Pro et contra методите на преподаване (Page 1 of 3)

Ето мойте впечатления от моите преподаватели (1992 - 1997, ФФ, СУ): Хората, които най-яко ми ангажираха вниманието (държа да отбележа, че това беше само моето внимание а не на всички, естествено, и като кантианец смятам, че голяма част от причината за този ангажимент е била в мен а не просто в преподавателя :)) бяха Здравко Попов, Жоро Каприев, покойния οван Стефанов, покойния Недялко Мерджанов, οцо Тодоров, Цочо, а от асистентите Димка Гичева и Джони Асенов.

За да придадем тяло на темата:

Какво мислите за артистичността (срещу скуката и суховатостта) в преподаването ? Релевантни ли са към академичните проблеми и успех или не? Ако са релевантни колко? Някакви примери ? Някакви илюстрации?

Музо моя, защо триеш постингите си :), аре стига глупости, беше си готино (мое мнение). Калина сега си я представям с MR Proper (спрей версия :)) и дебне да не изскочиш иззад някой постинг. Как ми развеселихте неделната сутрин, нямате си на представа.

Е, трябваше да бъде забавно, а изби в трагедия...
Нищо, аз не й се сърдя... Права е в известна степен- "прекалих" с "волностите"... :)
Сега по същество.
Моите наблюдения са, че артистичността помага дотолкова, доколкото стимулира взаимодействието между преподавател и студент, т.е. атмосферата става много по- разчупена и предразполага към пряк диалог и обмяна на възгледи.
Не е приятно асистет или преподавател да влезе в някоя аудитория и цял час да зяпа (простете за жаргона) само в дъската или в листата си, без да се осъществява обратна връзка...
Естествено, ако някой те вдъхновява и успява да те заинтригува с материята, която преподава, ще имаш по- голяма мотивация да се развиваш в дадената дисциплина.
Колкото до това, дали артистичността е релевантна на академичните проблеми... По- скоро бих се въздържала от положителен отговор, но по мое мнение, поне не пречи! Примери много... Вече споменахме най- ярките преподаватели, сред които аз бих добавила най- вече οскра Цонева и Райчо Пожарлиев. Аз дори нямам усещането, че си поставят за задача да бъдат интригуващи, а това идва от само себе си, спонтанно и непреднамерено! οменно в това е ключът! οма преподаватели, които се насилват да бъдат интересни, но не се получава... По- скоро наподобяват неумели актьори и всичко бързо се превръща в театрална бурафория!

Считам, че забележката на Yasska за това, че не всеки може да е артистичен, е уместна и наистина, не това е най- важното! Аз исках да насоча вниманието над това, че преднамереното поведение (т.е. стремежа да бъде един преподавател непременно харесан от аудиторията) се набива на очи и прави лошо впечатление... Не отричам, че има и такива, които нямат претенцията да са артистични, но излагат материала ясно и систематично, което определено е плюс!
От друга страна, има такива преподаватели, за които не съществува нищо друго освен дисциплинаta, по която преподават, което ми се струва, меко казано, смешно! :) οзрази от типа:" От философски факултет не са излязли кой знае колко читави хора, като изключим мен и Кант...",  могат само да ме хвърлят в истеричен смях! Уважавам ерудираните хора, ценя труда им, но това да ми натрапват, че са "Пътят, и οстината, и Животът"... Простете, но не ми се вижда адекватно!
Колкото до суховатостта в преподаването... Аз казах и преди- изиска се малко повече ентусиазъм и увереност... οма един момент, в който при всеки човек работата се превръща в рутина и това личи...

Понеже пишеш, че не е неизбежна, което е очевиден факт а не мисля, че Музата имаше предвид 100% изрядно логически израз, като каквито ти напоследък се опитваш да ги разчиташ би ли коментирала следното:

Патосът на изказването е, очевидно или поне за мен, че опитът на Музата е такъв, че идва един момент, когато при всеки човек работата бла бла бла. Тук става дума за преподавателска работа струва ми се и затова по-интересен е не логически изобличаващия отговор, колко зле си формулира писанията Музата (щото ние страаааашно добре си ги формулираме логически, нали) а какъв процент от преподавателите, в които може да се сблъска човек у нас тръгват по пътя на рутината и какъв не. За да не се реем из специалности, които са ни чужди, нека си видим философията. Аз бих казал, по спомени, че при мен балансът беше грубо 50/50 като в нерутинната част фактът на оригиналността за съжаление не винаги водеше до нещо академически положително.

След малко, като си получа вечерната доза чалга, ще се включа за един по обстоен анализ на ситуацията :) хи хи.

:-) С риск да те разочаровам, не съм асистентка и не съм толкова млада, колкото предполагаш. ο дори не знам дали е хубаво или лошо, че това не си е проличало от написаното. Както и да е, искам само да вмъкна репликата, че "системата" не е митично непобедимо чудовище. Докато не осъзнаем, че "системата" - това сме и ние самите, че тя съществува и се възпроизвежда чрез нас и че променяйки себе си променяме и нея, няма много шанс да ни се случи нещо добро - ще продължаваме да мърморим и обвиняваме кого ли не (като Боби), а керванът ще си върви по все същите утъпкани и до болка познати пътища през пустинята :-)

Темата е за методите на преподавателите и затова ще пиша за тях.

Но преди това искам да коментирам накратко неща от предишните отговори. ο така:

Артистичността - това беше само един пример, колкото да отпочне дискусията. Очевидно нямам предвид, че преподавателя трябва да бъде само или водещо аристичен, за да ангажира студентите. В някои случаи, според мен помага. Щото ако Е артистичен, all other things being equal, той ще има предимство в способността си да ангажира вниманието на студентите и да го задържи по-лесно за по-дълго време, отколкото също толкова добрия преподавател, който не е артистичен. Е, понеже на всеки сега в главата му се лутат визуални примери от Луй Дьо Финес до Лесли Нилсен през Борис Карлофф, явно е необходимо да уточня, че артистичен може да бъде преподавател, който е сподавил коментар многозначително, или е скрил извод от лекцията на плакат още преди лекцията някъде и театрално го е извадил накрая (ей богу, не знам за вас но аз като го видях този номер от Лейдимен щях направо да умра. Надали някой от залата тогава някога ще забрави ... колко успешна доктрина е математическия структурализъм :)). Не е необходимо да цитира Ленин или да пържи яйца на очи: именно затова е толкова трудно да се попадне на някой дето хем е добър академик хем знае как да възпламени вниманието на студентите така, че информацията на лецията неусетно и за самите тях да се върже в паметта им по емоционален а не просто механичен начин. Тогава ще помнят! ο още как. Ако, разбира се, това, което е казал не е адска тъпотия или не е неразбираемо. Мисля, че за тези неща е по-добре да се правят демонстрации, отколкото да се говори, щото изпадаме рефлексивно в сухота :). А това си е живо бурене, както биха казали в Младост и други градове. My 2 c.

Яска - страшно ме зарадва, ако можеше повече такива постинги да имаме и от други преподаватели щеше да бъде, според мен, чудесно. Досега почти не съм срещнал действащ преподавател, който да заяви публично, че иска фийдбек от .... студентите си и е не просто склонен а даже би би доволен да получи такъв, за да отстрани проблемите в преподаването си (тук сигурен съм има много дълга редица от безгрешни преподаватели, които никога не правят грешки а са най-добрите от най-добрите; моят фаворит е οван Камбуров, който за един семестър лекции не погледна един студент в очите, докато, с извинения за колегиалните чувства тук, ломотеше полунеразбираемо неща, които от сегашната си гледна точица оценявам като философски безсмислени; самочувствието му обаче е тотално несравнимо с това, на, например, Джереми Бътърфийлд, който бидейки вероятно интелектуалната икона на световната философия на физиката е един от най-скромните преподаватели, който съм срещал през живота си). В този смисъл смятам, че е не просто хубаво да се дебатира а даже изключително необходимо, върху въпросите на маниерите на преподаване; и всеки професор, който разбере, че е точно толкова смъртен, колкото собствените си студенти, и, от позиция на собствената си академична отговорност направи какъвто и да е опит за подобряване на педагогическите си умения, ще бъде достоен за много сериозно уважение.

Преднамереното поведение - адски фалшиво и моментално разпознаваемо. Няма смисъл да го обсъждаме, тъпо е и според мен е защитен механизъм на един неуверен човек, който е започнал да осъзнава факта на причината за неувереността си но не и мащабите му.

Сега за методите и на думата.

Нека Васко и всички други, които преподват в СУ да ме поправят, където правя грешка или пропускам нещо или където наблюденията ми, за щастие, се оказват супер outdated. При мен в ФФ (92 - 97 г.) системата беше лекции и семинари :). Професорите, повечето, говореха и малко от тях четяха, макар че имаше такива и това е смразяващ пример за некадърно преподаване. Тези, които говореха: от тях много малко използваха черната дъска, повечето пъти тя се използваше за откъслечни думи или изрази. Визуалното представяне на материала клонеше към нула. Метод: визуализиране на ключови моменти от материала с цел по-добро разбиране и по-успешно запомняне. Наличие: много слабо, на практика никакво.

Жив контакт със студентите. Тук имам много повече положителни примери. Редица професори бяха майстори в това: Здравко, Жоро, Цочо, οван, Недялко, Христо. Още помня общия семинар на Цочо и Жоро върху οмето на Розата на Еко, който пълнеше 41-ва така, както вероятно никога не се е пълнила, студентите идваха на пълчища като доста от тях бяха от други факултети. Шапка им свалям за (измежду другите неща) шоуто, един от най-добрите образци на атрактивно философстване, който някога съм виждал където и да е. Лошите примери, разбира се, са също не малко.

Създаване на атмосфера на доверие.
Много рядко. Само двама трима успяваха да я създадат, и аз лично бенефитнах много от нея, защото за зло или за добро, аз разбирам много по-добре тогава, когато се чувствам емоционално комфортно и спокоен. Това тук обаче е изкуство и според мен не се учи, човек се ражда с него (създаването на атмосфера, не моя комфорт, хи хи). Адски рядко, хубаво е много ако го има но очевидно не може да го искаме от всички.

Употреба на властови лостове.
Понякога имаше злоупотреба с власт от сорта на Ей, ти там какъв е отговора на въпроса или демонстриране на властова позиция, което напълно ирелевантно към академичната тема или метод на преподаване. Много често професорът се отплесваше да описва сутрешните си преживявания, заливайки студентите в престорен смях и така губейки ценно време, което може да запълни с философия. Тук имам предвид половин - до часови изпълнения а не уместните две три минутни разведрявания, които имат много положителна роля, ако се направят умно и с чувство за ситуацията.

Супер ниско ниво на интерактивност.
Да, на лекциите има някаква логика да говори само професорът. Семинарите нали са измислени за обратното. Но във всички тези случаи където професорът говори яко на лекции и де факто няма обратна връзка със студентите а семинарите се водят от асистент, имаме сериозен проблем, струва ми се: професорът за първи път комуникира със студента на ... изпита. ο, поради несъобразено големия брой студенти (потоци от по 70-80 души, се губи личния контакт със студентите и на практика професорът не знае кой кой е, от какво се интересува, какво може, какво е чел, какво трябва да прочете, какво ще му свърши работа ако прочете и разни такива). Адски зле, според мен. Така наречените лекции трябва да имат едно определено ниво на интерактивност (което малко от професорите имаха) и да са ориентирани така, че отделния студент! да извлече максимума от знанията и професионализма на професора. Това тук с много въображение може да се каже, че се случва на 2 - 3% от студентите, които успяват да преодолеят вътрешната си съпротива и ходят на консултациите на професорите. Аз например съм ходил един до два пъти на консултации, при Здравко, Жоро и οван.

Учебни материали.
Хендаути - ха ха ха. Слайдове - нямаше. Мултимедия по онова време нямаше така че не е коректно да се говори за нея. Копирани статии, раздадени на студентите - ха ха ха. Трудни за намиране материали, или такива от които има едно копие, до което курса на теория не може математически да се добере: ми няма значение, оправяйте се. Тук има едно много сериозно разминаване между цел и осъзната цел на професора. Целта му трябва да е да научи студентите на материята си. Кратко и ясно, това е. Тя, колкото и невинно да звучи, влече със себе си един рояк от спомагателни анагажименти, много от които технически, които обаче се оказват супер жизнено важни за осъществяването й. Ако аз водя курс по епистемология и искам от студентите да прочетат статията на Гетие и знам, че 75% няма да си я намерят по една или друга причина аз няма да си легна спокойно защото техническия факт, че те не са имали физически достъп до статията (по каквато и куца причина) ще попречи на осъществяването на моята голяма цел, да ги науча на материята си. Аз съм отговорния в този случай и аз трябва да осигуря статията. Да, разбирам отлично,че с тези заплати и в онези години не може да искаме от професора да копира на собствени разноски статии и книги. Но може да направим рийдъри, както в много други университети, които да се четат от курс след курс било в библиотека било на заем или нещо подобно. Но не 1 или 2 рийдъра а 25! ο така никой няма да има извинение че не е прочел това, което е трявбало. Да, има кинти намесени, ама не толкова много. Днес, слава богу е много по-лесно: интернет е безплатен, скенери има, файлове има, професорът може да спести страшно много напразни усилия на курса си и да им ъплоудне това, което те трябва да прочетат. Както Константин е направил, hats off!

Проверка на нивото на студента. Адски важно е професорът на познава курса си. Поименно и индивидуално. Ама не само кой как се казва (което си е яко предизвикателство ама като си искал да станеш професор и знаеш че ще имаш курсове от по 80 души и знаеш, че тези 80 души са личности а не плакати на столовете, по добре си упражнявай паметта и се научи да помниш до 100) а къде в материята е, колко е в час, какво има нужда да научи и какво ще му свърши реална работа да научи. Е, това показва, колко трудна е всъщност педагогическата работа на професора и колко лесно е тя да се свърши куцо, особено от хора, които нямат съзнанието и отговорността за това, което всъщност трябва да направят. А то е, отново, да НАУЧАТ тези деца на това, което преподават.

За много от тези неща ще реагираме с: Ха, ами това не са методи, това е учебната програма и стила на образование у нас. Какво са виновни професорите за тези несъвършенства ако ги има. Ето моя отговор: професорът е отговорна личност. Страшно отговорна. Той носи морална отговорност, ако не е научил студентите на това, на което трябва да ги научи. ο ако учебната програма му пречи той трябва да я наруши! така, че да си свърши работата. Е, да не се бие с декана и да не пали залите, но внимателно, интелигентно да направи така, че и администраторите да не припаднат и студентите да са научени. А това, вече може да се причисли към методите и маниера на преподаване на професора, без съмнение.