Topic: Слепота или предумишленост?

много отдавна, наистина, не е е пускана тема интелигентен дизайн срещу еволюция :)))))

и така, нека обсъдим, отново:

защитниците на теорията за интелигентния дизайн твърдят, че съществуващите органични структури са прекалено сложни и комплексни, за да бъдат сляпо заченати и родени

защитниците на теорията за еволюцията твърдят, че съществуващите органични структури са прекалено сложни и комплексни, за да бъдат заченати съзнателно и предумишлено

тези две тези сами по себе биха могли да породят интересна дискусия, още по-любопитна би станала тя обаче, ако към обсъждането прибавим и наблюдението, че пренасяйки вниманието си от бога/природата към човека, противниковите лагери обикновено инверсират симетрично позициите си - бивакът на интелигентните дизайнери изведнъж започва да вярва в когнитивната потентност на сляпата вяра, а еволюиралите се втурват да защитават когнитивната и творческа потентност на преднамерената рационалност :)

Re: Слепота или предумишленост?

ще ми е драго да прочета кой от проекторианците към кой от биваците се причислява, а също така и как би интерпретирал мотивациите си за присъединяването си към своята права вяра :)

Re: Слепота или предумишленост?

Може ли едно терминологично предложение?
В доброто старо време под дизайн се разбираше на български оформление на външния вид на индустриалните продукти. Бръмбарчето на "Фолксваген" има много интелигентен дизайн. Напоследък някои преводачи, вместо да търсят българска дума от рода на "конструкция", направо говорят за "дизайна", например, на космически кораби. Аз имам още известна надежда, че тази употреба на "дизайн" не се е наложила окончателно.
Ние искаме да говорим за това, дали животът е създаден въз основа на разумен (intelligent) замисъл (design). Предлагам да формулираме алтернативата така: сътворение (от висш разум) срещу естествено (еволюционно) възникване.

Re: Слепота или предумишленост?

бих предложила "съзнателно или несъзнателно творение", ако термина съзнание не предизвикваше такова объркване, какво съзнание, сентиентално, квалитативно, феноменологчно, самосъзнание, тоест мета съзнание и така нататтък

в тоя порядък на дефиниране границите между съзнателно и несъзнателно се размиват

затова написах умишлено или сляпо, тоест, случайно

и умишлено не просто иначе, а рационално, следвайки логически логически конструиран план

защото може и да има умисъл, съзнателен, а изпълнението да е подсъзнателно

Re: Слепота или предумишленост?

ти как би дефинирал термина "естествено' той също е доста подвеждащ

Re: Слепота или предумишленост?

По темата наистина се е писало много тук, като първата обособена такава, беше по повод процеса срещу учителите в Доувър, Пенсилвания. Всъщност, бих искала да изкажа формално мнение за термина "интелигентен дизайн". Очевидно е - нито "интелигентен" носи идея за разумна първопричина, нито "дизайн" се разбира като замисъл. Васил беше дал (още в онзи разговор, през 2004) предложението за "разумен проект", което считам за достатъчно ясен, точен и неутежнен превод. Уви, наистина не се налага. Обаче, и у мен стои надежда, че "интелигентен дизайн" не е окончателно загнезден терминологично. Затова и пиша... :)

Лили, забелязала съм, че ти също използваш "интелигентен дизайн" - още тогава, пък и до сега. οма ли друга причина, освен тази, че терминът вече се разпознава и би стояло причудливо едно предварително въвеждане на превод в дискурса?

7 (edited by vidinsky 08.04.2008г. 22:40:24)

Re: Слепота или предумишленост?

Подкрепям const. Става дума за разумен проект. οнтелигентността и дизайна подвеждат.

Добавено по-късно:
Що се отнася до съдържателната страна - аз лично вече се уморих от тази тема.

Re: Слепота или предумишленост?

kalina wrote:

Лили, забелязала съм, че ти също използваш "интелигентен дизайн" - още тогава, пък и до сега. οма ли друга причина, освен тази, че терминът вече се разпознава и би стояло причудливо едно предварително въвеждане на превод в дискурса?

Не, няма друга причина :-).
По принцип не съм против превода "разумен проект" - отразява точно смисъла, но аз просто съм свикнала вече да го мисля като "интелигентен дизайн".

It's not what happens to you but how you react to it that matters...

Re: Слепота или предумишленост?

дефинирайте разум, този термин също има амбивалентни конотации


и би било интересно да се забележи, че темата е и за нещо друго, така, както е поставена

какво е то?

Re: Слепота или предумишленост?

Аз съм съгласен на всичко, само да не е "интелигентен дизайн".

stranger wrote:

ти как би дефинирал термина "естествено' той също е доста подвеждащ

ο "естествено", и "съзнателно" ми се струват достатъчно ясни в този контекст - съзнателно създаден, а не естествено възникнал.

Re: Слепота или предумишленост?

οмам един приятел, който за мен е пример колко важно нещо може да бъде вярата. Беше се разделил с жена си, правеха му спънки да вижда детето си, бачкаше по чужбина. Сега е тук, със семейството си. Не знам как е станало, но той казва, че се дължи на вярата.
Същият този човек има голяма страст към биологията и непрекъснато търси доказателства, че животът не може да е възникнал по еволюционен път. Питам се за какво му е. Не е възможно тогава, когато е намерил изход от кризата, да е мислил за броя на комбинациите от аминокиселини.
Е, щом това му носи радост, нека. Но не това му е донесло вярата, нито пък може да му я отнеме.

12 (edited by const 09.04.2008г. 13:45:04)

Re: Слепота или предумишленост?

Както аз си представям нещата, вярата има по-голям потенциал от науката да се осъзнае като исторична.
Защото науката е дейност със свои задачи, свои средства и методи за решаването на тези задачи, свои правила на играта. Човек може да навлезе в науката, да остане, ако иска и може, цял живот в нея или да я напусне. Като се хванеш на хорото, ще го играеш. Вярата, на тези, на които е потребна, им служи точно да преминават през различните перипетии на живота си. Значи да играят играта по нови начини, да се променят. Това означава и да намираш в новия си начин на живот, в новата вяра по нов начин смисъла на старата.
По времето, когато е писана книга "Битие", религията е давала обяснение и на възникването на живота. Друго обяснение не е имало. Оттогава вярата страшно се е променила. Но предполагам, че вярващите могат да намерят в Библията смисъла на своята вяра, колкото и различна да е тя днес. За целта не е нужно да е същата дума по дума.
В науката това не е възможно. Никой съвременен физик не може да приеме Галилей и Бойл като събеседници.
Не може ли вярата, като по-разумна, да отстъпи в спора за възникването на живота? οли просто да не проявява интерес?
А науката може и да има трудности с това възникване. Неин проблем.