и някакво особено харесване “L” /даже при типа академичен секс това се среща рядко, мотивите обикновено са други/, т.е. формулата не бива ли да се доуточни като с отрицание "~" я изпишем:

(x) {[(L(d,x) v ~L(d,x)] & ~M(x)) <-> S(d,x)}

Защото не мислите ли че при формулата само с “L(d,x)” е забранен сексът с член на екип+харесване, но не е забранен сексът без харесване, а като вкараме и “~L(d,x)”, ще елиминираме всички възможни прегрешения?

Иначе, съвсем коректно докторантът е обозначен с начална буква от латинската азбука, “d”, като индивид защото ще известен към датата на забраната на отношението “S’, докато евентуалният му партньор още по-коректно е обозначен с “x” вътре в още ненастъпилия период, в който докторантът ще е “d”, но с изтичането му ще престане да е “d”, и дай Боже, да стане доктор, с някакво друго означение!

Това ми хареса -

Цял съм в слух защо това е самочувствие, а не тривиален реализъм. Успех!

?

Здравей пак,

Ти приемаш, очаквано, че принадлежността на х към М е адекватно изразима с предикат; и аз мисля така. По въпроса за допълнителната информация: ти не искаш да кажеш, че всяка пропозиция Р, wff в предикатна от втори ред, може да бъде а) доставена от предикатна от първи ред и/или b) така лесно, бързо и удобно, както ако беше просто въведена с инструментариума на ПВР. Предполагам, не го мислиш това. Та ако това е така, защо да не може да бъде получена нова информация от квантифицирането на произволен предикат (в моя пример членството в М)?

По въпроса за тези квантификации, които ти хрумват (това не ми е достатъчно изчерпателно, може да се окаже, че някоя не ти е хрумнала и точно тя е тази, която да не изпълни по-долните условия, видяни от теб като негативни). Но независимо от това:  да, напълно възможно е, разбира се, квантификация на предикат(и) да доведе до неверни твърдения, като такива образувани около (х) където х е "нечетен" и го квантифицираме с отричане на ексизтенциален квантификатор като в "не съществува такъв х, който да не е х" за домейн N, от който избираме х-овете. Но по абсолютно същия начин мога да получа тривиално невярна пропозиция в първи ред като припиша свойството П "пембен на отровно зелени точици" на носителя ч "абсолютно черно тяло" по Планк. Да, неверни са и да, това е тривиално но истината тук зависи не от инструментариума, който е основно инструментариум, разбира се, а от боравенето с него и по-специално от уменията в дадената (каквато и да се окаже тя) семантична интерпретация. Та аз не бих се тревожил толкова по възможността да се пръкнат неверни твърдения заради това с колко слаба лопата търся истините. А иначе, съвсем иначе, ако първи ред стигаше втори нямаше да има позицията, която има. Това отделно. И особено в науката. А в тавтологията не виждам нищо лошо - защото там няма вариант да пропуснем истината, нали? Да, не ни е особено ново :), ама е верно та дрънка. Та, аз към тавтологиите се отнасям със солидна доза респект.

Иначе, разбира се, има различни варианти да се защитаваме срещу кандидат-докторантите. Лично аз предпочитам предварително да съм задал полето на битката, за да не се падне някой high-end логик кандидат, който да се потресе от ниското ниво формализма в секцията :). Нека да му дадем втори ред пък ако той/тя се окаже спец "само" по първи няма да седнем да плачем я; аз даже се моля да стане така, ама май съм оптимист, както knb адекватно, за съжаление, отбеляза.

PS Кандидатът никак не е подозиран в подобно поведение, Боже опази :). Поради небезизвестна специфика на БГ академичния живот, вкл. в бившия ИФИ, се чувствам задължен да предвидя напълно възможната информираност на евентуален кандидат, който и особено която, с право би се притеснил, че може да бъде подложен на all sorts of SH, каквито никак не липсват в БГ академичния живот; по-добре да не почваме да търсим примери, че току виж изскочил някой. Та определено държа на това: след като ние сме информирали кандидата, той/тя може да бъде спокоен/на че наистина става въпрос за философия на науката, а не за веселба между бюрата в петък вечер с хора, които очевидно не могат да си доставят секс извън вселенската власт на формуляра зад гърба си. Ми не, тия игри са ни скучни и не ги предлагаме.

PS 2 @ knb: :).

Абе, хора, вие съвсем ме обезсърчихте. Аз тъкмо се бях насочих към едно пробно провеждане на дълбоко рефлексивно вътрешно наблюдение върху изследователска област - колебанието ми, по-точно въпросителността: възможно ли е арогантността ми да стигне чак до там, че да отида и да кандидатствам в БАН? И изведнъж - море от формули. Човек направо да се зачуди, това докторантура по Философия на науката ли е, или по формална логика?
Предполагам, че същата т.15 сега я обясняват и в останалите форуми на биологическите институти със схеми на клетки и яйцеклетки, с приложение на снимки на колби, над които учени с бели престилки гледат строго.

Ако искате, обвинете ме в липса на формализъм, но лично аз виждам дискутираната т.15 не абстрактно-формално, а наивно-реалистично. Ето. Очевидно имаме 2 множества и 1 субект - докторантът, който принадлежи и към 2-те множества. Където едното множество е научният екип, работещ с докторанта, а другото множество са всички останали хора на планетата, само някои животни и всички сексуални предмети, които еротичната индустрия е произвела. Пита се: сексуалността качество ли е на субекта, или екзистенция, или феномен, или ред други неща? Или не е качество, а се взима само като действие, акт, отчитано с "е", "не е" (по-горе дословно казано: сексуални контакти)?
В по-широка перспектива въпросът стои по друг начин. Щом има 2 множества (множеството на научния екип и множеството на всички останали) и 1 субект едновременно в двете множества, възниква въпросът: възможно ли е този субект едновременно в едното множество да проявява свое качество, а в другото - не? Възможно е - но е толкова трудно, че направо отговорът си е "не".
Следователно недостатъкът на формалните езици (които на мен винаги са ми приличали на ходене на логопед) е в това, че не могат или трудно успяват да изразят качество.

Ето конкретен пример. Ако докторантката е супермацка, която на среща с екипа седи и със замечтан поглед слуша и мести очи от един към друг, задържа поглед и внимателно се вглежда (тук си представих Блонди, която е чела Науката логика и може да говори с такава стилистика, че направо да се изгубиш в сложността на изреченията й и да се стреснеш колко логично са подредени) и еротично си ближе химикалката, докато отсреща екипът й говори и всички седят зад бюрата еректирали - тогава нямаме сексуален акт, определим с "е", "не е" ("сексуални контакти"), но има проява на определено и то е съвсем определено качество - сексуалност.
И представете си как накрая след задължителните за всяка среща размяна на любезности, благодарности и пожелания, очаквано, на въпроса: ама, госпожице, къде отивате - отговаря: о, аз имам среща с Хераклит от Проектория...
Ето и друг, обратният пример. Представете си, че докторантката има тежки психични проблеми, в резултат от които е неспособна да прави секс с човек от когото не е властово зависима. Тогава единственият й шанс би останал само научният ръководител и по-възрастите, високопоставени членове на екипа. И вие искате да й отнемете този шанс? Същото важи и за гейовете... където това става още по-неприятно. При наблюденията ми от 10 г. насам мога да посоча, май така като се замислям и в момента си ги броя на пръсти, толкова са, някъде към - 10-15 човека.

Ето защо, ако се настоява за тази точка и да остане, според мен трябва да се помисли и за някакво допълнително приложение към изпита, някаква методика или тест, с които да се установи по-конкретно това качество на кандидат-докторанта. Сиреч, предварително, още преди изпита кандидати да ги... и чак на базата на събраният материал и получените резултати още преди изпита да се прецени кой би могъл да се справи и да отговори на изискванията в т.15 и кой - не.
Естествено - успешно преминават към допускане до изпит само възпротивилите се и категорично отказалите. А другите, които са били склонни да се замислят и не са били много сигурни се дисквалифицират примерно по много двусмислен и трудно разбираем начин. По този въпрос нататък методиката мълчи, как се действа и дали да бъде с дейна намеса в ситуация или да се гласува "въздържали се", това се оставя на преценка според ситуацията и на предпочитанията на комисията.