Торинският колапс

1. Paul Fort, <Complainte du petit cheval blanc>, мой превод през английски превод (John Newberry):

    Кончината на бялото конче

     Конче с доблестно сърце
напосред зимата в ръцете,
конче бяло, му речете,
ний зад теб, ти - най-отпред!
     Ех, пролетта къде ли е,
че в слънце да са небесата,
да развесели полята,
и зад нас, и все напред!
     Не чухме ний от тебе ропот,
в леден дъжд ти с кротък тропот
теглиш нас, отбор съседи,
ний зад теб, ти все напреде.
     Дърпаш своята каручка,
а с опашка тъй радушно
казваш ни <хей, вий, привет!>;
да, ний зад теб, ти - най-отпред.
     Но ето, в ред от смутни дни,
в ден сив, унил, и ден проклет,
светкавица те порази,
ний все зад теб, ти все напред.
     Ти, конче с доблестно сърце,
не зърна пролетно небе,
умря на зимата в ръцете,
ний през теб, а ти - където.

2. Чарлз Дикенс, <Големите надежди>, гл. 8 (превод Невяна Розева): <Това, което децата възприемат и чувствуват най-остро в своя малък свят - безразлично кой ги възпитава, - е несправедливостта. Несправедливостта, изпитвана от детето, може да е малка; но и то е малко, малък е и неговият свят, а малкото му дървено конче е за него нещо като едър ирландски жребец.>

3. Янко Янев, <Фридрих Ницше - послучай тридесет години от смъртта му>: "<Неговите книги излизат една след друга, но никой не им обръща внимание. Никой, никой не пише и не говори за него. Това продължава до злокобната 1889 година. Тази година той възнамерява да прекара в Торино. Той е излизал от къщи, видял е, че един каруцар шиба с камшик своя кон. Тогава Ницше се хвърля върху гривата на коня, за да го спаси от ударите на разярения каруцар, но изведнъж се сгромолясва на земята...>

4. Й. Й. Методиус, <Бележки под линия: Ницше отвътре (очерк на безпринципността)>, nullus-33/ xxi: <Та когато - в някой от първите мигове на 1889-та - е прегръщал онзи изпосталял и жестоко шибан от кочияша си кон, Ницше, <антихристът> - досущ разпнатия Христос, - се е почувствал сиротното сърце на отвърнат и безсърдечно пулсиращ, разрастващ се и множащ се свят. (Едвард Мунк, картината <Писъкът>, ок. 1900 г., но впечатлението е от 1893-та.)>/ <Никога тук не се съмна отново, ала утрото така и не разбра това. (Торинският колапс.)>

5. Ключ да разберем Торинския колапс (Ницше): стихотворението <Кончината на бялото конче> е назначено за детско сърце, разказвайки иносказателно една безсърдечна история за възрастни.

http://jmethodius.blogspot.com/

Приложение:
http://www.youtube.com/watch?v=n7gVzTULDPo