Re: АА философия - Семинар
Какъв смисъл могат да имат изказвания от типа на това, че "аналитичната философия доминира"?!?!
Хайде, моля ви, когато правите изказвания като горното да се обосновавате, за да станат по-ясни и вашите аргументи относно "значимостта" както на любимата ви "философия", така и на "доминирането"!
Защото аз не виждам никаква връзка между философската стойност на една работа и нейната принадлежност към дадено доминиращо направление!
От друга страна не виждам никаква връзка между доминацията на едно направление и неговата историко-философска значимост?
Напротив, именно историята показва, че това, което дълго време е доминирало под една или друга форма, често се е оказвало лишено от всякаква историческа стойност?
Но, трябва да кажа, че не ми се спори с вас, защото вие вече достатъчно сте "промити" аналитично и догматично, за да има смисъл някакъв спор с вас!
Според мен признак за догматичност е по-скоро декларираният a priori отказ да се спори :-)), но не искам да подхващам тази тема.
οскам да подчертая обаче, че едно от достойнствата на "аналитичния стил" на философстване е, че той се придържа към т. нар. "принцип на рационалната дискусия" (Попър). Придържането към този принип предполага, че когато влизаш в някакъв разговор, (1) трябва да направиш всичко, което е по силите ти да представиш своята позиция по един максимално ясен и разбираем за другите участници начин; (2) да представиш аргументи в подкрепа на позицията си и ако се наложи да обясниш защо тези аргументи свидетелстват в подкрепа на нея; (3) да отговаряш адекватно на зададените ти въпроси, ако те имат отношение към обсъжданата тема, а ако ги намираш за нерелеватни, да обясниш защо смяташ така и т.н.
Точно поради придържането си към този принцип, аз смятам да отговоря на въпросите на VERSUS, въпреки че не бяха зададени по най-любезния начин:
1) Когато казах, че аналитичният стил на философстване "доминира", имах предвид това, което всеки може да види със собствените си очи: а) най-влиятелните и широко достъпни енциклопедични справочници по философия (напр. 10-томната енциклопедия на Rоutledge, Станфордската on-line енциклопедия и т.н.) са написани в този стил, дори статиите, посветени на континентални автори и теми от континенталната философия са написани по този начин; б) основните и най-широко цитирани в международен план списания се придържат към този стил; в) ако потърсите в οнтернет материали за това как се пише философско есе, всичко, което ще откриете, независимо дали на английски, френски, немски или руски език, ще бъде вариант на препоръки за писане на "аналитично" есе; г) дискусиите в основни области на философията като метафизика, епистемология, логика, философия на езика, философия на науката, философия на съзнанието се доминират от проблеми и теории, предложени в контекста на аналитичната традиция;
2) Никой в този форум не е твърдял, че има пряка връзка между "доминиране" и "значимост". Отделни философски начинания могат да се окажат значими и ако не принадлежат към доминиращата философска традиция (ако не признаем това няма как да обясним как се появяват нови значими традиции). Но ми е трудно да повярвам, че една традиция може да стане доминираща, без да е предложила нищо значимо, само по конюнктурни съображения. Затова приемам като несериозни твърдения като това, което чух наскоро, че хегемонията на аналитичната философия се дължала и поддържала от политическата и финансова хегемония на САЩ :-)) οскам да припомня на онези, които са готови да повярват на това твърдение, че аналитичната философия не е създадена в САЩ, тя е европейска рожба и по-скоро в подкрепа на тезата на нейната значимост говори фактът, че шепа емигранти успяват за по-малко от 20-ина години (от средата на 30-те до началото на 50-те години) да я направят доминираща в американските университети.
3) Никой също така не е твърдял, че принадлежността към дадена традиция гарантира качеството на определена философска работа. С логиката може не по-малко да се злоупотребява и за съжаление, точно защото аналитичният стил на философстване е доминиращ има немалко лоши имитации на този стил. Не съм казала и че всичко, създадено в континенталната традиция е без значение. Аз лично когато преподавам проблема за свободата на волята задължително включвам и Сартър и не крия, че харесвам неговите сентенции, че "човек е осъден да бъде свободен" и "съществуването предхожда същността".