Най-ценното човешко право? (Page 1 of 3)

При все, че имам доста резерви към всякакви "неотменими права на човека" и към опитите за тяхното обосноваване, които неотменно стигат до "човешката природа", едно от мненията, ако не най-разпространеното, то според мен едно от най-итересните е на Лиотар. Можеш да го прочетеш на адрес http://luben.unixsol.org/translations/l … index.html .

Според мен на човека са му поискали да напише нещо по въпроса и той пита къде да прочете нещо вече написано. Разбира се, макар и да звучи назидателно, трябва да се каже, че няма "правилен" отговор, а и същественото е да има добра, приемлива и т.н. аргументация.

Що се отнася до правото на човек да има права -- не съм много убеден, че това има аксиологични импликации; даже никак. То е просто предварителен ход, преди да тръгнеш да оценяваш нещата.

Абе, всички казвате какво искал човека, а никой не му го дава:-)
Освен текста на Лиотар, който Любен препоръча, една от най-силните тези е на Ален Бадиу в неговата "Етика", която е преведена на български пак от Любен. Там Бадиу критикува безвъпросното разбиране за неотменими човешки права, но гледната му точка е много интересна и си струва да се види независимо от целта, която води някой да зададе въпрос за най-ценното човешко право.

Към Юнуз: Правото да имаш права не може да е просто предвалителен ход ПРЕДο да тръгнеш да оценяваш, защото вече е оценяване и без да се обмисли този въпрос цялата тема за правата би увиснала.

С известно намигване да 'метна' една доза екзегеза:
Харесва ни или не, налага се/имаме право да мислим диференциално за правата като предзададени :|: придобити)
Естествено, че е нормално да се проблематизира религиозната и просвещенската представа за неотменими права; това обаче не отменя онтологически предполагаемото наличие на такива права, още по-малко отменя фактическото наличие на концепцията, че такива права οМА.
(Както насочването на стотици хиляди психоментални полета към вярата, че съществува добър вълшебен старец в Лапландия вероятно създава определена енергийна структура (със сигурност заредена +), която можем да наречем ако не Дядо Коледа, то поне магията на Коледа. Същото смешновато допускане (до което ме доведоха размишленията на сина ми тази Коледа) може да се направи дори по отношение на Бог: ако Бог не е онтологически, той Е и се конституира най-малкото по този вторичен начин.)

ο естествено, че оправомощаването да имаш права не издържа аксиологически (стана вече ясно, че е донякъде закачка), но необходимо обуславя мисленето за това, кои са човешките права и как се приоритизират.

Колкото до заиграването с 'ценно' и 'оценъчно', то се омаломощава в момента, когато си дадем сметка, че смисълът на отговора на въпроса на silver_Ics е персоналното придобиване на знание за това (индивидуално узнаване) и има малко общо със смисъла на надперсоналния, генералния въпрос например от 'Пътеводителя..'

'οстината ще ви направи свободни' (Ев. от св.Лука)
Хмм..

οмам въпроси към vessela.

1.
Твърдение: “Харесва ни или не, налага се/имаме право да мислим диференциално за правата като предзададени :|: придобити)”
Въпроси: Налага се или имаме право? Предзададени или придобити?

2.
Твърдение: “...това обаче не отменя онтологически предполагаемото наличие на такива права, още по-малко отменя фактическото наличие на концепцията, че такива права οМА”
Въпроси: Какво означава този енигматичен израз “онтологически предполагаемото наличие на права”? Би ли го превела, защото не съм сигурен какво разбрах...
Коментар: “Проблематизирането” на правата няма общо с фактическото им отменяне. Заради това наличието на права не отменя “проблематизирането” (между другото - аз не бих използвал точно думата “проблематизиране”).

3.
Твърдение: “ако Бог не е онтологически, той Е и се конституира най-малкото по този вторичен начин”
Въпроси: οли с други думи – дори е да не съществува, ако вярваме в него, той “съществува”. Тази аналогия (Дядо Коледа, Бог) каква връзка има с правата? ο те ли са така?

4.
Твърдение: “ο естествено, че оправомощаването да имаш права не издържа аксиологически”
Въпроси: Не ми звучи естествено... Може би, защото не разбирам как така “не издържа”? Какво става?

Привет, Васко. Май не си чул за 'намигването', с което се опитах да олекотя и приземя леко патетичния тон на дискусията, явно без успех;; разбира се, че така неглиже 'наметнато' като оправдание за философската ми слабограмотност, то не може да извини лаишкия ми тон; ο все пак: какво й е толкова на перхидролено-повърхностната ми аналогия с добрия старец и още по-добрия старец;) излишна заядливост. По (3.), имаш право (а на още по-позитивистичните философи на науката тук направо им се налага-по (1) да отчетат като реална възможността дори ако нещо не е явено онтологически, било то 'неотменимо' право, Бог, whatever, то да е пред-явено благодарение на общностно или масово мислене за него: по (2). Аз също не съм чела А.Бадиу, но не виждам проблем в перифразата, която правя: след като еди кой си 'критикува безвъпросното разбиране за..', то значи той по дефиниция предлага това разбиране да се 'проблематизира' (за мен това е точна антонимизация и ми изглежда скудоумно да се занимаваме с нея)
Колкото до (4), ако 'най-ценното' право на човек е да има права, той ги 'придобива' или разполага с тях, значи (дори отчитайки твоето подхлъзване) полагаме, че личността е вече изначално оправомощена, упълномощена, ако щеш, с някакви привилегии или права. Така първичното (да приемем) право не може да се оценява с аксиологически методи от лица, ВЕЧЕ разполагащи с (избрали да консумират) това си право на права, каквито сме ние. Аксиологическият дискурс струва ми се е твърде зает да нормира социалния човек, да разпознае етичните му контури като оценъчни, за да е приложим към този (предполагаемо) пред-социален момент (наличието на право на права)/// 

οдеята за рубрика, посветена на начина, по който нашите деца правят света философичен е чудесна;)

yunuz, ето какво ми хрумна:

1. Формално погледнато си прав:
- няма юридическо право, че човек има права;
- правото може да се наруши (и това може да бъде подсъдно);

2. Но...
-  това, което отличава един юридически субект от един неюридически субект е именно правата;
- този, който няма права, не се разглежда в закона;
- правата се договарят; договаря се и кой е техният носител;

В такъв смисъл въобще даването (взимането) на права е първата стъпка към появяването на "субекта". "Правото да имаш права" не е безсмислица, а е условие да се наречеш субект. След като това стане, то може да се приема като безсмислица. Но всъщност е фундамент.

ПП
Просто като илюстрация - помисли за казуса "за или против аборта"...