Философско консултиране (Page 1 of 2)

Въпреки че появата на този сайт и това, което предлага (като търговски продукт), ме впечатли, не мога да споделя нито ентусиазма на Юнуз, нито добрата нагласа на Васко Видински. От момента, в който разгледах сайта за философско консултиране, мисля постоянно върху произтичащите от подобно начинание въпроси и независимо, че се опитах да погледна на идеята за подобен проект положително настроен, залогът е такъв, че не мога да приема подобна идея. Не защото знам какво е философия, а по-скоро защото не знам и продължавам да се питам.
Ще започна с нещата, с които съм съгласен. Съгласен съм, че това е реклама, самореклама, издържана в съответния жанр на self-appeal, характерен също за всички проекти, които трябва да се представят пред някаква институция, за да получат субсидия. Съгласен съм, че това би било наистина нещо с характера на консултантска практика. Съгласен съм с твърдението на Юнуз, че това е предлагане на "философските умения като услуга, която може да бъде използвана, инструментализирана с оглед на постигането на конкретна цел".
Обаче:
От казаното в самия сайт могат да се извадят заклчения за определени пресуозиции, за които най-малкото, което може да се каже е, че не са философски, че са забравили за питането и поставят на негово място готови шаблони. "...клиентът автономно, самостоятелно и целенасочено да напредва..." "Автономно", нека дам един пример, е дума, на която ще е трудно да се доверим, ако предварително не е показана нуждата да мислим върху значението и възможността (или невъзможността) на автономността (особено на клиент). Това преполага, ако не друго, маркетингов жест, с който 1) клиентът се примамва (като реплика срещу липсата на манипулативност, привидяна от Юнуз) в 2) поле, което предварително е затворило възможността за философско осмисляне на връзките между клиент и философ, доколкото това би направило "услугата" невъзможна. Същото важи и за цялата следваща фраза:"Основната грижа на консултанта е пълното и безусловно уважаване на личността и човешкото достойнство на клиента, което намира израз в работата чрез разбирането, че клиентът е автор на собствените си действия, че клиентът има своята собствена биография и че клиентът желае да се погрижи за своето собствено бъдеще чрез извършване на действия в настоящето." "Автор", "ЧОВЕШКО достойнство" и всички други ценности, не на последно място "биографията" - Сартр сигурно не би се поколебал да открие тук онзи дух на сериозното, който критикуваше в "Битие и нищо" като считащ ценностите за трансцедентни спрямо човешката субективност и смъкващ качеството "желан" от онтологичната структура на нещата  към тяхната проста материална конституция. Но защо Сартр? Няма нужда Сартр да го каже, нито да сме чели Ничше, Адорно, Хоркхаймер, Фуко, Хусерл, Хайдегер и прочие, за да разберем за какво става дума. Става дума за подмяна. Явно е, че бунтът ми е за мястото на думата 'философско' в словосъчетанието 'философска консултация'.
Юнуз пише "философски умения като услуга, която може да бъде...инструментализирана с оглед постигането на определена цел". Мисленето за философията като философско умение е първата инструментализация, която прави възможна втората, конкретна инструментализация с оглед на определена цел. Не казвам, че философията не трябва да работи с оглед на някакви цели. Ала подчиняването й на пазарен принцип, където тя ще може да се предлага като услуга, означава тя да се затвори, да бъде вече завършена като продукт или по-добре инструмент, сечиво, регламентрано "философско умение", за да може клиентът да знае какво купува. А оттук това, което ще работи за конкретната цел вече няма да е философия, ще е излязло от философията с това, че е спряло да се чуди, да се чуди що е философия. Ако това не е така, ако не е такава идеята, то тогава клиентът задължително ще бъде лъган или философът/консултантът няма да взима никакви пари.
Юнуз пише и че превръщането на философията в пазарен продукт би върнало шанса за "интегрираност, споделимост и социалност на начините, по които се изгражда смисъл". Надявам се, че той говори за изграждането на смисъл от философията. Но превръщането на философията в пазарен продукт би било нейното "превеждане" на единствения конвертируем език на пазарната логика, както се вижда и от самия сайт за философска консултация. А това означава загуба на смисъла; споделянето на тази загуба би могло да има единствено формата на съпротива срещу налагащия се един език, интеграцията - формата на дезинтеграция и т.н.
Възможно възражение срещу горното би могло да бъде, че в случая става дума за определен тип прагматизъм, също за процедурна философия ("в процеса на консултиране се работи директно върху начините и процедурите на осмисляне". Бележка към забележката на Видински: струва ми се, че той преобръща последната фраза в "осмисляне на начините и процедурите", което разбира се би било нещо съвсем различно. "Начини и процедури на осмислянето" обаче е като че ли означава именно под-лежата всяко осмисляне структура на самото осмисляне, върху която структура, и тук съм съгласен, следва да се пита философ.) От представеното в сайта не става ясно каква точно прагматическа насока се има предвид и не ми се иска да гадая. Но горните ми възражения биха имали сила дори и в случай, че имаме работа с прагматическа философска линия на мисли, защото прагматическата философия все още трябва да осмисли конкретните си контексти на работа, което включва отношението с клиента и философското легитимиране пред клиента на основанията на възможността за философско консултиране, което подрива собствената й позиция, защото би обусловило "безусловното уважение" към клиента, превръщайки го в момент от конкретна констелация, зависеща от съответния контекст. При смяна в ценностите, смяна на целите на консултиращия философ.
Писах твърде дълго и тук ще спра. Не написах горното, защото знам накъде трябва да върви философията днес, а по-скоро, защото не знам и продължавам да се питам.

Само в рамките на три коментара се получиха толкова възможни посоки на този разговор, че затишието след това беше някак естествено. Нарушавам го най-вече, за да разгледам една особеност на позицията на Дарин.

Струва ми се, че Дарин много се вълнува от едно питане, което най-общо може да се формулира като "Какво е философия?". То е наистина вълнуващо, хубаво и винаги актуално. Трябва да се подчертае, че няма да обсъждам дирекно инструменталността на философското консултиране. Бих искал да се насоча към обсъждане на самата нагласа за философията и философското, която Дарин се опитва да ни подскаже.

Няколко неща се въртят около споменятия въпрос в интерпретацията, която Дарин ни предлага:

1. Задаването на този въпрос и онова, което ще последва (отговаряне, не-отговаряне, разгръщащо се чудене), очертава профила на един "залог". Дарин се притеснява от загуба на този залог и иска да я избегне.

2. Философът, който иска да развие специфичността на своето умение и да я превърне в социална роля, съразмерима с останалите социални роли, е забравил за това питане, казва Дарин -- той си е навлякъл шаблони, в които няма въпрос. Понеже онова, което трябва да се продава така, че да се купи, трябва да е безвъпросно, да е клише. Нещо като Кока-Кола.

3. Маркетирането, пазарността на жеста да предложиш услуга, подменя всички възможни философски резултати с продаваеми форми и някак унищожава самото философско (което очевидно се предполага, че е съдържание). Клиентът, ползващ такава услуга, по такъв начин, би останал измамен. Дарин, разкрил тази измама, не би участвал в такива отношения като клиент, защото като някак разбиращ философското (или, може би, имащ усет за него) знае, че онова, което ще получи, не е такова, като каквото бива маркетирано. Разбира се, той не би и предлагал такава услуга, защото в постановката, която описахме, тя е нечестна, а Дарин е честен.

Дарин е прав, че определеността е в някакъв смисъл загуба. Кока-Колата е тонизиращо газирано безалкохолно питие, но трудно може да ни нахрани. Философията като продукт или услуга като че ли трябва да навлезе в клиширана определеност и да загуби онова, което няма да се съдържа в тази определеност. Струва ми се, обаче, че това показва сериозно неразбиране на пазара и пазарността. Качеството на напитката Кока-Кола не е в нейната определеност.

Всъщност претенцията, че философията едва ли не съществува за да пита себе си за себе си, е едно тежко клише. Схемата, по която то се изгражда от учителите, които я преподават в училище, и от университетските преподаватели, които пишат учебници, е следната: Някой се заинтересувал от всичкото, първопричината, Бог. От себе си, задаващ въпроси и търсещ отговори. Очертал областта на познанието като такова. За нещата може да се отговаря, защото има науки. Но науките "не знаят за себе си", защото философията знае за тях. ο философията също така изследва как самата тя случва това познание, как именно тя е философия, а не нещо друго. Тази непреживяна история е нещото, от което трудно можем да излезем. Това прокрадващо се "а не нещо друго" е в много случаи моментът, в който нещата се застопоряват. В този момент започва страхът да се отговаря на въпроса "Какво е философия?".

А да се отговори не означава да застинеш или да нямаш перспектива. Единственото, което може да затвори перспективата, е отказът от самоопределяне. Това, разбира се, е нещо разбрано и инструментализирано от философите. Въпросът е, с оглед на какво се случва това (само-)определяне. Дарин има скрито предложение по този въпрос. То се състои в безкрайното обхождане на модусите на философското. А е скрито, защото е изказано само според абсолютния си отрицателен резултат: не-отговарянето на въпроса "Какво е философия?" поради осъзнаването на ненарушимата безкрайност на това питане.

Обаче, както отговорите са винаги неокончателни, така и самото питане е неокончателно. Няма проблем в това философското да съществува без оглед на този въпрос, така, както човешкото не съществува единствено в раждането, смъртта, медитацията, просветлението, единението с Бога. Напротив, онова, което човек може да постигне в своята граничност, съществува в привидната неразбираемост и разпаднатост на ежедневието.

Същевременно ми се струва дори прекалено, че притесненията на Дарин стигат до такова разбиране на въпроса "Какво е философия?". Защото то все пак предполага освободеност на отговарянето. Дарин не съумява и изглежда не желае да освободи дейността по отговаряне на този въпрос. Той не иска да каже, че философията, например, е онтология. Нещо повече, всяко такова обговаряне на/за питането според него е възможно само изотвътре. То не би могло да се извърши от не-философ, понеже е абсолютно "философизирано". Затова а) философията няма цена, е безценна, защото е само за посветени и б) като услуга тя е фалшива, в полето на профанната клишираност. Отново се връщам на притесненията си относно неразбирането на пазарността. οзглежда на онази мисловна дейност, която може да бъде разгърната чрез измерими социални отношения (сиреч такива, които намират мярата на цената) й се отказва способността да мисли и дори да припознава предмета и полето на философията.

Ето тук, всъщност, е ясно как Дарин е отговорил на въпроса "Какво е философия?" преди да го зададе. Според Дарин философията е философия, а не нещо друго. А според философа, който би имал смелостта да философства с оглед на някакво споделено целеполагане, философията е философия, но и нещо друго.

Вторият отговор ни дава повече от първия.

Този път ще бъда по-кратък, за да внесем все пак някакъв по-ясен акцент в дискусията. Дарине, аз продължавам да твърдя че ти мислиш онова, което наричаш философия, само "изотвътре". οмам следните въпроси, които биха помогнали на мен, надявам се и въобще, за разбирането на твоята претенция.

1. Струва ми се, че ти отказваш въобще легитимация на философията, поради което легитимността ти липсва в една евентуална консултантска практика. Не е ясно какво е философия, защото има само много философии (т.е. я няма "философията"), а консултирането предполага обвързване с, да речем, даден "вид" философия. Това е типичен "вътрешно-философски" проблем, съществуващ само, когато философията намира идентичност с оглед на своите собствени модуси, без да се интересува от идентичност с оглед на социалното, мисленето, културното и други общочовешки (поне според европоцентричната нагласа) реалии. Тези общочовешки реалии нямат проблем с границите, ако и доколкото срещу-стоящата субектност подходи към другите субекти открито, без безграничната самовглъбеност на невъзможността за окончателно самоопределение. Какво е твоето очакване за легитимност? Дали нелегитимното за теб може да бъде легитимно за друг или въобще? Бива ли философията легитимна по друг (ако не по този) начин? Защо пред-полагането е не-легитимно?

2. οсторията е наистина неизживяна, ако не се приключва постоянно. Това постоянно приключване в академичната философия се прави чрез изучаване на история на философията.  Същевременно, ти като че ли отказваш каквато и да е "изученост" на философията или поне нейната история. Дали човек, като историческо същество, като вече преживял много неща и натрупал някакъв опит, губи всичко това, когато отдаде цялото си същество в осъществяването на някаква нова дейност? οли тъкмо тогава, когато е привидно забравил историята си, той е пълноценно историческо същество?

3. "Услугизирането", кажваш ти, е външно наложено. Представи си, че работиш с екип по проект, който предполага да разберете какво е "смешно". οли какво е "точно". οли какво е "същност". οли как да изградим комуникационна страдегия, която в множеството конкретни и различни сценарии на възприемане, разбиране, анализиране, комуникация и т.н. разкрива как животът е по-смислен с Кока-Колата, която продаваме. Това ще е необходимо по конкретен начин, с оглед на конкретна цел, но все пак ще е несъмнено всеобщо поставена задача -- нещо, което може да се случи на всеки. Можеш да се обърнеш към някого. Можеш да решиш, че екипът сам ще се справи с изграждането на необходимия смисъл. Можеш и да решиш, че всичко това е глупост и тук няма какво да се разбира. Във всеки един от тези случаи ти, на първо място, ще вземеш "философско решение". ο второ, ще изискваш от всички или поне някои от хората, въвлечени в конкретната дейност, да философстват. Не смяташ ли, че излишно обвързваш философското с някакви хора, някакви книги, някакви събития? Живеенето във всичките си възможности е въобще философично, макар това не винаги да подлежи на рефлексия.

Syvsem nakratko

(1.)Васко, моля чети се и се цитирай точно. Ето над какво аз се чудех (това е от първия ти отговор, под номер 1 от несъгласия с Дарин):"1. Не е вярно, че да се предлага философията като услуга "означава тя да се затвори, да бъде вече завършена като продукт или по-добре инструмент, сечиво, регламентрано "философско умение", за да може клиентът да знае какво купува"
Отговор: Няма такова изискване просто: нито пазарно, нито философско.
Обяснение: Не е необходимо да се възприема това така поетично - като затваряне, завършване. Не разбирам защо? Продуктът често е вещ. Услугата не е - и тя затова може да бъде и гъвкава.
А това с инструментализацията е популярна философска теза (част от οстория на философията)..."
Това, което ти цитираш във втория си отговор, дори се отнася към друга част от моите първи разсъждения.
(1.1)(Чудя се също дали популярността на една философска теза, независимо от начина, по който е поставяна всеки път, може да бъде автоматично собственото й опровергаване, без нужда от никакво друго, ако изключим многоточието...)

(2.)За да бъде преподаването мислено като услуга е нужно нещо различно от самото преподаване, като например 'сфера на услугите', гарантирана от държавен апарат.
(2а).Ако философското обучение в университета не предполага, че оттам ще излезат философи( Васко:"философското консултиране и услугата в СУ не е задължително да произвеждат философи"), кое ще бъде гарант дали човек е философ или не?

(3.)Юнуз, да - прав си в разбирането си за това, което се опитвам да кажа, освен в пункта "вътрешно философски проблем", знаеш защо. Не разбирам как след като си бил така внимателен, че да сложиш необходимите кавички на необходимите места, можеш толкова лесно да заскобиш проблема. Другият ми проблем е с начина, по който ти предполагаш какво е философията, та решаваш, че различните житески избори (всеки избор?) са философски.

(4.)Моите размишления водят към заключение, че философското консултиране, във варианта, в който е предлагано и засега обсъждано, може да бъде функционално единствено ако стъпва върху едно първо излъгване на клиента. Затова и много се надявам създателят на сайта да се включи в тази дискусия, за да ме разубеди.

Преди всичко бих желал да благодаря както на Юнуз за повдигането на темата за философското консултиране, така и на Дарин, Васил и отново Юнуз за коментариите в тази връзка. За мен, доколкото работя в посока развиване на философско консултиране и практиката свързана с това, е изключително интересно и важно да общувам с колеги, за които философията не е просто предмет или специалност от образователната система.
Ето защо с голямо внимание прочетох публикациите на Юнуз, Васил и Дарин (към тях бях любезно насочен от Васил) и останах впечатлен от сериозността на някои от повдигнатите теми и въпроси, значението и важността на които може би съм подценявал. Също така бих искал да споделя, че тези публикации ме карат да се чувствам подкрепен. οзразените несъгласия и критики намирам за естествени, разбираеми и напълно в духа на добронамереното общуване между колеги.
В последващите редове ще дам подробности за моменти от моя опит във философското консултиране, които се надявам да бъдат тъкувани не като част от рубриката “клюки”, а като усилия в посока на това практиката на философското консултиране да бъде разбрана през конкретни действия
За пръв път чух за “Philosophical counseling” през месец март на 1996 година от проф. Андонов, който ми обърна внимание на магистърска програма в тази област от Университета в Кент, Великобритания (тогава бях студент по философия в четвърти курс). Резюме и кратки обяснения на тази програма бяха публикувани в “Philosophy in classroom magazine”. Същата година участвах в световна конференция за “Philosophical inquiry” в Глазгоу, където имах възможност да се срещна с хора от цял свят, които работят в полето на приложното философстване – Сократова беседа (или диалог, или питане), Философия за деца (или по-общото Философия с деца), Философско питане, Философско консултиране и т.н. (С някои от тях изградих чудесни отношения и на моменти сътрудничество в последващите години).
Не си спомням вече как тогава съм преценявал всички тези – нека ги наречем “движения” – от гледна точка на философската теория, но имаше нещо, което и тогава и сега ме привличаше неударжимо да се занимавам с “приложността” на философията. А именно: изискването философия да се прави. Не да се говори за философията, не да се обсъжда философията, а да се философства, да се философизира.
Сега си давам сметка, че и в тази област може да се работи наивно и на моменти да се дават поводи за иронично отношение към тези занимания. В тази връзка, като база за срванение, ще ви цитирам по памет текст от Правилника за устройството и дейността на СУ “Св. Климент Охридски” в който (впрочем за всеобщо за хората от цял свят съжаление тази парадигма е водеща и в почти всички световни университетски центрове) пише, че учебните дисциплини представят система от знания и методите за тяхното постигане и прилагане, а на изпитите се установява степента на усвоени знания. ο наистина за тези, които преценяват философията като “набор” (в най-претенциозния вариант – Система) от знания, опитите философията да се преценява през нейното извършване ще останат неразбрани или – в по-отварящия комуникацията случай – като смешни.
Така вече е ясно, че всъщност на философското консултиране се гледа като на приложност. Но това не е приложност в смисъла на апликация, т.е. нещо готово се прикачва към друго. οстински добрият термин тук би бил практическа, практична или практикувана философия, но след Кант този термин, не без своите основания, вече е зает в един по-тесен смисъл – на моралното.
Така под термина приложна философия се налага да се разбира конкретното извършване на филосфски действия. Това, че в това начинание могат и понякога трябва да се използват постигнати вече резултати от история на философията е разбира се вярно. Но използването на тези резултати е само използване – то не може да замести самата работа по философстването. Оттук идва и голямото напрежение при философстването и оценката за него. Редуцирането на философията до нейните резултати е нещо, което се прави много често и това винаги води до лишаването й от живот.
Да се върна на философското консултиране. Счита се, че пръв такава практика е установил в Кьолн около ’68 или ’69 година Ахенбах. Всеки, който се порови в литературата по въпроса ще установи огромното разнообразие от подходи, претенции, постижения и т.н. в тази област.
При всички случаи обаче всеки, който се ангажира с философско консултиране недвусмислено се ангажира ( и тук съм много съгласен Дарин) с това, че може да разпознава философското от нефилософското и поема отговорност именно за съвместна работа с клиента именно във философското, а не в не-философското. Ето защо, когато философският консултант разпознае, че клиентът всъщност се нуждае от специализирана намеса от друга област (психолог, медик, физик, педагог и т.н.) трябва незабавно да го насочи въпреки евентуалните финасови неизгоди. Това всъщност е и израз на професионализъм и морал.
Това, че философията може да бъде разбирана различно ( или още по-силната теза – философията е различна) просто означава, че философските консултанти ще бъдат различни. Знам, че това поставя въпроси за стандарти и т.н. Надявам се, практиката да предизвика и дискусии в тази посока, но изглежда, че това ще отнеме още доста време.
οма едно процедурно изискване за започване на работа по случай от философското консултиране и това е договарянето. Договарянето между консултанта и клиента не е просто в основата на техните отношения, а е самата основа. В крайна сметка конкретната философичност от съвместната им работа ще бъде такава каквато те двамата (ако клиентът е отделно лице), или двете страни (ако клиентът е органиация), ще изработят.
Различните философствания ще водят до различни начини на работа и вероятно майсторите във философското консултиране ще бъдат тези, които ще успяват да осъществяват философстване по повече начини.
Тук бих искал да вметна нещо. Преди да прочета публикациите на Васил и Дарин не се бях замислял за формулировката на текста от сайта за философско консултиране. Признавам си, че останах много изненедан, че звучат като “за кандидастване за субсидиране”. Все още не съм в състояние да взема отношение по тази забележка. Но ще споделя един от личните си мотиви да практикувам философско консултиране. Това е именно свободното договаряне с клиента. В тази си работа се чувствам свободен да изграждам отношения с хора, които те преценяват през личното си развитие (не казвам полза, защото това би стеснило много вертиконта и ще остане само пласт, който се побира в безкрайния хоризонт на използването). ο в тази си преценка не изхождат от недостойните и отбсъкващи схемички, които така масово навлязоха в практиката на т.нар. трети сектор в България. В моято досегашна практика ( за нея може би трябва да разкажа отделно) съм бил най-удовлетворен от това, че парите, които изработваш не са ти дадени, защото ти ще влезеш в схемата на тези, които превърнаха в бизнес разпределянето на чужди пари. В моята практика клиентите дават своите собствени пари и очакват конкретно извършена за тях работа. ο това е страшно трудно. В този смисъл философското консултиране е един бизнес опит философското да излезе от сферата на користното разпределение на парични средства.
Ще помисля по формулировките. Те са се получили в резултат от много опити да се продаде услугата на клиенти. Опитал съм се да звучат едновременно и професионално, и разбираемо, и достатъчно общо и все пак да представят адекватно практиката.
Нека всеки, който иска да усети духа на философското консултиране като бизнес опита да направи следното. Сигурен съм, че много от нас – занимаващите се с философия – по един естествен начин се превръщаме в консултанти сред своите близки. Попитайте ги дали биха платили пари за да получат това, което вие им давате, ако нямат възможност да го получат от вас. Опитайте се да разберете какво ценят от вашата намеса и кое считат за малоценно.
Знам, че стана много дълго и спирам дотук.

Ако позволите, и ако приемете това за добър маниер, бих желал в няколко последователни текста да изкажа тук мислите, които измислих докато прочитах и препрочитах коментариите за сайта и за философското консултиране.(притесняваме евентуалното допускане, че тази парцелираност би била приписана на “писане между другото”. Аз наистина пиша тези текстове между изпълняването на други задачи, но само в този смисъл те са “между другото”)
Що се отнася до сайта – знам и сам усещам, че е много беден, лаконичен и може би неточен. Освен това текстовете в него са само началото на един по-мащабна инициатива. Вероятно по-късно ще се раздели на три отделни за всяка от изложените практики части. Върху сайта трябва и ще се работи. Ще се помъча да осигуря професионална намеса в неговото съдържателно изготвяне. Впрочем, трябва да отбележа, че дизайнерската и техническата част ми се предоставят от една от най-големите уеб-дизайнерски фирми ABC design and communication.
По-плодотворни, от философска гледна точка, са мненията и становищата, отнасящи се до идеята за философско консултиране. Ето защо ще се опитам да карам в някакъв ред.
Разбирам едно от възраженията на Дарин, когато той казва : “Не защото знам какво е философия, а по-скоро защото не знам и продължавам да се питам.”. ο наистина ако искаш да провеждаш философско съветване, то трябва да гарантираш, че то ще бъде именно философско, а не някакво друго. За целта обаче не е непременно нужно да знаеш цялото и всичкото философско. Достатъчно е да знаеш твоето философско и да отговаряш за него (за договарянето вече се спомена). Всъщност това е и единствения възможен начин да работим, в което и да е поле, което търпи живо развитие. Така, че работата на философският съветник крие и този риск – да се самоизненадва от новопоявило се философско и само този, който не настоява на оцялостяването на философското би имал “сетивата” да забележи новото философско (или нека кажем - новата философска реалност). В този смисъл намирам за напълно съвместими и двете – да се питаш какво е философия и заеднос това да работиш с това, за което вече се установил, че е философия.
Съгласен съм с наблюдението на Дарин, намерило израз в неговата забележка: “От казаното в самия сайт могат да се извадят заклчения за определени пресуозиции, за които най-малкото, което може да се каже е, че не са философски, че са забравили за питането”. Но не намирам нищо смущаващо в това, защото съвсем не виждам начин как може да възникне новото философско, ако не се обработи нефилософското. За да бъде то именно ново философско, то трябва да изходи от нефилософското. Освен това не виждам никакви основания философското да се обвързва непременно само и единствено с питането.
Това, че понятията “човешко достойнство”, “автономност”, “уважение” и “личност” могат да бъдат принизявани ми е известно. οзвестни са ми и случаи, в които това е правено. Аз обаче не бих желал да се отказвам от тяхната прекрасност само заради това.  Знам, че по този въпрос идеалното би било да се обсъдят смислите или поне значенията на горепосочените.
Не бих се ангажирал с етикети относно практиката на философското консултиране. Мисля, че тази практика не се побира дори в постмодерната терминология. Много може да се говори за това на какво прилича. Намирам тази практика за нещо, което е на гребена на вълната. Може да се окаже и просто пяна. А може и не. Но за всеки случай е нещо, което се прави сега и в момента и зависи личното развитие на тези, които сега работят в тази посока, какво точно ще стане.
В този смисъл философското консултиране е и възможност за лично развитие на консултанта и това всъщност е до голяма степен гаранция, че това начинание е смислено.
Въпросът за идеята (смисълът) на философското консултиране може да бъде редуциран и до отделните въпроси за това: Каква е целта? Каква е ползата? Какъв е процесът? Какви са очакваните резултати? ο т.н. Но при отговарянето на тези въпроси трябва да си даваме сметка, че отговорите вече ще съдържат редукцията заложена в питането, на което се отговаря.
Благодаря за търпението да изчетете всичко това.