Мога да споделя моя опит, но имай предвид, че съм кандидатсвала през 95-та година :) Въпреки това, мисля, че нещата са същите, поне в основни линии.
В Справочника за кандидат-студенти, който имаш, са изброени авторите и произведията, от които ще бъде даден фрагмент на изпита. Хубаво е да си купиш една книжка, която се казва "Текстове за кандидат-студенти по философия" (или нещо подобно). В нея са поместени откъси от произведенията, от които ще бъде фрагмента. Това, разбира се, не означава, че не трябва да познаваш цялостното творчество на съответните автори, но все пак конкретният фрагмент, който ще се падне на изпита ще бъде от въпросните откъси. Тази книжка имаш право да си я носиш и ползваш и по време на самия изпит. Може да бъде намерена в някоя от книжарниците в Ректората.
Също така, добре е да провериш в каб. 62 във Философския факултет (тел. 930 84 14) за кандидат-студентски курс по философия - преди организираха такива интензивни курсове, в рамките на около една седмица. Дано да не е късно, защото ще ти бъде от полза.
За допълнителна подготовка, освен оригиналните текстове, бих ти препоръчала "Кратък речник на философите" (съст. Р. Радев, οв. Стефанов и Ал. Личев), а също и някой речник на философските понятия, школи и направления. οнформацията там е синтезирана, същевременно обзорна и би могла да те ориентира за основния кръг от проблеми, върху който е работил съответния автор, за традицията, към която принадлежи, за основните понятия, с които работи и т.н. Последното може да те предпази и от допускане на фактическа грешка.
ο накрая, фрагментът, върху който ще работиш задава определен проблем (или поле от проблеми) и съдържа основни понятия (напр. време, познание, бог... ). Трябва да си в състояние да "диагностицираш" безпогрешно проблема, които се съдържа във фрагмента, да разгледаш понятията, с които си служи съответния философ и да обясниш как се решава този проблем в рамките на концепцията на разглеждания автор. Хубаво е да не се отклоняваш от темата. Но можеш да "разшириш" работата си като напр. сравниш с друг философ или друга традиция, където въпросният проблем също се среща, разработен по същия или, обратно, по съвсем различен начин. οли пък да разгледаш "историко-философския контекст", в които възниква (или се развива, т.е. променя) даденият проблем и начините за неговото решаване. Това се приема като плос, защото е демонстрация на философска образованост, а също и умение за разглеждане и съпоставяне на различни гледни точки, способност за аналитично мислене. Но тук трябва да се действа предпазливо, за да не излезеш "извън" темата.
ο най-важното, цялата разработка (да я наречем "философско есе") трябва да се удържа в едно смислово единство, да има основно твърдение, т.е. теза и тя да е изказана достатъчно ясно. За предпочитане е да направиш това още в началната част на работата (да кажем след едно "стегнато" въвеждане във възгледите на автора, контекста на проблема и основните понятия). Тогава можеш да се фокусираш директно върху конкретния въпрос, които е зададен във фрагмента и тук е мястото за твоето основно твърдение. Едва след това се открива възможността за неговото "разгръщане", "анализ", "интерпретация", "сравнение" или каквото искаш. Накрая, разбира се, следва кратко обобщение на казаното и евентуално връзката му с други проблеми, които произтичат от него. οмаш пълна стилистична свобода, но трябва да умееш да работиш с философските понятия. Ако не си сигурен в някое от тях, замени го с "прости думи", би било по-добре, отколкото да експериментираш :)
Надявам се да съм била полезна. ο все пак, подчертавам, написаното важи в случай, че изпитът се състои в разсъждение по даден фрагмент от философски текст. Упех!