Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Материализмът ,  отрича  бог , и  постулира  че  всички  форми  низши  и  визши  на  материята  са  се  появили  сами  , без  волевата  намеса  на  висше  и  всемогъщо  същество - разум . Според  материалистите  излиза  че  всички  форми  и  неща  от  света , са  възникнали  от  нищото , защото  за  да  възникне  нещо  ,  то  почва  от  някаква  база  ,  а  не  от  нищото ,  тая  база  е  първична  и  според  разума и логиката  трябва  да  е  по  проста    низша  от  това  в  което  тя  еволюира .  Но  има  и  обратният  вариянт  ,  когато  от  по  висшо  еволюира  по  низшо .

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Да, прав си, и аз съм чувал доста такива версии в религията и в материализма.
Да оставим настрана, че от философска гледна точка е толкова наивно, та чак смайва от наивност. По-важното е че е непочтено, с онази автентична и ясна непочтеност, която само слабото и бездарното може да роди.

Разсъдъка казва: в Библията пише, че Бог е създал човека. Да, ама ако Дарвин дойде и докаже, че авторството на човека принадлежи не на всезнаещият, съвършен и всеблаг Бог, а на най-обикновена, при това бая недодялана и почти във всички отношения простовата маймуна? Тогава излиза, че поне 1 нещо в Библията не е вярно и това поставя под съмнение нататък цялата истинност.
Разумът казва: това са различни координатни системи на едно и също. Друго е съществуването на човека в природата (на Земята), друго е съществуването на човека в Рая (който не е едно и също с природата). Разликата между Адам и Ева и другите Райски обитатели е че ангелите не съществуват природно, докато Адам и Ева - съществуват и няма никакъв проблем при развъртането на природния (биологичен) цикъл да се установи и някакво неясно братовчедско родство с маймуната.

Разсъдъка казва: според Библията Бог е създал света доста бързо. А науката показва как дори и едно Слънце не може да се образува чак толкова бързо, да не говорим за галактиките.
Разумът казва: това са различни координатни системи. Как може да се изчисли продължителността на 6 божествени дни в Рая? Райските 6 дни едва ли съвпадат със земните 6 дни, но символично, като символ ги бележим тук на Земята.

Формално можем да се закаканижем във всякакви съждения до безкрайност и да се въртим с все по-ситни стъпки. Въпроса не е там. Въпросът е дали виждаме координатните системи и дали схващаме тяхната реалност.
Произволното местене на едни неща от техните координатни системи и пльосването им в други координатни системи, освен че е безотговорно, но и ако се върши поради интерес е и непочтено, е първото което прави неразбираеми абсолютното и относителното.
Затова и аз предложих тази разлика: между обектите и реалностите (координатните системи) в които съществуват обектите. Друго е самият обект, друго е реалността в която съществува.
Примери за това могат да се дадат много с химичните елементи. Ако познаваме реалността на даден химичен елемент лесно можем в тази реалност да изведем като обект съществуването на негов изотоп и да го опишем доста точно. Без дори изобщо някога да сме виждали такъв обект. Например.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Така се извежда и съществуването на Бог. Има много посоки, като мисловни вектори, насочени във всичко съществуващо и до един започват с "АКО": ако има Бог. Но при само няколко - "ако" е допускане, нищо повече от допускане, нататък дори и да се получи картината, пак това не винаги доказва допускането. Но ако е възможно да се построят всички картини с едно и също допускане - ако има Бог и картините се получат, тогава общия им "сбор" снема АКО и то става категорично.
Сборът от всички построени с едно и също допускане картини (ако това е възможно да се направи) като "сбор" е нещо по-различно и в това единство допускането се превръща в категорично положение.

Хрумват ми 2 примера за нагледна илюстрация.
Ако законите на физиката са логични и всичко там е логика, не може ли да има един жив разум, който е тъждествен с тази логика - пак същата логика, но нещо живо, което мисли еднакво с тази логика, но е живо?
Ако душата не умира заедно с тялото, а продължава да съществува още поне малко, или безкрайно, не може ли в тази друга реалност на съществуване да има и някакво по-устойчиво и дълготрайно същество?

Всъщност това прави и Айнщайн в Теория на относителността. Например той пита: не може ли едно и също нещо в една КС (реалност) да е частица, а в друга КС (реалност) да е вълна - и въпреки това да е едно и също? Т.е., ако допуснем че е вълна - построяваме картината, ако допуснем че е частица - пак построяваме картината. Това са две различни допускания, които образуват взаимоизключващо се противоречие само ако не могат да се "сглобят", тогава техния "сбор" дава 1 нещо, то е, може да съществува - светлината. Същото е и с електрическото и магнитното поле, и двете представляват допускания, които в "сглобка" дават едно явление, което като е 1 и е несъмнено.
Така е и с останалото: материята, енергията, пространството, времето но е много по-сложно, а най-сложно е с Бог.

Във всеки случай относителността е в това, че ако ограничим условното допускане само в един отрязък и го затворим там (както например го правят с Бог по-грубия материализъм и попската църква) - вероятността на допускането не се разгръща и не образува "сглобка", колкото и логично да се доказва. Пак същото като светлината: ако тя се затвори само във вероятността, че е частица, както и логично да се докаже - не образува "сглобка" и не е категоричната и несъмнена истина.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Честито рождество , на  всички  форумисти.

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

ribar wrote:

Честито рождество , на  всички  форумисти.

Случаят е не просто тежък, а безнадежден ...

На останалите: Христос Воскресе! Повече милост и по-малко грехове :)


А по темата: Допускането е след ... съмнението и поне една причина или основание.
Независимо дали ще се съберат достатъчно testimony/ies/ (та)

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Случаят е не просто тежък, а безнадежден ...

А  какво  му  е  тежкото  и  безнадежното ?
Ако  ,  оценяваш  опонента ,  виж  първо  ,  себе  си  в  какво  си  положение .

112 (edited by Хераклит 09.05.2013г. 04:27:34)

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

И от мен честито Рождество, малко със закъснение, а защо не също и Възкресение.

Преглеждам, така, честитките за Великден и да ви кажа, като се застане под купола на Александър Невски най-близо "врата у врата" се виждат Парламента и БАН. Както се знае, Академията ми е хоби и въпреки че се отказах да я ползвам като изпитателен полигон (ограничен терен с няколко стотин института, както е БАН все пак си е нещо локално, не е като цялата държава) където да тествам мощни спекулативни експлозии, нещо като аналитични детонации с много голям магнитут, та хвърлих едно око и към сайта на БАН. И какво открих там? Нещо което много ме впечатли. Поздравлението от новото Председателство за Великден. Аз лично се впечатлих, препоръчвам ви го. Изненадващо добре казано и са го написали с едни такива големи букви, на видно място.
Замислих се, защото повечето значими физици в науката с напредването на работата си във физиката, а това все пак е точна наука, постепенно стават религиозни. Интересна религиозност, много интересна. Заслужава си да се наблюдава, някак особена естетико-етическа религиозност, не онази по-обикновена на простолюдието и попството, не и на философите, а нещо встрани и наистина по-специално със собствен чар - някак си ставаща религиозност, така да се каже по време на направа, тя може да извира само от духа на хора, които мислят наистина и сериозно върху Вселената. Та точно затова ми стана любопитно и се зачудих, дали акад. Воденичаров сам си е измислил поздравлението, например го е съчинявал в същия кабинет където са седяли много преди него и още много ще седят, или е плод на колективен труд? Много ми се ще да е второто - колективно дело, седяли са, съветвали са се. Ето например едно нещо, което разбрах от Теория на относителността. Светлината вълна ли е или поток от частици?
Да, това са отделни светове, и в двете има красота, но много специалното при частиците е същото както при колективното съ-съчиняване: при едни условия и при едни правила потока е възможно да образува маса, а това означава и да "формира", да зададе достатъчно сигурна координатна система на физическите явления - какво повече може да се иска? Така е със светлината.
Е разбира се да не забравяме и съседната сграда - Парламента. Има и други насочени движения, които обаче са безплътни и не задават тежест, също и не образуват устойчива координатна система и пак са доста хомогенни и някак си единни и насочени. Това е във физиката например радиацията. Много интересно са го нарекли с думата "полуразпад": полу е като нещо половинчато, правено-недоправено, разпад си е разпад, но двете заедно образуват... удивителен смисъл. Ако е плутоний - бързо минава, но ако е уран 235 или уран 238 - има да се разпада (такива бяха съветските ядрени глави, като заложена гаранция, че руснаците няма да ги използват първи, просто всичко нататък от където и да се погледне е безсмислено). Такава беше и моята прогноза на 10 ноември '89 г., аз бях от малкото, които твърдяха, че от там където сме, а уж бяхме зле, има да става само още по-зле и да се разпадаме най-малко 20 г. Сега ходя с един гайгеров брояч и меря. И на всяка фасада на институция като го опра на стената, ами какво да ви кажа, веднага отива в червените деления и стрелката направо ще изхвръкне.
...Та, такива ми ти работи за частиците светлина и за светлината като вълна. Има нещо и е нещо много специално.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Мислех си как се печелят Научни награди?

Съвместно с А. Майкълсън определя скоростта на светлината по метода на Физо

като например тази на Саймън Нюком ...

http://www.libruse.bg/calendar/svetoven/saiman-nukom

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Тези  координатни  системи  имат  интересно  свойство  , да  наслагват . Ако  измерваме  местоположението  на  обект  в  пространството  винаги  се  изисква  и  КС  за  описанието  на  местоположението  на  обект  или  събитие  във  вселената . Пример , аз  твърдя  че  колата  на  Иванчо  в  определен  мометнт  се  намира  отляво  на  гърбавото  мостче , но  в  същото  време  астронавт  на  луната  ще  твърди  че  колата  на  Иванчо  се  намира  на  земята , защото  той  не  може  да  види  гърбавото  мостче , не  и  ако  няма  достатъчно  силен  телескоп . Ако  го  види  обаче  и  през  достатъчно  силният  телескоп , той  ще  твърди  че  колата  на  Иванчо  се  намира  на  земята  до  гърбавото  мостче.
Пасажер автомобилист , точно  когато  минава  до  крайпътно  дърво , си  изхвърля  еднократно  използваемата  ностна  кърпичка , ако  запитат  човек  стоящ  край  пътя , къде  е  станало  събитието  , той  ще  отговори , - ей  там  близо  до  крайпътното  дърво , обаче  за  пасажерът  вътре  в  колата , мястото  на  събитието  може  да  бъде  прикачено  на  автомобила  с  който  се  вози , и  той  ще  отговори  на  въпросът , - къде  е  мястото  на  събитието? , с  отговор , - ами  на  колата . Но  може  и  с  пълно  право  да  твърди  че  е  близо  до  крайпътното  дърво . Ето  защо  мястото  на  събитието  или  мястото  на  обект  в  пространството , е  относително  и  зависи  от  изборът  на  наблюдателя . нама  точен  критерии  за  място  на  събитие  или  пък  на  обект . Това  ме  навява  на  мисълта  че  човек  не  е  в  състояние  на  точно  описание  на  реалната  действителност  около  себе  си  . Това  е  една  от  основите  на  квантовата  механика . Откъде  произлиза  това ,  дали  от  неспособността  на  човешките  сетива  да  определят  точно , или  си  е  просто  свойство  на  действителността ?

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Да, да точно това е въпросът, който през цялото време обсъждаме.
Някак си приемаме и не се съмняваме, че Иванчо и неговата кола, и гърбавото мостче са обективни, дадени и те съществуват наистина, без да се влияят от гледната точка. В същото време въртенето и отдалечаването на гледната точка ни повежда напред и нагоре във все по-далечни светове на толкова нарастваща относителност, че накрая ни остава да се зачудим: има ли изобщо Иванчо и гърбаво мостче?

Ами аз по-горе го казах. Освен пак да го повторя.
Става въпрос за коренно различни способности на мисленето. Разсъдъкът мисли във фрагменти. Разумът мисли цялости. Давал съм го като пример в този Форум, според мен е най-точната илюстрация. Представи си няколко топки в празно пространство. Разсъдъка може да ги изчисли като всички възможни отношения. Но има още 2 неща, които - образно казано - може да види само разума. Цялостта на картината (от това се получава реалността/реалностИТЕ на картината) и смисъла (смисъла като единство: цел и правила за нейното постигане, или правила, които накрая могат да отведат към цел). Такова нещо може да бъде билярда. Ето го същото последователно: билярдната маса дава 1) цялостта на топките - това са ръбовете на масата, извън тях няма билярд, 2) реалността на топките - това че е билярд, а не например сандък за топки или лагер със сачми, големи колкото билярдни топки и т.н., 3) правилата - смисълът на цялото това, защо това е там и каква е целта. Нататък... започва играта.

Идеята е че всеки фрагмент или групи фрагменти, поставени в разсъдъчно отношение (ТОГАВА когато НЯМАТ пряко ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ помежду си) би трябвало да са относителни към всичко, това беше важно в скобите - когато нямат пряко взаимодействие с "всичко". Наистина - в един свят от разсъдъчни фрагменти трябва всичко да е относително към всичко.
То спира да бъде такова (относително), или поне не съвсем, не тотално относително, когато разумът строи цялостта на картината. Но, ключовото тук е че това може да става БЕЗ да е необходимо елементите ПРЯКО да взаимодействат. Затова дадох примера с билярдната маса: ако наблюдаваме конфигурацията на топките статично, преди удара с щеката докато те още НЕ взаимодействат - как разбираме, че това е билярд?


-> Това е един от най-фундаменталните постове, които съм писал в Проектория и почти всички останали досега представляват разклонения или вариации на това <-

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Изглежда че взаимодействието изгражда абсолюта , но не съвсем , тъй като всички обекти и системи във вселената не са във пряко взаймодействие

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Да. И ако не взаимодействат пряко те пак могат да образуват цялост - тогава вътре в цялостта нещата не са относителни. Независимо как въртим гледната точка, т.е. всяка гледна точка реконструира една и съща картина (като примера с билярдната маса на която стоят топки: през всяка гледна точка, стига оптиката да е достатъчно добра, може да се реконструира една и съща картина, например гледано отгоре, на точната конфигурация на топките).
...И няколко добавки.
Аз затова още в началото на темата първото с което започнах беше квантовия характер (а именно - на порции) на човешката сетивност и човешкото мислене.
За разсъдъка всичко е ясно, философската рефлексия отдавна го е познала, схванала и е дала отговор на общото, поставяне на въпроса: какво е разсъдък? Да не се задълбочаваме излишно, лично аз бих го формулирал така: "квантуване" (фрагментиране) и свързване (построяване на логическо взаимодействие между фрагментите).
С разума обаче не е така и не може да се направи. Ние не бихме могли даже да си представим истинския чистия разум (не обаче в кантианския смисъл), като обратен на разсъдъка. Защото "чистият разум" (но не на Кант) би мислил без квантуване, т.е. мисълта, която е вътре не би представлявала фрагменти, които се свързват. А нещо като поток, траене, контин(и)уум или Бог знае какво - няма думи с които да го наречем, Човекът не е измислил думи за това (а само звук, вибрацията: "Ом"). Лично за мен няма съмнение, че такова мислене представлява нещо като "огъване" на основните категории на философията: пространство, време, движение и т.н. (вътре в мисълта, а не извън нея), така че... не можем да кажем какво е, какво представлява и как изглежда - чистият, напълно чистия, истински Разум. Но поне със сигурност мисли обектите много "по-напред" и "по-назад", "по-нагоре" и "по-надолу" от това, което можем да си представим и ги мисли чрез огъване на философските категории: време, пространство, движение и т.н. Тоест "огъването" е самата техника, с която мисли обектите.

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Всъщност , винаги  изпъква  във  философията , кое  е  първичното , разумът-съзнанието ,  или  материята , какво е разум-съзнание , и какво е материя ? Пентроуз  мисля  че  анализира  тези  понятия  в  тази  статия http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop … %20rai.htm

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Много често се наблюдава. И стигнем ли до парадокс, някак си от него отскачаме пак до основния въпрос (за яйцето и кокошката) - "кое  е  първичното , разумът-съзнанието ,  или  материята (...)".
Аз лично съм на мнение, че трябва да уважаваме традицията. Независимо, че в моите собствени философски виждания това всъщност е неправилен въпрос. Но, както и да е. Впрочем и Хегел (това е така да се каже корифеят на диалектическата логика в книгата "Науката логика", опус магнум на неговата философия) също внушава нагласа към схващането, че Бог не е само Съзнанието и не е само Материята, а двете заедно, някак си образно казано като раздвоено "същество" и самото "същество" образно "между" Съзнанието и Материята, т.е. то - съществото е Разумът като (дословно:) безкрайно нарастваща система на диалектическите категории. Безкрайно в случая се разбира не само като далечина, хоризонт на безкрайността, а и като мощ - безкрайно нарастваща мощ, или самата мощ е безкрайно нарастваща, като "безкрайност" и "нарастване".
Аз философствам за хоби, затова и не твърдя, че съм хегелианец, по-скоро съм "диалектически логик" на свободна практика, без ангажименти към определена фирма - име и марка, например "Хегел".

< По-голямата опасност за мнозина от нас не е, че целта е твърде висока и се проваляме,
а че е твърде ниска и я постигаме. >
YouTube: < Pink Floyd Cluster One >

Re: Вярна ли е теорията на Относителността

Аз  пък , съм  застъпник  на  тезата  за  вселенското  енергиино  информационно  поле , което  именно  обединява  бога  с  материялността (: