• Registered: 31.08.2007г.
  • Posts: 52

Topic: Мисля?

0.(Аз) мисля
1.(Аз) мислех
2.(Аз) ще мисля
3.(Аз) ще съм мислил(а)
4.(Аз) ще съм бил(а) мислил(а)
5.(Аз) ще съм бил(а) щял(а) да съм мислил(а)
6.(Аз) ще съм бил(а) щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
7.(Аз) ще съм щял(а) да съм мислил(а)
8.(Аз) ще съм щял(а) да бях мислил(а)
9.(Аз) ще съм щял(а) да бих мислил(а)
10.(Аз) ще съм щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
11.(Аз) ще съм щял(а) да съм щял(a) мислил(а)
12.(Аз) ще съм щял(a) да съм щял(a) да съм бил(а) мислил(а)
13.(Аз) ще съм щял(a) да съм щял(a) да бях мислил(а)
14.(Аз) ще съм щял(а) да съм щял(а) да бях бил(а) мислил(а)
15.(Аз) ще съм щял(a) да съм щял(a) да бих бил(а) мислил(а)
16.(Аз) ще съм щял(a) да бих бил(а) мислил(а)
17.(Аз) ще съм щял(a) да бях бил(а) мислил(а)
18.(Аз) ще съм щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
19.Бил(а) съм мислил(а) /Аз съм бил(а) мислил(а)
20.Бил(а) съм бил(а) мислил(а) /Аз съм бил(а) бил(а) мислил(а)
21.Аз съм бил(а) щял(а) да съм мислил(а) /Бил(а) съм щял(а) да съм мислил(а)
22.(Аз съм) щял(а) да съм щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
23.Бил(а) съм щял(а) да съм щял(а) да съм бил(а) мислил(а) /Аз съм бил(а) щял(а) да съм щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
24.Бил(а) съм щял(а) да съм бил(а) мислил(а) /Аз съм бил(а) щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
25.Бил(а) съм щял(а) да бях мислил(а) /Аз съм бил(а) щял(а) да бях мислил(а)
26.Бил(а) съм щял(а) да мисля /Аз съм бил(а) щял(а) да мисля
27.Бил(а) съм щял(а) да съм бил(а) щял(а) да съм бил(а) мислил(а) /Аз съм бил(а) щял(а) да съм бил(а) щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
28.(Аз) бях мислил(а)
29.(Аз) бях бил(а) мислил(а)
30.(Аз) бях щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
31.(Аз) бях бил(а) щял(а) да съм мислил(а)
32.(Аз) бях бил(а) щял(а) да бях бил(а) мислил(а)
33.(Аз) бих мислил(а)
34.(Аз) бих бил(а) мислил(а)
35.(Аз) бих щял(а) да съм мислил(а)
36.(Аз) бих щял(а) да бях мислил(а)
37.(Аз) бих щял(а) да бях щял(а) да бях мислил(а)
38.(Аз) бих щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
39.(Аз) бих щял(а) да съм щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
40.(Аз) бих щял(а) да съм бил(а) щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
41.(Аз) щях да мисля
42.(Аз) щях да съм мислил(а)
43.(Аз) щях да съм щял(а) мислил(а)
44.(Аз) щях да съм бил(а) мислил(а)
45.(Аз) щях да съм бил(а) щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
46.(Аз) щях да бих мислил(а)
47.(Аз) щях да бях мислил(а)
48.(Аз) щях да съм бил(а) бил(а) мислил(а)
49.(Аз) щях да бих бил(а) мислил(а)
50.(Аз) щях да бях бил(а) мислил(а)
51.(Аз) щях да съм щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
52.(Аз) щях да съм бил(а) щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
53.(Аз) щях да съм бил(а) щял(а) да бих бил(а) мислил(а)
54.(Аз) щях да бях щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
55.(Аз) щях да съм щял(а) да съм бил(а) бил(а) мислил(а)
56.Щял(а) да съм мислил(а) /Аз съм щял(а) да съм мислил(а)
57.Щял(а) да съм щял(а) да съм мислил(а) /Аз съм щял(а) да съм щял(а) да съм мислил(а)
58.Щял(а) да съм бил(а) щял(а) мислил(а) /Аз съм щял(а) да съм бил(а) щял(а) мислил(а)
59.Щял(а) съм да съм щял(а) да съм мислил(а)
60.Щял(а) съм да съм щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
61.Щял(а) съм да съм бил(а) щял(а) да съм щял(а) да съм мислил(а)
62.Щял(а) съм да съм бил(а) щял(а) да съм щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
63.Щял(а) да съм бил(а) мислил(а)
64.Бях щял(а) да мисля
65.Бях щял(а) да бях щял(а) да мисля
66.Бях щял(а) да бях щял(а) да бих мислил(а)
67.Бях щял(а) да бях мислил(а)
68.Бях щял(а) да бих мислил(а)
69.Бях щял(а) да бях щял(а) да бях мислил(а)
70.Бях бил(а) щял(а) да съм мислил(а)
...

Чисто езиково и логически в българския език са възможни още по-сложно съставни условни времеви конструкции от типа на: “Щях да бях щял(а) да съм бил(а) щял(а) да съм щял(а) да бях щял(а) да съм щял(а) бил(а) щял(а) мислил(а)”, “Бих щял(а) да съм щял(а) бил(а) щял(а) да съм бил(а) щял(а) да бях щял(а) да съм бил(а) мислил(а)” и т.н., които изразяват все по-незначително и по-условно действие чрез въвеждане на фиктивни обстоятелства, способни почти изцяло да обезсмислят глаголната работа.

2 Reply by Vesselin (edited by Vesselin 03.09.2007г. 13:17:41)

  • Registered: 28.10.2004г.
  • Posts: 193

Re: Мисля?

Впечатлен съм от работата по грижливото изброяване на времената на глагола "мисля". Въпросът ми е, има ли точка от 70-те изброени или някоя друга, която да е особена само за глагола "мисля"? ο какво имате предвид като казвате, че се обезмисля "глаголната работа"?

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

3 Reply by Ahtaliinan (edited by Ahtaliinan 06.09.2007г. 15:10:14)

  • Registered: 31.08.2007г.
  • Posts: 52

Re: Мисля?

Благодаря за впечатлението. Няма нито една точка обособено особена изключително единствено за глагола "мисля". На мястото на "мисля" би могъл да е всеки един глагол, включително и "глаголно отрицание" като "не мисля". Това е само една демонстрация на глаголно-хипотетичните времена в българския език, която доказва колко малко познаваме собствения си език. Мислех, че за един следобед ще разбера колко са времената в българския език, но всъщност ми бе нужно малко повече време. Може би повечко от нас би било добре да се замислят за обезсмислянето, което е още по-усилено с употребата на условностите на нашия език, за да можем да ги избегнем за в бъдеще и да ги премахнем от миналото.

4 Reply by Methodius (edited by Methodius 15.07.2010г. 17:45:18)

  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: Мисля?

.

  • Registered: 28.10.2004г.
  • Posts: 193

Re: Мисля?

οтересно. А дали под модалност Methodius не разбира предимно това, че времевостта може да се означава в думите?

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

6 Reply by Methodius (edited by Methodius 15.07.2010г. 17:44:47)

  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: Мисля?

.

  • Registered: 28.10.2004г.
  • Posts: 193

Re: Мисля?

οма едно обстоятелство от историята на философията, което се набива на очи и традиционно за България му се отделя немалко внимание. Ако приемем, че декартовото "когито" е наистина "мисля", то се питаме кое е пречело на Декарт да изведе съм-ността си - "ерго сум-ира" - от нещо друго: храня, пея, обичам, и т.н.
Признавам си, че интересът ми към темата е свързан с очакването да си проличи разликата в онтологията на езика и на мисленето.
Чрез обособяване на глаголността се постига отбелязването на действителността (действията, и толкова по богат на глаголи е един език, колкото е по-чувствителен към разликите в действителността - например: случайност, необходимост, причинност, следственост, възможност, процесност, и т.н. и т.н.).
Богато е наследството в опитите на мисленето да се гледа като на действие. Още по-богато е наследството на мисленето да се гледа като на "особено" действие.
Както казва Райл - преразказвам свободно- когато шофирам и пея, правя две неща. А когато шофирам и внимавам, мисля за шофирането си - колко неща правя? Любопитен съм дали езиково може да се изрази тази осебеност на мисленето, коята ни позволява да означаваме тази реалност като надхвърляща просто действителността. Очаквах, че деепричастността може да указва тази реалност, която не просто (само и единствено) е причастна към действителността, а на която действителността е причастна. Реалността, която има действителност, която действителност й принадлежи.

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

8 Reply by Methodius (edited by Methodius 15.07.2010г. 17:43:45)

  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: Мисля?

.

  • Registered: 28.10.2004г.
  • Posts: 193

Re: Мисля?

Благодаря за разясненията! Струва ми се, че разбрах повече за Вашата идея за езика, мисленето и деепричастията. Все пак си мисля как човек (онтологично как, как е възможно човек да?) се лута между смисъла и настроението. Какво в човешкото му позволява да изършва именно това, а не някое друго лутане?

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

10 Reply by Methodius (edited by Methodius 15.07.2010г. 17:41:21)

  • Registered: 28.04.2005г.
  • Posts: 297

Re: Мисля?

.

  • Registered: 31.08.2007г.
  • Posts: 52

Re: Мисля?

Веселин и Medodus  - приемете моите признателности и благодарности за насоките за мисленето на деепричастието, а колкото до настроенията  - те са  индивидуално-неизбежни и необходими, и зависят от времето, от неговите прогнози, архиви и смърт.

Отново към ниво логопедична филология с онтологични елементи.
Необходими са реесенциални пренасочености, отпрявящи се откъм деепричастието, ако не и “логически” жертвоприношения:
A-нихилосциентистка точка, подточка и под-подточка:
А. Коефициент на предварително деепричастие (КПДее), по отношение на формата и формообразувателностния метод. Разбира се, тук веднага потребността от антиномия на вредните форми за регулация на системите.
А.а. Предварително неформално причастие на деепричастната активация – предсъзнавателни фокусираности, рационално аналитично пробуждащо времетраене, технотопологични онтологии.
А.а.а. Деепричастностно формопознание или морфогносеология * (за привържениците на гръцката терминология), като цяло безкрайна: Деепричаствайки къмпроявително със-здавайки: (археирайки, архиирайки, музицирайки #, приканяйки,  електронно-електро-механо-машинизирайки, покланяйки, пред-въз-про-из-веждайки, ре-продукт-и-визирайки, вълшебствайки, смислоосмисляйки и въобще онези -а-йки, -е-йки, -я-йки).

* морфоформа (μορφή-form,-а,-е) – една полусиметрична езикова еквивалентност, предполагаща системи, която отправя като цяло развитието на славянските и латински грамматики извън “парастигмата” или “метастигмата” на старогръцката традиция на западното мислене

# за разлика от трансценденталните фонемологии, които се занимават със същинския, същностен и съществен първопроизход на словесното  - например питагорейската идея на небесната хармония или теориите на името, екзистенциалната аналитично-експериментална фонемология изследва “апейрона” като знакообразувателен елемент на информативните безкрайности и техните процеси и генерации


{EA x ws dir=f f0=t.a a=A.O 0=-E -E-A=Ff(0) x0.A=-e.c-2 dc=s.A s=c-A A-A=c.d d)0d.A=-c -c0)0.E=2-e -e.E0)0a=m -c-mE=-0 -dc.(-mc4E)+Ec4=-(D)0 (D)Ec4 (-DEc4)t.(4Ec10)=-0*}