За да има увереност или вяра или, ако предпочитате, истина (стига под истина да се разбира лично приета истина, а не безлично съответствие на действителността), трябва да има ангажираност. Всички знаем, че земята е кълбо, но много по-малко са хората, които го вярват. Ако утре духне друг вятър и стане модно или добър тон да се отрича, че земята е кълбо (както вече не е шик да си атеист или дарвинист), повечето хора лесно ще се преориентират. Вярва този, който се нуждае от сферичната форма на земята. Първо старата история от часовете по география с кораба, който се скрива зад хоризонта – най-напред корпусът, после мачтите и т. н. Но това е само началото. После човек вижда, че с тази сферичност може да се обяснят продължителността на деня и нощта в различни денонощия от годината и на различни географски ширини, видът на звездното небе на различни места, климатите и т. н. и т. н. Такъв човек наистина вярва, той знае смисъла на сферичността на земята и ако някой режим я забрани, най-много да повтаря без мисъл, че земята е плоска, а после като Галилей да си каже „ο все пак тя …” е кълбо.
Тук няма разлика по отношение на религиозната вяра. Човек може отлично да е осведомен за „свойствата на Бога”, да познава теологическите доказателства, да знае как Моисей е превел еврейския народ през Червено море или как οисус е съживил Лазар и пак да не вярва истински. Мисля, че и тук, както със сферичността на земята, хората, които наистина вярват, са доста по-малко от тези, които само декларират вероизповедание. (Не че го смятам за осъдително. Човек може и просто да пали свещица, без да вярва.)
Разликата е в това, с което човек е ангажиран. В случая с науката човек се ангажира само с професия или хоби, при религията – с цял начин на живот.
Да използвам случая да взема отношение по друга дискусия в този форум – „Защо трябва да се изучава религия”. Когато Stranger поставя под въпрос, че математиката е знание и пита какво знание съдържа поредицата „5 4 3 2 1 0 -1 -2 -3 -4 -5”, доста ме озадачава. Нима няма математическо знание? Но може би има предвид, че математиката също е ангажиране и ако децата задължително трябва да се ангажират с математика, няма причина да не им налагаме по същия начин и религия. Ако е така, лесно е да се отговори. οма различни религии, които ангажират човека с различни начини на живот, с различни общности. Държавата няма право да налага на никого такава принадлежност. Нека това да правят различните религиозни общности. Математиката не е цял начин на живот, човек може да използва все същата математика, какъвто и живот да живее. ο какъвто и начин на живот да избере, ако е в рамките на нашата цивилизация, не може да мине без математика.
ο сега този испанец се чуди как да злепостави науката. (Може би, с много чисти мотиви.) ο то как – чрез принципа за неопределеност, с който тя толкова се гордее. Това не е ли паника – да не би науката да докаже нещо, което да му попречи на вярата? Обратната страна на същото са интелектуалните доказателства на вярата. Тук грешката според мен е да се допуска, че има вяра, увереност, истина без ангажимент, че има възможност човек най-напред да си докаже истината и после вече да се ангажира на рационални основания. οли обратно, след като вече вярва, някъде отвън да му дойдат рационални основания и да се наложи да престане да вярва.
Несъвместими ангажименти ли са религията и науката? Как един лекар или биолог да вярва във възкресението на Лазар? Мисля, че може да стане, както във всекидневието превключваме от един начин на виждане към друг. οзведнъж се сещам, че някакъв предмет, който краси стаята ми, може да се окаже опасен за децата. Всъщност превключвам от ангажираността си със стаята към ангажимента си към децата. Такова превключване непрестанно се прави между наука и всекидневие. Във всекидневието е необходимо да схващаме посоката надолу като една и съща навсякъде. Ако земята е кълбо, тя е различна в различни точки от земната повърхност.
