Грешното мислене, което ни проваля (Page 8 of 9)

Затова моята теза е много проста: ДА БЪДАТ съдържанията!

- - -
Тук добавям едно уточнение, защото като гледам надолу май не се разбира. Нека приемем, че "съдържание" е всичко онова с което оперира простата формална логика. Така разделяме операцията (като свързване, отнасяне) от съдържанието. (*)
Например. Ако кажем: <Иванчо има черна коса> под "съдържание" разбираме < Иванчо > и < черна коса >. В това има 2 логически форми. В първата, образно казано, само подреждаме съдържанията, определяме кое е субект, кое предикат, има ли пропозиция и каква е тя и т.н. (например Иванчо е субект - това е което ще определяме, а всичко останало е което ще отнасяме към субекта, в случая - предикатите). Във втората, образно казано, управляваме съдържанията. Например предикацията е "всички или никой (изцяло или никак) или "е - не е". В случая предиката е < черна коса >, Иванчо "е" с / "има" черна коса.
(*) Това е философска абстракция, много типично нещо за рефлексивното мислене, без това не може, иначе се връщаме в каменната ера. Тъй като всяка сложна цялост, която има повече от 1 елемент, образно казано, вътре в себе си, в цялостта има нещо като свързване или подреждане на елементите - вътре в границите. Следователно всички неща, които в себе си притежават повече от 1 елемент имат логически вид, това е тяхната логическа форма. А именно начините на подреждане, свързване, отнасяне на елементите в цялостта.
Ако няма цялост и очертания на цялостта - може да се говори за пълно отделяне на съдържанията от формите. Но ако има цялост - не може, те са в такова единство, че разделянето им е абстрактно. Такова нещо представлява например умозаключението: то е И съжденията (елементите, съдържанията) от които се състои, И логическата операция с тях.
В най-строг смисъл аз смятам - но това не е общоприето - че преди умозаключението трябва да говорим за "логическа операция" (а не за логическа форма), а след умозаключението трябва да говорим за "логическа форма" на самата цялост - умозаключението (а не за логическа операция).

С това уточнение по-надолу, а и нагоре, изобщо навсякъде, под "съдържание" разбирам всичко, което подлежи на логика, т.е. конструиране на логическо отношение, в последна сметка определяне. Включително - и най-вече - всички прости съждения, най-простите.
Пример, който хвърля най-добра светлина върху това е разбирането в психологията на несъзнаваното за "психично съдържание" - то не е нито мисъл, нито чувство, нито спомен. А става някое от тях когато добие подобна форма, на мисъл, чувство или спомен, а защо не и гранична форма от типа на интуицията и предчувствието. И т.н.
- - -

Това е един от най-дълбоките индийски митове. За Индра и Вритра. Преди време бях започнал да го разправям в една от темите, вероятно по-нататък ще се върна.
Накратко разказва се за демона Вритра, който имал силата да спира водите. Настъпва суша, реколта няма, дърветата изсъхват и не раждат плодове, животните измират. Е - пита се, кое е първото? Това че някъде в някой град някой човек ще постъпи добре, а друг зле? Това го има, имало го е навсякъде и винаги е било. Но ако всичко започне да се руши и светът изчезва, нали няма да го има добрия за да бъде истински добър, няма да го има и лошия за да е лош. Ако и двамата измрат?

Ние сме горе-долу на това ниво. Толкова унищожихме съдържанията на собствения си свят, че вече почти не говорим в морални категории. Спряхме да говорим за собствения си свят и в естетически категории. Опростихме битието си до нормативна форма, каквото е правилно или неправилно, редно или грешно го мислим едва ли не нормативно-институционално, като че ли животът ни заприлича на кръстовище, коментираме само правилата как трябва да става движението при мигането на светофара.

А аз стоя и се чудя на Вашето недоумение. Даже си представих как седим на кафе и си разбъркваме кафето: Вие - в недоумение, аз - в учудване. От време на време си вадите бъркалката, бавно я облизвате и се гледаме: Вие - с недоумение, аз - учуден. После се съсредоточаваме върху пакетчетата захар и всеки много делово и концентрирано преценява с изражението на експерт колко точно зрънца трябва да се добавят.

Да, няма преход от едната сюжетна линия към другата, това исках да кажа. Различни светове. В умозрението (аз така го виждам, не че наистина е така) едното е онтологическо - свят на съдържания и форми, другото е метафизическо - свят на реалностите на съдържанията и формите (например философия, култура/култури, политика, икономика и още други).

Категоричното е това, че има съдържания и има форми на отнасяне, свързване на съдържанията.
Или живееш в свят с все по-бедни и все по-еднакви съдържания, тогава пълнотата на света се свива, той изтънява, губи реалност. Или живееш в свят с нарастващи съдържания, пълнотата на света нараства в по-голямо богатство от съдържания и съответно от многопластовото им свързване се усложняват реалностите на този свят.

При това положение двете възможности са следните.

- - -
При тоталитаризма и деспотизма ударението върху социалния свят пада върху съдържанията, а не формите - свързването на съдържания. Въпреки че привидно изглежда обратното: сякаш диктатора се занимава предимно да командва и да издава заповеди, т.е. да въвежда ред и правила по които се свързват съдържанията - отнесено към целия социален свят привидно изглежда така, но всъщност е обратно. Тираниите и диктатурите са оформяне на съдържанията (елементите) на социалния свят силово, брутално, така както се кастрят редове от жив плет. В резултат постигаш един толкова изравнен и уеднаквен в елементите по всички микро равнищата беден свят, че неговите реалности изтъняват и стават безплътни, той започва да се свива и самопоглъща.
Накрая колкото повече отдолу съдържателността се уеднаквява, толкова повече отгоре остават абстрактни и нереални форми - форми на свързване на някогашни бивши съдържания, които са се свили и изчезват. Това е абстракцията.

- - -
*** Това горното е най-добрия ключ за разбиране как се разпада българското общество през последните 20 г. И е същия ключ (това е което трябва да ни смайва - че е ключа е същия) за разбирането как се разпадат семействата на последните поколения на социализма. Попитайте и мога да покажа нагледно как действа и отваря ключалки. (...Не в онзи смисъл на Казанова, с ключалките на средностатистическата българска домакиня.)

Съдържанията на света ги има само доколкото ние можем да ги измисляме и придаваме. Хераклите, ти някак доста социологически констатираш или се мъчиш да обхванеш съществуващото, но явно нямаш нагласата нито сам да придаваш нов смисъл, нито пък да вземаш стария традиционен смисъл и да го променяш в нов. Последното е по-скоро философския подход и като гледам колко безпомощно се мъчим да намерим по някакъв начин само общ език, си мисля, че е нужно наистина да се върнем или по-скоро да се обърнем към диалозите на Платон и да започнем оттам, да започнем да се учим на елементарни разсъждения и съответно на факта, че смисъла, съдържанието, същността не съществуват от само себе си, а само доколкото ние умеем да ги измисляме.
Казваш, че като сме отрекли комунизма сме се отзовали в празното пространство на липсата на съдържание. Само че няма как да се мине без отричането на една идеология, която е изцяло изградена на изкуствени идеи и предпоставки( премахване на частната собственост, вземане и задържане властта със сила, монопол над политическата власт), които се оказаха причината за провалянето на България след период на дълги и мъчителни експерименти, когато до такава степен съдържанието беше доведено до абсурд, че обществената система се срина и самоуби. Но тъй като по нейно време свободата и свободомислието бяха до такава степен отречени, погазени и унищожени, ние се оказахме напълно незнаещи и неможещи да придаваме смисъл на живота за новите условия на свобода, демокрация, капитализъм. Или точно обратното, до такава степен продължихме и продължаваме да живеем с грешния смисъл наследен от миналото, че не правим нищо друго, освен да се инатим и да отказваме да се променяме, като при това нямаме даже съзнание за това. Няма как когато една изкуствена система дойде и прегази обществото и го доведе до пълен провал, ние да търсим доброто назад в нея и да отказваме даже да отваряме диалог за промяната. И в същото време  е доста нормално просто да блокираме на отричането на всичко и всички, защото така се мъчим да прикриваме точно тези свои незнания и неумения да измисляме, договорираме, постигаме промяната и то на мащаба на цялото общество.
Конкретните примери, които даваш може и да са добро начало за диалог, но са изцяло лишени от тези смисъл и съдържание, които биха били полезни за обществените организация и управление, нужни за промяната на живота ни, а оттам и за основа на стремежа към добро в новите условия и среда. Така че ако искаме да използваме традиция, това не може да бъде нашата псевдотрадиция, наследство от комунизма, а по-скоро трябва да е европейската традиция, която е успяла да се запази от пораженията на комунизма и продължава да бъде основа на ЕС, към който скоро и ние се присъединихме. За това обаче е необходима интелигенция, която достатъчно добре е просветена в тази традиция и съвсем чистосърдечно ще се стреми да просвещава на тази основа и цялото общество, нещо, което не съм сигурен, че имаме в момента. При всички положения обаче няма как да се мине без голямата част от усилията и работата ни да са насочени към промяната и то към коренната промяна, защото, дали ще го определяме като връщане към европейската традиция или просто към промяна към добро оттук нататък, това, което искаме да направим явно е свързано с това да подобрим жизнените си стандарти от 3-5 пъти, за да можем да постигнем нещо близко до средното ниво за съюза, в който сме членове. А тъй като сме "социални животни", освен измислянето на съдържанието, се нуждаем и от общи знания, умения, воля, енергия, чрез които да вършим работата и да постигаме желаните резултати. Нито едното, нито другото умеем засега, но това не означава, че трябва да се отдаваме на отчаянието и на чувството за пълна безизходица. Хубавото във философските работи е, че едно активно проникновено съзнание може да ражда и развива толкова много и разнообразни идеи за обществената промяна, че, когато общността узрее да се възползва от тях, те биха могли да динамизират обществения живот и да дадат бърз тласък за развитие. И точно затова идеите за историческата изостаналост и грешното мислене например биха могли да бъдат сила, която да ускорява промяната, но затова ще ни е нужна и коренната промяна в мисленето в общност, която всъщност би могла да дойде по-лесно от народа, отколкото от интелектуалците, колкото и оплюван и отричан да е той, защото, от една страна, той е носител на общите енергия и воля на обществото за промяна, а от друга страна, е най-потърпевш и страдащ от лошия и беден живот и затова в най-малка степен може да бъде пречка за промяната.

Ама нищо такова не казвам. Никъде.
И въобще не говоря за идеология.
Явно не си чел нищо от моите постове, затова ще го кажа в прав текст:
НЕ е това, че сме отрекли или не идеологията,
А е това че се изсрахме на АПК-тата и ТКЗС-тата и от страна, която произвеждаше селскостопанска продукция (храна) тройно над собствените си нужди стигнахме до глад, който е 20 г.
Изсрахме се на огромно количество заводи и предприятия - за толкова малка страна - в които почти не се въведоха и не се усвоиха нови производства.
Изсрахме се на българското образование (това важи само за университетите). Средното образование всяка година произвежда СВЕТОВНИ ШАМПИОНИ по точните и естествените науки, университетите ги поемат от там, смачкват ги, разболяват ги и ги деформират. С какво може да се похвали висшето образование?

Аз въобще не говоря за идеологии - това са ФОРМИ (управление, организация, строй, подреждане). А говоря за СЪДЪРЖАНИЯ. Ако искаш за заводи, ферми, за каквото искаш. Но все пак това не е икономически форум.

Мен ме интересува съвсем друго, но ти явно не си го разбрал, а и както не ми четеш постовете, едва ли има смисъл да го обяснявам.

- - -

Интересува ме следното.
От скоро. Защо уволниха продавачката в магазинчето за цигари, от където аз пазарувам? Ами тя беше страхотна мацка, на 23. Фантастично тяло, няма такъв изящен бюст... особено както се обличаше. С чар и чувство за хумор. Там, може да се каже, дремеше... невероятен скрит сексапил. И аз се чудя: защо не ни стигна времето и аз не преспах с нея? Това се чудя.
Защо ли? Тя флиртуваше по един добре премерен начин с клиентите и постоянно виждаше че я харесват, чувстваше се добре. Аз всеки път й правех толкова интелектуално завъртяни комплименти, но без грам цинизъм, че тя буквално се опияняваше и след моето пазаруване тя буквално се отрезвяваше като след секс. Прекрасно! Това момиче не беше от България, въпреки че е българка (като Дестинация например, която винаги ще ти се озъби), а от друг свят - от Интернет, от форумите, чатовете, филмите, галериите със снимки... Друга социализация, какво да се говори. И всички пазаруваха там с кеф. Ей така, приятно е.
Защо я уволниха ли? Ето затова: заради СЪДЪРЖАНИЕТО. Хайде да начертаем няколко скали и по тях да разположим всякакви съдържания: външен вид, стил на обличане, маниери на поведение, естетика на поведението на тялото (поза, говор, поглед, изразни средства и т.н.). И още и т.н. и т.н. На всичко отгоре си имаше готино гадже, което я чукаше много добре и си ходеше и си изглеждаше като една озарена и много задоволена жена. С кеф. (Затова казах, че не ми стигна времето).
Защо я уволниха ли? Ако кажа от завист - нищо не обяснява. А защото това смрадливо семейство от антикомунисти, мизерните собственици на магазинчето, тези съвременни представители на частния бизнес са повече в манталитета си партийни секретари, отколкото истинските партийни секретари. Завистта е само общо чувство. Отдолу стои агресията срещу съдържанията по посока на тяхното ОБЕЗЛИЧАВАНЕ. И това е чиста механика, то е по-силно от тях. Момичето, ако искаше да остане там на работа трябваше само да се обезличи: обикновени и банални дрехи, скрито и почти напълно прикрито тяло, тъпота без никакви излишни приказки - съобщаваш цифрата и толкова, това което всеки до 3-ти клас може да направи. И най-важното: трябва да се държиш любезно с клиентите, но те да не си тръгват с някакво приятно чувство и кеф, трябва да си любезен, но да изглеждаш нещастен от факта, че си прост работник.
Ето това е по-силно от икономическата логика (отношението към съдържанията). В тази криза, без това момиче оборотът им ще падне поне с 30%, ако не и на половина. Е, минавам от там, гледам - сякаш бомба падна, магазинчето се изпразни. И се въртят все по-грозни и тъпи продавачки, смотани жени от безработицата на някакви крайни квартали.

Хайде, ако обичаш, обясни ми как с диалог като при Платон ще им кажеш на тези хора следното: какво ти пука, че момичето се облича много арт, с минимум инвестиция, но много арт? Какво то дреме, че има страхотно тяло? Какво като си приказва с всички и се забавлява, така че деня й да мине хубаво и приятно и да не го забележи? Какво като прави перфектен секс и гаджето й също изглежда добре, беден, но добре? Какво - ще дойде нравствена полиция ли, ще ти отнемат разрешителното ли? Това не е нито непристойно, нито неморално поведение.
Всяка нормална логика, която се мисли с мислене ще каже: радвай се, че си извадил късмета точно такава продавачка да ти дойде, даже й вдигни заплатата веднага на следващия месец. Така се мисли. Така се мисли навсякъде по света - след като няма нито проблем, нито конфликт с клиенти и съседи.

Извинявай, че ти го казвам, Момче, ама в последния пост, само в него, говориш пълни глупости.
Погазена била свободата!
КОЙ ти пречеше при социализма в тези безкрайни панелни морета на панелните квартали да излезеш и да посадиш дръвче, да направиш градинка, да очертаеш бордюр? Ти не видя ли, че живеехме в панелна грозота, после избухна демокрацията и донесе със себе си бедност и заживяхме в панелна грозота бедни. Там си раждаме децата и там ги хвърляме.
Социализма ли им завря ръцете в задниците и им забрани да излязат навън, да вложат малко труд, да заживеят в един по-красив свят? Да се прибират с някакво достойнство в клетките си - ето това заедно със съседа заедно го направихме. Правихме го 3 седмици, цял месец преди това го обсъждахме и планирахме на ракийка със салатка и след това анализирахме на туршия чак до зимата.

Социализма създаде голям брой техникуми по приложни занаяти, от където минаха хиляди хора. България беше пълна с качествени майстори - занаятчии. Социализма ли им забрани след 10 ноември '89 г. да станат частници и да формират гръбнака на една средна класа?

Социализма им остави, както казах и по-горе, направени АПК-та, направени заводи - ако искаш сменяй собствеността, ако искаш променяй производството, каквото искаш прави. Точно преди 101 г. какви науки е имало в България? Писане и смятане, това е имало. Социализма им остави наука на световно равнище и с кадрови потенциал, многократно надвишаващ нормалните съотношения за толкова малка страна. Заповядай, прави, развивай.
Много да ме прощаваш - все пак аз съм човек на Истината - но има страхотна непочтеност и мръсотия в това да се хванеш за някаква идеология. Кажи: направено е, оставено е, завещано е на бъдещите поколения и ние тотално го осрахме и съсипахме, нищо не направихме. И точно защото развалихме всичко, накрая като видяхме резултата се обърнахме и посочихме идеологията на Комунистическата партия: тя е виновна! На нас, дето 20 г. си правим каквито искаме закони и каквито си поискаме НПО-та, за пълния ни провал е виновна идеологията.
Извинявай, но идеология и при това от миналото - е едно, а материална база и с въпроса какво правиш с нея днес, тук и сега - е съвсем друго. (В горния пример с магазинчето го показах - какво. И показах как се ВЪЗПРОИЗВЕЖДА посредственост, противно на всяка приета за нормална логика. И твърдя, че така функционира ВСИЧКО в тази страна, чак до нивото на заседанията на Министерски съвет.) А най-лошото е че днес - много повече от страх и несигурност - лъжем, не смеем да си кажем мнението и наричаме "черното" - "бяло". Лъжем принудително и принудително крием мнението си и крием самите себе си. Станали сме по-зле от циганите на Битака.

И понеже нещо ми подсказва, че още не се разбира за какво говоря, ще се върна отново на логиката като щит (средство за защита) и меч (средство за нападение) СРЕЩУ съдържанията.

Да разгледаме филма "Властелинът на пръстените" и да приложим ЛОГИКА - такава, с която ще се защитим и ще атакуваме - действащите лиця:

Фродо - малък, наивен, всичко друго, не и герой.
Гандалф - много лъже, знае нещо, но не казва, не може да му се има доверие.
Арагорн - маргинален, със запуснат вид, неориентиран, не знаеш какво ще направи в следващия момент.
Леголас - живее в свой свят, винаги ще те предаде и ще се върне там.
Гимли - сребролюбец, който ще те пребърка в съня ти и вероятно ще те убие с брадва.
Самознай - типична лепка, човек, който гледа да се закачи за някого.

Ето това е типичния пример за българско отношение към СЪДЪРЖАНИЯТА. Тук така се мисли. Това сме ние, така мислим. И филма е свършил преди да започне. Нататък - няма нищо, седят омърлушени лица в киносалон пред бял екран. Чакат, гледат, мигат с очички и се чудят какво правят там и защо няма кино.
Това е истината.

Друго е да вземеш съдържания и да строиш връзки (форми) между тях. Друго е - и това е първото - състоянието на съдържанията. Ние не можем да строим връзки, защото най-напред и това е първото което правим хващаме съдържанията, моделираме ги, окастряме ги, оформяме ги и след това с примитивизираните от нас съдържания разбираме че не може да се направи нищо. Накрая гледаме и казваме: тия съдържания не стават. И отсичаме. Като шизофреници и в цялата работа крием СЕБЕ си, не се скриваме, а крием себе си.

Да, съдържания. С какво друго да мисли грешното мислене, освен със съдържания?

Както винаги, навременната намеса на Дестини внесе допълнителен чар в разговора, а и добави една нагледна демонстрация за разликата между точните и естествените науки - от една страна и от друга - философията, социалните и хуманитарните науки.
Разликата е в съдържанията с които се оперира. При първото съдържанието е фиксирано и не зависи от наблюдателя, той не може да му влияе, във второто - не.
В точните и естествените науки (примера с конструктора Лего) съдържанията са така дадени предварително, че те са установени и човек НЕ МОЖЕ да им влияе - елементите (съдържанията) в кутийката на конструктора са такива каквито са. От там нататък има само алгоритъм и мисловната игра е с алгоритъма (логиката), а техническата игра е в сръчността на пръстите.

Във философията, социалните и хуманитарните науки не е така. Там може да влияеш на съдържанията преди операцията, преди "алгоритъма". Същото е и в живота - още повече.

-> -> -> Защото преди да проведеш операциите до умозаключение - преди това - имаш голям избор по какъв начин да окастриш, обезобразиш, деформираш и извратиш съдържанията (това са простите съждения, които участват) така че да си напаснеш умозаключението както ти отърва. Демонстрирах го по-горе с примера за "Властелинът на пръстените".

В прав текст: да се говори за "грешно мислене" означава 2 неща.
Да се говори за истинност и коректност на съдържанията (елементите) с които се оперира до умозаключение.
Или да се говори за истинност и коректност на самата техника на умозаключаване.

* Казвал съм го много пъти във Форума. Това са фундаментални положения и не може да се спори - бетон и под това няма нищо друго, освен още бетон.