Тематика срещу хронология (Page 1 of 3)

Ясно е, че така както си задал въпроса е най-подходящо да се отговори "тематично", но аз лично не бих го направила безрезервно. οсторико-философското представяне на проблемите, разбира се, съдържа указаните рефлекси, които да го "компроментират", но и тематичното има своите схематизации, с които губи важна чувствителсност към някои собствени основания и предпоставки. ο това не е само "по принцип", но и като школуване и усвояване на определено внимание към въпросите. Така че...:)

Към Сантулова: Защо Васил да е задал въпроса по начин, който предполага, че е "най-подходящо" да се отговори "тематично"? Васил, струва ми се, се опитва да парира лесния отговор "тематично" тъкмо с предупреждението за "проблема за "вечните проблеми"".
Към Лилия: Аз не съм сигурен, че е добре да се говори за еволюция. Мисля, че и Васил е на същото мнение, когато предупреждава за опасността историята на философията да се възприема като развитие. ο според мен, инак, историческият и тематичният подход трябва да се съчетават, но именно за да се историзират тематичните интерпретации, без при това да се изпада в нито една от двете крайности: а)да се счита, че всичко е определяно от съответните исторически контексти; б) да се счита, че поради повтарянето на някакъв проблем многократно, той е независим от каквато и да било история (самият проблем, не конкретните му разрешавания във философските обсъждания) и е вечен (или всечовешки, или надчовешки и т.н.).

От педагогическа гледна точка ми изглежда важно да се обсъди със самите студенти въпроса за една иманентна телеология на историята на философията и гледните точки към този въпрос.

:)към Дарин - ...защото ми изпъкна пред очите акцента върху слабостта на историко-фил подход и то с квалификацията, че "вечните проблеми" са "по-лошото" дори от "развитието", т.е. от еволюционистките представи за философските проблеми, а пък аз си мисля, че по-лошо от тях няма /т.е. и лъм Лили:)/, а го казвам, въпреки че като теб НЕ бих се простила с историзирането на Ф. като контекстуализиране:)/ + към ЛοЛο -по скоро е задължително да НЕ се противопоставят описаните подстъпи към въпросите/
Не знам защо ...стори ми се че "вечните проблеми" попаднаха като порок на οсторията на филофофията, т.е. на философията, която смята историята за своя неотделима част и че всъщност се явяват ефект от еволюционистките модели, които задължително акцентират на случващото се с все едни и същи въпроси, за да се получи по-единна и телеологична линия на времето, т.е. не са "кусур" на тематичния/аналитичния подход, както обикновенно мислим - не че не ми се видя странно, но си мисля, че така е казано преди забележката за Витгенщайн. Всъщност, ако има полза от някакво мое объркване/необосновано впечатление, тя би могла да е в това, че всъщност "проблема за "вечните проблеми" май е в еднаква степен кусур и на двата?А?

Аз си мисля, че този търсен като застраховка "максимално широк смисъл" би обезмислил наричането му с "развитие", защото в най-максимално широките си рамки би се въприемал по-скоро като "текущ разговор по дадени устойчиви философски питания", т.е. без идеята за телеология, изчерпване на краен брой възможности, йерархична съизмеримост на парадигмите и т.н.

Ами да - въпроса е именно "промяна, движение" предполагат ли необходимо, "задължително!" "развитие", което все пак има прогресистки и телеологически конотации? Т.е. не търсим ли други термини за "промяна" /около която, разбира се, няма как да не се съгласим:)/

Биологична еволюция?! Какво изобщо имаш предвид с това:)

Към Лилия: οсторията не като развитие или еволюция, за да отвори очите си към тъмното слънце на прагове, сривове и прекъснатости.
Патосът на подобна перспектива е ницшеански, фукоянски, бенямински, деридиански, дельозиански и прочие. Нека оставя едно име: Фуко. В много от книгите му, преведени и на български, има достатъчно аргументи в подкрепа на това разбиране за история (което под името генеалогия или археология се противопоставя на историята като развитие и еволюция). Както, надявам се е станало ясно, не става дума, че няма развитие на историята на философията, а че не може да се говори за една история, а за истории, чиито разходящи и сходящи серии остава да бъдат промислени.

Възможно е Васил и Сантулова да имат предвид нещо друго.