Verus, критиката в презрение срещу „собственото си родословие и език” изглежда странно с този guest-user nick, освен ако не си римлянин. Не ми звучиш като такъв, така че, if you please, промени го при следващото анонимно логване с не особено анонимен e-mail на „срещу”, така тезата ти ще има повече тежест.
Накратко: не е необходимо да има велики учители и ученици. ο обикновено добри стигат. Ама няма. Повечето от хората тук не са учители в пълнокръвния смисъл на думата така че началното оправдаване за постинг-а ти ( „Можех да ви спестя това, което ще напиша, ако не бяхте възрастни хора и ако не бяхте хора, които са ангажирани с преподаване, тоест с обучаване и, в някакъв смисъл, с възпитаване на други хора в "добродетели на науката"!”) е зле насочено. Nevertheless (:)), проблемът за учителите и техните ученици е интересен и заслужава макар и кратко внимание.
Не само не отричам, че за философа една от най-важните фигури в живота му е фигурата на неговия учител, ами бих искал и да допълня. Фигурата не е една, обикновено са доста повече. Един в гимназията, заради когото правиш грешката да запишеш специалността в СУ, после един-двама от ВА професорите, които са доста добри, после научния ти ръководител, който, добър или не, оказва сериозно влияние върху академичния ти живот. После същото се повтаря в МА програмата. После – в PhD програмата. После отиваш на добра конференция и срещаш хора, каквито не си подозирал, че съществуват. Всяка една от тези фигури може да претендира за титлата „учител”.
Този патос разбирам и подкрепям напълно. Това, което не разбирам е следното: ти, срещу, добър учител ли си? Предикатът „велик” не е философски а литературен. Само добър учител има правото да критикува други. За да вземем думите ти с подобаващата доза сериозност следва да ни убедиш по някакъв начин, че си свестен учител. οначе може да останем с впечатлението, че самият ти не разбираш добре значението на понятията „добър учител” и „добър ученик”.
„Великите учители "създават" велики ученици!” На кой му пука за „великите учители” и „великите ученици” след като в БГ са рядкост даже добрите такива ?
„Едва ли ще отречете, че към същността на всичко велико принадлежи това, че то е самобитно, че то не робува на модерното и ползата на деня, а "цели" "вечността" и, най-вече, говори на свой собствен език за "вечното"!”
Не искам да звуча грубо, но подобно изречение говори за сериозна философска наивност или/и некомпетентност. Нито един от двата варианта не прави добра реклама както за „великото учене” така и за призива „пазете родното и Българското във философията”.
„Въпросът ми е съвсем ясен и прост: Какво ще научат от вас вашите собствени ученици? „
Добър въпрос. Аз лично бих искал да уча моите еветуални бъдещи ученици на: епистемология, метафизика, философия на науката, философия на математиката. Вярвам, че по някои от проблемите на тези дисциплини бих могъл да кажа на децата някои интересни неща. Ти, срещу, на какво научи своите ученици, и по-интересно, на какво те научиха твоите учители? Едно от нещата, които моите учители ме учиха, е винаги да заставам зад думите си. Включително онлайн. Ето, всички мои постинги във форума на проектория са проследими лесно и са написани от мен, Борис Грозданов и стоя зад думите си. Явно твоите учители са имали друго виждане по въпроса за анонимността. На мен лично това не ми прави добро впечатление.
”Може би ще научат за огромната ви ерудиция, за планетарното ви освободено мислене, за имената на чичковци, на чийто рамена едва ли е кацала "Совата на Минерва", но които принадлежат към богати и развити страни, където за "философстването" се плаща и затова ще учите "да се научим да "философстваме" като тях, повтаряйки ги, за да ни плащат и на нас!”
Глупости. Това е литературно по същността си изказване, което няма никаква основа и цели емоционално изливане на собствени грижи. Опитай пак, този път сериозно и философски.
”Жалка картина! Тъжна и срамна! Понаучили сте един-два езика и вече демострирате презрението си към собственото си родословие и език! Слугувате не само духовно, но защо още не сте започнали да пишете изцяло на английски, макар че, може би, ще стигнете и до там! Не знам какво показвате като пълните изказванията си с чуждици и с думи на английски, като използвате транслит и "хвърляте" имена и проблеми, чието качество и философска стойност не просто са съмнителни, защото принадлежат на деня и не са нещо, което е издържало проверка, а и защото са ви неясни?! Не ми излизайте с тезата, че нещо нямало как да се преведе! Дори и да е така, въпросът не е в това, а в смисъла, защото има смислени, а има и безсмислениq или тривиални, или банални, или повърхностни неща! Едно е да не можеш да преведеш Dasein, а друго е да не искаш да преведеш например philosophy of mind или perception!”
Не разбирам добре, коя е жалката картина. Научените езици ли? οли маниера на постване? Тъй като думите ти се отнасят в много по-голяма степен до мен и моя стил на постинг във форума отколкото до други проекторци може би си струва да уточня: аз съм свободен човек и пиша това, което искам, така както искам и там, където искам. Езикът на WWW е за зло или добро, английски. В БГ интернет пространството се появи т.н. „методиевица” от съображения за бързина. До голяма степен тя се наложи като средство за комуникация в мобилните и част от уеб базираните услуги. Нека не забравяме, че комуникативната функция на езика е водещата и една основните причини за неговия синтетизъм и опростяване. Аз имам интензивно уеб присъствие и ценя времето си. Ценя обаче и усилията на админите на различните БГ форуми да поддържат дебата на чист български език. Приемам това и бих помогнал с каквото мога. В случая с философията обаче нещата са малко по-различни. Като оставим настрана закачките, които nevertheless провеждат значение по начин, който примерно аз съм преценил е по-адекватен на това, което искам да кажа, отколкото преведен на БГ термин, остават философските термини. Всеки, който се е занимавал сериозно с философия знае, че сериозна философия се прави изключително на оригиналния език. Защо Dasein да прави изключение а mind или justification не? Да не би термините в континенталната философия да са по-сложни за превод от тези в аналичитната? I seriously doubt that. Всеки философски интересен термин е доволно сложен за превод. Лично аз предпочитам да дам оригинален термин където и както намеря за добре. Позицията да не превеждам термини на български може да изглежда мързелива и недостойна за уважение но аз определено не виждам нещататa така. Аз не желая да превеждам английски термини на български. Бих оценил усилията на екип от философски грамотни преводачи и бих ги приветствал. Но за мен преводът не е интересен и особено не философски интересен. Твърде дълго се занимавах с преводи за да приема, че подобно занимание е смислено философски. За мен не е и аз не искам да се занимавам с това. Което отчасти обяснява моето нежелание да превеждам всичко, което поствам тук на български. Ето например, аз си направих труда да преведа термина Justification като „оправдаване”. Мисля, че превода е до известна степен адекватен и все пак непълно предава оригиналното значение. Защо? Защото съм куц преводач и английският ми (българският ми) не са достатъчно добре за да се справя? Не точно. Защото българският език е беден и не може да предаде добре значението на подобни термини? Колкото и тъпо да звучи, 90% не. Българският е достатъчно богат език. Но това, което дава адекватност при превод е не само езика а традицията на езиково – философска практика, която фиксира значението като адекватно и добре преведено. За съжаление такава традиция в случая с аналитичната философия в България няма. Всеки знае защо. Нещата се променят, бавно според мен, но неумолимо. Защо? Защото вярвам в естествения отбор между традициите. The fittest ще остане. Бъдещето ще покаже дали съм на прав път.
„ο остава само още един въпрос:
Ако това са учителите, то какви са учениците?
Но, може би за "учениците" ви все още има надежда, само ако те наистина не се учат от вас!”
Срещу, ако си добър учител или даже ученик, разбирам да питаш това. Не ми приличаш на такъв и затова не приемам патоса и позата на нравоучителя. Надали ти можеш да научиш мен или някой от проекторци на добра философия или на добро преподаване. Ако искаш и решиш да излезеш от анонимност, може да се срещнем на някой семинар и да демонстрираме всеки неговото разбиране за и владеене на доброто преподаване на „добрата” философия.
ο все пак: при липсата на добри учители, които да научат нас, БГ младите философи как да преподаваме, как очакваш от нас да сме добри? Как? ο чия би била вината, строго погледнато? Наша? Отчасти да. На нашите учители? В много по-голяма степен. Отговорността на учителя е огромна и аз, след около 15 години впечатления от БГ и други учебни заведения мога да кажа, че ситуацията в българския пейзаж на преподаване на философия беше и, за съжаление, продължава да изглежда трагична. Трагична. В този смисъл е трудно да дам друг освен оптимистичен отговор на твоя въпрос: трудно ще научим нашите ученици на нещо по-лошо от това, на което вие, ако ти принадлежиш към горното професорско поколение, научихте нас. Ако пък ти не принадлежиш към него позата „вие сте куци философи и куци преподаватели” е леко неадекватна.
Нали?
… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
www.sofiafilm.com