Докторантура по Философия на Науката (Page 2 of 2)

...по-скоро в духа на "Дзен..." - много ми хареса, ето нещо от истинският дзен:

- Кой е верният Път?
- Този по който може да се върви всеки ден е верният Път.
- Мога ли да го науча?
- Колкото повече учиш, толкова по-далеч си от Пътя.
- Но ако не го изучавам как ще го узная?
- Пътят не е сред видимите неща, нито сред невидимите. Той на спада към познатите неща, нито към непознатите. Не го търси, не го изучавай, не го назовавай. За да го откриеш разтвори себе си като небето.

Да, скарамуш твоята редакция е ОК-аз също мислех че трябва да отпадне това L-защото като почнеш да го изчерпваш, се появяват варианти в които А харесва Б но Б не харесва А, А не харесва Б, но Б харесва А и пр., които нямат пряко нищо общо с другото отношение, в случая S. За скобите-също. Но защо казваш че z е свободна променлива? Да не съществува z като различно от y e все едно да кажем че всяко z e същото като y-и в двата случая z e свързано.
За свойствата и качествата-не съм убеден че разделителната линия минава покрай "как" и всичко друго /вкл. изказвания за количество/.
В смисъл че като кажа "Това нещо е 20 см. дълго", то е изразимо и като "Това нещо има качеството": "20 см. дължина"...", т.е. това има качеството да има свойство. Затова ми се струва че поне по тази употреба на езика в която се движа и която използвам, няма разлика между качество и свойство от гледна точка на това как се отнасят към "носителите" си-и двете са техни характеристики, предикати /разликата е как ние възприемаме и изразяваме-описваме тези предикати, а ги възприемаме различно/. По-скоро мисля че качеството е предикат, който не е описание, а свойството е предикат който е описание, т.е. на първото му отговаря собствено име което можем да дадем на индивида, а при второто не става дума за собствено име.
Това, както отбелязваш и ти, е свързано и с езика /убежденията/ вътре в който вече се работи, т.е. с конструкцията на подходи към неща, а не само със "самите неща".
В една представа "за нещата" качеството Q e просто дума за обозначаване общото сечение на свойствата P1, P2, P3... В друга представа "Q" съществува отделно от P-тата, макар и в друг смисъл на съществуване.
Това е подобно на въпроса дали "носителят" на предикатите е нещо отделно съществуващо и така: различно от тях, или не трябва да правим разлика между две съвкупности от предикати и да заявим че зад тях се крие един и същи индивид /което е и аксиома у Ръсел, ако не ме лъжа паметта/.
Тогава мен ме интересува питането дали винаги мога да заменям собствено име с описание и обратно или не-ако да, то няма разлика между качество и свойство, ако не-има. Аз по-скоро приемам възгледа че винаги можем да го направим /макар да го формулирам това сега, в момента, като "възглед"/.
Говорим за изказвания на едно ниво, не за цитати вътре в изказвания, /като непряка реч/, защото там се променят нещата.

Изглежда дискусията губи спекулативния си характер и отива в посока формулки, с които честно казано аз не знам как да изразя следното, затова ще го кажа с думи.

Представете си следния пример.
Нека вземем 3 различни среди - това са условия (има и още много уточнения, разбира се, нека опростим):
1/ Водата като лед
2/ Водата като течност
3/ Водата като пара.
Това са "агрегатни състояния" на едно и също (водата) и забележете, че следват от УСЛОВИЯТА на системата, където освен температура на въздуха, има и куп условия - състав на въздуха, налягане, друга вода (влажност) и т.н.

Пита се - това е сериозният въпрос - какви са качествата, свойствата, характеристиките на водата? И каква е разликата между качество, свойство, характеристика?
Дзен-отговорите в прости художествено-образни сравнения, са:
(1/) Твърдо и остро като камък.
(2/) По-меко от кадифе.
(3/) Онова, което не можеш да пипнеш и уловиш с ръце.

Така... Сега по повод на въпроса за качеството си представете "вода", която може да съществува само в едно от трите агрегатни състояния, а в другите - не може. Някой би казал, че не пречи да има такова нещо, но това не е вода.
Същото е както докторантът да може да прави секс (извън постоянния си партньор) само с научния ръководител и научният ръководител да може да прави секс (извън постоянния си партньор) само с докторанта. В този случай, на мен ми се струва, двамата са толкова "учен" и толкова "докторант" - колкото "водата", която може да бъде само в едно агрегатно състояние - е вода.

Искам да кажа, че ако качеството сексуалност е достатъчно устойчиво качество, то би трябвало да е възможно да се проявява и в други, всякакви среди: например в различни компании, сред приятели, в квартала, по заведения, на почивка, в публичен дом... Но ако това качество е нестабилно и слабо (както в такива случаи се казва, само меракът е голям) - не може. Такова качество би било лабилно, несигурно, неустойчиво - нещо като предразположеност (това е материята, по Аристотел).
Ето накратко из многото, един механизъм по които се възпроизвежда посредствеността. Неможещото търси друго неможещо, та двете неможещи като се намерят заедно да могат.
Затова сексът, ако касае нормативно закрепена властова позиция е крайно непрепоръчителен. Защото задава посредственост и възпроизвежда посредственост.

Тук по Аристотел, едно допълнение. Полярността е следната: Неподвижното движещо е абсолютното качество, доколкото то не се влияе от категориите (по място, време и т.н.). "Неподвижно" е защото категориите или не са негови предикати, или се предицират в абсолют, т.е. нищо друго, отвън не може да му повлияе. "Движещо" е защото каквото и да излиза от него, то може да се прояви (осъществи) навсякъде, във всички сфери на материята (динамис). Самата материя (динамис) е почти пълна безкачественост, "почти" в смисъла на инертна пасивност, предразположеност, а не в смисъла на абсолютна неопределеност и затова не е небитие. Има огромна разлика между това нещо да е инертно (пасивно), почти безкачествено, но предразположено и това нещо да е чиста възможност без качества, това е небитие (липса на битие), а не нищо, защото чистата възможност не е тъждествена с нищо-то. Това е една от най-първите и фундаментални разлики между Аристотел и Платон и ако някой очаква Аристотел да го обясни на чист съвременен английски от началото на 20-в., той едва ли би го разбрал.
Само истински аристотелианец би казал на кандидат-докторанта: ако ти не можеш да правиш удовлетворителен секс по света (в случай разбира се че не става въпрос за мотивиран отказ, липса на желание или свободата на индивидуален избор) значи, че показваш слабо качество и това ти качество е толкова слабо, че има всички основания да се предположи, че ти също толкова и за наука не ставаш. Но - философски погледнато, а не логически.
Истинският платоник би казал обратното: ти не можеш да имаш такова качество, а можеш да имаш само стремеж. Ето защо ако желаеш да научиш Истината за истинският секс, въобще да се докоснеш до идеята за секса, в това трябва да те посвети някой по-мъдър от теб, например твоят учител.

Както видяхме от анотацията на докторантурата, в БАН по всичко личи, че много се държи на философското разбиране на Аристотел като един от най-древните стълбове на Философия на науката. Иначе току-виж от много формули накрая се залитне към Платон и се... полети с Платон. Аз така го разбирам, накратко: девизът на Философия на науката в тази секция е "да мислим с Аристотел", а не "да летим с Платон". Някак си логично звучи.

- - -

Разбира се, аз така като си приказвам - всъщност говоря принципно, по принцип. Въпросът има и друга страна, съществува обратна гледна точка, не може да не съществува. Например ако ме питате за личното ми мнение, аз когато бях учител - за това напоследък разказвам в съседната тема - в едно от училищата се натисках с ученичка и трябва да ви кажа, ооооо, ааааа, уууу-х-х-х... ...мнооооого е добре. Стига да не е с властова принуда, това е много важно. Всъщност, ако трябва да съм точен, те случаите са няколко и аз ги отдавам на щастливо съчетание на нездраво чувство за хумор отсреща и отсам: никога няма да разбереш всичко за секса, докато не направиш най-нелепият секс, също и на продължително и грижливо подхранваното любопитство: какво ли е да го направиш с господина, сигурно е супер странно, а странни неща да не кажа чудеса не се случват всеки ден, разбира се и на неустоимият си чар. Но тук - това е важното - няма никаква разменна монета. Само ексцентричност, издигане, добро поставяне и насочване на вниманието към въпроса, който се изправя пред лицето: коя е най-голямата дивотия, която направих през миналата седмица, нима не е забавно..? Хм, забавно е ако е за забавление.

Добро утро! Чудесен Понеделник за всички. Като "всички в М", където М е сет и има свойството "краен" (класическо) изразимо  чрез предиката К. А ако има/може да има това свойство, май ще ни трябва и да можем да говорим/изразим свойството на сет-а "крайност", това щото сме добре възпитани и не искаме/можем да говорим за свойството "безкрайност". Много интересни неща са се написали, харесах си по нещо отвсякъде. На въпросите: 

Не, разбира се, не смятам, че никаква допълнителна информация, различна от тази предоставена чрез средствата на предикатната логика от първи ред, не може да бъде изразена чрез тази от втори ред... Но и не съм казвала такова нещо! ;-)

Е, не съм и казал, че си казала :). Само го експлицирах, за да го използвам като контрапункт на, всъщност, последващия си въпрос.

Това, което твърдя е, че в конкретния случай квантификация на предикати е безсмислено да се прави от гледна точка на съдържанието, което целим да предадем формално. Иначе - да, една поредица от истини могат да бъдат предадени, но какво ще допълним благодарение на тях именно към условието, което е поставено в обявата за докторанти?

Първото ти изречение (а), второто (b). Мисля, че моята употреба на "произволен" бе твърде лежерна и ти се ориентира към лежерността; която, формално и правилно, тук е подходяща за ровене, а неформално и даже исторически (от моя гледна точка) е просто удобна. Та нека да преформулирам "произволен" в "поне един", което всъщност е това, за което ти питаш + условието за релевантност. Но за а ще пиша накрая, след като отговоря на b, защото, както споменах, логиката (1 или 2) е основно инструментариум и особено такъв във философия на науката, където повече се интересуваме от знание за неща като физическия свят отколкото от знание за (част от) инструментариума си, с който постигаме такова знание. (Макар, че храним огромен респект към последното и, както иронично се оказва май, подобна внимателност може да ни помогне да се коригираме, когато невнимателно започнем да си мислим, че неутрината бягат faster than c). Но, за b. Да, поредица от истини могат да бъдат предадени, което можем да наречен, например, truth preservation, но само чрез sound argument и не чрез merely valid one. Въпросът ти "какво ще допълним благодарение на тях" е приемливо лесен за отговор: всяко синтетично твърдение добавя нещо, което не е било извадимо от предишно употребена предикация. В науката се търсят точно такива добавки, те носят ново знание. Конкретно за обявата, сливам отговора на b с отговора на а ефективно отговаряйки на "Имам, обаче, чувството, че не се разбираме съвсем, така че  - покажи формално как чрез квантифицирането на произволен предикат ще добавим нещо към информацията, която обсъждаме и да видим какво е положението....". Да припомня текста, който е дисклеймнат, между другото с "несъвършени" :), :

От гледна точка на екипа и невъвършените му познания по предикатна логика от втори ред за докторанта секс по време на докторантурата е приемлив само с  всеки x, където х не е член на множеството М и където М =n id Екипа на обучение & свързани с него лица; и където dLy za d = def докторант по философия на науката, L = def  двуместна релация Like и у =   всеки у, който според d може да заеме второто място в израза dLy.

За смисъла на този текст е важно да мога да говоря за интересно свойство на М. Именно, неговата крайност (К). Защото М е определно краен, но лично аз не мога да зацепя в момента какво е кардиналното число за тази негова крайност. Но подозирам, че има такова число, реално, и подозирам, че за достатъчно раздвижен d К може да се окаже актуален проблем. Е, за да мога да говоря за свойството К на М на мен ми трябва предикатна от втори ред. Това изглежда достатъчно релевантно, надявам се. Иначе, лично аз, както споменах, предпочитам да мога да работя

1. Бързо, удобно, лесно
2. В достатъчно мощна система, за да мога да адресирам проблеми, които към началото на употребата не са били актуално налични за решаване с нея, но са били потенциално такива. А, като танкист от Горна Баня и отраснал в Младост предпочитам да не ходя на престрелка с нож :).

Харесва ми да мога да си квантифицирам предикати даже и да мога да направя ефективно същото упражнение в първи ред (което собствено и имах предвид с израза си "без да се правя на гимнастик"). И съм що-годе застрахован за случаи, като този, където ти попита за релевантност игнорирайки гимнастиката :). Човек не знае от къде ще изскочи заек. По-добре въоръжен и безопасен отколкото обезоръжен и нападнат. Самата история на поява на формализма ни показа, че ако не беше удобен изобщо нямаш еда се появи, камо ли да се задържи и използва и, евентуално, да започне да живее свой живот, както често се случва :).

Зачудих се за символизацията на думата „безкрайно”.
Вярното решение, естествено би трябвало да е ужасно далече* от примитивния и пълен с неясни предпоставки израз /дори в случай той не съдържа грешки/ по-долу, но все пак го задавам повече като въпрос:

1. Ако имаме две множества А и Б, и А има свойство Р, както и Б има свойството Р. Примерно, свойството „реално число”.
2. Т.е. точките между числата по тяхната ос между стойностите 2,5 и 3 са игреците от А, и ги съпоставяме с хиксовете от Б, т.е. с точките на тази ос между стойностите 4 и 5.
3. И в А, и в Б /макар че интервалът А не е равен на интервала Б/ има безкрайно много точки, те имат свойството да са реални числа, и да са различни една от друга, всяка точка „игрек” от А обаче съответства на друга точка „хикс” от Б.
4. Ако означим това да си член на А с R, а да си член на Б с S дали ще е така:

(x) [Px&Rx => (Эy) (Py&Sy & (~x=y)&~R=S)]    ?

Това ми изглежда като подхода на скарамуш, т.е. в логика от първи ред без свойства на свойства.
Т.е. всяко х ще го проектираме в у, като винаги х и у са различни и принадлежат към различни множества които не се пресичат, и х и у имат общо свойство Р.
Нещо подобно вероятно може да се направи и за случая когато А е подмножество на Б, примерно А съдържа точките между числата 2 и 3, а Б съдържа онези между 1 и 4.

Какъв би бил подходът в логиката от втори ред? Да кажем че и елементите на R, и елементите на S имат свойството P, или P(Rx) & P (Sy) т.е. да започнем от означението  P(Rx&Sy) ли?

*сигурно към средата на третия том на Principia Mathematica ;-)

До момента има един потвърдил кандидат, очаква се още един, поне.