Re: Congruence в Геометрията

Хе! защо "симетрично" и "абсолютно" да са релевантни?

Т.е. малко да разчленим нещата и после да ги обобщим, ако може.

Едно пространство е абсолютно чрез въртене (каквотои да значи това, защото си представям това "ведро" на Нютон как неспира да се върти и въпреки това пространството си остава не-абсолютно).
Обаче, въртенето (пойнт) задава ... нещо си като вектор. Т.е. се връщаме на горното, или бихме имали абсолютно пространство, ако си ... представим вектор някакъв... хъм! Огледалното отражение в какъв смисъл отразява ...(истинската) посока на вектора?
Ръката ... не знам какви вектори е, но спрямо пространството не тя го определя.
И така абсолютното е толкова "ориентируемо" колкото определението за "гащи" и спрямо това всеки крак или друг пълнеж в тях. Сори, за неакадемичният ми изказ.


Лилия, струва ми се, че прескочи контекста, за да ми обясниш, колко повече знаеш, отколкото вярваш.
Пробвай, моля те обратното. Мерси!

Аз имам някакви основания да вярвам, че не съществува време- т.е. го приеми като почти определението за "абсолютно време"/безкрайност или както е удобно- но всъщност Знам, че има някакво време и за съжаление, ... не мога да го спра, примерно. В този смисъл, това че не мога да иззема всички часовници и календари на планетата, прави ли ме някак неадекватна в тезата ми?

Re: Congruence в Геометрията

fphgrb01 wrote:

Към Лили:

Твоето твърдение касаеше геометричното понятие за конгруентност и неговия превод на Български, не Кантотово, за което не би следвало да говориш след като изслуша няколко доклада по темата, бих казал информативни и пределно ясни, които информираха аудиториите за какво фактически Кант смята по въпроса и не запомни нищо; това освен, че не прочете пейпъра, който се явява първичен извор.

(2)! В моя доклад пред БДАФ, от който имаш и хендаут, стана ясно, чисто исторически, защо Кант приема! че в пространството на IC е разрешена (огледална пък и глайд) рефлексия: защото двойниците са експлицитно въведени като резултат на такава операция. Така че, хич не е "очевидно" Кант да изключва рефлексията.

(3) ако прочетеш пейпъра на Кант от 1768 ще разбереш, че той не употребява термина "следва", та няма нужда да го обвиняваш в това. Много по-близък е логическият механизъм на inference to the best explanation. Което няколко пъти споменах и на доклада.

(4) телата СА конгруентни и по ротация, ако проработим в 3д пространство (за 2д обекти) или в +1 пространство за n- мерни обекти.

(5) симетрията не е просто deus ex machina свойство на два обекта, а резултат от (вид) трансформация на пространството ( примерно огледална рефлексия). Така че, фактът, че дадена трансформация не е проведена, не означава, че не може да бъде проведена. И, отново, не говори за осева симетрия на тела, тук това не е релевантно, казусът е само с енантиоморфи, характерно за които е, че са две тела а не едно.



"Не харесвам Кант, харесвам Волтер. Рисува обемни картини,  в които можеш да откриеш според очите си.
Нещо му крива зодията на Кант, прекалено се е напъвал докато е писал, много труд, малко талант."