Въпроси на читателите

Може би трябва да се съберат въпроси.
А пък и да не се разчита на "сигурно" отговаряне. Тоест и аз бих се наел с отговор, ако ме вълнува въпросът.

Засега въпроси могат да се задават тук:

http://projectoria.org/forum/viewforum.php?id=6

Някой от другите администратори е променил заглавието на тази секция на "Размисли", може би за да подчертае някакъв вид лежерно-неангажирано отношение към идеята да се пита незнаещо и да се отговаря знаещо. Защото самата постановка на незнаенето и знаенето предполага някаква ирония. Така че, каквото и да правим там, понеже то няма как да е съвсем окончателно и завършено, схемата въпрос-отговор се размива.

Както и да е. А какъв е твоят въпрос?

П.П. Ще ти бъда благодарен ако пишеш на кирилица.

По първия параграф — не, не е нужно. Ако имате външни забележки към екипа, кажете ги. Но не виждам смисъл да се коментира вътрешната структура на екипа — тя тъй или иначе е външна за всички други.

По втория параграф — това е полезна идея, но не е формулирана добре. Можете ли да пишете малко по-ясно, така наистина има трудности.

Първо, какво значи "сублогин"? Какво значи "апендикс към" ЗАПСП? Ние не можем да променим закона, други са призвани за това.

Може да се публикуват книги, които са с изтекли авторски и издателски права (за мое учудване, наскоро разбрах, че българското право прави разлика, макар и малка, между "авторски" и "издателски" права, но все едно).

Може да се публикуват и книги, които са издадени от авторите им (или от носителите на издателското право, по-точно) под свободни лицензи. GPL, GFDL, някой лиценз от групата на CreativeCommons и други подобни. οли са със заявен отказ от права и са за обществено ползване.

Други книги не могат да се публикуват. Без изричното съгласие на носителя на издателското право. А такова търсене на съгласия не е подходяща работа за един сайт.

Последното нещо, за което намеквате, явно е да се направи платена онлайн-библиотека, която да дава срещу такса достъп до книги със запазени права?

Не зная конкретно, но това също е трудна за един сайт задача. По-големите издателства имат огромен проблем с интернет-адекватността си и никога няма да позволят. А по-малките пък едва ли имат достатъчно книги в портфолиото си.

ο все пак — това се отнася само за новите заглавия. Всички книги, чиито автори (или съответно преводачи, ако са преводи) са починали преди повече от 70 години, са за обществено ползване. В българското право няма понятие "public domain", както в някои други страни, но практически е същото. Министерство на културата продължава да държи завинаги неимуществените права. Това значи да следи дали се отдава признание на авторите при използване на творбите им. Тоест грижи се за авторството на практика.

Така че всяка по-стара книга по философия може да се публикува от всеки. Най-добре е да се прави на централно място, където да е видима и където да може да се следи правилното публикуване. Като например Уикиизточник на Wikimedia или проекта Гутенберг.

Може и тук. Не сме разглеждали такъв проект. Благодаря за идеята, ще обсъдим при възможност. Техническа способност има, трябва само да преценим полезността и ефективността на такъв проект ;) (Ако е полезно и ефективно, може да издадем някой прагматист, Пърс или Джеймс;):P В името на полезното, което е истинно и т.н. ;)

Я. "Не можем ли да променим закона - толкова по-зле за закона" - би казал някой хегелианстващ философ, но ние, донякъде не бихме могли да се съгласим с това от една хипотетично-възникваема и солидна прагматистка позиция. Разясненията и информацията за работещите стратегии на моментната правна система у нас по книгоразпространението и съпоставката/уравновиловка с други, отворени домейни, "седемстотинте" години от смъртта и други такива разни определимо са качествени, но работата по proectoria.org  предстои, а екипът неизбежно ще се разшири, само дето не можахме да доживеем нейния и неговия край. Както би могло да се разбира, Bibliographia притежава повече образ на проектокаталог. Целта и ползата от лицензите и дейността около тях се разбира от само себе си и може да се коментира дълго, може да се развие цяла доктрна, както и школа "Философия на Лицензното Право", която да не се занимава само с книги и програми, но и със суверени, стига да "остане в появяване" трайно инфраструктурирана интенция за такава дейност. (Не би могла да съществува причина някой да не се заеме с печатане/сканиране на текстове с "всички права запазени" или "някои права запазени" на наскоро умрели, не съвсем умрели или съвсем живи автори - така кризата с националната образователна стратегия поне за малко ще поспре да вика "Помощ, помощ!" и безценни книги свободно биха попаднали на мястото си)

Ю. Форумът Проектория е "жива" книга, която никога не е "тук", неопределяема "екс-центрична многоцентровост", факт който изглежда се присмива твърде добре на ЗАПСП, както и на други "институционални рожби". Но нека не забравяме, че терминът "форум" означава "нещо, което е добило критичната достатъчна обектност, та да се превърне в "институционална почва". Независимо от това припомняне, ФП не е антипод на на общото понятие "форум", но не е елемент на самото него, повече напомня на Операционна Система, но и това не е.

Ь. Наблюдава се появяването на projеctoria.com на млад екип от Аризона. Това новозараждащо се ядро - реминисценцията на името "Projectoria" с името "Projectoria" e свръхозадачаваща, особено по отношение на релацията "org" - "com". Бъдещи въпроси навярно биха се породили от това...

Вметка към точка Я:

Негативната тенденция започна. Ето какво четем в slovo.bg - "Произведенията на българския класик Елин Пелин временно са свалени от сървъра, след като авторските права бяха откупени от издателство "Труд" изключително за сайта им с платен достъп "Знам.бг".
Съжаляваме за причиненото неудобство, но обстоятелствата не зависят от нас.
Явно алчността и желанието за бърза печалба за някои "българи" са по-важни от българската култура и образование".

В един от разказите си Е. Пелин призовава през нощта някой да подпали плевника на селския кмет. Скоро някой ще подпали плевника на издателство "Труд" - законът в родината се е конституирал така открай време. Докато навремето хора като братя Георгиеви даряваха всичко що имаха за културата и образованието, сега други изцеждат всяка възможна стотинчица от тях.

Любопитен съм дали има вече зададени въпроси.