Вярна ли е теорията на Относителността (Page 3 of 9)

Светлината  не  е  тяло  и  не  виждам  начин  да  се  прикачи  координатна  система  към  нея . Всъщност  когато  се  приема  нещо  като  такова , примерно  константността  на  скоростта  на  светлината  във  вакуум , се  постулира  това  свойство , постулата  е  аксиома  която  се  приема  за  вярна  до  момента  на  доказване  на  обратното . Така  че скоростта  на  светлината  е  константна  само  при  определени  условия  предопределящи  тази  константност , абсолютни  константи  в  природата  не   съществуват , всяка  константа  е  константа  само  при  определени  условия обуславящи  тази  константност.

Галилей  пръв  е  достигнал  до  извода  за  относителността  на  движението  и  покоят , от  което  произтича  и  невъзможността  да  се представи  абсолютна  координатна  система  и  абсолютна  скорост  във  природата.
Движението  в  същността  си  е  релация , разместване , но  тъй  като  няма  или  не  е  открита  абсолютна  координатна  система  спрямо  която  да  отчитаме  тази  релация , ние  не  можем  да  кажем  ,  дали  влака  се  движи  спрямо  неподвижната  земя , или  земята  се  движи  спрямо  неподвижният  влак . Трябва  аксиоматично  да  приемем  един  от двата  за  неподвижен , и  да  отчитаме  движението  спрямо  него . Инерциалното  движение  и  покоят  са  аналогични , до  този  извод  е  достигнал  Галилей , с  никакъв  експеримент  ние  не  можем  да  различим  равномерното  и  праволинейно  движение  от  покоят. Но  това  не  е  така  при  ускорителното  и  въртеливо  движение , където  физичните  и  механични  опити  ще  имат  друг  вид , там  действат  механични  инерчни  сили  които  отклоняват  махалото  и  праволинейното  движение  на  обектите  . Обаче  ние  пак  не  можем  да  кажем  дали  спринтьора  се   ускорява  към  неподвижна  стена  или  стената  се  ускорява  към  спринтьора , пак  е  налице  една  релация , спрямо  нещо  невидимо  като  определящо  някаква  имагинерна  отправна  система . Зримото  схващане  за  движение , автоматично  ни  изхвърля  към  относителността  на  движението  и  покоят , обаче  опитите  показват  че  движението  не  е  в  същността  си  визуализируемо , тоест гледайки  движение  ние  го  схващаме  като  такова  само  поради  изменението  на  положението  му  спрямо  телата  в  пространството , но  ако  се  намира  сам  обект  в  пространството ,  как  ще  разберем  той  движи  ли  се  или  не ? трябва  отправна  система , но  тази  отправна  система  не  може  да  бъде  самото  пространство , то  обхваща  всичко  и  то  не  може  да  бъде  отправна  система. Ето  защо  за  да  се  дефинира  движение  трябват най  малко  две  тела. Но  отново  е  налице  една  дуална  релация , не  може  да  се  раздели  движението  от  покоят , с  пълно  право  можем  да  заявим  че  не  тяло 1 се движи към тяло 2 , а  обратното. Аз  схващам  тази  дуална  релация  с симетричността  на  пространството , то  действа  като  огледало , движението  на  тяло  1  е  отражение  на  това  движение  от  пространството към  тяло  2 . Пространството  е  изотропно , всички  негови  направления  са  равноправни. Поради  този  факт  не  само  че  движението  и  покоят  са  относителни  ,  но  и  се  спазва  закона  за  запазване  на  енергията  и  импулса .

Като  оставим  айнщанистката  глупост  настрана , та  по  въпроса  за  относителността  на  движението  и  покоят.

Никой  не  е  доказал  относителност  на  времето , за  разлика  обаче  покоят  и  движението  са  относителни  че  дрънчи .

И  какви  са  тези  неща свързани с "движението"?

И  как  зависят  от  местоположението  на  наблюдаващият , покоят  и  движението , ти  ако  си  на  луната  ,  данеби  влака  който  за  мене  тук  на  земята  е  движещ  се  ,  за  теб  да  е  неподвижен ?

И  как  достигна  до  извода  че  пространството  е  относително ?  Навярно  Айнщайн  ти  го  е  нашепнал .

Точно  от  изотропността  на  просранството , зависи  и  относителността ,  ако  то  не  е  изотропно , няма  относителност  нито  на  движението  нито  на  покоят , а  тогава  и  законите  на  запазване  няма  да  важат .
Представи  си  пространство    с  привилегировани  посоки , такива  в  които  може  да  се  пътува , но   то  има  и  такива  в  които  не  може  да  се  пътува ,  не  приливелигировани  посоки , но  е  пространство ,  какво  става ,  хвърлен  предмет  в  такова  пространство  ,  ще  пътува  в  привилегированите  му  посоки ,  но  в  непривилегированите  няма  да  пътува ,  но  ще  си  остава  във  пространството ,  ще  си  виси  като  мартеница .

Хераклит :-), "честь имею", както се казва в такива случаи ...

Изкуших се да се включа в темата, защото в един момент Рибарят се докосна до нещо наистина важно. Цитирам по памет:  относителността произтича от това, че няма как да се прикачи координатна система към абсолютното време и пространство, тя винаги се прикачва към някакво тяло, а тела много.

Моята реплика беше, че Айнщайн се изхитрява да "прикачи" координатна система към нещо уникално - светлината. Да, тя не е тяло, но притежава определеност, която позволява да я използваме за отправна система, за разлика от абсолютното време и пространство, които са фикции, за които не знаем почти нищо.

После се опитах да вметна, че тъкмо поради това прикачане на координатната система към нещо абсолютно (скоростта на светлината), в теорията на относителността движението не е абсолютно относително. Ако то беше такова, нямаше следствие на тази теория да е парадоксът на близнаците, защото в този случй дали ракетата на Х се отдалечава от Земята със скорост, близка до тази на светлината и на нея времето започва да тече по бавно, или Земята се отдалева от ракетата с такава скорост щеше да е едно и също нещо. Но според СТО то не е.

И за Галилей движението не е изцяло относително. Неговият принцип за относителност просто ни казва, че при определени условия равномерното праволинейно движение е неразличимо от покоя, ЗА НАБЛЮДАТЕЛЯ. Но ако Галилей вярваше, че движението е по принцип относително, той не би си изложил на риск живота да защитава Коперниковата система, т.е. тезата, че движението на Земята около Слънцето (а не обратното) е ИСТИНСКОТО движение.

Но май нямаше много смисъл да се намесвам в темата, както стана ясно от последвалата дискусия.

Уау! Последният пост придаде плътна сериозност на темата с въпросите, които поставя. Като бозона на Хигс. Изведнъж останалите постове, които си летяха из темата - за отбелязване е не без известна доза фриволност в резултат на моето участие - и се разпръскваха в различни посоки като елементарни частици, след последния пост някак започнаха да придобиват маса, т.е. съдържанието в тях да се уплътнява. Преконфигурирането на въпросите около общия център на тази по-задълбочена сериозност изисква и по-внимателното обглеждане на новата появяваща се структура в очертанията на миналите съдържания.

(За който още не се е досетил какво правя от самото начало - опитвам се интуитивно да опиша поведението на елементарните частици. Само трябва да се погледне образно така че да се заменят имената на "наблюдател" например с "елементарна частица" и мозайката се нарежда и всичко си идва на местата.)

Да, ето това е центъра на всички постове. И големият въпрос. Аз също вярвам в това. Но логически не само се извежда обратното, още по-странното е че това не може да се докаже.
Затова нещата придобиват сериозност и всичко трябва внимателно да се огледа.

Аз смятах за малко да се разсея и да се позабавлявам с усъвършенстването и прецизирането на артистичните си умения. Тъй като съм опитвал доста подходи за да привлека вниманието на Лили, заемайки най-различни роли, всичките без успех, смятах сега да се възползвам от кафе-паузата по темата на Рибаря и да изникна отвън в коридорите до Лили преоблечен във военна униформа, с целия параден блясък на униформата, изгладена, с вензели и нашивки, с кортик, в тържествена атлетична стойка, гладко избръснат, късо подстриган, бодро и с квадратна усмивка.

< Единственото, в което съм сигурна е, че абсолютното движение, пространството и времето са три страни на един и същи проблем и, според мен, ключът към решението на този проблем е... в постовете на Хераклит > - като четях, очаквах така да продължи. Е, добре - движението. Съгласих се.
Но с уговорката, че разглеждаме идеално типично движение, по-скоро нещо като преместване, изразимо геометрически - такова каквото може да се помести в координатна система и от там да се изрази. Но има и други движения, това важи, но от един момент при тях геометричните координатни системи стават доста неточни нататък.
Такива са движението като взаимодействие и движението като развитие. И да, ако ключа е движението, то цялата сложност на този ключ е в това, че "вътре" в него ако го "разделим" на моменти - не всички моменти са от една категория. Т.е. може да се говори за редове от категории моменти и по този начин от една граница нататък движението напуска геометрическите си измеримости и става алгебрическо. (Ако заменим "геометрия" с частица и "алгебра" с вълна - получаваме това към което Лили посочи с ръка нагоре преди няколко поста като античните философи - светлината.)

Едната сложност е че в математическите теоретични модели на нашето мислене самото общо движение, движението като общо, се дели на най-малко 2 свои особени: изразими геометрически и алгебрически. И всяко от тях достига граница, след която трябва да премине в обратното, т.е. да се изрази по другия начин.
Другата сложност е по-голяма. Ако движението взето като общо (общата категория "движение") може категориално вътрешно да се дели - заради потока, вече не може да е на 2, трябва най-малко на 3 или повече - например: релация, взаимодействие, развитие, то тогава тези 3-те, независимо, че са отделни категориални редове, вътрешно трябва да могат да преминават едно в друго за да се получи едното - общата категория "движение", което означава, че има някакво динамично, диалектическо единство между тях.

Всичко това може и да не е така, и спокойно може да не е така, ако вземем една хомогенна Вселена в един пред-диалектически, така да се каже протодиалектически момент на чистата абстракция и си представим, че цялото вещество се състои само от един единствен химичен елемент, който и да е от Менделеевата таблица. Тогава движението би изглеждало почти нютониански, като в Нютоновата механика, чак до края на Вселената, почти така и в микро-света, и в макро-света - навсякъде. Такава Вселена би имала само тези измерения, които ние виждаме сега.

Лилия , движение  се  дефинира  спрямо  отправна  система ,  няма  друг  начин . Ако  се  намираш  в  едно  празно  пространство , как  ще  разбереш  движиш  ли  се  или  не ? Сега  като  се  позамислих  за  ускореното  движение  за  което  първоначално  смятах  че  е  абсолютно , се  оказва  че  и  то  е  относително. Ти  казваш  че  то  се  отличава  от  праволинейното  равномерно  движение  по  това  че  дори  и  без  да  го  наблюдаваме  може  да  се  установи  такова  ускорително  движение  само  като  го  чувстваме , тоест  при  такова  движение  обектите  изпитват  инерчни  сили , както  когато  автомобил  внезапно  потегли  , се  чувства  сила  която  придръпва  назад  пътниците  в  този  автомобил. Или  когато  прави  рязък  завой , така  че  и  със  закрити  стъкла  на  автомобила  ние  можем  да  разберем  че  автомобила  се  движи. Така  можем  да  разберем  че  всъщност  автомобилът  се  ускорява  движи , а  не  всички  външни  предмети , защото  на  външните  предмети  няма  да  действат  тези  инерчни  сили.
Но  в  ОТО  има  един  принцип  за  еквивалентноста  на  тежката  и  инерчна  маса , а  той  казва , че  по  никакъв  начин  не  може  да  се  установи  дали  едно  тяло  се  ускорява  в  гравитационно  поле ,  или  се  ускорява  в  отправната  система  на  ускорително  движещо  се  тяло. На  земята  предмет  в  покой  ще  чувства  същата  онази  инерчна  сила  която  я  чувстват  пътниците  на  внезапно  потеглящ  автомобил ,  или  пък  намиращ  се  в  центрофуга  тренажьор , летец  космонавт , който  се  тренира. Та  ако  не  знаеш  че  се  намираш  на  една  ракета  която  се  ускорява  в  космоса  със   стойността  на  земното  ускорение , ти  с  пълното  си  право  можеш  да  сметнеш  че  не  се  движиш  в  ракета  ,  а  си  стоиш  на  земята. Излиза  така  че  и  ускорителното  движение е равнозначно  на  покой , това  е  така  нареченият  " силен принцип в  ОТО" Айнщайновата  теория  се  крепи  на  галилеевият  принцип  за  относителността , и  константната  скорост  на  светлината  във  вакуум. За  разлика  от  класическата  механика   която  използва  галилеевите  трансформации  ,  ОТО  и  СТО  прилага  лоренцовите  трансформации , за  събиране  и  вадене  на  скорости , близки  до  тази  на  светлината. Та  абсолютно  движение  както  и  абсолютна  отправна  система , изглежда  че  не  съществуват , или  пък  не  са  открити  до  сега.

Някой не чете много внимателно какво се пише и това не съм аз.

"Субстанция" че е пространството написа по-горе lilia.

Обяснявам, че няма никакво значение  ще приемете или докажете, дали пространството е абсолютно или относително, защото то така или иначе няма качества и свойства /уточнения за качества на нещо и свойства като характеристики, с които да въздейства или спрямо които да му се въздейства, по учебниците/- не може да се разширява стеснява, да се затопля или изстудява и т.н.
Но пак се въртим около това, че трябва да е по-добре абсолютно, отколкото относително.
"Нематериален конструкт" на нашето съзнание? А какви ли са материалните конструкти на нашето съзнание?

Ще повторя- Вместимост!

Ведрото на Нютон ... каква вместимост има/ше/?

:)

*момиче съм. "Съдба" е в женски род на български :)*