Грешното мислене, което ни проваля (Page 9 of 9)

Напротив, изваждането на диалога на нивото на философските идеи ще ни спаси от омразата, защото тогава и съществуването и наследството от комунизма ще се обсъжда по смисъл, съдържание, същност, а не според страстите да се винят и съдят едни или други хора. Ние все още живеем в явен посткомунизъм, при който и хората и мисленето са излети по матрицата на мисленето и поведението създадени и развити през комунизма. И вместо да ми даваш съвети и оценки, би трябвало или да обсъждаш по смисъл идеите, обясненията, доводите, които споделям или пък съответно да се опиташ да защитиш комунизма, който не трябвало да се кепази. Не само съм я живял тази система, но и съм я изучавал задълбочено философски, като целта ми е просто да обясня защо тя е в основата на провала на България и как може да се освобождаваме от лошото наследство получено от нея. Така че по-мила ми е България, отколкото социалната система, която доведе до нейния провал. И ни най-малко нямам намерение да изпадам в духа на омразата, а точно обратното, да се предложи изход от наследения дух на вражда, злоба, омраза, който беше същинската природа на комунизма, на основата на философски диалог на нивото на идеите, обясненията, доводите, доказателствата. Защото няма как този дух да се свърже с националното наследство от историята, извън наследството от комунизма, най-малкото защото 2-3 поколения, които определят днес съдбата на България са родени,  възпитани и образовани в тази среда и дух и даже не го съзнават в голямата си част, че са носители на тези качества, чак до антикомунистите, които също възпроизвеждат този дух. Бих могъл да се задълбоча в основополагащите идеи на системата и начина, по който са осакатили социалната среда и хората, но така или иначе ти имаш съвсем различна нагласа към нея, така че нямам нищо против да си останем на нивото, да се съгласим просто да не се съгласяваме.
Всъщност бих могъл да се съглася да не се намесва прекалено много комунизма, защото хората бързо потъват в този дух на взаимна омраза, за която са сякаш програмирани вече подсъзнателно, но пък и не бих се съгласил да се прехвърля вината на народопсихологията, защото за мен това е прехвърляне на вината от болната на здравата глава. Така че приемам за валидна твоята идея, че трябва да се пазим от омразата, враждата, противопоставянето, защото тя е полезна и от гладна точка на нуждата да се обръщаме към промяната на обществото днес, но диалога, за която може да се каже, че почти не съществува или се води на чисто демагогска основа. А основните начини и средства на промяната са поправянето на грешките и недостатъците, решаването на проблемите, прехода от лошо към добро, за които не може да се каже, че сме подготвени, особено що се отнася да се стремим към тях като общност и общество.
И все пак смятам, че няма как да се минава без да се анализира и обяснява социализма, защото много от промените са все още свързани с прехода от мисленето и поведението от близкото минало, които е нужно да се пригодят към свободата и демокрацията като ценности, за да можем да постигаме желаните резултати в обществения живот. Затова смятам, че са нужни съответните критика и дискурс на философско ниво на лошото наследство, за да се излиза от капана на ширещите се злоба и омраза. Мисля, че това е полезно и от гледна точка на нуждата да се учим да използваме обясненията на причинно-следствените връзки и отношения, които биха могли да ни помагат много при решаването на проблемите и поправянето на грешките например. Още повече, че ми се струва почти болестно състояние инатенето да се отрича лошото наследство от комунизма, като по този начин подсъзнателно явно се защитава някак фанатично системата, която провали България, вместо да се защитава България и съответно възможностите тя да се променя към добро в настоящето и бъдещето. А това болестно състояние съществува като концепцията ( five stages of grief - denial, anger, bargaining, depression, acceptance ), която превеждам като Петте стадия на мъката от неуспеха, при което ние сме блокирали на отричането и не можем да отидем по-нататък. Струва ми се нелепо да се инатим да защитаваме теория и практика, които се самоубиха, за сметка на България, която е жива, но доста болна и се нуждае от големи коренни промени, за да се развива и възражда.

И за да си обера сам всички червени точки - аз ще отговоря.
Съмнявам се, че Момчето вижда целия пост отгоре, според мен той не може да види някои редове и там стоят бели полета.

"Държавата" при османското присъствие, социализма и постсоциализма е абстракция и субектите на властта са еднакво отдалечени от народа - те се намират в някоя друга Слънчева система, но не в тази и освен че не може да им говориш и да те чуят, те самите не виждат толкова отдалеч, не са наясно какво става тук, "долу". Но. Държавата се грижи ти да не умреш от глад и да не загинеш насилствено (изключения се правят само понякога, ако тръгнеш срещу нея).
"Администрацията" и при трите е нещо, което стои непрогледно и непроницаемо отвътре. Всичките ти предложения са или директно "НЕ", или пасивен игнор. В същото време и тя ти помага да си жив, а не да умреш.
"Местната власт" и при трите е само препятствие пред частния интерес, което ти трябва да преодолееш по незаконен и заобиколен начин, или да влезеш в нея "с връзки". Така местната власт - за имащите активно отношение към нея - е И средство за препитание, доход.

Точно сега темата комунизъм - антикомунизъм в последните постове някак си е актуална. Забелязваш ли че при сегашните протести когато стане въпрос за конкретните политически сили антикомунистическите настроения имат най-голяма мощ. По всичко личи, че социалистическото минало продължава да е и в момента е една отворена рана в обществото. Затова си заслужава да се обсъди.

Но, аз като отговорен другар, все пак не върви само да стоя отстрани и да коментирам, чувствам, че времето налага активни действия и мога поне това да направя - да привлека в левите редици Момчето. А и в такъв момент БСП се нуждае от хора като Момчето, така че... нека пропагандата и агитацията (от която по всичко личи Момчето успешно се е измъквал) започне - сега.

Предлагам ти една игра.
Аз ще коментирам точка по точка последния ти пост, а ти казвай къде си съгласен и къде не. Целта на упражнението не е само да забавляваме публиката, а накрая ти да станеш по-комунист и от мен, тъй като аз отдавна не се занимавам с партийни въпроси.

Най-напред. Помисли внимателно и ми кажи.
Може ли да се вижда истината със сърце? Безспорно тя може да се вижда с мислене, но ако се мисли само причинно-следствено, по алгоритъм това заприличва малко на решаване на задачи. Правилният отговор си е правилен. Но в човешкия свят не винаги всичко е като задача по математика.
"Да виждаш истината със сърцето си" не е толкова лесно колкото изглежда, защото когато човек си мисли, че е така всъщност често може това да са и някакви лични моментни настроения, или просто човек може да пребивава в някаква трайна, устойчива жизнена констелация, например специфични семейни отношения, роднински, съседски, отношения в професионалния кръг и тогава всички оптики на това което е "със сърцето" се изместват със сложни ротации към много специфични емоционални центрове. От там последното което правиш е да виждаш "със сърцето" си, виждаш под ъгъл, онзи емоционален ъгъл, в който те е забила здраво собствената ти жизнена ситуация и те е фиксирала там.
Умението "да виждаш истината със сърцето си", а не с мисълта, означава много дълбоко вникване в живото, в самата живост на индивидуалното, неповторимото уникално живо.
Съгласен ли си? /Само с "да" или "не", евентуално само с вдигане на червена партийна книжка и размахване/.

Ако си съгласен, в следващия пост, който може и да не е веднага още тези дни, аз ще се опитам да кажа, КОЕ според мен са най-силните, най-важните неща за българина. Конкретно, не събирателно, на базата на собствения ми опит с няколко хиляди души. Има нещо, по-точно неща в самата живост, които са много общи. Видяни "със сърцето". Тук разбира се може да се съгласиш, а може и не, може да се поспори.
После това ще се приложи по-горе и точка по точка ще се анализира и ще видиш, че ако не напълно, то почти изцяло грешиш.

Иначе изпреварващо, ако трябва да кажа това което се говори в нашите среди, то е че социализма не трябваше да пада толкова рязко. От рязкостта, бързината на падане произтече провалът през следващите 20 г. Това беше много сложна и субординирана система, която не може, нямаше начин изведнъж да бъде изключена. Може само да се извежда от експлоатация в историческото време поетапно, в никакъв случай не изведнъж.
Тогава антикомунистическите сили не разбраха 2 неща. Първото е че те не бутаха Партията (както си бяха въобразили), а разрушиха държавата - бутаха цялата държава. И в резултат още през първите години веднага след 10 ноември '89 г. се получи безпилотна държава, безпилотна администрация и безпилотна икономика. От това се възползваха не бивши комунисти или нови демократи, какъвто е един от митовете за прехода, а всеки помияр и долен мръсник, който нямаше скрупули да вземе за себе си и да унищожи всичко останало. Абсолютно точно и буквално отговаря на истината: българската държава приличаше на катастрофирал човек, който лежи зашеметен край пътя. Така наречените "бизнесмени" бяха просто по-оправни тарикати, които го пребъркваха, или му сваляха дрехите и за финал се изпикаваха отгоре. Това представлява нашият бизнес, такъв е българският "национален капитал". Ако аз нямах поне някакви капки останал морал и ако не вярвах в Бог и аз щях да съм от тях. И щях да се самоубия по-късно, но не от угризения, а от това, че всички щяха да ми казват: "браво!", ти си успял, издигнал си се - нека ти е лошо сега. Мога да направя голяма мизерия, не че не мога, но после не бих понесъл одобрението, похвалите и ръкоплясканията на останалите.
((Ако това се анализира по-внимателно и във факти ще видиш толкова чудовищно ненормална картина, че здравият ти разум ще откаже да го приеме, или ако ти е останала някаква човешка нормалност ще полудееш)).

...Та, въпросът беше, дали истината може да се вижда и със сърце, освен с мислене?

Трябва да се вини и съди до дупка за полученото наследство в политиката
Защо е грешна тази идея? Защото се използва простата аналогия от личната отговорност, където човек постига някакви резултати в стремежите си, за които след това е естествено да носи отговорност, докато в политиката резултатите на предишните управляващи остават като наследство за следващите управляващи, които, като изхождат от логиката на личната отговорност, смятат, че не могат да бъдат отговорни за делата и резултатите на предишните и затова решават, че е нужно да ги винят и съдят за всичко, което считат за лошо наследство в обществения живот. В случая новите управляващи не си дават сметка, че с влизането в изборната надпревара и проявената воля за спечелването на властта, те поемат и отговорността за състоянието, в което заварват държавата. Вместо това те слагат ударението върху търсенето и намирането на основания за упреци и обвинения, които, подсилени от чувството за сила, идващо от властта и съчетани с все още неразвитото разделение между властите, постепенно превръщат политическия живот в съдилище, в което всички се стараят взаимно да се винят и съдят, за да могат да спечелят предразположението на народа в ролята му на върховния съдник, който ще трябва да се произнася на следващите избори. Така политиката престава да бъде организацията и управлението на обществото за неговото добро и се превръща в една втора съдебна система, в която непрекъснато хората на властта  използват положението си, за да обвиняват за лошото състояние на обществения живот своите предшественици. При това положение не само не можем да стигаме до промяна на обществото към развиване на знания и умения за организиране и осъществяване на общото добро, но и се задълбочава лошото наследство от миналото в новите социални условия на живот. Общественото мислене остава на нивото на хората, фактите, събитията и тяхната интерпретация, така че да се посочват виновни за лошото, което от своя страна запазва духа на вражда, злоба, омраза и съответно задълбочава състоянието на партизанска война в държавата. В тези условия страстите се изострят още повече  и политиците разчитат на голия инат да се сочат с пръст и да се наричат взаимно лоши и покварени, като се надяват да проявят по-големи издръжливост и упорство, за да се наложат над другите. При това положение се проваля възможността да се отваря диалога и да развиваме обществено мислене, което да се насочи към доброто и да помага да развиваме въображението си в тази насока, заедно като общество. А е очевидно, че става дума за коренно различни начини на мислене, когато говорим за лошото или съответно за доброто, защото при първото обикновено стремежа е фактите и събитията да се сведат до отговорността на отделните хора и тяхното обвиняване за лошото, докато при второто, лошото би трябвало да се разглежда под формата на грешки и недостатъци, които могат да се поправят или проблеми, които биха могли да се решават, което всъщност представлява и голямата част от процесите на промяната от лошо към добро. Разбира се в случая е нужна коренна промяна в мисленето в общественото пространство от самоизмама към самокритичност, за да може и бившите и настоящите управляващи да виждат общата си отговорност за състоянието на държавата и да се учат както да си предават успешно щафетата на управлението, така и да се допълват взаимно в трудния път по измислянето и осъществяването на доброто на дело, вместо само да търсят как да изкарат само другите виновни за лошото. От тази гледна точка би трябвало доста по-добре да се научат да осмислят обществената отговорност и собствената си роля в нея, а от друга страна, да развиват изпълнителната власт, като отговорна за организирането и управлението на обществото в името на неговото добро, тоест в осмислянето на лошото, като началото на процеса на промяната, след което да се търсят и намират решенията, начините и средствата то да се превръща в добро в хода на този процес. Всъщност по нищо не личи политиците в България днес да разбират тази необходима коренна промяна в мисленето и по всичко личи, че те съвсем не са подготвени за нея. Не само това, но и с мисленето и поведението си те по-скоро възпроизвеждат стари модели наследени от миналото и не могат даже да започнат смислено да обсъждат и решават какво е важното и полезното за промените. Явно е необходимо нещо да ги стресне и да ги накара да се замислят, че продължаването на настървеното взаимно винене и съдене до дупка не само не е полезно за обществения живот, но и го обрича на безизходица и провал. И успоредно с това да започнат да развиват коренно нова култура на мислене и обществен диалог, където приоритет да вземат идеите, обясненията, доводите, доказателствата, за да може на тяхна основа да се научим да насочваме силите и способностите си отвъд оплюването и очернянето на опонентите и да напредваме в изобретателността и предприемчивостта какво и как да се прави, така че да се подобрява живота ни, независимо от това кой се опитва да го постига. Това не означава, че пътят няма да е дълъг и труден дори да тръгнем в правилната посока, но както казва английската пословица – „Доброто начало е половината работа”.