Какви са правилата в тези форуми?

Тъй като става дума за доверие в разумността на участниците... Тъй като става дума за това, че когато човек пристъпва към един разговор, той би искал да бъде разбран и от друга страна знае, че е добре да разбира останалите... Тъй като става дума за това да има открито общуване и да се споделя знание...

...мисля си, че изричното формулиране на правила е излишно; мисля си също, че те по някакъв начин наистина се и подразбират (надали някой сериозно ще възрази, че не е хубаво да се обиждат събеседници или да се правят интриги...). Юнуз е успял да изрази всичко това далеч по-плътно и по-концептуално - и в някакъв смисъл, вследствие на разговора, има промяна и в моето отношение. Така че ще споделя само това, което ми се струва встрани. Но в някакъв метафоричен смисъл за мен то е по-живо.

Правилата като етос
Правилата не е нужно да бъдат номерирани, да бъдат йерархизирани, да представляват списък - те не са за наизустяване. Няма да се получи по-добър форум ако се заяви, че "плурализмът е ценност", "уважението е основа на общуването" и така нататък. Но правилата са излишни само ако ги мислим като предписания. ο да, това ще бъде неуважение към потребителите.
Но ако под правила разбираме такива изтъркани и тежки понятия като "етос", "дух" или далеч по-ежедневните "име", "граница", "определение", тогава нещата се променят. Защото това ще е призив не към участниците да спазват указания, а призив към администраторите да обяснят идеята. На пръв поглед всичко е ясно:

1. Какъв е общият дух на този форум?
= Може би не е изразим накратко, но достатъчно е да се прочетат обсъжданията и той може да се долови. А при участие става още по-отчетливо.

2. Кой е в основата на Проектория?
= Макар че това няма голямо значение, защото просто се предоставя платформа за обсъждания, все пак администраторите и модераторите са ясни. Не само това, но те имат и лични страници. В такъв смисъл има откритост.

3. Как се употребява форума?
= Пише се така, че да не се пречи на другите.

... но това са само части от цялото. В някакъв смисъл липсва историята. Ако има някой, който стопанисва технически този сайт (и форум), добре е да се разкаже още за развитието на идеята, да се сподели за характера на форума. Естествено, добре е и участниците да споделят. Така че, следвайки инициативата на yunuz, ще допълня:

Ограничения
Няколко пъти в този форум се е нарушавала разумността, нарушавал се е добрия тон, имало е нужда от намеса на администратори и от модериране на мнения. Това означава, че ако не доверието, поне общата разумност не винаги е налице. Което е тривиално и възпитателно.

οма обаче и нещо друго - промени се началната идея, при която можеше да участват и нерегистрирани потребители. ο това беше общо решение. Тази практическа промяна не може изцяло да снеме началното доверие, но очевидно илюстрира, че самото то също се видоизменя (и то не само към конкретни потребители, а принципно). Сякаш вече очакванията са малко по-различни и разликата произтича от самата реализация - от това, което се случва(ше).

Струва ми се, че подобно предефиниране на границите е симптоматично. По същия начин както е наложително да има модератори и администратори. ο смятам, че това е част от правилата; но правилата възприети като характер на този форум.

vidinsky А?!?
Следващото вероятно няма да Ви се стори по темата, затова предварително отправям молба да го прочетете в качеството на 'аргумент' към това, което следва да кажа.
В домодерните общества човекът "овладява" и "структурира", най-общо - "обработва" природата, в модерните общества човекът "овладява" и "структурира", най-общо - "обработва" самото общество (т.е. с ангажимента, с който домодерният човек гледа на своята нива - със същия ангажимент модерният човек започва да гледа на самото общество). Да "обработваш" обществото с грижата на добър стопанин, все едно че е нива - това е съвременността от Френската революция насам. Всичко е това: ред, организация, правила, структури, граници на позициите и диспозициите, възможност на интеракциите...

Ето 2 примера:

    Когато Британската империя завладява Индия, какво правят англичаните? Много ясно: 'усвояват' несметни количества злато, диаманти, памук, товарят ги на кораби и - право в Европа. Някой ще каже: очевидно индийците са били окрадени. Нищо подобно - те забогатяват! Защото по онова време (19 - до началото на 20 в.) англичаните са най-добри в нещо което прилича на 'социална механика'. За кратко време те успяват да въведат такива структури в хаоса на 'тъмна Индия' като: комуникационна система (пощенски станции и железници), впрочем и до днес индийските влакове, благодарение на английски инженери и мениджмънт са една от най-точни транспортни системи в света. Също така въвеждат единна писменост и що-годе стандартизирана система на образованието. Идеята е че Индия извършва прехода си към модерния свят чрез едно повече или по-малко външно налагане на правила, изграждане на нов тип структури и след това още правила.
    Подобен е и случая със следвоенна Германия. Там също се въвеждат нови правила и ограничения. Планът "Маршал" за възстановяване на практически съсипаната Германия от катастрофалната загуба във Втората световна война не е интересен с размера на финансовите инвестиции - те са смешни - а със структурните условия и структурните ефекти, които се създават. (Впрочем Маршал е само името на чиновника, който е бил натоварен с формализирането на договора, иначе в дъното на цялата работа е една социологическа стратегия, разработена от Робърт Мъртън и приятели.)

Другият пример е малко популярен. Когато американците пускат бомбата над Хирошима, Айнщайн почувствал сериозни угризения и изпаднал в драматично състояние. Той пише писмо на Зигмунд Фройд с въпрос-молба за мнение (двамата не са се познавали). Фройд го успокоява с приблизително следното разсъждение. Всяко човешко изобретение може да се превърне както в средство за правене на злини, така и в средство за вършене на добрини - зависи от употребите на 'средството', това е въпросът. Но дори войната, според Фройд, не е абсолютно зло. Защото историята показва, че винаги губещите са спечелили нещо, те така да се каже усвояват, придобиват нещо от победителите - след което, аз бих добавил, победителите си тръгват съсипани: поне така излиза от повечето случаи, описани в историята. Това 'ново' е както материална култура, така и - тук Фройд се изразява много предпазливо - друга структура, правила, тип организация, властови отношения и т.н.т. Аз бих добавил, че способността на обществата да се саморегулират би могла да се окаже твърде бавен и разлят в неопределена протяжност процес, в случай че подобен процес протича в повече или по-малко капсулирано общество. Бих добавил, и обратно: всяка нетипична структурна трансформация в големия мащаб на обществото активизира като след шок в малките структури интензивни, процеси на саморегулация... Така все нещо се случва, нали?
По-нататък в писмото следват неща за турците и монголите, които от неудобство ще спестя заради чувствата на Далай.

Хераклит, моля те! Зигмунд Фройд умира в 1939 г., т.е. 6 години ПРЕДИ пускането на бомбата над Хирошима. Т.е. няма как Айнщайн да му е писал писмо, още по-малко вероятно е Фройд да ме у отговорил от оня свят :-)

Dalai, нашият, и на двамата, професионализъм е извън съмнение. Само че напоследък се чуват роптаещи гласове, в които могат да се доловят критични нотки относно наша причудлива особеност - взаимно споделената ни страст към спамене. И тъй като това ще доведе в най-скоро време до 'бан', твърде вероятно едновременно на двама ни (иначе не би било честно), затова реших да те поканя на такова начинание - съвместна 'избягваща маневра'. Както знаем, философските води са дълбоки и... пълни с много мини. Тук хората са били така мили и добри да очертаят мините с всевъзможни обозначителни флагчета, обаче изглежда като че ли не ги виждаме и караме със затворени очи и уверено право към тях.
Приказвам си така, защото дори и да остана, в Проектория никой няма да иска да си говори с мен. Преди имах само едно другарче - Casiopeq, която например така се тресна в една мина, че после дълго време като се здрависвах с нея вадех от водата ръка до лакътя. Ако не искам да се озова насред тези философски води като морска сирена (все пак съм мъж и хич, ама никак не ми отива) би било желателно да спасим положението колкото се може по-отдалеч. Аз имам чудесна концепция по въпроса и бих се радвал да я обсъдим на тази страница (ако ни изгонят от тук ще се преместим в някоя съседна).

Благодаря, Ники. Чувствата са взаимни. Все пак, не ме вземай много насериозно, дъня се непрекъснато.
Пресен пример има на тази страница.

     О  П  Р  О  В  Е  Р  Ж  Е  Н  И  Е

В #4 направих 2 гафа.
Това разбира се не влияе на съдържанието в постановката на мисълта ми, но на заден план се натрапват несъответствия в декорите.

Предлагам горното да се коригира така:

ПОКОРНО МОЛЯ ЗА ИЗВИНЕНИЕ.
...Направо се олях.

Благодаря на Лили за навременната бележка - както винаги стилно поднесена и с чар.