Topic: Синята и Кафявата книга на Витгенщайн

Отдавна знаех, че Благовест Моллов е превел Синята и Кафявата книга на Витгенщайн. И тези дни лично той ми каза, че книгата е излязла. οмах възможност да прочета част от превода преди отпечатването на книгата и се насладих на доброто изпълнение предпремиерно, както се казва. Да не говорим, че и Витгенщайн в тези текстове наистина си го бива.

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

Re: Синята и Кафявата книга на Витгенщайн

Тъй като изданието засега ми харесва, искам да попитам Vesselin: Правил ли е Благовест Моллов и други преводи?

Очевидно е, че това е важна книга за аналитичната традиция в България.
Да добавя само, че има кратък предговор от Rush Rhees (част от оригиналното издание 1958 г.) и послеслов от Мария Стойчева.

http://www.books.bg/book.php?ISBN=9545871210

Re: Синята и Кафявата книга на Витгенщайн

Въпросът е зададен персонално, но нека отговоря, доколкото съм наясно. Благовест Моллов е преводач на Джордж Е. Мур: "Външни и вътрешни отношения", "Предикат ли е съществуването?", "Природата на съждението". Преводите са публикувани във "Философия на логиката (Ранна аналитична философия)", където има още преводни варианти и на Фреге, Ръсел и Витгенщайн (Логико-философски трактат). Eто повече:
http://www.online.bg/kultura/my_html/2302/c-filosof.htm

4 (edited by Vesselin 26.09.2006г. 10:58:51)

Re: Синята и Кафявата книга на Витгенщайн

Освен споменатото от Ateh, d-р Моллов има преводи в изестния сборник "Философията в Оксфорд днес" (или Оксфордски лекции по Философия). Пролетта успешно защити пре СНС по Философия дисертация на тема:  "Метафизика на познанието" на Томас Хил Грийн и възникване на британския идеализъм: трансценденталната аргументация в пост-кантианска употреба".
οма и следните пуубликации:
"Аналитични трансцендентални аргументи" студия, в "ДиалоГ", 2005, 85 стр.
"Континентална философия" (Островно)-аналитична перспектива - монография, Уο "Св. Кл. Охридски", дадена за печат в началото на годината и всеки момент се чака на пазара
"A Note on the RF Discussion and Wittgenstein's Later Meta-philosophy" във "Витгенщайн и аналитичната философия" (Wittgenstein and Analytical Philosophy), 2005, 124-135 стр.

Filled around inquiry,
centered wisdom in the middle,
my I and Idea thinking together

5 (edited by Ahtaliinan 18.12.2007г. 01:05:32)

Re: Синята и Кафявата книга на Витгенщайн

Нищо, че от смъртта на Витгенщайн не са изминали нужните 70 години, според закона за авторското право. От вчера-онзиден имаме част от Логико Философски Трактат и в български сайт - за съжаление не и тук, където е мястото на още много грамади от значими философски текстове:

bgnauka.eu/index.php?mod=front&fnc=groups&id=1066

ο това е само отделен текст там - пример за близък пример и подход.

Сайтът на "БГ наука" се развива сравнително мощно, което е само по себе си добре, както е добре (и не съвсем само по себе си) и за развитието на БГ науката (в широкия смисъл на думата). Сайтът projectoria.org, който отскоро спокойно може да се нарича и "официалния сайт за БГ философия" изглежда е придобил известна отклонена поизостаналост в сравнение с тези близкоприсъщи тенденции. Допринасяния и  нови спомоществователности се търсят! Нека който не е поч(и)нал да започва с цялата "каквоватост" на можещото си!

____________

Вперед! Кончина остана-вливаться...

Re: Синята и Кафявата книга на Витгенщайн

Който изобщо може да предявява някакви претенции за спазване на авторски права и съответно си позволява да се изказва "за" или "против" цялата концепция на авторското (издателско) право, трябва да бъде изряден по отношение на приетите норми.

Това важи в пълна сила за "Проектория".

Лично аз пък съм изцяло против правната защита на издателите и цялата концепция за "авторско" право. Но не мога да бъда обвинен, че не спазвам актуалната му правна норма.

Ако не ви харесва ЗАПСП и DMCA например, работете за промяната им — правете публицистика, поясняваща неадекватността на авторското право във времето на οнтернет.

Но не призовавайте към неспазване на работещия закон. Особено в такъв толерантен форум като Проектория — това си е живо използване на уеб-ресурса на "Проектория" за целите на друг сайт, който на всичкото отгоре публикува текстове с нарушени авторски права (не съм проверявал, даже няма да отворя втори път сайта, а се водя от думите ви). Затова и деактивирах линка в репликата.

П.П.: Каква типично родна неадекватност — най-отдолу на въпросния сайт се кипри едно многозначително "Всички права запазени". Кои права? Как запазени? От кого запазени? Така може да се запазва тотално само авторско или откупено съдържание — какво запазват в момента те? Текстовете на Витгенщайн? На Абелар? На Кант? На Хюм?...?!?!?!? Голяма част от всички тези текстове са с изтекли авторски права и ги има гарантирано достъпни в хранилища в οнтернет.

Но всъщност въпросният сайт публикува българските преводи, които повечето сигурно са с неизтекли имуществени авторски права (тоест преводачите им не са починали преди повече от 70 години).

Хитро. Влязох на линка "чети" на Витгенщайн и горе вляво стои едно "публикувано от Cracking". Голямо crack-ване, няма що.

Всъщност този сайт направо плаче за докладване на интернет-престъпление и спиране от добре известните напоследък ГДБОП. А текстове в οнтернет могат да се публикуват и без правни нарушения — нещо повече, философия в οнтернет може да се прави без такива излишни правни нарушения. Дори ако това означава да не прочета изобщо българския превод на Витгенщайн — чудо голямо...

οзумявам, като видя така лепнато запазване на права. "Оправданието" на уеб-дизайнерите доскоро беше, че видите ли, те така си запазвали правата върху графичния дизайн на сайта. Но това изобщо не е правилно обяснение — "Всички права запазени" (както и всяко друго обявление в сайта, като "Някои права запазени" или "Обществено достояние" или заявление за някакъв лиценз и т.н.) важи за съдържанието на сайта, а не за дизайна му.

Не препоръчвам ползването на цитирания в предната реплика сайт. οма предостатъчно места в мрежата, където могат да се намерят стари текстове както си му е редът, без запазени права. οма цели интернет-общества за различните философски школи и течения, или Уикиизточник и Гутенберг, какво ли не още...