Topic: Lee Smolin - Time reborn / 2013
Тази година Лии Смолин издаде нова книжка, свежа, както предишната (The Trouble with physics) и подходяща за четиво около края на годината. Водещата му идея, съвсем разумна, е че космологията, във формата на теория, няма как да изглежда по привичен начин: досегашните физически теории са валидни в локални отрязъци. Главният потърпевш се оказва Айнщайн. Помни се, че той допълва Лоренцовите транформации опирайки се на аргумента, че нищо не може да действа по-бързо от електромагнетизма, сиреч от светлината; Лоренц обаче възразява "нищо от известното ни". Позитивистките нагласи помагат на Айнщайн, а подържаната от Лоренц абсолютна отправна система наричат (презрително) лоренцов етер. Копенхагенската интерпретация на квантовата механика е в същия позитивен дух и на всичкото отгоре фон Нойман пробутва едно невалидно доказателство срещу скритите променливи.
След експериментите на Ален Аспе започва мъдруването относно съществуването на несепарабилност, нещо което да е различно от недопустимата релативистки нелоколност, която опитно се демонстрира. Неотдавна нов опит възроди теорията за двувекторното състояние: липсващата квантова определеност да е в бъдещето - както изглежда ако има свръхсветлинни ефекти. При лоренцовата абсолютност няма проблем с (нелокалност на) квантовата механика. Отделно Големият взрив "се е случил" във всяка точка от пространтвото, така че отправна точка за времето има, ако не се ползва направо космическия фон - именно както етера.
На кратко: Айнщайн казва, оборимо, "всичко"(е по бавно от с.), Лоренц и съдружие следва да предтавят опровержение; само че когато то идва релативистите не отсъпват.