загниването на обществата

Упадъкът е неизбежен. Както началото и края на живота. Но оттук следва, че след упадък на едно общество се ражда ново, различно от първото. ο то ще се развива...младост, зрялост, старост, успоредно с времето, а има ли време има и смърт, има и начало, има и край...

Може и да е имало такива случаи в историята, но такова твърдение е опростенческо. Обществото е по-сложно, по-висше и, дори, по-хаотично, и приспособимо от един биологичен организъм, което го прави не задължително подвластно на "младост, старост...".  Ако твърдим, че всяко общество минава през такива етапи просто сме в един механицизъм и фатализъм.

Здравейте. Прощавайте за намесата, но темата звучеше интригуващо и малко реминисцентно. Обаче нещо не ми е ясно във въпросите на дафни. Как е възможно да загине едно общество? Ако то е изобщо рамка на съжителство, не се ли изменят (пък дори драстично) нейните контури, начинът на организация? οначе би трябвало да се търсят някакви количествени критерии. Пример: колко процента нравствен упадък у колко процента от сумата човеци = Х водят до заключението, че те вече не могат да бъдат разглеждани като (или пък: не смятат, че са) общество. Ако пък се предположи, че примерно в Европа традиционното общество е "загинало", за да се роди "модерното", няма ли да сме принудени с това да разглеждаме запазеното от първото единствено като някакви паметници и музеи? Тогава Бистришките баби, да кажем, не биха били шедьовър, а експонат.

Ами аз, също така реминисцентно, се сещам за класическия пример от училище за загиването на обществото на Аварския хаганат и последвалото "сатори" от страна на хан Крум, дето въвел прословутите си ЗАКОНο.