Поправете ме ако бъркам но аз мисля, че тези текстове не са онлайн за да образоват някого, т.е. те не са сложени там от просветителски подбуди да научат студентите или учениците на нещо свястно. Те са там за да могат студентите да препишат текстовете за да си вземат изпитите. Бъркам ли, момчета?
Разбира се, че самият факт на наличието на текстове, каквито и да било, в интернет не е собствено и изолирано образователен проблем. Но той е част от проблем, който е очевидно и образователен, измежду други неща. А в допълнение, като бивш студент по философия във ФФ не е като да нямам поглед върху цялостната нагласа на преподавателите и студентите върху образователната част от проблема. Студентите в голямата си част приемат като безпроблемно да се предаде готов текст като свой. Преподавателите (в една известна своя част) са неспособни да идентифицират голям брой от тези случаи. Причината за това, струва ми се, е, самата система на организиране на преподаването: не знам как е сега но надали се е променило много: един преподавател води на огромни количество студенти и той даже хипотетично не може да установи тази връзка преподвател-студент, която се установява в добрите департаменти по философия и която е жизнено необходима за да има прогрес образованието на студентите. Според мен е ангажимент на университетската администрация и академично тяло да се погрижи по един или друг начин 1. да се анихилират случаите на преписване и 2. да се унищожи средата, която толерира подобни безумици.
Бих искал отново да повторя: никъде, ама никъде от местата където съм бил няма подобни масови "бази данни". Най-вече по следните причини:
1. Никой студент, минал през супер сериозно сито не би се доверил на който и да било друг да напише текст, който минава като негов.
2. Никой не би рискувал студентските си права, които по света всъщност значат нещо, за една напълно безсмислена проява на мързел
3. Никой не вярва сериозно, че може да научи нещо, т.е. да се образова, като препише нещо, ако ще да го е писал и господ-бог
4. Специализацията на текстовете, били курсови работи било семестриални или дисертации, са предмет на изключително прецизна формулировка между научния ръководител на студента, вторият му супервайзор и вероятно някой и друг специалист-преподавател оп темата. Този простичък факт елиминира математически 99,999% от наличните в базата данни работи като ирелевантни, защото те просто не могат да се окажат по темата
5. Преподавателите ПОЗНАВАТ студента, неговото мислене, неговия стил на писане и неговите интереси, както и неговите познания по повечето от темите и проблемите. Това е възможно благодарение на персоналния и интензивен контакт между тях и студента (защото това е целта на университета, който по тази причина държи не повече от 10-ина души в група). Оттук, става на практика технически невъзможно някой да предаде чужд текст като свой,защото той много добре знае, че неговия департамент веднага ще забележи разликата. Един последващ изпит, който следва естествено ще установи измамата. Студентът знае това и не би рискувал.
6. Студентът се намира в университета не за да си вземе изпитите, което, струва ми се, е приоритет на българските студенти. Той е там за да научи нещо а не просто да получи парче хартия, което няма никаква реална академична стойност. По тази причина, студентът НЕ οСКА и не Бο МУ ХРУМНАЛО да прави нещо, което би му попречило да се образова.
6. Студентът е реално СТРАШНО натоварен. Ама страшно. Който не е бил в това положение надали може да добие реална представа за какво натоварване става въпрос. За да напише един курс-пейпър той трябва да изчете за отрицателно време огромно количество литература, да РАЗБЕРЕ за какво става въпрос в нея, да идентифицира проблемите, да намери слабо място, да издигне теза, да построи аргументация и да отговори на възможни критики към последните две. Липсата на професионално познаване на проблемното и тематичното поле на дисциплината и темата абсолютно прави тези задачи неизпълними. В този естествен образователен поток самата мисъл камо ли изпълнението на преписване е повече от неадекватно.
Тези неща ме карат да си мисля, че наличието на готови текстове в интернет от споменатата база данни не е изолирана от образователната проблемност. Всеки, който ме познава, знае, че аз съм повече от фен на идеята за качване в интернет на всичко, особено текстове. Но не с цел преписване.
В допълнение, понеже си спомням, че Ясен е сериозен фен на правата за публикуване на неща в уеб искам да попитам как стои въпроса с правата на авторите в случаи на предаване на текстове като свои и ако има проблем с това не следва ли, че трябва да се заеме отрицателна позиция (с оглед нарушаването на някои права) към качването им онлайн?
ПС Всичко горе се отнася, разбира се, до готови и написани текстове. Лекции, анализи, "казуси" (каквото и да означава това в случая с философията :)), и прочие дай-боже полезни материали, не се касаят от постинга ми горе. Но в техния случай се появява друг проблем: quality control. Защото дълбоко подозирам, че т.н. "модератори" на Замунда не са философски годни да преценят кое е текст, който може да бъде полезен и кое е текст, който ще нанесе вреди на младия наивен читателски мозък.
… the answer is, in essence, that during this century of science’s greatest achievements, most physicists and philosophers have given up on the idea that the purpose of science is to discover how the world really is. Instead they want to regard it as a mere instrument for making predictions and achieving pragmatic goals.
www.sofiafilm.com
