Вярна ли е теорията на Относителността (Page 2 of 9)

Хм... така е, точно с времето и пространството не си правим експерименти, ти си прав, разбира се. Можем да оперираме материя (вещество и енергия). Например можем да разместим мебелите в стаята или да прекараме кабел с контакти за електрически ток. Можем също да бутнем тухлите и да променим стените, например да ги иззидаме наново малко по-нататък или по-насам и по този начин да разширим или стесним стаята. И пак не разширяваме или стесняваме самото пространство, а - буквално - редим тухли (трупаме нещо веществено) там където сме си наумили.
Тук въпроса е: може ли да съществува палатката от Хари Потър и как да се сдобием с такава? Отвън - метър на метър и нещо, удобно, компактно, преносимо, а вътре - уауу, десет пъти по-голямо, с широки сепарета, обособени стаи, даже има място и за персийски килими на пода и редица други удобства.

Аз това съм го преживявал, между другото, във веселия период в армията. Нашите по неведоми пътища се сдобиха с едни подобрени палатки тип командно-щабни, нов модел и много комфортни, които кротко си пътуваха с нас в инвентара и по принцип не ни се полагаха. Та, като се разпъне ставаше много голяма палатка и напред имаше още два пъти по-голяма козирка. За там в комплекта се съдържаха допълнителни принадлежности и можеше козирката да се прегражда и си ставаше направо като многостаен апартамент. В шлосерската работилница на поделението бяхме направили редица допълнителни приспособления (свободно време колкото щеш), по мой проект и аз ги изработих. Например бях много горд от иновативните крепежни елементи на металните пръчки за люлка (хамак), която направих лично за себе си. Всичко това беше съществена част от оборудването, важно да не се забравя преди тръгване. И горе в планините (за по седмици, до месец и нещо) сред природата лежиш в люлка на терасата под сенника, наслаждаваш се на топлото слънце, чист въздух, природа, птичките пеят и ти се поклащаш леко и безметежно на хамака по цял следобед с Аристотел в ръка. Тогава аз се се радвах на достиженията на мира и разведряването в международната обстановка, лежах си в люлката и аристократично пиех кафе и пуших (леблебията беше на корем).
И си представях Виетнам - джунглата, някакви тропически и мусони, апокалиптични дъждове. Как в някакъв американски взвод са седяли клекнали в една папрат, загърнати с дъждобрани, които вероятно трябва да са били гумени за да издържат на силния порой. И един войник, там по земята между кубинките му текат вади от кал, всичко плющи и трещи от дъжда и той, подпрял пушката до себе си седи насред джунглата и под плаща... чете Аристотел. Мислех си и също много се чудех как се чете Аристотел например и в подводница, атомна съветска подводница, която е под ледовете на полюса на вахта и там също някакъв матрос с интереси към философията седи в каютата и чете. Такива мисли ми минаваха, докато се излежавах сред природата и гледах небето над себе си.

А - предишната, горе-долу по твое време, края на социализма. Но, аз не съм като всички, а специален случай.
При нас зора, бачкането и юркането бяха толкова над екстремните нива, че нормален човек трудно може да издържи. Не случайно във Военното училище предната година преди мен в моя взвод, от моята специалност, имаше смъртен случай, а при нас ние за малко не си утрепахме батарейния командир, но пък и той не се оплакваше, даже май остана доволен, защото за щастие бързо се оправи и после успя да си разтегли отпуската почти до половин година. Там където отидох втората година пък един старшина го бяха премазали броени месеци преди мен. Дълбок поклон и с най-голямо достойнство пред тези нелепи жертви, защото те носиха на раменете си най-голямата възможна отговорност в армията и благодарение на тях се достигаше предела на човешките възможности и можеше да се премине и се преминаваше още нататък.
Заради тези хора и затова че в най-дълбока конспиративност невиждани и незабелязани от никого ежедневно достигаха пределите на човешките възможности и ги надскачаха в България не се случи това, което после стана в бивша Югославия. Тук трябваше още в началото на 90-те НАТО да бомбардира България и тя да се разпадне (по-точно да изгубим морето). Защото на границата на социализма турците бяха достигнали критична маса, един определен процент от населението, което им даваше законното и легитимно право, съгласно ООН, да си поискат Автономна република и щяха разбира се законово да са прави, те наистина бяха в правото си. Това наложи тогава спешната смяната на турските имена и изселническите вълни към Турция - т.нар "етноцид" (заличаване на един етнос без физическото му унищожение), което го тиражирахме като "възродителен процес". В действителност етнически конфликт между етносите нямаше, напротив - учудваща и за пример етническа толерантност между хората, безконфликтност. Но действаше план на 'да не казвам кое съкращение' на една организация, за който план се знаеше още от 1984/5 г. Съгласно това се финансираха терористични провокации (бомбата на гарата в Пловдив, бомбата във вагона с майки и деца) и масови вълнения (най-големите бяха в Шумен). Всеки път се демонстрираше, че е дело на турци. Но тогавашните държавни медии през 1987/8/9 г. налагаха информационно затъмнение и много не се разгласяваше за това. Но не бяха самите хора, турците, а командоси, шпиони, терористи, целта беше да се провокира армията армията да използва предтекста и да смаже вълненията. Ако армията беше реагирала това щеше моментално да излезе в световните агенции и да даде началото на "разопаковането на подаръците", които Горбачов направи на Запада.
Всичко това не стана по две причини. Първата е че българския войник нямаше никакво желание и ни най-малко намерение, особено командирите, да газят с танкове тези изстрадали хора в тяхната драма, които не са агресивни и войнствено настроени към другия етнос, а обратно, чувстваше се едно такова някакво объркване и стъписване като в Йовковите разкази. Тук стратегическите анализи на някои няколкобуквени организации, че танковете ще тръгнат и ще се повтори Унгария при Андропов тогава като руски посланик, или Пражката пролет бяха... доста аматьорски очаквания за този конкретен контекст. Втората е че нашите балистични ракети, освен конвенционални глави (колкото и да е странно, някои от тях бяха доста по-ефективни и разрушителни от ядрените), можеха да носят и ядрени глави. За сравнение бомбата над Хирошима е била по-малко от 20 килотона (някои дори я изчисляват на 2), нашите стигаха максимум 300 килотона, такива бяха максималните, и можем да си представим, ако под предтекст, че целим танкове това падне над Истанбул... какво става. Аз съм служил там, бях командир на пускова установка. Това са последните камиони от старите военни паради, едни огромни машини с гигантска ракета отгоре. (Отдавна съкратени, нарязани и разсекретени.) Освен това бях отделно отговорник по идейно-възпитателната, отделно и по културно-масовата работа. Идеология до дупка и партийни програми, пишеше ми го на козирката, имах лозунги навсякъде, даже ми висяха и от ушите. Партиен член, как иначе.

Понеже ти попита - аз разказах. Някой сигурно ще възкликне: О! Няма връзка с темата. Има разбира се, просто споделям своята субективна гледна точка: как аз разбрах абсолютното и относителното и как разбрах Айнщайн преди формулите. Това е в следващия пост.

Да - ТЕМАТА, ето това е! Може ли общите положения на Теория на относителността да се тематизира и как?
Още от древността една от посоките на убежде на философите е отивала към очакването и идеята за универсалност на философското знание, всепбщ(н)ост, това трябва да бъде знанието с максимален обхват. А нещо да бъде универсално и всеобщо означава, че то трябва да може да се вижда навсякъде, през нещата, под нещата, някак си така хем вътре в тях и извън тях. Философът е умеел повече от другите да вижда зад привидността на непосредствените сетивни впечатления, нататък, през противоречивостта на мненията, още по-далеч, в стегнатите научни конструкти на разсъдъка нещо много по-голямо и отиващо далеч зад границите на тази събрана и непротиворечива логичност.

В тази посока, следвайки линията би трябвало сред философите да има и такива - с много развинтено въображение - които философстват върху тематизации (не върху сетивни впечатления, мнения, научни логични конструкции), а върху различни и по-добре да са по-голям брой тематизации на определено, едно дадено философско положение. То е доста сложно, няма да се разпростирам дълго. Накратко - едно е да вземем някакво всеобщо положение, например "отношението", като привличане и отблъскване и да го видим навсякъде, в химичните атоми, в слънчевите системи, при Ромео и Жулиета и техните родители, да щом е всеобщо трябва да може да се вижда, даже ако не и навсякъде, на много места. Съвсем друго е тематизацията, тук има среда на системата и конструкция в системата, но има и още нещо - степени на рефлексия, т.е. при тематизациите субекта знае, че тематизира.

В случая аз разглеждам 2 тематизации и се опитвам да ги наложа и сравня. Първата е обяснението на Айнщайн за абсолюта и относителността, времето и пространството - тематизирано в системата на физически логики (т.е. научна логика), т.е. аз вземам рефлексията, че прави това, самосъзнанието че се мисли точно с такива методи, а не с други. Втората е същото обяснение - тематизирано в системата на индивидуален и неповторим непосредствен жизнен опит (т.е. не изцяло логично живо преживяване) и аз вземам собствената си рефлексия, че мисля така и правя това. При първото същите въпроси се задават в полето на научните логики, нещо устойчиво и едва ли не непроменящо се, приемано за "обективно". При второто тези въпроси се задават в полето на житейските, жизнените логики, нещо неустойчиво и краткотрайно, по всяка вероятност уникално (защото никой живот не се повтаря, той е като искра), смятано за "субективно".
Голямата загадка е дали двете като се наложат "огледално" съвпадат? Дали рефлексията на Айнщайн, с която той обяснява своите заключения и моята рефлексия от периода в армията, като две абсолютно различни и несводими в своите системи рефлексии могат да доведат до еднакви крайни заключения? Това ми е много чудно, да не кажа крайно любопитно. Много е вероятно да се окаже, че в тези двете - науката и един уникален, неповторим жизнен опит - които са 2 абсолютно несводими една към друга системи има всъщност множество общи "полета". Едно общо, например, което, с лъчезарна усмивка откривам, е интереса и много силното любопитство на Айнщайн към неговата тематизация на въпросите и моето собствено любопитство към моята тематизация... характера на подхода, любопитството, отношението е почти еднакво.

Реших да добавя и това. Все пак, освен, че си разказвам армейските истории, които на мен естествено ми е много приятно и крайно интересни, все пак всичко отива и към един резултат. След няколко поста ще предложа една от основните идеи във философията, аз я издигам до абсолютен принцип и всъщност сегашното ми говорене може да изиграе ролята на един възможен аргумент в подкрепа на това. Но да не избързвам...

Добре, да избързам, една от основните идеи във философията: въпросът за 'яйцето и кокошката', кое е първичното, яйцето или кокошката? Битието ли определя съзнанието - атеизъм, или съзнанието определя битието - религия? Как ние сме свързани с Вселената и как съществуваме в нея? До къде, колко далеч се простира тази свързаност?

В Европа това се появява горе-долу с Елейската школа (същите, които са измислили апориите). По-късно се нарича, и така е известно нататък, като принцип на тъждеството на битие и мислене, някак си принципно са тъждествени и това е Истината. Това не е напълно нито материалистично, нито напълно религиозно положение.
В Индия, доста по-рано, до същото достига в медитациите си йогите и Великите мъдреци: принципа на върховно тъждество на Бра(х)ма(н) и Атма(н). Брахман е свещената формула на битието, закодирана в звук или в начина по който сияе битието, това е Истината на Вселената и - самата Вселена. Атман е индивидуалната безсмъртна душа - вечна, всезнаеща, абсолютна. Двете са тъждествени. Ако медитираш с поглед навътре, дълбоко в себе си и успееш да преминеш през привидностите на заблудите, през покрова и безкрайните дипли на Майя - Великата илюзия, отвъд същността на егото, още нататък и продължиш, започваш да виждаш светлина, това е светлината на собствената ти душа, тя сияе и в това съзерцание виждаш Вселената, наблюдаваш звездите и галактиките и в тази необятност можеш да откриеш там някъде и самият себе си, да се видиш отгоре как медитираш.

Това са идеи. Една от магиите на философията е в безкрайната отражаемост, като две срещуположни огледала, които до безкрайност могат да отразяват идеалния абсолютен център в средата. Например единството на ето това: "Знам защото вярвам и вярвам защото знам", единство във взаимно завъртане на логически обективното, мисълта и емоционално субективното, вярата или отношението към една идея до безкрайност.

Та... в тези посоки аз се питам, чисто и просто ми е чудно, може ли от един индивидуален, разлюлян емоционален свят - ето това е тематизацията, в тема - един мощен рефлексивен разум, какъвто е моя например, да обхване ирационалното в "алгоритмите" на логически конструкции на самия разум и от там да изведе същността на пространството и времето и основните положения в Теория на относителността? Т.е. накратко: как изглежда безкрайния танц на логическото и ирационалното? И в този танц основните положения на Вселената изводими ли са навсякъде, във всяко място и във всяко време, през гледната точка на всяко съзнание?

Е, ти сега... има ли Бог, няма ли Бог и каква е Вселената, дай да си говорим за казармата.

Аспект на тези въпроси може да се открие тук във Форума, раздел Метафизика и онтология, тема < Цяло-Част, Едно-Много... > Там има доста мнения, аз излагам свои спомени чрез интерпретацията на една идея на Великия Иван Пунчев.
Накратко, според него има субстанция (материя), до която е най-близък Платоново-Аристотеловия модел. Но материята или субстанцията - във философски смисъл - не е "нещо", не е вещество или енергия, тя не може да се пипне и види. Няма определения, или почти няма. Наистина е безкрайна и навсякъде и някак си така "стои" в безкрайността. Тя става на това, което виждаме когато добие маса и формира време и пространство.
Тук през вековете се е получила една игра на думи и някак си така е останало. Философската материя не е сетивна - това от което се образува Вселената, но в естествените науки под тази дума "материя" се разбира онова, което на български най-точно се изразява с думата "субстрат". Затова някак си под "материя" разбираме атомите от Менделеевата таблица, а под "субстанция" някак си нещо, което е по-несетивно, двете са синоними, "субстанция" е по-късната дума и идва от латински, означава първооснова.

Пунчев беше ювелир, най-изящният логик, който някога съм виждал или съм чел. Той умееше да доказва с лекотата, както се разглежда детска играчка и се върти в ръце, логически, как Вселената не е безкрайна, но материята (субстанцията) Е. И да, материята, субстанцията, първоосновата и Бог не са едно и също. Той обичаше често да се шегува с един лукав и снизходителен поглед, че неговия Бог не е така величествен като християнския, който твори света екс нихил, от нищото, или грандиозен като Хегеловия Бог, като е и духа, и материята взети заедно като безкрайно нарастваща система от диалектически категории. Богът на Пунчев си бяха извънземни, от където и да ги погледнеш. Той беше на мнение, че в безкрайността - просто е мащаб на мислене и трябва да се мисли наистина в огромни, почти безкрайни мащаби - все някога, някъде, в някоя Вселена раса от извънземни е достигнала такава немислима точка на развитие, че може, умее да придава маса на материята. Така в някаква "част", "отрязък" е създадена нашата Вселена, която въпреки немислимо големия си размер от милиарди галактики, не е безкрайна. Темата е много дълга...
Общо взето то е като в скулптурата. Скулпторът не е създател на камъка, но е творец. В отличие на това, Създателят не оформя Вселената (камъка например се оформя, защото той е статичен и остава после неподвижен, като произведение), а само нацъква основните принципи - разбира се това е диалектическата логика. И после вероятно наблюдава, или съзерцава как в своето самодвижение произведението става, става само и отсамосебе си, защото се движи.

Нищо чудно и това да не разкрива другата, по-висша реалност. Може просто някой татко извънземен за Нова година да е занесъл на детето си играчка - Вселена и тържествено да са дръпнали кончето за начало, всички да са се радвали и то сега от милиарди наши земни години да наблюдава с голям интерес как юе се развие нашата Вселена и накъде ще тръгне, може и други деца да имат такива Вселени (като тамагочи - в миналото) и да си ги показват и разглеждат. Може всичко. Аз също имам предположение. Отдавна го мисля и премислям, от десетилетия, то доби окончателния си вид след срещата ми с Пунчев, но ще го кажа накрая в другата тема - в чест на Великия Иван Пунчев, в негова памет. (Мога само да му пожелая и на Витан - другия логик, антипода на Пунчев - някой ден като си отиде и след него така някой да пише постове... и да го потупам, кимайки окуражително и успокояващо, че ако няма отвъден свят, това е без значение.)

Апропо , и  аз  имам  такива  схващания  за  бог  и  материя , може  и  двете  понятия  да  са  безначални  и  безкрайни , едното  като  духовна  същност  на  битието , другата  страна  като  чисто  енергийно - материалната  част. Това  е  като  двете  части  на  калъп за  отливка , едно  без  друго  не  може.